Държеше нещо в ръката си, тогава не знаех какво е. По-късно открили в него 40-сантиметрова отвертка, спомня си иконописецът. Стой на място, извиква Данчо. В този момент Мариан скача от прозореца на полуетажа. Данчо се отдръпва назад. Извадих пистолета, заредих и гръмнах, казва художникът. Не се е целил и е почти невъзможно това да стане за секунди, тъй като иконописецът трябва да премести оръжието на лявото си око, с което вижда. После Мариан стана и хукна като сърна, разказва творецът. Тогава Данчо е на 58 години и решава, че няма смисъл да гони крадеца. Влиза във входа, където комшиите са притиснали и държат Владимир.

Което си е истина, ударих го един път с патлака, признава художникът. В този момент пристигнат и униформените. За около 5 минути след сигнала патрулката паркира пред жилището. Питали Данчо дали има разрешително за пистолета, той им показал документ от магазина. Полицаите арестували другото момче и всички се успокоили. Това обаче продължило едва час и половина. След това група ченгета дошла при иконописеца. Той е починал, казали униформените. Как така ще е починал, той избяга, отговорил художникът. Според свидетелски показания по делото в Софийския градски съд Мариан тичал до сладкарницата на кръстовището на бул. „Дондуков” и „Васил Левски”. Там говорил около час с някакъв мъж, след това тръгнал. Паднал и починал. Съдебно-медицинските експертизи сочат, че куршумът е засегнал сърцето, черния дроб, аортата и спрял в хълбока на Мариан. Грешката е моя, че не проверих стоп-патроните, това е било сачма, но дори и това не е възможно, казва иконописецът. С бойна карабина не мога да направя такова нещо, обяснява той и се пита, дори ако е било така, как е станал Мариан и е побягнал.

Съблякоха ме по слипове до салона на районното управление. Абе, момчета, за “Плейбой” ли ще ме снимате, питах полицаите. Почувствах се като парцал, казва художникът. По ирония на съдбата иконописецът работил към 5-о Районно управление над 10 години. Бил експерт в отдел, който се занимавал с произведения на изкуството. Един лев не съм взел от съдебните експертизи, давах ги за детски градини и училища, обяснява Данчо. Цял живот съм работил за тази държава и съм й донесъл множество златни медали, сега питам какво стана!? Това ли е наградата ми за това, че защитих себе си и цялата кооперация, пита иконописецът. Когато бил пуснат „под домашен арест” и пътувал да си прибере дрехите от ареста на Националната следствена служба, Данчо слушал радио в колата. Имало митинг на бъдещия премиер Бойко Борисов. Той каза -“Взимайте пример от иконописеца!”

Какъв пример да взимат, да излежат един наркоман, след като защитят дома си ли, е един от многото въпроси, които си задава Данчо. Той обаче не се сърди на съдебния състав, който му даде 10 години затвор. Това е минимумът. Не се сърди и на полицията. Сърдит е на законодателството и на управляващите. Надява се сега, когато на власт дойде новото правителство, да промени нещо. Или ако не го промени, съветва управляващите да оставят хората сами да се справят с престъпността. Иконописецът не спазва максимата „За умрелите или добро, или нищо”. Говори директно за починалия Мариан. Чуди се защо съдът е одобрил гражданските искове на родителите за по 80 000 на човек.
Моята инвалидна пенсия е 140 лева – с нея ли да платя, чуди се иконописецът. Твърдо отказва да продаде жилището си и да остави сина и жена си на улицата. Родителите на Мариан са разведени. Баща му е бил в ареста, а майка му някъде из чужбина. Тази жена дори не знаеше, че детето й е било арестувано, разсъждава Данчо над възпитанието на Мариан. Пита защо неговият син не е станал наркоман. Пита защо престъпниците правят каквото си искат. Пита защо държавата ги пуска 24 часа, след като ги хване. Данчо постоянно задава въпроси, но няма кой да му отговори. Държавата мълчи. След като чул присъдата си художникът се разровил за миналото на починалия Мариян. Той е бил задържан 92 пъти от полицията сочи справка, с която се е сдобил художникът. Кражби, наркотици, взлом са само част от поводите за арести. Два пъти Мариан е бил обявяван за общодържавно издирване. Другото момче Владимир също е познайник на полицията. По време на съдебно заседание той призна пред съда, че двамата са влизали и друг път в кооперацията на Опиц, също така призна и че са употребявали наркотици. Владимир излиза декември от затвора, казва майсторът на икони и обяснява, че е сигурен, че момчето ще го потърси за отмъщение. Правеше ми така по делата, казва иконописецът и показва движение, с което се реже главата на човек. Давил съм се три пъти, докато бях в морския флот, и оцелявах. Не бях изплашен. Сега обаче чувството е друго, обяснява иконописецът. Единственото наказание, което е понесъл 60-годишният мъж, е било отново във флота. Капитанът го хванал, че рисува икона, и го затворили за няколко дни.

Сега монтираме още камери на входа и сме взели записващи устройства, обяснява Данчо, който се е превърнал в затворник в собствения си дом и пак пита – „Но какво, като ги запишем?”. Поредният парадокс в живота на твореца се случва на 1 юли тази година. Пак го обират. Иконописецът седял пред кооперацията и пиел кафе с познати. Около 13,00 часа вратата на сградата се отворила и отвътре излязъл добре облечен около 45-годишен мъж. Качил се в кола и отпрашил. Започнала буря и Данчо решил да провери дали прозорците в апартамента му са затворени. Когато слязъл от асансьора, онемял. Вратата на жилището му била разбита. Апартаментът нагоре с краката.

Свили лаптопа на Борис, часовник, портфейл. Апашите не взели пари и злато от дома на Данчо, но отмъкнали две бутилки уиски и кутия бонбони. И аз го видях… казва отчаяно творецът. Данчо споделя, че винаги е обичал държавата и въпреки възможностите да отиде да живее в чужбина е останал. Така е възпитал и децата си. Сега обаче, след всичко, което му се е случило, след като се е превърнал в „Данчо убиеца”, съветва сина си да ходи да живее далече от България. Въпреки всичко, с което държавата се е отплатила на иконописеца, и въпреки, че не вярва в Господ, Данчо вярва в доброто в хората.

Малката надежда, която му е останала, е втората съдебна инстанция да промени случилото се. Художникът се надява магистратите да върнат делото на прокуратурата и той да получи справедлива присъда. Спрял е да рисува. Оприличава това действие на творбата на Юлиус Фучик “Репортаж, писан с примка на шията” . Това са икони, рисувани с белезници на ръцете, казва художникът.На въпрос какво ще посъветва хората, изпаднали в неговата ситуация, Данчо отговаря с въпрос. Какво да им кажа, да се защитят и после да ходят в затвора ли? По-скоро нека да кажат на айдука – „Ей, забрави телевизора, вземи и него!”.