Последно посещение: Съб Дек 10, 2016 4:36 pm Дата и час: Съб Дек 10, 2016 4:36 pm




 [ 1 мнение ] 
Как един иконописец се превърна в „убиец” 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 28, 2009 11:44 pm
Мнения: 129
(View: Всички /В темата)

Мнение Как един иконописец се превърна в „убиец”

Как един иконописец се превърна в „убиец”

July 22nd, 2009 · Post your comment (4 Comments)


Йордан Опиц
Йордан Опиц защитил дома си от задържан над 90 пъти от полицията
Не вярвам в Господ! Колкото и да го рисувам, колкото и да обичам църквите и манастирите… Не вярвам, че някой там, горе, ще ми помогне! Нямам надежда! Сега съм на доизживяване…Тези думи са на иконописец. Художник на икони, който е давал вяра на хората, откакто се помни. Той е на 60 години и се казва Йордан Опиц. Казват му Данчо. Висок, здрав мъж, с бодър глас. Усмихва се въпреки отчаянието си. Под очилата му се крие незрящо дясно око. Изгубил го е след неуспешна операция преди години, но това не го е спряло да твори.

Живее на столичната улица „Чаталджа”. Там на приземния етаж е ателието му. Като всяко друго място за рисуване е пълно с картини, четки и бои. Има голяма дървена маса, на която преди години се събирали приятели и са се смеели. Сега вече няма веселба. Гледам телевизия и как да се зарадвам на нещо, пита Йордан. Единственото нетипично нещо за ателие е един екран, поставен срещу масата. На него можеш да видиш всичко, което се случва на входа на жилищната кооперация. Данчо гледа този екран денонощно. И не защото му е интересно какво става навън, а защото се страхува. Трепери и за живота си, и за имуществото си.Чака излизането от затвора на един враг и е сигурен, че той ще дойде да го потърси.


Иконописецът беше осъден в края на февруари на 10 години затвор от Софийския градски съд за предумишлено убийство на Марин Янчев. Животът на художника се преобръща на 5 февруари 2007 година. Данчо помни всичко случило се в този ден, като че ли е било вчера. Бях направил една икона на света Богородица и се бяхме събрали с приятелите да им се похваля и да им я покажа, разказва художникът. В 16,30 часа в този ден започва другият живот за иконописеца. Данчо пали цигара и в този момент дотичва синът му Борис. Семейството има апартамент на един от по-горните етажи в кооперацията. Иконописецът нарича крадците „айдуци”. Татко, във входа има айдуци, крещи Борис.

Викайте полиция и заключете входната врата, казва иконописецът. Диктува номера на 5-о Районно управление на МВР. Знае го наизуст. И на сън да ме бутнете го казвам, обяснява Данчо. И си има причина за това. За 9 години кооперацията е ставала обект на близо 40 кражби. Ателието на художника е било обирано 3 пъти. Крадци влезли в жилището над него и го ограбили до шушка, докато трите жени, които живеят там, треперели в другата стая. Освен това наглите апаши отворили хладилника след свършената работа. В друг апартамент с нож на шията била обратна приятелката на известен футболист. И още десетки нагли набези сполетели сградата. Дни преди зловещия инцидент бил ограбен поредният апартамент. Този на домоуправителя. Крадците отмъкнали дрехи и лични документи от закачалка в коридора. След множеството кражби Данчо взима газов пистолет и слага вътре стоп-патрони. Пъха пищова в задния си джоб и излиза пред кооперацията. Вътре съседите успяват да притиснат единия от взломаджиите, който се е върнал на местопрестъплението с откраднато по-рано шалче от апартамента на домоуправителя, разказва иконописецът. Във входа са заклещени Мариан Янчев и Владимир Минков. Униформените вече пътуват към жилището на „Чаталджа”. Седях отпред и чаках полицията. В едни момент се отвори прозорецът на полуетажа, разказва Данчо. Оттам Мариан подава единия си крак. Започнах да го псувам и да му крещя да седи горе.

[JUSTIFY]
Десет години зад решетките грозят художника.
[/JUSTIFY]
Държеше нещо в ръката си, тогава не знаех какво е. По-късно открили в него 40-сантиметрова отвертка, спомня си иконописецът. Стой на място, извиква Данчо. В този момент Мариан скача от прозореца на полуетажа. Данчо се отдръпва назад. Извадих пистолета, заредих и гръмнах, казва художникът. Не се е целил и е почти невъзможно това да стане за секунди, тъй като иконописецът трябва да премести оръжието на лявото си око, с което вижда. После Мариан стана и хукна като сърна, разказва творецът. Тогава Данчо е на 58 години и решава, че няма смисъл да гони крадеца. Влиза във входа, където комшиите са притиснали и държат Владимир.

Което си е истина, ударих го един път с патлака, признава художникът. В този момент пристигнат и униформените. За около 5 минути след сигнала патрулката паркира пред жилището. Питали Данчо дали има разрешително за пистолета, той им показал документ от магазина. Полицаите арестували другото момче и всички се успокоили. Това обаче продължило едва час и половина. След това група ченгета дошла при иконописеца. Той е починал, казали униформените. Как така ще е починал, той избяга, отговорил художникът. Според свидетелски показания по делото в Софийския градски съд Мариан тичал до сладкарницата на кръстовището на бул. „Дондуков” и „Васил Левски”. Там говорил около час с някакъв мъж, след това тръгнал. Паднал и починал. Съдебно-медицинските експертизи сочат, че куршумът е засегнал сърцето, черния дроб, аортата и спрял в хълбока на Мариан. Грешката е моя, че не проверих стоп-патроните, това е било сачма, но дори и това не е възможно, казва иконописецът. С бойна карабина не мога да направя такова нещо, обяснява той и се пита, дори ако е било така, как е станал Мариан и е побягнал.

Не съм сигурен дали аз съм го прострелял,казва Данчо.


След случилото се вкарват иконописеца в 5-о Районно управление на МВР. Искам да подчертая, че полицаите са държаха изключително добре с мен с изключение на дознателчето, разказва художникът. Не казва името на „дознателчето”, въпреки че е убеден, че бедите му идват точно от този човек. Дознателчето беше едно наперено момче, което до този момент се беше занимавало само с кокошкарски кражби, и видя в мен възможност да се издигне в кариерата. Отива при дежурния прокурор и казва: ”Ето сега престъпление по 115 чл. от Наказателния кодекс”. „Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години”, гласи този член. Така иконописецът се оказва убиец, и то обмислил и имал намерението да извърши престъплението. Аз съм ловджия, имам пушки, ако исках да го убия, или щях да взема някоя пушка, или да стрелям втори път, след като хукна, обяснява Данчо. Просто исках да спра айдука. Иконописецът казва, че е трябвало да се говори за чл. 12а от НК, а не за чл. 115. Според чл. 12а „не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки”. Ние искахме да ги задържим, казва отчаяно иконописецът.
Съблякоха ме по слипове до салона на районното управление. Абе, момчета, за “Плейбой” ли ще ме снимате, питах полицаите. Почувствах се като парцал, казва художникът. По ирония на съдбата иконописецът работил към 5-о Районно управление над 10 години. Бил експерт в отдел, който се занимавал с произведения на изкуството. Един лев не съм взел от съдебните експертизи, давах ги за детски градини и училища, обяснява Данчо. Цял живот съм работил за тази държава и съм й донесъл множество златни медали, сега питам какво стана!? Това ли е наградата ми за това, че защитих себе си и цялата кооперация, пита иконописецът. Когато бил пуснат „под домашен арест” и пътувал да си прибере дрехите от ареста на Националната следствена служба, Данчо слушал радио в колата. Имало митинг на бъдещия премиер Бойко Борисов. Той каза -“Взимайте пример от иконописеца!”

