Последно посещение: Пон Окт 23, 2017 2:36 am Дата и час: Пон Окт 23, 2017 2:36 am




 [ 36 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Усещане за жена 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Яну 26, 2011 9:03 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена
МИС СЕБЕ СИ


Поставената ми от ЕVA задача за размисъл е следната: “Победихме, еманципирахме се. И какво от това?”
Първото, което ми идва наум, е, че еманципацията е власт. Но властта винаги е капан.
И все пак -
Владея.
Съм.
Мога.
Имам.
Ще бъда.



Съществувам независимо от приливите и отливите на мъжките настроения, защото те са си техни, а моите са други и влизат в синхрон с техните, когато чувствам, че мъжете са ми равни. Не съм нито по-голяма, нито по-малка от тях. По-малка в никакъв случай! Въпреки че не би трябвало да имам подобен страх, ако съм наистина еманципирана, имам го. Той е резултат от многовековния атавистичен и горчив опит на човек втора ръка. Наследен е от прабабите ни и техните прабаби и едва сега започва да изчезва. Жените в носиите от черно-белите снимки не се усмихват, гледат право в обектива, еднакво скръстили ръце върху престилките. Те са съществата, от които постепенно сме мутирали в засмени като кинозвезди красавици, способни да прегазят всяка пречка за свободата им.

Така са се родили сестрите ни, в чиито бунтовни глави се е запалила искрата на гнева, че са държани изкъсо като мили пудели. Тези сестри също са правени от мъж, не са се появили с непорочно зачатие. Еманципацията не мрази мъжете, нито е вредна за света. Тя детронира господаря, подавайки му ръка. Помага му да разбере смисъла на живота, насочва го нежно, а понякога и грубо, ако бившият господар упорства в нежеланието си да се адаптира. Научава го, че няма власт, която да не е временна. Урок, който никога не бива да бъде забравян.
Вероятно и еманципацията ще е временна и ще се появи нещо все още непознато, все още мокър сън на мъж, желаещ жена, която ражда дете от него. И това дете се оказва момиче с бунтовна мисъл, което променя света със смелостта си, защото колективната памет на човечеството съхранява прекалено много данни за векове горене на жени на клада, нелегализирано домашно робство и подчинено мълчание.

С неприязън си спомням, че третата жена на баща ми, с която също се разведе, му връзваше връзките на обувките. Не, не беше нито болен, нито възрастен, просто това е било начин да му докаже каква предана съпруга си е намерил. Този път. За съжаление всяка жена, държаща се по този начин, е лъжкиня и рано или късно това излиза наяве. А ако не е лъжкиня, има нужда от психиатър. Нямам симпатии към бившата съпруга на баща ми, но нямам симпатии и към него. Въпреки че го обичам, винаги ще знам за какво се боря, защото съм свидетел на твърде често срещано, макар и замаскирано, господарско отношение на мъже към жените им. И, да, мъжете с основание се чувстват застрашени. Движат се с подвити опашки, потиснат гняв в очите и козина, загубила лъскавина. Еманципацията не пречи на обичта ми към тях независимо дали са приятели или любовници. Напротив - дълбоко им благодаря за съвършенството, което може да бъде сътворено с благородното им съдействие - възможността да имаш дете. Но ако някой мисли, че може да поиска да му бъдат “връзвани връзките на обувките”, по-добре да емигрира в Тайланд. Там би могъл да си осигури и секс, и слугиня срещу заплащане. Моята лична цена е твърде висока дори за най-богатия мъж в света.

Еманципацията не е враг на топлия спазъм в корема при специфичния аромат на мъж, чиято миризма се съчетава добре с твоята. Въпреки че е интелигентна, носът й не спира да души. Тя е съвършеното женско животно, идеалният аватар на праисторическата венера с гигантския ханш и огромни бедра. Обича секса толкова, колкото и разума и успява да ги съчетае. Само липсата на баланс в едната или другата посока създава страдание. В идеалния си вид еманципацията е балансирано състояние на любов и лична отговорност и не прави мъжа и жената слаби, а силни, спокойни и мъдри един с друг.

Агресията и господарското отношение не виреят около нея. Страхът не я обича, дори не иска тя да съществува, обаче е твърде слаб, за да я елиминира. Тя е всичко, което желаеш с пълно съзнание за последиците. Дава безброй възможности, тренира те да вземаш осведомени решения, избистря погледа, избелва ти зъбите, опъва раменете, изправя гръбнака, разрешава и филъри, защото няма предразсъдъци. Ако искаш някой ден да си с бяла коса и дълбоки бръчки, твое право е да изглеждаш така. Ако искаш пък винаги да си с маникюр и поддържан вид, без да изглеждаш като фигура на мадам Тюсо, това също е твое право. Дори да се харесваш като восъчна фигура не е проблем. И нищо не е по-голямо от другото и никой не бива да бъде съден. Единственото изискване е да си почтена към себе си, а оттам и към околните, без значение дали са мъже или жени. Еманципацията никога няма да те лиши от женственост, ако я имаш. Ако я нямаш, това няма нищо общо с кода на поведение. Затова отговорът ми на въпроса на ЕVA „И сега какво?” е: “И сега, и утре - всичко!”

Това са простите сметки на еманципацията. Без излишни разсъждения тя се движи като Мис Себе Си. Кралицата на всички конкурси за красота на женския дух. Коронована майка, сестра и любовница, Мис Себе Си е завинаги и никога не може да бъде заменена с друга. Погледни се в огледалото и я познай - това си ти, тази, която четеш тези редове.





Милена Фучеджиева

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Яну 27, 2011 10:59 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена
"Единственото изискване е да си почтена към себе си, а оттам и към околните, без значение дали са мъже или жени"


Независимо дали една жена е избрала да бъде само домакиня , да отглежда деца, да готви и единствената й грижа да е домът, или е избрала да бъде работеща жена с отговорности и напрежение, което не я освобождава от вниманието към семейството й , важното е да се чувства щастлива. Или както казва една приятелка, която от 20 години живее в Париж : "Чувствам се добре в кожата си".

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Яну 27, 2011 11:10 am Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 04, 2009 2:04 pm
Мнения: 158
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена
Не е толкова лесно да си себе си.
И да знаеш, че много хора няма да те харесат.
Самоуважението винаги е било на първо място.
Почтеността... ох, малко ми е напудрена, изкуствена тази дума-почтеност. Почтеността е в ресора на морала. Моралът е външно изискване.
Ама става и почтеност, като се замисля по-надълбоко.

_________________
Omnia mea mecum porto


Чет Яну 27, 2011 1:18 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена
На мен пък "Морал" винаги ми е звучало високопарно и изкуствено. Това са правилата, които ти се налагат отвън. И ми е някак фалшиво и лицемерно, защото "моралът" през различните епохи е имал различни параментри. И до днес някои заклети пуритани цъкат и мърморят, когато видят двама влюбени да се целуват на улицата. Не било "морално". Но пък свалят шапка на някоя примадона, дето се прави на "вечната и святата" , а тайно се скъсва от чекнеж.


Почтеността означава да си в хармония със себе си. С истинската си същност. И да не се страхуваш от истината.

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Яну 27, 2011 3:23 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена
Барби и аз


На леглото до мен лежи мис Мисури, с тънкото си голо тяло и съвършено стърчащи (да се отбележи легналото положение) естествено-айсбергови гърди. В тъмното виждам очертанието на силиконовите й устни тип Брадпитовица (това ако Анджелина Джоли беше родена в българско село през ранен 20ти век*). Лежи до мен това синеоко творение и хърка като банциг. Аз съм утихнал до статуескност и правя разбор на мача (едно полувреме отпред и едно отзад, с продължения и дуспи). Опитвам се да анализирам как точно се озовах в този филм. Барби има визията на типична вегаска кипра, фльорца, пудра и други идиоми, тип 'не ме пипай, аз съм за гледане,' ботушки за 500$, прическа за Оскари. Русото се подразбира, мяукането също (‘ау Айвън, ю‘р съч а джакас’), все неща, към които имам алергия. То мани друго, ама с Барби сме заедно вече месец и си прекарваме чудесно. Това само по себе си, пък и по други, е загадка, достойна за едиповия Сфинкс и си струва времето за размисъл. Откъде се взе тази лустросана кадъна и как точно хареса мен, аkа Фильо, alias ET (extraterestrial) е обект на следващите редове.
Барби е родена в Мисури, където я коронясват за кралица на красотата на щата. На осемнайсет се мести във Вегас с баща си, където завършва психология. Барби, като всички красиви жени, е разглезена от красотата и съпътстващото внимание от околните. Мисли се за специална, капризничи, съди околните за несъвършенствата им. Във Вегас веднага я надушва индустрията и я грабват за коктейлка във Венецианеца, един от най-скъпите хотели в света. Коктейлките разнасят питиета на залагащите (срещу бакшиши, достигащи до хилядарка). Тя самата ми каза, че за десет години не е падала под 600$ на смяна. Това са чудовищни пари. И ето до какво водят те. Барби е на 24 и е на гребена та вълната. Може да си позволи всичко, непрекъснато я ухажват, забавлява се както свари. Харчи по три бона на влизане в Nieman Marcus, кара изтребител кабрио. Иска да е съвършена, затова непрекъснато е на диета. Слага си силикон в устните. На гримовете й би завидяла и Клеопатра.
Барби е надменна към простолюдието. Взискателна е до дребнавост към мъжете до себе си. Също и контролираща. Ако не спазват етикета на идеала й за мъж, биват одуспени или поне претърпяват бурята на циклонните й настроения. Барби не вижда отвъд повърхностите на света, нещата са черно-бели – хората са или добри или лоши, постъпките правилни или грешни, щастието зависи от това дали се вписва в представите й за такова. Все пак Барби не е съвсем акустична в главата. Мисълта й е бърза, дори за брюнетка. Чувството за хумор – вносно (главно от Англия). Има циментов морал (тук таме още не стегнал) и завидна съвест. Би помогнала на приятел в нужда, би те слушала съпричастно. Не е потънала в кокаинови фиести и не се здрависва с путка като повечето кифли тук. Умее да обича. Особено баща си, с когото е истински близка.
Една нощ става пожар в къщата, където живеят двамата. Неговата стая е до изхода, но той се втурва да я спасява, без да съзнава, че тя е нощна смяна, и загива в пожара. Барби е покрусена. Но това е само първият от поредица шамари (и ритници), които съдбата й праща. Барби основава частен бизнес, където се занимава с инвестиции. Печели по двеста бона на година. Чувства се знатна особа. Една от инвестициите включва комплекс от къщи, които се дават под наем. Вкарва в нея всичките си пари, като същевременно уговаря и най-добрите си приятели да се включат. Обаче става обект на измама от контракторите, които обявяват фалит и зарязват ипотекирания комплекс на банката. Барби губи всичко, включително и приятелите си. Идеята, че не е оправдала доверието на най-близките си я срива тотално. В нейното черно-бяло мислене, също като при малките деца, последствията са по-важни от намеренията и нещата не познават нюансите на сивото (каквито им дават контекста на ситуацията с множеството си фактори). За капак във Венециянеца, където тя има най-добрите смени (във ВИП казиното, където са милионерите), сменят мениджмънта и правят реформа на персонала, като хората без застраховка към профсъюзите (която ги прави недосегаеми) биват съкратени. Поради това Барби, от първа сред щатните коктейки, става седма сред тези на повикване. Всеки ден се обажда в седем сутринта, за да й кажат дали има налични смени (на ротативките, съвсем далеч от вип-а). Вече не само, че не прави големи пари (триста на ден са нищо в сравнение с хиляда), а и няма достатъчно работа. Едвам си плаща огромните вноски по заема за къщата. Доста унизително за знатна особа.
Тежко се пада от високо. Някои въобще не оцеляват, а повечето осакатяват психически за цял живот. Но пък други точно тогава се раждат. Пластмасовата им идентичност се чупи и отдолу излиза истински човек, чиято мисъл вижда нюансите и дълбините на света, а животът му надраства условнотите на обществото и фалшивите телевизионни стереотипи за щастие и успех. Джейми е на трийсет и пет. Все още е красива, въпреки че годините са оставили своята следа. Но това вече няма такова значение. Сега по-скоро планира операция за махане на силикона от устните. Смирена е. Чувствителността й към хората и живота е изострена до свръхестественост. Вижда зад повърхността на думите, дълбоко в намеренията и същностите на околните, чиито мимики и интонация попива като прилеп – ултразвук. Ситуациите са възприемани в контекст и времева перспектива, в развитие. Черното и бялото са се смесили като ин и ян, до онази фотографска хармония на 18 % сиво, за която Карабашлиев написа цяла книга. Сега Джейми умее да цени малкото, което има (малко спрямо преди). Партитата по клубовете й се струват празни и безмислени. Харченето вече не носи усещане за ВИП персона. Ценностите са други – автентичност, общуване, искреност.
Джейми обича да се взира в очите ми и да сърфира по трапчимките и котешката ми усмивка (не на кой да е котарак, а на Чеширския). Целува ме със страст, каквато само познаването и споделеността носят. Говорим си врели-кипели, подаваме си закачки като на джитбол, танцуваме семантичено танго сред многозначността на думите. Всъщност, тя е единствения човек тук, който разбира чувството ми за хумор. Или поне горните му етажи. Спорадичната ми екстатичност не й се струва детинска. Очите ми не са просто кафяви зрителни органи, а кехлибарени планети с оранжеви слънца, кръжащи около тях. Планети, населени със същества, родени в точката, където погледите ни се срещат.
Има такива хора, които животът е трансформирал от жълъд в зелана корона. Само разцъфвайки човек познава пролетта. Това е дарът на влъхвите (по О’Хенри), който загубата носи. Затова внимавайте какво си пожелавате.

* То да не мислиш, че някой знае истинското име на баба Илиица, освен че е жена на дядо Илия.

Nav

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Фев 04, 2011 3:40 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена
Бурлеската, едно близо 150-годишно изкуство, позалязло малко преди Втората световна война, изживява ренесанс. Още през 90-те години в Ню Йорк бурлеска спектакли започват да събират млада публика, отегчена от бруталността на стриптийз баровете и изпитваща носталгия към един по-дискретен сексапил. Като световен тренд бурлеската беше наложена от Дита фон Тийз, а около премиерата на филма “Бурлеска” с Кристина Агилера у нас за първи път видяхме френски бурлеска спектакъл. Трупата Neo Retro на парижанката Лейди Фло дойде отново през януари и събра в Sofia Live Club хора, които обичайно виждаш в най-модните места в столицата.

С Лейди Фло се срещаме пред гримьорната в Sofia Live Club. След малко тя ще излезе пред публиката, затова вече е със сценично облекло – безкомпромисно червена рокля, подсилена от също толкова ярко червило. С тънка талия и пищен ханш, с млечнобяла кожа и отривист, леко циничен смях, Лейди Фло е жена, която не можеш да подминеш току-така.

От колко време се занимавате с бурлеска и как я открихте?
Аз не съм стриптийзъорка като повечето от бурлеска актрисите. Занимавам се с история, имам диплома по история на изкуството от Сорбоната. Бурлеската ме привлече, защото беше въплъщение на прочетеното в книгите за живота на прочутите жени от историята, от киното и модата. Интересувам се от визията на жената от края на XIX век до появата на феминизма.

Кога беше първото ви шоу?
От малка обичам сцената. Първият ми бурлеска спектакъл беше, когато бях на 5 г. Леля ми ме обличаше като Мерлин Монро и правех спектакли пред семейството си.
После се занимавах с танци, актьорско майсторство, пеене. Докато следвах, също организирах различни представления.

Всяка жена ли може да изглежда прелъстително като вас?
Силно вярвам, че всички жени могат да бъдат много красиви. Още повече, че критериите за красота се променят. През 20-те и 30-те години са харесвани много слаби жени. По-късно, през 50-те, се търси пищност. Самата аз не смятам, че имам перфектно тяло. Според съвременните изисквания за красота съм леко пълна.

Но харесвате тялото си, нали?
Най-важното е да намерим човек, който да ни обича такива, каквито сме. Когато правим бурлеска, публиката също ни обича такива, каквито сме.

Как се грижите за себе си, за да изглеждате добре на сцената?
Важното е да си позитивен и да гледаш на нещата от добрата им страна. Да изпитваш удоволствие от всичко, което правиш.

Какъв е вашият ритуал сутрин, за да се чувствате добре през деня?
Правя любов.

Какво цените у един мъж?
Галантността. Трябва да знае как да целува ръка.

Дита фон Тийз е канена за представления от много известни личности. Вие срещали ли сте прочути хора?
Била съм водеща на голям спектакъл в “Крейзи хорс”, едно от най-прочутите кабарета в Париж. Тогава се срещнах и работих с Дита.

А какво мислите за филма “Бурлеска”?
Това е хубава музикална комедия, която няма нищо общо с действителността. Като всеки друг американски филм – “Мулен руж”, “Чикаго”. Може би гледам прекалено исторически на нещата и се вглеждам в детайлите.

Направихте уъркшоп с български момичета, на които показвахте как да бъдат съблазнителни. Като че ли съвременната жена има проблем със своята потисната женственост, така ли е?
Точно затова 80% от публиката на съвременната бурлеска са жени. Гледат този тип спектакли едва ли не от носталгия.

Една малка тайна за съблазняване…
Жената трябва да е щедра, за всичко.

Лейди Фло излиза на сцената, флиртува с публиката, пее, представя петте момичета, които провокират елегантно с огнено шоу, артистичен стриптийз и еротични танци. Кани на сцената мъж, който трябва да целуне ръката на дамата си. О, дошъл сте по риза и сини джинси, казва Лейди Фло, леко учудена. О-ла-ла!

едно интервю на Адриана Попова




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Фев 14, 2011 3:25 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена
Жените в моя живот


1. Беше първото ми влюбване. Все още бях ученик в 5 клас. Имаше едно момиче от училището в което учих, което много харесвах, беше невероятно красива, с 2 години по-голяма от мен. Всяко междучасие я виждах в коридорите, очите ми бяха непрекъснато в нея, и сигурно доста втренчено съм я гледал, защото един ден /няма да го забравя/, беше голямото междучасие тя дойде при мен, каза ми че много ме харесва и ме целуна по-бузата. Беше невероятно изживяване, но странното е, че след като ме целуна , аз побягнах. Явно съм бил много срамежливо хлапе, но как ли да реагирам на тази възраст. Това беше първата ми влюбване и първата целувка. Разбира се , след това не е имало нищо между нас, но спомена за нея е още жив в мен.
2. Бях вече поотраснал и вече не бягах след целувка на жена, когато се запознах със нея. Беше лято, бяхме с приятели на дискотека, когато я видях. Висока, стройна, с руса коса и много бяла кожа. Беше в компания с няколко момичето и танцуваха. Приближих се до нея и я заговорих. Точно в този момент пуснаха някакъв блус. Въобще не чаках и секунда, вече танцувах с нея. Не помня за какво си говорихме, но си спомням, че я попитах дали няма да ходи на море, при което тя адски гневно ме изгледа /после се оказа, че тя предишният ден се е върнала от морето и мислела, че има страхотен тен/. Не беше добро начало, но винаги е важен края. Това беше първата ми споделена ученическа любов. На нея казах за първи път обичам те.
3. Бях вече студент във София и една вечер както си стоя на спирката и чакам автобуса, към мен се приближи едно много красиво момиче. Поздрави ме , а аз отвърнах на поздрава и, защото ми изглеждаше позната, но бога ми, не си спомнях откъде всъщност я познавам. В този момент автобусът, който чаках пристигна и аз се качих. На следващата спирка усещам, че някой ме потупва по рамото, обръщам се и виждам, че е същото момиче. Попита ме накъде съм се запътил и така започна разговора ни. Оказа се, че всъщност е от моя град и сме се запознали на един купон. Разбрахме се да излезем вечерта. Бяхме на дискотека, беше невероятно, луди танци, разговори до зори, много смях и целувки. След това дойде в стаята ми. Е не очаквайте подробности:)Това продължи цяла седмица, всеки ден бяхме заедно, всяка вечер тя спеше при мен. Беше незабрамимо, толкова страст и споделени желания. Седмицата мина неусетно бързо, тя си замина, а когато се върна ми каза , че това не може да продължи, защото всъщност си има сериозен приятел.
4. Бях я забелязал отпреди. Много красива и фина жена, грациозна походка, невероятни очи. Един ден, както се разхождах из града, беше приятен и слънчев пролетен ден, я забелязах. Вървеше точно срещу мен. Беше сама, а аз много исках да се запозная с нея. Изтичах до пазарчето /добре, че беше съвсем близо/ и купих рози. Настигнах я и и ги подарих. След това и признах колко много я харесвам. На другия ден бяхме на кафе. След няколко часа разговори, вече знаех, че не е само много красива, а и невероятно добър човек. Предложих и да я изпратя, тя се усмихна и ми каза, че ще и бъде приятно да върви с мен. Беше вече тъмно, само луната грееше, а ние вървяхме по улицата и се смеехме. Тогава хванах ръката и. Няма да забравя начина по който ме погледна. Тогава я целунах. Бяхме под една липа, а аромата,който се носеше от нея сякаш се сливаше с аромата на устните и. Колко опияняващо. Сега доста често минавам под тази липа :). Останалото го запазвам за себе си.
5. Запознах се с нея съвсем случайно, тук в нета. Всъщност не ми се беше случвало от доста врем да завързвам такива запознанства, но тя ми се стори доста по-различна. Имаше нейна снимка. Заплени ме нейната лъчезарност. Така се запознахме. Започнахме да си пишем почти всеки ден и с всеки следващ ден, аз усещах, че все повече тя ме привлича. Колкото повече я опознавах, толкова повече разбирах, че тя е неповторима. Тя ме караше да откривам в себе си черти, за който дори не съм предполагал , че съществумат, караше ме да бъда по-добър, караше ме да се чувствам неповторимо. И така докато един ден всъщност не разбрах, че съм влюбен в нея. Трябваше да я видя на всяка цена. Това се случи в един хубав ден /в живота на човека има дни , който той никога не забравя-това е един от тези незабравими дни/. Обадих и се и се разбрахме да се срещнем. Когато я видях, бях толкова очарован от нея, че дори забравих да и кажа, че изглежда страхотно. После пихме кафе, говорихме много, особено тя, защото беше притеснена от факта, че мога да разбера колко всъщност и тя ме харесва, защото това се четеше в очите. Когато си тръгвах, тя ме изпрати малко и се спряхме за да си кажем довиждане. Беше си сложила очилата /предполагам за да не виждам погледа и/. Много исках да я целуна и бавно се приближих към нея. Тя не помръдна. Носовете ни почти се докосваха. Спрях зя секунда. Усещането беше неописуемо. Бях толкова близо до устните и, усещах желанието и да ме сграбчи, но стоях, бях потънал в безвремието. Малко след това я целунах по бузата. Това е най-сладката целувка която си спомням. После си тръгнах. Изминах няколко метра и се спрях. Обърнах се и продължително я гледах, как се отдалечава. Исках да я настигна и да я сграбча в обятията си, но не го направих. При следващата ни среща, тя каза, че е искала да направи същото:)





pepelopes

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Фев 16, 2011 1:28 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 04, 2009 2:04 pm
Мнения: 158
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена
Хах... тази поетична душа! де не се е завърнал в блога си?
нещо ми направи впечатление-всичките жени, в които е бил влюбен са невероятно красиви :)
ами... влюбен мъж...
ех! :)

_________________
Omnia mea mecum porto


Пет Фев 18, 2011 1:45 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Усещане за жена
Той е така талантлив и прекрасен. :roseforyou:

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Фев 18, 2011 4:21 pm Профил
 [ 36 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov