Форумът
http://forum.forumat-bg.com/

Кога сме истински...кога не.
http://forum.forumat-bg.com/viewtopic.php?f=21&t=56
Страница 1 от 3

Автор:  Фурия [ Съб Юли 25, 2009 7:49 pm ]
Заглавие:  Кога сме истински...кога не.

Влюбването.Причина да я търся постоянно.Трябваше да се сетя по-рано по дяволите!В момента в който осъзнах,че имам нужда от компанията и,или онзи път когато ме хвана за ръка,за да пресечеме заедно,а аз мислех за нежността на пръстите и...Всеки ден потъвах все по-дълбоко в сините и очи,а тя в сърцето ми.Познавахме се от година и нещо-споделяхме семейни проблеми,радости,детски усмивки...кога се появи мисълта за любов?!?А за секс?!?Вероятно в деня когато малкия и син седна на зъболекарския стол-беше толкова щастлива,че ме разцелува на улицата,пред погледите на познати и непознати.Имаше дни в които мислех,че нарочно ме предизвиква и други в които проклинах проклетата си сексуалност,жаждата си за новото,различното.
А когато се съгласи да дойде с мен на пазар,знаех,че ще се случи..
И тя знаеше!В това не се усъмних тогава,не се съмнявам и сега!
Не дойде, престори се на болна. Аз едва не се разболях. Мрачно ми беше, чувство за вина, обреченост ме изпълваше, тресеше ме. Вечерта отново й се обадих, каза, че ще й е радостно да ме види. Помоли ме само да не й нося плодове. Не е била чак толкова болна. Гласът й ваеше кокетливи музикални фигури, не знам владееше ли го изобщо. Съзнаваше ли какво върши. Мъжът й нямало да е в къщи, децата се побъркали за премиерата на „Индиана Джоунс – 4”, завел ги на кино. Подчерта, че ще бъдем сами.
Давих се в топли мисли, докато пресичах улиците. На няколко пъти едва не ме блъснаха коли. Желаех я. Дълго звънях на вратата, много дълго.
На другият ден ми се извиняваше. Взела била телефона, но батерията й паднала. Семейството й постоянно звъняло. Питали я как е, а тя нали по-добре се чувствала, за да им докаже и за да спрат да звънят, отишла при тях.
Не се сърдя, нали?
Не. Затворих телефона и се смеех, горчиво се смеех. Краката ми омекнаха, проснах се на креслото. Не исках да я виждам повече, ни да я чувам. Пожелах любовница, загубих приятелка. Поигра си с мен, харесваше й, че е желана. Примамваше я мисълта, предизвикваше ме, докато разбере, докато се увери и бъде напълно, сто процентово сигурна, че не си въобразява, че е изкусителна. Не вдигах телефона повече, видех ли изписан номера й. И от уличен апарат когато ми се позвънеше не вдигах. Смених си абонаментният план, само да си сменя номера. Не можех и на себе си да призная, че си сменям номера заради нея и трябваше да се излъжа, че другият оператор предлага по-подходяща оферта. Видех ли я в края на улицата отдалече, завивах в първата пряка, пресичах под носовете на колите, заглеждах се във витрините. Един път, едва не се сблъскахме. Подскочихме като се видяхме.
Усмихна се виновно. Побърка ме с тази усмивка, а устните й. Неволно бяха разтворени, изненадата изписана по лицето я правеше най-привлекателната.
Прегърнахме се. После се посмяхме. Пихме коняк, втори. Разделихме се далеч пред дома й.
А на срещата която си уговорихме беше.
Изпитах желание да не се случи, да прекъсне тя. Твърде хубаво беше. Ще си го платим после, чувствах го, опитах се да й го кажа, да го намекна по-скоро. Аз нямаше да овладея положението, тя можеше да се справи. На нея разчитах, но не го направи.
Последва ме у дома. Беше като сън.
Подобна нежност не се описва, изживява се.
Няколко часа по-късно, както лежахме прегърнати, тя произнесе това, което аз щях да река, ако не беше ме изпреварила:
-А бяхме най-добрите приятелки!



cefulesteven в съавторство

Автор:  Фурия [ Вто Юли 28, 2009 12:26 pm ]
Заглавие:  Re: Кога сме истински...кога не.

Беше не просто красиво....уникално,непвторимо,поразяващо!
В момента в който спря погледа ми бях обзета от желание,
почти маниакално,да докосвам.Да уловя нежността с върха
на пръстите,хладината-с дланите си...
Очите ми бяха ненаситни!Откриваха с учудване живота и топлината скрити в него,
в облеклото избрано от природата.Идеше ми да скърцам със зъби от яд,че съм различна,
толкова далеч от съвършенството пред мен.
Знаех,че прибирайки се у дома щях да се заровя в Гугъл за информация-
какво,от къде,защо,как..
Сега ми бе достатъчно да съзерцавам невероятното зелено
на мъха по кората му,величието на клоните,танца на слънцето между листата...
Имах усещането,че мога да се преродя ако заровя лице в тази симфония.
Трябваха ми само няколко крачки,за да се увия около него....
Не знам в кой момент усетих,че също съм обект на изучаване-
малкия зеленилник се катереше по крака ми!
Да,това спря порива ми,а желанието да избягам в обратна на гущеровата посока
ме подбутна две крачки встрани.
Вдигнах поглед,нетърпелива да продължа любуването си и тогава.....
Ужас.Болка.Задушаване.Ярост.Неразбиране.
Не можеше да е същото дърво!Просто не бе честно.Взирането в празнотата пред мен бе болезнена.
Сякаш някой бе издълбал ствола и запалил огън в сърцето му,заличавайки ....всичко.
Грозно.Кухо като желанието да разбера защо?
Безсмислено като порива да се върна обратно и погледна красотата-сякаш щеше да
заличи новите щтрихи...
Тъжно като търсенето на оправдание за ......дори не знаех точната причина.
И въпросът-кое бе истинско?
Красивата външност или кухата празнота.....
В Гугъл няма отговор.

Автор:  Vigo [ Чет Юли 30, 2009 2:40 am ]
Заглавие:  Re: Кога сме истински...кога не.

Шери обожавам да те чета!
:|

Автор:  Фурия [ Вто Авг 04, 2009 12:51 pm ]
Заглавие:  Re: Кога сме истински...кога не.

Името на темата бе импулсивно,но сега стои абсолютно на място,с нужната тежест.
Добър човек.

Толкова често използвам този израз-дори за почти непознати.Какво всъщност е значението му?

Един приятел твърди,че сто процентово добър човек е Адам-героя на Стайнбек от "На изток от рая"

Тоест,приемането на живота във всичките му страни-добри или лоши,несъпротивата когато те шамарят,прощаването и на най-грозните черти в насрещния,липсата на интерес към себето си...нима това е да си добър?

За мен нещата са малко по-иначе.

Да си добър е съзнателен избор,показващ познаване на вътрето ти,доверие в избора който правиш,способността да застанеш зад думите и действията си,и най-вече,умението да признаеш грешките си.

За мен брат ми е добър човек.

Глупав понякога,доверчив,винаги готов да помогне,фантазьор,мечтател...боец.

Не знам как се забърка в този грабеж,последван от стрелба.

Не знам причините подтикнали го към това.

Не знам дали е стрелял.

Не знам защо не е избягал.

Не знам колко усилия му е струвало всичко това.

Не знам колко сили са му нужни за да понесе последствията .

Не знам дали ще се справи...

Видях как хората почитали го до този момент,тези на които е помагал в нужда,онези възползвали се от мечтите му,всички те в същия миг го обявиха за звяр.

Живота е курва.

И никой не е застрахован от курвенските му номера.

А добрия човек....избира винаги да плати по-високата цена.

Автор:  alba [ Вто Авг 04, 2009 2:05 pm ]
Заглавие:  Re: Кога сме истински...кога не.

От "Осанна" до "Разпни го" има само една крачка. :|

Автор:  Vigo [ Чет Авг 06, 2009 6:53 am ]
Заглавие:  Re: Кога сме истински...кога не.

Човек си е противоречиво копеле.
С различно настроение или с определен повод, един и същи човек може да бъде най-близкия до сърцето ми или просто да кърви под мен.

Кое ни спира?

Автор:  alba [ Чет Авг 06, 2009 7:15 am ]
Заглавие:  Re: Кога сме истински...кога не.

Обичта. И осъзнаването й.

Автор:  Фурия [ Чет Авг 13, 2009 8:55 pm ]
Заглавие:  Re: Кога сме истински...кога не.

Знаеш ли кое би ме спряло,скъпи?
Познаването.

Не на човека,на болката.Вкусът на кръвтта,неиния мирис.

Смрадта на разложен труп.

Обичта никога не е била спирачка в нанасянето на удари.

Автор:  Фурия [ Съб Авг 22, 2009 8:44 pm ]
Заглавие:  Re: Кога сме истински...кога не.

Уморена....Чувстваше се страшно уморена от живота.
От живите,от предметите,от натрупването на едни и липсата на други чувства...от постоянството на изгрева,налагащ движение,от посрещането на всеки залез,от борби и примирение,от безсилието сковаващо....какво?!?мечтите?отдавна ги разкъса с камшика,наричан "самокритика".Поривите?към тях бе по-милостива-просто ги удави в цинизъм и бетонира басейна в който се зараждаха..Нищо нямаше значение,освен тъмнината.А точно сега умората и пречеше да се потопи изцяло в нея,да се свие в тишината прегръщайки забравата.

Прибираше се от работа.Трябваше само да смени единия костюм с друг.Нямаше търпение да свали усмихната маска,оставяйки грозотата да обхване всеки милиметър от тялото и.Не,не беше грозна.

Хората я определяха като"чудесна",приятелите и смятаха,че е красива,мъжете-желана.

Но тя знаеше колко труд и костваше да задържа грозотата в себе си,да не и позволява да завладее и дните.Пускаше я само нощем-в тишината.

когато нямаше кой да види леда обхванал сърцето и.

Автор:  Neti Ivanova [ Чет Окт 29, 2009 12:05 pm ]
Заглавие:  Re: Кога сме истински...кога не.

Здравейте! Фурия страхотна си! Пишеш с такава лекота. Харесва ми! Но защо от август не сте влизали тук?
Да не сте още на море?;)

Страница 1 от 3 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/