Какъв пример да взимат, да излежат един наркоман, след като защитят дома си ли, е един от многото въпроси, които си задава Данчо. Той обаче не се сърди на съдебния състав, който му даде 10 години затвор. Това е минимумът. Не се сърди и на полицията. Сърдит е на законодателството и на управляващите. Надява се сега, когато на власт дойде новото правителство, да промени нещо. Или ако не го промени, съветва управляващите да оставят хората сами да се справят с престъпността. Иконописецът не спазва максимата „За умрелите или добро, или нищо”. Говори директно за починалия Мариан. Чуди се защо съдът е одобрил гражданските искове на родителите за по 80 000 на човек.
Моята инвалидна пенсия е 140 лева – с нея ли да платя, чуди се иконописецът. Твърдо отказва да продаде жилището си и да остави сина и жена си на улицата. Родителите на Мариан са разведени. Баща му е бил в ареста, а майка му някъде из чужбина. Тази жена дори не знаеше, че детето й е било арестувано, разсъждава Данчо над възпитанието на Мариан. Пита защо неговият син не е станал наркоман. Пита защо престъпниците правят каквото си искат. Пита защо държавата ги пуска 24 часа, след като ги хване. Данчо постоянно задава въпроси, но няма кой да му отговори. Държавата мълчи. След като чул присъдата си художникът се разровил за миналото на починалия Мариян. Той е бил задържан 92 пъти от полицията сочи справка, с която се е сдобил художникът. Кражби, наркотици, взлом са само част от поводите за арести. Два пъти Мариан е бил обявяван за общодържавно издирване. Другото момче Владимир също е познайник на полицията. По време на съдебно заседание той призна пред съда, че двамата са влизали и друг път в кооперацията на Опиц, също така призна и че са употребявали наркотици. Владимир излиза декември от затвора, казва майсторът на икони и обяснява, че е сигурен, че момчето ще го потърси за отмъщение. Правеше ми така по делата, казва иконописецът и показва движение, с което се реже главата на човек. Давил съм се три пъти, докато бях в морския флот, и оцелявах. Не бях изплашен. Сега обаче чувството е друго, обяснява иконописецът. Единственото наказание, което е понесъл 60-годишният мъж, е било отново във флота. Капитанът го хванал, че рисува икона, и го затворили за няколко дни.

Сега монтираме още камери на входа и сме взели записващи устройства, обяснява Данчо, който се е превърнал в затворник в собствения си дом и пак пита – „Но какво, като ги запишем?”. Поредният парадокс в живота на твореца се случва на 1 юли тази година. Пак го обират. Иконописецът седял пред кооперацията и пиел кафе с познати. Около 13,00 часа вратата на сградата се отворила и отвътре излязъл добре облечен около 45-годишен мъж. Качил се в кола и отпрашил. Започнала буря и Данчо решил да провери дали прозорците в апартамента му са затворени. Когато слязъл от асансьора, онемял. Вратата на жилището му била разбита. Апартаментът нагоре с краката.

Свили лаптопа на Борис, часовник, портфейл. Апашите не взели пари и злато от дома на Данчо, но отмъкнали две бутилки уиски и кутия бонбони. И аз го видях… казва отчаяно творецът. Данчо споделя, че винаги е обичал държавата и въпреки възможностите да отиде да живее в чужбина е останал. Така е възпитал и децата си. Сега обаче, след всичко, което му се е случило, след като се е превърнал в „Данчо убиеца”, съветва сина си да ходи да живее далече от България. Въпреки всичко, с което държавата се е отплатила на иконописеца, и въпреки, че не вярва в Господ, Данчо вярва в доброто в хората.

Малката надежда, която му е останала, е втората съдебна инстанция да промени случилото се. Художникът се надява магистратите да върнат делото на прокуратурата и той да получи справедлива присъда. Спрял е да рисува. Оприличава това действие на творбата на Юлиус Фучик “Репортаж, писан с примка на шията” . Това са икони, рисувани с белезници на ръцете, казва художникът.На въпрос какво ще посъветва хората, изпаднали в неговата ситуация, Данчо отговаря с въпрос. Какво да им кажа, да се защитят и после да ходят в затвора ли? По-скоро нека да кажат на айдука – „Ей, забрави телевизора, вземи и него!”.

Братя по съдба


През май 63-годишният бодигард Ангел Мавриков от столичния квартал „Орландовци” прострелва мургав обирджия от Самоков, дошъл за пореден път в гаража на мъжа. Бай Ангел се събудил през нощта от алармата. Усетил, че някой се крие в тъмницата. „Излез!”, извикал възрастният мъж. Крадецът се показал и замахнал с тръба към него. В този момент охранителят гръмнал в мрака. Мавриков твърди, че не е видял къде стреля в тъмнината. По-късно в болницата циганина починал. След инцидента неизвестни атакуват дома на стареца. По къщата били метнати общо 6 бирени бутилки, пълни със смес от бензин и нафта и запушени с напоен с огнената течност парцал – коктейл „Молотов”. През изминалите години семейството многократно ставало жертва на крадци. Съдебната сага на Мавриков предстои.



Новинар



http://www.novinar.net/


Чет Юли 23, 2009 2:28 pm Профил WWW
 [ 1 мнение ] 


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot], Yahoo [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov