Последно посещение: Съб Дек 03, 2016 8:42 am Дата и час: Съб Дек 03, 2016 8:42 am




 [ 10 мнения ] 
Патриотични и социални 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 28, 2009 11:44 pm
Мнения: 129
(View: Всички /В темата)

Мнение Патриотични и социални
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

Иван Вазов

11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!


Жидов гроб

/еврейски гроб/

Иван Вазов

Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта

Бранители храбри паднаха
под турския кръвнишки нож,
палатите царски пламнаха,
огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата
евреин се мръсен яви
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас.
Аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твоя е власт

Паша милостиви: награда,
А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки,проклятия и срам.


Дизраели

"В Бългаpия клане и сеч! -

вестяват някои газети,

но аз ви давам честна pеч,

че тyй са клевети, навети:

отдавна ние знаем веч

жypналите какво са цвете.



Лъжа е чиста, yж че там

секат наpода без пощада,

че от тpи месеца насам

май много от ножа пада!

От Елиота1 точно знам:

въз Поpтата е тyй набяда!



Не кpия тyк, че има (ах!)

и две-тpи села изгоpяли,

но тypци да бедим е гpях,

че тyй да стоpят са желали:

знам точно, че огъня в тях

сами са бълrаpте тypяли!



А за жените? Може, да...

към тях са слаби османлийте;

но и жypналите всегда

дъpжат за капитал лъжите

и тез безбpой моми, деца

в колоните им са yбити!"





Тъй нагло лоpдът с хладен вид

министерската pеч си каза -

и тих, циничен, звеpовит,

блъвна си стpашната омpаза

към нас и лъжейки без стид,

очите на света замаза.



Но, о, афpонт! На тyй пpотест

от хиляди места се дава

и после таз гpъмовна вест

лъжлив пpед цял свят лоpдът става.

О, Английо, защо ли днес

бездyшен жид те yпpавлява?

1876, авгyст

1 - Английски посланик в Цариград през 1876 г.

http://bgsviat.narod.ru/jew_devil.gif

Юноша

Христо Смирненски

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,

не попитах защо ще умра,

тук дойдох запленен и от сивия ден,

и от цветната майска зора.



Поздравих пролетта, поздравих младостта

и възторжен разтворих очи,

за да срещна Живота по друм от цветя

в колесница от лунни лъчи.



Но не пролет и химн покрай мен позвъни,

не поръси ме ябълков цвят:

пред раззинали бездни до черни стени

окова ме злодей непознат.



И през облаци злоба и демонска стръв

черна сянка съзрях да пълзи —

златолюспест гигант се изправи сред кръв,

сред морета от кръв и сълзи.



В полумрака видях изтерзани лица,

вред зачух плачове като в сън

и жестока закана на гневни сърца

се преплете с оковния звън.



Аз познах свойте братя във робски керван,

угнетени от Златний телец;

и човешкия Дух — обруган, окован,

аз го зърнах под трънен венец.



И настръхнал от мрака на тази земя,

закопнях, запламтях и зова:

— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!

Загърмете, железни слова!



Нека пламне земята за пир непознат,

нека гръм да трещи, да руши!

Барикаден пожар върху робския свят!

Ураган, ураган от души!...



И тогава — залюбен в тълпите, пленен

от лъчите на нова зора, —

без да питам защо съм на тоз свят роден,

аз ще знам за какво да умра.

"Работнически вестник", 2 септември 1922


БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

Христо Смирненски

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят.


Откровение

Сънувам подвизите на деди,
как страшно ханът меча си побива.
Как азбуката тука се реди
и как край Ахелой кръвта попива.

Как сам издъхва Самуил
сред слепи войни - войни върволица.
И как със кука тегли Калоян
след коня си надменен рицар.

Сънувам как на Орлово гнездо
и мъртвите за свобода умират.
Във пламъци е бащиният дом
и ядното "Хоро" на Страшимиров.

Но тук сега пред мен и наяве
Марица придошла е пак тревожна.
Не спя, Родино, щом ме позовеш,
главата си за теб ще сложа.

И паднал в гроб без име и без кръст,
в треви и бурени - вместо камбана.
Ще съм щастлив да стана родна пръст,
една отломка малка от Балкана.

Сънувам как бездарните дула
прицелват се в стиха и на Вапцаров.
Със дупки от куршум върху чела,
спасилите от смърт, Българио!

И паднал в гроб без име и без кръст,
в треви и бурени - вместо камбана.
Ще съм щастлив да стана родна пръст,
една отломка малка от Балкана.

* * *

Текст: Цветан Начев
Музика: проф. Найден Андреев

http://www.balkanyt.hit.bg/


ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов

Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

Април, 1913 г.


БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Иван Вазов


Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! (Б.а.)


ПЕСЕН ЗА ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ

Какво е чудо, чудо станало
во града Марселия
Там са навлезли автономисти
и братя усташи.

Тръгнал ми кралят со парахода
от града Дубровник,
и ми зацепил по море широко
за града Марселия.

Там го посрещнал министер
Барту со генералите.
Те се собрали союз да прават
против Македония.

Народ се сбира, тълпа голема
и вика: „Живио!" А от тълпата
глас се провиква:
„Смърт на тиранина!"

Това ми беше Владо Черноземски
от Македония.
Той се затича към автомобила
со пистолет в ръка.

Крал Александър
подло се моли
и на Владо говори:
„Аман бре, Владо,
не мой бре, Владо,
мене да ме убиваш!"

Владо на краля гордо отговаря:
„Чуй бре, тиранино,
мене ме изпрати
Ванчо Михайлов
да изпълна присъдата.
Я стани, стани,
шумадийско куче,
тебе ке те утепам."

Пистолетьт грьмна,
кралот се обърна
Да живее Македония!
Нека се знае, знае и помни
по цела Европа, че македонец
робство не търпи.
Смърт на тираните!

_________________
ЗА НАЦИОНАЛНО МОГЪЩА И СОЦИАЛНО СПРАВЕДЛИВА БЪЛГАРИЯ!


Нед Окт 11, 2009 3:00 am Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Чет Юли 23, 2009 8:37 pm
Мнения: 76
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Патриотични и социални
Радвате! :hat: нещо със социален привкус ..
"БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ..."
Напразно ли куршумите свистяха?
Къде достойнството ни е сега?

С какво за жертвите се отплатихме,
с какво почетохме им паметта?
Май всички принципи погазихме
и къс по къс продаваме България!

От сенките си вече се страхуваме
в душите ужаса таим
и на свободни се преструваме,
а смърт след смърт броим.

И питаме се "Кой е утре?
Дали е някой наш познат?"
Виновно гледаме, щом чуем
за детска смърт, куршуми или глад.

"ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН..."
Но по-голяма днес си нужна!
Забравихме и чест и срам!
Кървиш, БЪЛГАРИЙО! А няма
кой да те превърже...

_________________
Да разбереш истината е половината...по-важно е какво ще направиш с нея.


Пет Окт 30, 2009 2:17 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Патриотични и социални
До моето първо либе



Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!

Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!

Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!

О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!

Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни...

Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!...


Христо Ботев

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Нед Ное 01, 2009 12:26 am Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Патриотични и социални
Русокоса, моя чипоноса,
синеока моя дъщеря,
спиш си ти. Не знаеш ти какво са
залповете, грозното ура.

Спи, далечна, ненагледна моя!
Спи си в тишината. Нани-на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.


Има ли по голям мотив и вдъхновение от това на Ханчев...
Да пазя твойта тишина... обожавам го.


Нед Ное 01, 2009 10:32 pm Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Патриотични и социални

  • Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов,

любовта да дам за свободата съм готов.


Шандор Петьофи

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Ное 03, 2009 2:35 pm Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Патриотични и социални
А, тоз пич има нещо, което много напомня на едно Ботево...


Наздравица

Проклятие! Налейте още вино...
В пиянство нека пламне поглед тъп.
Налейте тежко вино, що в забрава
удавя всяка мъка, стон и скръб!

Налейте ми, налейте пълна чаша -
безспирно нека виното се лей!
У мене всяка пясъчна пустиня
с пиянство може в миг да оживей.

Възпламват в костите ми тайни сили
и в жилите бушува див поток:
бъди благословен, о сладък шемет
и твоя благ баща - кипящий сок!

Нима това е приказната чаша
без дъно, за която слушах аз?
Налейте вино в нея! О, как строшно
пред нея зее празната и паст!

Налейте! И наздравица ще пия
за верния приятел аз сега.
Тоз, който посред бурята на боя
предлага вярна своята ръка!

Извиквам: да живее! Да живее
великият живот...и тоя свят...
И крепостта на правото, сградена
за подслон на преследвания брат!

О, да живей водача на сърцето -
надеждата за бъдещ, светъл ден!
О, да живей небето, ада, всичко...
А аз... аз нека падна съкрушен!


Чет Ное 05, 2009 3:56 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Патриотични и социални
В механата



Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!


Христо Ботев

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Ное 05, 2009 10:18 am Профил
Аватар

Регистриран на: Чет Юли 23, 2009 8:37 pm
Мнения: 76
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Патриотични и социални
АЗ НЕ ОБИЧАМ...
Аз не обичам изхода фатален -
не ще се уморя да бъда жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам.
Не вярвам във възторга. Мразя аз
през рамото ми чужди да надничат
и да четат писмата ми в захлас.
Аз не обичам разговори спрели
или половинчатите неща.
Аз не обичам в гръб когато стрелят,
а също - ако стрелят във гръдта.
Съмнения, сплетни - заобикалям.
Във почестите виждам жило зло.
Аз мразя срещу косъма да галят,
да драскат със желязо по стъкло.


Владимир Висоцки

_________________
Да разбереш истината е половината...по-важно е какво ще направиш с нея.


Чет Ное 05, 2009 1:22 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Патриотични и социални

Заточеници



От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни…

И кораба се носи леко

с попътни тихи ветрове,

и чезнете в мъгли далеко

вий, родни брегове


И някога за път обратен

едва ли ще удари час:

вода и суша — необятен,

света ще бъде сън за нас!

А Вардар, Дунав и Марица,

Балкана, Странджа и Пирин

ще греят нам — до гроб зарица

сред споменът един.


Рушители на гнет вековен,

продаде ни предател клет;

служители на дълг синовен,

осъди ни врага заклет.

А можехме, родино свидна,

ний можехме с докраен жар

да водим бой — съдба завидна! —

край твоя свят олтар.


Но корабът, уви, не спира;

все по-далеч и по далеч

лети, отнася ни… Простира

нощта крилото си — и веч

едва се мяркат очертани

на тъмномодър небосклон

замислените великани

на чутният Атон.


И ний през сълзи накипели

обръщаме за сетен път

назад, към скъпи нам предели,

угаснал взор — за сетен път

простираме ръце в окови

към нашият изгубен рай…


Горчива скръб сърца ни трови. —

Прощавай, роден край!


Пейо Яворов

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Ное 09, 2009 2:59 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Патриотични и социални
ЕЛЕГИЯ



Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!




Христо Ботев

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Яну 26, 2011 10:00 am Профил
 [ 10 мнения ] 


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot], Google [Bot], Yahoo [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov