Последно посещение: Пон Окт 23, 2017 2:35 am Дата и час: Пон Окт 23, 2017 2:35 am




 [ 16 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Дневници 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Дневници
Преди седмица в Милано си купих тениска с образа на една невероятна жена - Анна Пиаджи. Анна почина тази година през август и за пръв път от много години Седмицата на модата в Милано изглеждаше по-малко цветна, по-унила, по-обикновена без яркото й присъствие. В архива си пазя една снимка отпреди 7 години, в която позирам до нея - аз в черно яке и обикновени джинси, Анна - в обемно яке на Полини тип пачуърк във всички цветове на дъгата, със смешна зелена шапчица, кацнала като пчела върху купчината й със сини коси, с ръкавици без пръсти, пънкарски клин и цветни кубинки. Никога не бих се облякла така, но й се възхищавах заради свободата да бъде ексцентрична, свобода, която тя употребяваше с лекота и чувство за хумор до последния сантиметър.
Каква изненада - когато развих хартията с логото на 10 Corso Como и разгърнах тениската, от щампата ме гледаше... Анна Уинтур. Жената, която стои на върха на модния Олимп и употребява успешно всичко друго, без свободата си. Беше късно да се връщам в магазина и да искам смяна. Така си останах с Анна Уинтур, щампирана върху бяла тениска и не съм сигурна дали искам да я облека. Не съм сигурна в чувството си за хумор, още по-малко в чувството за хумор на другите. Иначе се възхищавам на тази непроницаема извънземна жена, на този дявол, който понякога носи Прада, понякога Оскар де ла Рента, понякога само черните си очила и емблематичното златисто каре, обрамчващо лицето й, но която успява вече 24 години да управлява модните стихии срещу заплата от 2 млн. долара годишно. Затова приемам тениската със сбърканата Анна като ордена "Света Ана", който се е носел на шията - за моята дългогодишна любов към модата, към различните хора, към онези, които си позволяват да бъдат ексцентрични и към онези, които не искат да бъдат ексцентрични, а просто единствени.






Милена



Анна Уинтур



Анна Пиаджи



_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Окт 02, 2012 12:26 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Дневници
Няма живи слънца


1.
До деветата порта –
девет пристана начертани са,
полудяла Луната търкаля ребра.
Все се чупят във себе си точките-
изтъняват до пурпурни кръгове;
закъснява до болка денят.

До мъртвите пясъци
хвърлям всичките сбрани звезди-
пищи огледалото счупено.
В своята сива обречена мантия
и с корона от върбови клонки, Луната кади-
замъглен е брега!

2.
Обосяла, на Осмия пристан,
стривам мигли, криви костици - остатъци
и отровното каменно жило,
впито силно във мен, Феб отдавна заспа!

Но събуди зловещо химера,
запразнувала с пищност в недрата ми.
От мъглата изцеждам последния мирис
и огньовете дишат, оголели в страха.






timon

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Окт 04, 2012 9:34 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Дневници
Рано или късно ще ви излъжат. Може да е в началото на вашата връзка. По средата. Или в нейния край. И тогава няма много неща за правене - или ще си тръгнете, или ще забравите, или най-вероятното - ще започнете също да лъжете.
Тя взела телефона му от ремонт. Преди това обаче го включила и добре го разгледала. Последните съобщения били от някаква Лена от Петербург. “Запазила съм масаж за двамата следобед”, “Супер, бейби, ще те чакам в хотелската стая след час”, “Не ми пиши, ще те търся само аз”. Било като пресрилийз, който съобщавал за края на още една връзка. А и какво може да се направи, когато срещу вас стои незнайната Лена от Петербург. Заплахата е двойно по-голяма, когато не я познавате, нали? Не може нито да набиете руската “блядь”, нито дори да поспорите.
За първи път тази жена осъзнавала, че мъжът, с когото живеела от осем месеца, се оглежда настрани. И тогава в нея се пробудило желанието да се държи като член на Испанската инквизиция. За целта решила да изслуша версията му. Искала все пак да се порадва на унижението. Разбира се, очаквала, че виновникът ще се чувства като куче, което току-що се е изпикало върху новия й килим. Но станало друго.
“Не е това, което си мислиш. Само провокирах рускинята. Грешно си прочела есемесите и защо въобще си ми бъркала в телефона?”, се оказала речта, с която излязла “защитата”. Как може да приемете такова обяснение? Вероятно никак. Звучало като да пръднеш на масата за вечеря, но да кажеш, че е някой друг. Мъжът въобще не се разкаял както трябва. Жената, която прочела чуждите съобщения, също. Тя и досега е убедена, че е го е направила за добро. Без да си дава сметка, че разбереш ли всичко, трябва да простиш всичко. Нещо, което тя определено не можела.
“Не питай и няма да бъдеш излъган, е най-здравословната заповед в една връзка”, ми беше казал моят гинеколог. Вероятно е прав. Само че момичетата, които не задават въпроси, когато имат повод, в повечето случаи изхождат от себе си. Играете ли нечисто, не е трудно да усетите “издънката”. Аферите винаги се покриват еднакво. От друга страна, започнете ли да изхождате от себе си, недоразуменията тръгват да изникват едно след друго.
Познавам обаче и такива жени, които не питат просто за да си нямат проблеми. Особено когато мъжете им са щастлив лотариен билет, осигурил достъпа до първата класа. Те вероятно знаят, че колкото по-силно дебнат, толкова повече ще им бягат. А колкото повече им бягат, толкова повече ще дебнат.
Точно затова моята позната си дала сметка, че не иска да свърши като детектив Коломбо. След което си тръгнала. Знаела, че “петербургският припев” ще се повтаря вечно. Съгласна съм. Това би трябвало да е ходът на всяка умна жена. Тя или вдига бялото знаме и напуска връзката веднага, или ако остане, никога повече не би трябвало да си спомня за изневярата. В противен случай винаги ще има един обвинител и един обвинен. Един, който ще се държи като престъпник, и друг, който през цялото време ще иска да го стисне здраво за топките.
“Сигурна съм, че с мен е имал най-добрия секс, който е можел да си представи. А и през цялото време ми повтаряше, че ме обича.” Може и така да е. Само че мъжете могат да обичат и да чукат едновременно. Това е заложено в тяхната генетика също като гледането на “Шампионска лига”. Защото за някои леглото с една жена е затвор, а кръшкането свобода. И това трудно ще се обърне. Може да се опитвате да манипулирате, да хитрувате или най-лошото - да променяте. Пожелавам ви късмет. Особено с човек, чийто прякор е Франзелата. Вероятно ще успеете най-много в гардероба и прическата му. Защото “франзелата” си той винаги ще иска да споделя с другите.
Няма спор: женската глупост понякога също е неотразима. Когато мъжът до нас не се заглежда настрани, е мухльо. Когато обаче го прави - защо така се случва. Нали виждате - жените обичат да се самоунищожават и никой не може да ми докаже обратното. Истината е, че съвършеният никога няма да се намери. Най-много да намерите такъв, който да направи живота ви интересен. Между другото, този тип мъже имат едно голямо предимство - те излизат много добре от ситуации.
Спомням си за колега, който във върховния момент, когато събличал някаква случайна девойка на семейния диван, след подаден сигнал в хола влязла съпругата му: “А, ето това е жена ми Славка.” Само това успял да измисли. Признавам доста е стилно. Двамата все още са заедно. “Той може и да ме лъже, но аз съм си отмъстила, и то как”, разправяла после и Славка.
След първия ъперкът, също както при боксьорите, в началото не чувстваш нищо. Болката идва след часове. Или на следващия ден. Тогава започваш да обмисляш как да отвърнеш на удара. И в това е трагедията. Когато вазата е на парчета, трудно може да се разбере кой точно я е счупил. Добре дошли в “Параграф 22″. Един омагьосан кръг, в който емоционалното насилие ни става любимо. Давам си сметка, че женското желание за вярност е ужасно. Но пък и “леките” чувства на мъжете встрани понякога продължават твърде дълго. Какво може да излезе от това? Нищо повече от думата “отношения”. А в нея никога не знаеш как ще започне и как ще свърши всичко.








ВАНЯ НИКОЛОВА

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Окт 12, 2012 10:21 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Дневници
ВТОРИ ОПИТ


И си спомням как се качвам по тъмното стълбище – първи етаж, втори и още нагоре. Не нося чанта, защото не искам да слагам нищо в нея и да го нося със себе си. Нищичко, което съм имала, вече не ми трябва. Откога не сте ходили без чанта по улицата? Без чанта! За мен това означава много. Никога не съм ходила така. Гледам си в обувките – сами ме водят в мрака. Точно тези новите обувки, с които дори спах първата вечер след като си ги купих, толкова бях полудяла по тях, че нямах търпение да изконсумираме връзката си. Чувствам се като във филм – качвам се по стълбите, пуша. Пред вратата гася цигарата в подметката на обувките, събувам ги дори – ритуално - и влизам на светло. Сигурно така се чувстваш като се родиш. Бос, без нищо. И излизаш на светло. Слава Богу, вратата е леко отворена. „Спомням си“ ли казах? Не, представям си.





Ирина Иванова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Окт 16, 2012 1:42 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Дневници
Писмо от затвора до моя приятел


Пиша ти това писмо, приятелю, макар и да не съм сигурна, че ще стигне до теб. Хвани се здраво някъде, за да не паднеш - причината е, че съм в затвора. Може би се питаш как попаднах тук - много добре знаеш, че съм съвестен гражданин и спазвам реда, дори и да не ми изнася.
Ха-ха-ха, осъдиха ме по неписан закон!
Поглеждам с едно око през решетките и виждам, че този закон все още не е обнародван в уж демократичната територия. Няма го и като подзаконов акт, вкаран я в правилник, я в наредба, което означава, че ще има още осъдени по същия начин. Това е положението. Демокрацията не е слънце, което да огрява всички независимо от желанието им. Демокрацията е урок, който всеки сам трябва да научи. А уроците изискват усилия...
Съжалявам само, че наказанието ми прекъсна интересен разговор. Очаквах някой да оспори фактите, но не – никой не го направи, за тяхна чест. Само интерпретацията ни на фактите беше различна. Но и това е крачка напред! В живота си помня времена, когато публично се отричаха и очеизбождащи факти.
Моята интерпретация на фактите се оказа неписано забранена. Тя възмути онези кресливи представители на толкова опасния нискочел патриотизъм, които реагират на всичко като футболни фенове. Техните ратайски душици най обичат да се отдават на вонящи попръжни, а любят майчиния си език, защото на него псуват на майка най-добре. Нищо ново - още през 18 век английският поет, есеист и литературен критик Самюел Джонсън е забелязал, че патриотизмът е последното прикритие на негодника.
Осъдиха ме и ме въдвориха с патриотични подбуди, които за някои хора оправдавали всяко действие. Явно не знаят, че и избиването на цвета на българската интелигенция веднага след септември 1944 г. е станало с най-патриотични подбуди и “в името на народа”.
Но не се безпокой за мен, приятелю, никой не може да ми отнеме свободата да мисля. Всички сме родени с нея, тя е вътре в нас. Някой не искал да слуша мислите ми? Давам му право, но нека ми каже предварително – тук не ти разрешавам да излагаш мислите си – и аз няма да стъпя повече в неговото “тук”. А заплахата, която ми беше отправена, че при рецидив на мислене ще ми се случи нещо “завинаги”, направо ми заприлича на смъртна заплаха. Ще има рецидив, обещавам!
Изглежда имам душа и мозък на еретик. Често се питам – ако живеех в средните векове, кое бих избрала - дали да се заинатя като Ян Хус и като виждам как прости бабички принасят вършинки за кладата ми да викам отгоре “О, свещена простота!”, или да отстъпя като Галилей с “Добре де, отказвам се от твърденията си...”, а после да им се изплезя, да кажа тихо “И все пак Земята се върти!” - и да си продължа спокойно работата?
А за простота ли става дума, или за простотия? И може ли простотията да бъде “свещена”? Прекалено милостив е бил Ян Хус...
Някога нашите учени предци са сметнали за необходимо да напишат на корицата на списанието на книжовното ни дружество мотото: “Ум царува, ум робува...” .
В книгата си „Досието на Михаил Арнаудов“ - става дума за полицейското досие на големия ни литератор, осъден на доживотен затвор от “народния съд”, Емил Ив. Димитров казва: „Необходими са ни нови образи и образци – не митологизирани „герои“, а „възкресени“ мъртви, всъщност живи хора от плът и кръв – мяра за човешкото и в „интересни“, и в „скучни“ времена“. А на друго място: “колко колосални фигури на българи има още да изплуват от мъглата на нашата немара”!
Възможно ли е днешният патриотизъм да е толкова плосък и елементарен, та да се крепи на едно-две имена, обрасли през десетилетията с толкова високопарност, че вече нямат нищо общо с личностите, които са ги носили? И всяка забравена истина за тях, извадена наяве, да се възприема като посегателство върху образа им? Това не е никакъв патриотизъм, това е чист фанатизъм.

Цялата тази история ме препраща към Das Man - нискочелият човек по Хайдегер, който мрази да мисли и винаги се изразява с клишета и шаблони. Само познатото и баналното го карат да се чувства удобно. Той е представител на безликата маса народ, изразител на “мнението на хората”, което налага където и както може. Das Man е създаден не за да мисли, а за да повтаря. Мислещите хора винаги са пречели на Das Man.

А още Тит Ливий е предупреждавал, че демокрацията често се превръща в надмощие на по-голямата част от обществото над по-добрата му част. И наистина - за Das Man да мислиш различно от другите е не само неприлично, а направо престъпно.

Този човечец например обича да повтаря, че “изключенията потвърждават правилото” и при това да те гледа победоносно. А как изключение ще потвърди правило? Изключението си е изключение, както и правилото си е правило. Не знам кой е измислил този лаф, обаче всички Das Man повтарят тази глупост, защото така били свикнали. И превръщат глупостта в правило. Единственото ново, което могат да възприемат, е нова глупост. Ум царува, ум робува...
Като чуе различно мнение, вместо да помисли, Das Man пита: Кой си ти, та да ми казваш?
Ако някой подложи знанията му на съмнение, убеденото в изконната си правота трътлесто мозъче на това човече не се свени да зареди попръжни и мръсотии по адрес на всеки, който не мисли като него, а после самодоволно да си обърше мустаките с ръкав. При него попръжните заместват мисленето. Но как само се разпищява като изоглавено, ако да рече някой да му намекне, че ще му потърси сметка за обидите. Много бързо се подмокря нашият герой – бързо и миризливо - и никой леке сапун не може да му изпере гащите.

Ще спра за малко, защото ми донесоха обедната чорба със събитията от територията, нека погледна какво плува в нея… нищо ново, разбира се… едни невежи обвиняват други невежи в невежество. Разликата между едните и другите е, че невежествата им са различни – едните не знаят едно, другите - друго. Резултатът е буламач.

Та да продължа. Всяко време си има своите Das Man. Днешните научиха нови глупости, спокойно ги приеха за даденост и ги представят за обичаен начин на мислене. Като например самодоволния тъп въпрос на един шоу водещ “не ме харесвате, ама ме гледате, нали?” Ами как ще ти кажем, че те харесваме или не те харесваме, ако не сме те гледали бе, глупак?
С “патриотичен гняв” днешният български Das Man не вижда нищо хубаво около себе си, оплюва всичко в родината си и сам изгонва децата си в чужбина, а после някой друг му бил виновен.
Вместо да си признае, че е станал жертва на собствените си глупави илюзии и да се върне овреме, емигрантът Das Man подлага чувствата си на фрикции, като започва да пише патриотично-носталгични текстове за родината и да рони неспирни сълзи за изоставената бащина къща на село... ми да не си я изоставял, бре, баща ти не е безсмъртен, дойде твоят ред да я поддържаш.
Ако полицията в чужбина го напердаши заслужено, казва - тук пипат яко, но ако го напердаши българската полиция, крещи, че това било полицейска държава. Ако го глобят в чужбина си плаща глобата и си трае, но ако го глобят тук – некадърното ни правителство се чудело как да го ограбва. Това човече отказва да разбере, че колкото повече иска от държавата, толкова повече трябва да й дава.
Но най-голямото му удоволствие е да се възмущава.
Das Man гражданинът се възмущава, че улиците са целите в дупки, а когато общината започне да ги ремонтира, се възмущава, че придвижването из града щяло да се затрудни и настояват кметът да се извини. И... хък-мък, за да им е мирна главата, кметовете започнаха да се извиняват! Интересно – кой се извинява за причинените неудобства на този изискан господин, когато прави ремонт в собствения си дом? Да се чудим ли, че и Das Man журналистът започна да разпространява информацията за предстоящи ремонти на улици като нова заплаха за спокойствието на горките граждани?
Das Man кафеджията реве, че ще фалира от забраната за пушене на обществени места, сам предлага мярката да се въведе постепенно - и след като правителството се съгласи и му угоди, най-нагло вика, че то било непоследователно и нерешително. И правителството търпи, вместо да му тегли една!
Днешните Das Man се оплакват, че пътищата в страната са разбити, а когато държавата започне да ги оправя, казват, че не ядели асфалт. Че кой ви кара да ядете асфалта, бе? Яжте това, което сте си заработили!
Das Man приема промените с голямо подозрение. Той няма никакви знания за историята, смята, че както е днес, така е било винаги и затова никой не трябва да подлага нищо на съмнение и да мисли за промяна. Децата, внуците, че и правнуците му трябва да учат същото, което той е учил някога, а най-високото постижение на българската патриотична поезия за него е “Аз съм българче”. Много обича да приключва разговори с “ти пък все много знаеш”. По цял свят е нормално е да упрекваш някого, че не знае, а той упреква знаещите... ай полека, бе!
Твърди, че всички политици били еднакви, а всъщност самият той си е все същият глупак. От всички човещинки глупостта е най-трайна и непреходна, защото не изисква никакви усилия.

Преди повече от половин век големият ни и днес почти напълно забравен писател Стоян Михайловски изброява разрушителните за обществото ни доктрини, разпространявани тогава: че власт и ярем били работи тъждествени и равносилни, че атеизмът бил условие за проглеждането на духовно слепите, че лишенията на сиромаха произлизали от охолността на богаташа и че правдата можела да бъде всадена в обществото само по един начин — чрез желязо и кръвнина. Колцина са го чули тогава и са се замислили? А днес?
Да, ум царува, ум робува...

И нещо, което не е много известно - същият този масов “патриот” Das Man, който не само отказва да мисли, но забранява и на другите да мислят, най-демократично е довел някога в Германия Хитлер на власт - за добруването на народа!

Родино, какви ли не простотии са извършвани в твое име...

Ако се питаш защо въпреки всичко ти пиша това дълго писмо, приятелю, то е защото мислите ми напират да бъдат споделени с някого. Дори и да не стигне до теб, един поне със сигурност ще го прочете – надзирателят. А това никак не е малко.

изключи ха централно то ка и пИша в тъмното
сетих се за
оскар уайлд
някогашната англия го е затворила, а сегашната се гордее с него

не намираШ ли нещ о шизо френно
в тая
работа

леканощ
драги D as man







krasavitsa

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Окт 18, 2012 12:04 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Дневници
Писмо за изгаряне до моя приятел


Пиша ти това писмо, приятелю, а всъщност ми се иска да вземе да се загуби по пътя и изобщо да не стигне до теб, толкова ме е срам. Историята, която ще ти разкажа, може и да те разсмее, след време може и аз да се смея, но засега все още никак не ми е до смях.

Миналата нощ сънувах, че съм Елизабет Първа английска и съм ужасно влюбена, но не мога да си позволя да се занимавам с някакви си любови, защото трябва да водя войни и да управлявам държавата. На сутринта пък една сврака отпъна лъскавите ми прашки от въжето на балкона, където най-непредпазливо ги бях проснала, без да ги защипя. Кой я знае накъде ги замъкна. Предзнаменования, подобни на онези, предсказали раждането на Александър Велики и други подобни исторически герои. Но кой да им обърне внимание, не се смятам за толкова значима, че боговете да ми изпращат предзнаменования.
Иначе, в общи линии, вървях необезпокоявана по житейския си път, когато най-неочаквано се натъкнах на един мъж. Но по-вярно би било да кажа, че бях седнала на житейския си път, защото когато му се натъкнах, седях на теферич на чаша бира, задълбочена в книгата на тибетеца Пьотонба „Спорът между чая и бирата“, вследствие на което умът ми от обичайния трион се беше превърнал в райска градина с бели лотоси. И както значи си седях задълбочено и почти усещах благоуханието на белите лотоси, пристига един с чаша чай в ръка и ме пита свободен ли е другият стол. Ми свободен е, то се вижда. Говореше малко носово, явно беше настинал, макар че този юни в София прилича на август в Йокнапатофа.
- Мога ли да полюбопитствам коя книга четете? – гласът му беше дрезгав, но подчертано изискан. Имаше големи жабешки очи и склонност към напълняване, а цигарите му в смачканата кутия бяха на привършване.
Как да не се разсмееш, докато отговаряш - и чаят, и бирата са на масата в момента. Като чу и видя заглавието на книгата и той се разсмя - и разговорът ни потръгна. В шеги и закачки в продължение на цял час се опознавахме най-енергично, но така и не успяхме да стигнем до спор. Обменихме стотици хиляди бита информация за света и един за друг и се оказа, че по всички въпроси проявяваме учудващо единодушие. Споделените ми с него литературни вкусове получиха безрезервно одобрение и подкрепа. Покрай разговора за литературата - която ми е слабост, както знаеш, а се оказа и негова, той сподели, че жена му изобщо не го разбирала, излязла абсолютна еснафка. Но го напуснала явно най-вече защото бил беден. Давал й право, тъй като наистина никъде не можел да се задържи на работа, отвсякъде го гонели. Бил много отнесен, защото... пишел. А след въпросителния ми поглед попремига, сведе поглед и отговори скромно: поезия.
Имал си и един литературен кръг в интернет, спомена небрежно и съвсем мимоходом колегиалната си кореспонденция с един известен поет. Вярно, че виртуалното време, в което бил прокълнат да живее, не му осигурявало собственоръчен автограф от поета, също така било вярно и че кореспонденцията между двамата била предизвикана от неговата възхвала и гласяла само едно „благодаря“, както било вярно и че не той единствен възхвалявал и бивал поблагодарен – но все пак това е лично към него и може да се види от всички в интернет! Никаква завист към известните нямаше в този човек, само благородна почит! Такава очарователна скромност не можеше да означава нищо друго, освен едно – талант!
Кое женско сърце няма да трепне пред един беден поет, приятелю? Бедният поет може да притежава всяка жена заедно с всичките й имоти и банковата й сметка отгоре. Ако беше богат, едва ли щеше да има толкова шансове. Какви са тези класически глупости за спасител в ръжта?
На масата ми трептеше едно малко зелено листенце, принадлежащо на родната ни поетична лозница, под чиято сянка не един обикновен читател намира подслон и утеха и спасителката в мен тутакси превърна всичките му явни дефекти в скрити достоинства. Усетих как отвътре ми напъпват всякакви страстни желания. Започнах да си го представям изкъпан, избръснат и в костюм на Армани. Та този човек си имаше вземане-даване най-малко с една, най-вероятно и с повече музи, а дрехите правят хората... Бил чорлав? Ще го подстрижа и ще го среша... ако има нужда, и чорапите му ще закърпя.... няма да му купя нови, за да не го унижавам. Сигурно и домът му отдавна не е виждал женска ръка. Ще почистя, колко му е... той само да твори... ще му създам всички условия, няма да се щадя. Ще сбъдна всичките му мечти - без никакви ангажименти, разбира се. Ще му издам творбите. Това няма да го промени ни най-малко, защото поетът е роден страдалец, той страда от всичко, дори от онези неща, на които всички останали се радват. Ще вървя до него през стъгдите на живота, а той, опрян на крехкото ми, но топло рамо, ще въздигне българската поезия до неподозирани висоти.
И никога няма да се оправдавам, че в момента ме боляла главата...

Пълното ни разбирателство се беше превърнало в пълно доверие. Затова никак не се поколебах и веднага приех поканата му да пия още една бира у тях. Живееше в съседния блок, а не взел пари за цигари, защото имал цял мастербокс вкъщи.
Поогледах се, когато влязохме – преувеличаваше бедността си, но беше естествено на фона на свръхбогатата му душа самостоятелният и съвсем нелошо обзаведен двустаен апартамент да му изглежда убого.
Намирах се в една от тайните поетични лаборатории, разпръснати из страната! Навсякъде из стаята имаше листчета и моливчета, готови във всеки момент да запазят за поколенията красотата на поетическото му слово. Не беше предполагал, че ще се върне с гостенка, бързо захлопна и напъха между другите книги римния речник, който стоеше до лист с написани четири рими, очакващи редовете пред тях да бъдат запълнени. Е, хайде сега, разбирам аз...
Обменихме по още някоя и друга мисъл на чаша бира, колкото да поприкрием истинските си помисли, които неумолимо ни приближаваха един към друг едновременно с доближаването на нивото на бирата към дъното на чашите...
Как само душевното единение человека грешнаго към телесно слияние подтиква и насърчава, приятелю! И така го подмамва, че духовното от телесното да започне да не различава! Неслучайно Пьотонба казва, че след три чаши бира човек забравял всичките си морални принципи и клетви и заприличвал на маймуна. Вярно е, щом започваш да не забелязваш, че прегръщаш някого не само с ръце, но и с крака!
Дървото на желанията му беше забележимо дори от висшата обител, а суматохата на замаяното полягване на първото удобно място и разсъбличането едва ли ти е непозната, за да я описвам... обаче веднага след осъществяването на пенетрацията възторгът му осезаемо спадна, размерите му скоропостижно поеха посоката на есенни дни към зимно слънцестоене, а моите очаквания да получа ако не просветление, то поне посвещение, се разбягаха като диви тигри във всички посоки. Изведнъж той скочи трескаво, нахлузи панталона си на голо и седна на най-близкия стол с втренчен в тавана поглед. Боже, точно в този момент ли нежната му душа щеше да вземе отношение по току що изживените страсти и неволи на любовта? Придърпах полекичка някакъв чаршаф върху себе си и не смеех да гъкна.
Поседя малко така, драсна нещо върху най-близкия лист и излезе от стаята, а аз изхвърчах като тапа от леглото и тъй, както си бях гола, прочетох:

О, красавице неземна,
освети ми пътя земен!
О, красавице любима,
за сърцето ти лек имам!

... едва не изревах на глас като ранена в сърцето пантера, както е казал поетът... каква красавица съм ти аз, бе!! За какво загубих няколко часа в усилия да ти покажа колко съм начетена и образована! Колегата на Омир не си представяше поезия без О! Беше ме въздигнал в красавица, за да повиши цената на победата си, нали все пак ме вкара в леглото си... А в това време Елизабет Първа английска злорадо надничаше иззад рамото ми и заплашваше, че ще ме превърне в Екатерина Втора руска.
Бавно, но уверено започнах да се обличам.
В това време той се върна с шише бира в ръка. Седна пак в отработената поза и пак заби поглед нагоре. За мен бира нямаше. Ясно, че и мен ме нямаше.
Със сакралния поетски обред да гледа към небето все едно ми казваше - жено, нима очакваш една тъй възвишена душа като моята да бъхти в градината ти като най-обикновен селянин? Аз съм по тънките, по ефирните неща...
Наистина беше прекалено тънко и ефирно, за да постигна просветление. На ти лотосова градина! Почувствах се като градина, изрината от свинска зурла!
След като се убедих, че е решил до края на живота си да не ме забелязва, побързах да се изхлузя яко мокра връв през вратата, без да кажа довиждане. Той и това не забеляза.
Прибрах се у дома и дочетох книгата. Нямаше победител в спора, царят арбитър отсъди, че си имало време и място и за чая, и за бирата. Да, ама аз с точно такъв чай не искам да съм на едно и също място по едно и също време.
И какво сега? Трионът в главата ми стърже ли стърже - анализира случилото се. Позата на поет явно му служеше за оправдание на всякакви некадърности. Защо реших, че зад скромността се крият безценни качества? Ако на всичката си некадърност беше и нескромен, дали щях да си тръгна толкова тихичко? А как да кажа на един скромен човек, че е абсолютен бездарник? Така, че да не се почувствам лоша? Колко много още имам да уча...
Но това се случи, защото забравих трите основни злини, посочени от тибетските мъдреци: страст, омраза и невежество. При това страстта е поставена на първо място! Отдадох се на глупави страсти, запознах се отблизо с невежество, прикривано с хитрост - и сега изпитвам почти омраза към себе си.

О, поете мой несретен,
беше моят пристан сетен...
къч получих за награда –
нека, така ми се пада!

Дано да не получиш това писмо от розовобузата си от срам приятелка. А ако го получиш - след прочитане го изгори и го забрави!
До скоро! krasavitsa

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Окт 25, 2012 1:18 pm Профил
 [ 16 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov