Последно посещение: Съб Дек 10, 2016 4:33 pm Дата и час: Съб Дек 10, 2016 4:33 pm




 [ 6 мнения ] 
Българската криза и анти кризисните политики 
Автор Съобщение

Регистриран на: Сря Мар 11, 2009 1:08 pm
Мнения: 5
(View: Всички /В темата)

Мнение Българската криза и анти кризисните политики

Българската криза и анти кризисните политики


Иван Костов
Особеностите на българската криза
За разлика от останалите страни, нови членове на ЕС, за България достъпът до европейските фондове е практически спрян.
Външните инвеститори в България, както и в останалите страни от Източна Европа са атакувани брутално с катастрофални прогнози. Това е израз на започналата безпощадна конкуренция за свежи пари.
Погледнат през призмата на посочените причини, българският растеж в последните 7-8 години е в много по-голяма степен неустойчив и нездрав, отколкото в другите страни, заради високия дял на сивата икономика и нереалистични инвестиционни очаквания. Вярно е, че няма развито ипотечно кредитиране, застраховане и деривати, но има свръхпредлагане на имоти, което блокира инвестиции за около 5-7 млрд. лв.
Сривът на българската борса стана, преди да се разрази световната криза, и не може да бъде обяснен с нея. Ясно е, че има вътрешни причини.
Българската банкова система, изградена след разпадането й през 1996-1997 г., е много по-модерна, добре регулирана и предпазена от рисковете на лошите кредити, отколкото банките в старите демокрации. Но тя има слабости. Първо в нея са вложени приблизително 15 млрд. лева, привлечени от чуждестранни банки майки. И второ, някои частни български банки са скрити инвестиционни банки от най-рисковия вид - инвеститорът и собственикът са едно и също лице. Те и сега са подкрепяни с държавни парични вложения.
Валутният борд е източник на допълнителни рискове. Нуриел Рубини, който пръв прогнозира кризата и нейната дълбочина, казва, че нашият валутен борд не може да издържи в условията на такава всеобща криза. Силният лев прави българската икономика не конкурентоспособна. Това влошава търговския баланс. Вносът в България става изгоден, а износът поскъпва и намалява. Това увеличава дефицита по текущата сметка. Той трябва да бъде ре финансиран. Когато преките чуждестранни инвестиции, заемите отвън и преводите на валута от работещите извън страната станат недостатъчни за ре финансирането, се стига до дефицит в платежния баланс, който се погасява чрез намаляване валутните резерви на БНБ. Така стана през месец декември, когато 1.5 млрд. евро напуснаха България. Ако няколко последователни месеца тази картина се повтаря, бордът ще започне да действа като много силна спирачка върху нашето парично търсене.
Алти кризисни политики
Първоначалният отговор беше по-скоро панически.
Първите реакции бяха в защита на банковите вложители. Чуха се пълни гаранции за всички депозити, които впоследствие останаха само на вербално ниво. Но последвалите действия по-скоро бяха израз на паника: фалиране на банки, национализации на банки, спасяване на банки, включително на такива, които не искат да бъдат спасявани като германските, чистене на банкови баланси, огромни трансфери за банки и застрахователни гиганти. Ако кризата беше причинена само от финансови спекулации, слаби регулации и "алчността на някои хора", тези противодействия щяха да подействат. Но това не стана.
Втората реакция бе измъченият "план за действие" от срещата на 20-те във Вашингтон през ноември. Той и сега се прилага в рамките на първоначалните мерки, които включват: 1) операции на централните банки за драстично увеличение на ликвидността; 2) намаляване на лихвените проценти до исторически непознати дъна; 3) частични национализации и субсидиране на банки и други финансови корпорации; 4) гарантиране на вложителите на по-високи равнища на влоговете; 5) публични инвестиции, причиняващи големи бюджетни дефицити и нарастване на държавните дългове, с обяснение за "връщане към кейнсианството"; 6) целеви субсидии за производители и мерки за социална защита и заетост.
Като изключим гарантирането на влоговете, мерките са точно тези, които международните финансови институции не позволиха на бившите социалистически страни да приложат за спасяване на своите икономики от кризата по време на прехода. Тогава те се считаха за недопустими и контра продуктивни. Ако има нещо, което обединява тези мерки, то е дълбокото недоверие в способността на капитализма на частната инициатива да намери отговор на кризата и едно постсоциалистическо суеверие относно възможностите на държавата да го стори.
Четири месеца по-късно action plan-овете не могат да се похвалят с "решителен пробив" срещу кризата в нито една страна. Рецесията обхвана целия свят и заплашва да се превърне в дългогодишна депресия от "японски тип". След осъзнатото безсилие здравият смисъл започна да си пробива път като алтернатива. Капиталистическото предприемачество трябва да бъде насърчено да намери отговорите на кризата чрез: намаляване на данъците, изчистване на банковите баланси и отваряне на кредита, публични инвестиции в инфраструктура и енергийна ефективност.
Алти кризисна политика в България
1. Първият приоритет е максималното усвояване на финансовата помощ от ЕС, защото е решаващо за преодоляване на кризата. Това става чрез: незабавни мерки за възстановяване доверието на ЕС в България и на достъпа до всички европейски фондове след национално съгласие за спазване на европейските правила и върховенство на закона; драконови мерки срещу политическата корупция; недопускане българският данъкоплатец да замества спряно поради закононарушения евро финансиране; управление на европейските пари от строго контролирана администрация; широко включване на фирмите и банките в създаването и управлението на европейски проекти.
2. Данъчна и бюджетна политика - подчинени на стратегията, държавата да поеме част от тежестите на кризата върху себе си, за да подпомогне фирмите и домакинствата. Затова е необходимо едновременно: 1) намаляване до 38% от БВП на дела на данъчните и не данъчните бюджетни приходи, и 2) значителни икономии на разходите. Намаляването на данъчната и не данъчните тежести следва да се реализира от: намаляване на ДДС от 20 на 18%, съкращаване срока за възстановяване на данъчния кредит и въвеждане на наказателна лихва за НАП в случай на забавяне; освобождаване от ДДС на първия жилищен имот на семействата, когато е придобит чрез покупко-продажба; намаляване на осигурителната вноска; възстановяване на необлагаемия минимум; изравняване облагането на едноличните търговци с това на гражданите и данъчното им третиране като само наети лица; преразглеждане и намаление на значителна част от установените със закони и наредби такси и други задължителни плащания на гражданите и фирмите.
Правителството и общините не бива да разходват парите на данъкоплатеца за не реформирани структури. Икономиите на разходи могат да се направят от: преразглеждане на всички мега-проекти в областта на енергетиката и отлагане за след кризата на евентуалната им реализация - например АЕЦ "Белене" ще струва много милиарди, а след 7-8 години може да се окаже ненужен, защото светът ще преживее революция в сферата на енергийната ефективност; съкращаване на административни разходи, закриване на излишни институции и окрупняване на обслужващи администрации; обвързване на разходите за здравеопазване и образование с ясно дефинирани публични задължения към гражданите; насочване на инвестициите само за: а) общинска инфраструктура, б) националната пътнотранспортна система и в) опазване на околната среда и пестене на енергия.
Алти кризисният бюджет трябва да приключва с контролиран дефицит. Недопустимо е, от гледна точка интереса на данъкоплатеца, да се трупат бюджетни излишъци по време на криза. "Белите пари" са "за черни дни", а дните на кризата чукат на вратата.
3. Достъпният кредит е приоритет, защото е условие, без което икономиката не може да излезе от кризата. За целта първо следва да се елиминират корупционните рискове, произтичащи от наливане на бюджетни средства в държавна банка за преференциално кредитиране. Освен това в подходящ момент и във връзка с постигане и на други приоритети трябва да се предприеме пакет от мерки за отваряне на кредита, включващ: намаляване на МЗР поне до 6%; задължаване на БНБ да плаща лихви по МЗР; намаляване на изискването за капиталова адекватност до 8% съгласно Базелския стандарт; предоставяне чрез БНБ на средства от фискалния резерв на търговските банки срещу поемане на две задължения: 1) да провеждат алти кризисна кредитна политика, и 2) да допуснат правителствен контрол върху кредитните операции, източник на които са фискалните резерви.
4. Инвестиционна алти кризисна политика се постига със следния комплекс от мерки:
Създаване на единен кодекс за правилата, изискванията и санкциите за всички стопански дейности, които подлежат на контрол от страна на държавата и общинските власти (извън данъчния контрол). Той ще бъде поддържан в актуално състояние при безплатен достъп в интернет на основните езици в ЕС;
Премахване на всички лицензионни, разрешителни и други режими за започване на стопанска дейност, с изключение на случаите, които са уредени в европейските директиви и регламенти;
Промяна на сегашната система на предварителен контрол на условията и издаване на разрешения за започване на съответния бизнес в система на последващ контрол и неизбежни санкции при неспазване на изискванията от кодекса;
Насърчаване на инвестиции, гарантиращи строго спазване на правата на потребителите на стоки и услуги.
5. Българската фондова борса се нуждае от интегриране в европейски фондов пазар чрез сливане с някоя от европейските борси с традиции, известност и транзакции от европейски мащаби. Законодателят трябва да разшири гаранциите за защита на правата на дребните инвеститори. Необходимо е правителството да положи специални усилия за гарантиране на парите на гражданите в пенсионните фондове, сходни с гаранциите на влоговете в банките.
6. Последен по място, но решаващ приоритет е влизането на България в евро зоната до 2013 г. За целта е задължително запазването на системата на валутен борд дотогава, национално политическо съгласие и единна воля на правителството, БНБ и търговските банки.
***
Обществото не бива да се бои от кризата. Колкото и опасна да изглежда, тя има свойството и предназначението да рационализира публичния и икономически живот. Кризата е като вирусно заболяване: след високата температура и отпадналост организмът изработва антитела, приспособява имунната си система и по-силен продължава напред. Кризата не е Апокалипсис. Тя е временно предизвикателство. Вярно е, че кризата натоварва силните хора в обществото. Те трябва да намерят противодействията. Ако някой ще променя света, това са хората в активна възраст.
Алти кризисната политика винаги е конкретна и се изразява в точно дозирано лечение, по съответна схема и график. Без лечението икономическият организъм може да заболее хронично. Така че кризата изисква много точна диагноза, решителни и компетентни мерки. Добре е да виждаме, че тази криза изостря силно най-тежките проблеми, които стоят пред България, и дава възможността те да бъдат решени.


Вто Мар 17, 2009 12:58 pm Профил

Регистриран на: Нед Мар 15, 2009 6:58 pm
Мнения: 4
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Българската криза и анти кризисните политики
Този Иван Костов циганина от Пловдив ли е. Защо се притеснява за кризата той така се налапа, че може да кара в криза поне 2342 години без да краде. Не рабирам как излъга СДС и те да не влезат в парламента. До 97 г. съм гласувал винаги за СДС, но това няма да се случи вече никога.


Чет Мар 19, 2009 7:07 am Профил

Регистриран на: Сря Мар 11, 2009 1:08 pm
Мнения: 5
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Българската криза и анти кризисните политики
виж andreisto
нещо си сбъркал с гласуването
просто винаги си гласувал за ченгетата.

А за Костов мълчи и се моли да е жив и здрав.


Чет Мар 19, 2009 9:34 am Профил

Регистриран на: Нед Мар 15, 2009 6:58 pm
Мнения: 4
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Българската криза и анти кризисните политики
Преди на комунистите викаха "железни глави" след 98г се забелязва същата болест у седесистите. Познавам доста, но ви тежи комсомолското възпитание мило чавдарче.


Чет Мар 19, 2009 6:17 pm Профил

Регистриран на: Сря Мар 11, 2009 1:08 pm
Мнения: 5
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Българската криза и анти кризисните политики
кой те знае каво ченге си


Пет Мар 20, 2009 8:35 am Профил

Регистриран на: Нед Мар 15, 2009 6:58 pm
Мнения: 4
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Българската криза и анти кризисните политики
Извинението на .........


Съб Мар 21, 2009 6:02 pm Профил
 [ 6 мнения ] 


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot], Google [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov