Последно посещение: Нед Дек 17, 2017 9:32 pm Дата и час: Нед Дек 17, 2017 9:32 pm




 [ 70 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 7  Следваща
Нещо , което се случва 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Нещо , което се случва

Ахиловците и Клитемнестрите на ХХІ век



От вчера насам събрах откъслечни думи в един файл - нахвърляни без идея да станат смислено експозе. Когато искаш да обособиш в приемлива форма мисли, повлияни от различни събития, често се получава "нещо като нищо". От друга страна, ако без много предисловия, забиеш върхът на перото в мастилницата на конкретното, разбирането е неизменно, въпреки различните интерпретации на фактите...

Събитията са две и са взети от криминалните хроники. Първото бе споменато мимоходом в новините - предизвика у мен усмивка, от онези, леко изкривените от нагарчане, но все пак усмивка: "Полицаи си спретват ръкопашен бой в селска дискотека". Последваха любопитни подробности за това кой от кое село е бил, колко е изпил и с колко зъба са оредели оградите на пишман-пехливаните.

Второто събитие бе претворено в ъндъграунд сага от Карбовски в събота и имаше човешко лице. Лицето на детето, присъствало на убийството на баща си, затрит от невярната си съпруга и разфасован от същата с помощта на любовника й. Детето с майка-убийца, която все още има родителски права върху него...

На пръв поглед няма много общо между историите - освен това, че и двете са присъствали в рубриката "Синя лампа". Изходът е различен, последствията - също. Моите асоциации за тези инциденти обаче са някак сходни, защото имам чувството, че хиляди пъти съм виждала хората, на които биха могли да се случат. И вие също - сигурна съм в това...

Ето момчетата, които според статистиката са млади, здрави и в трудоспособна възраст. Онези, заради които си подхвърляме клишетата за непримиримия дух, борбеността и изграждането на бъдещето. Имат гневът на Ахил и неговата безпощадност към всеки, който задиря селските моми в дискотеката. Териториални, люто назобани с дядовата усуканица, " в очите им плам" и капилярна мъгла, в ръцете им няма "камъни и дървье", но пък има първите попаднали подръка столове и пепелници. На оружие, братя - мамка му и живот - злодей съм, щот Слави Трифонов каза така и щот ми е някак криво, че немам пари за цигари, а Жулиетата на мечтите ми иска ботушки като на Преслава. Удри!

Ето момичетата, които крехки и росни завършват регионалното школо с клизма, докато животът ги иска и хвърлят гюбеци до изнемога. Онези, които се чувстват като фатални жени когато се качат по масите и чуват възторжените приплясквания и пощраквания на изпотените мъжаги с подрусващите се шкембенца. И които ще легнат на същите за два коктейла и биташка блузка, докато си мечтаят някой ден да бъдат "хай" - мъжагата с шкембе да е поне Коко Динев и да кихне парички за 500 кубика силикон. Ако не успеят, до 20 годишна възраст ще бутат колички и ще завръщат с крясъците на отчаяни съпруги от дискотеката същите неизтрезняващи мачовци, които сега пляскат на непълнолетните попълнения към нощния живот.


Тези момчета и момичета си приличат по безнадеждността, безпътицата и страшната досада, които ги обземат когато преполовят пътя между двадесетата и тридесетата си година. Горе-долу по следния сценарий:

Избитите зъби на "кръвните врагове" са твоето сладко отмъщение на Съдбата за щастието, което така и не те е споходило. Не си Ахил, няма кой дори да те застреля в петата, защото зъбите ти са по-лесна мишена. И когато панелката с мебели от времето на мама и тати (а нерядко и с мама и тати накуп) отеснее непоносимо, и когато цял ден си сервирала напитки в кафенето с нацупена мутра или си чистила нечий офис, един ден осъзнаваш, че "фаталните" години на гюбеците и лайфа са приключили и ти трябва спешно ракиен Ромео. Вглеждаш се в другаря по чашка на съпруга, защото животът ти така се е скапал, че други хора почти не виждаш и го вкарваш в чалга-версия на древногръцка трагедия. Няма прочувстени монолози, няма натруфени метафори. Има сълзи в капачка от ракия и въздишки над туршията. И един сатър, с който накълцваш всички разбити илюзии и изхвърляш в черни торби заедно с тялото на съпруга. И пак не си Клитемнестра, защото тя поне е омъжена за цар и за нея има възмездие. Оставаш с един касапин, който ти праща в затвора...колети с туршия.

И това затваряне на кръга като че ли е най-страшно...



frina

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Яну 13, 2011 4:52 pm Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Да си тъпанар се харчи




Пет Яну 14, 2011 7:26 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Проф. Георги Лозанов в разговор с Ивайла Цанкова


Мога да се примиря с всякакви роли, но не и с подмяна на ролите



- Любопитно е колко често гледа телевизия един медиен експерт. Можете ли да кажете приблизително колко време прекарвате пред телевизора в ежедневието си?

- Винаги когато съм вкъщи, телевизорът е включен, но, разбира се, ангажира само част от вниманието ми. За хубаво или за лошо телевизията все повече заприличва на радио – превръща се във “фонова медия”, която можеш да възприемаш, докато се занимаваш с друго (това например обяснява защо е за предпочитане дублажът на филмите, особено на сериалите, пред субтитрите). Няма съмнение обаче, че дори само от инстинкт за социално самосъхранение отдавам много повече на текстовете – чужди или свои. Телевизията така или иначе си остана “бедният роднина” в съвременната култура. Пепеляшка, която на бала е най-желана, но после все нещо не й става пантофката.


- Във вашия случай гледането на телевизия задължение ли е или има опция да ви бъде и забавно?

- Ще направя едно в края на 10-те години на ХХІ век може би позакъсняло любовно признание – още от дете, от черно-бялата “Опера”, искрено обичам телевизията. Най-малкото защото “по условие” възпитава в демократичност – тя е модерната агора, там са и мъдреците, и шутовете. Но професията ми е такава, че трябва да търся на екрана не онова, което ми доставя удоволствие, а по-скоро, което ме дразни. За да разбера защо и ако е необходимо, да реагирам. В този смисъл съм нещо като антизрител...


-Аз например имам една теза, че върховната простотия понякога може да бъде безкрайно забавен обект за наблюдение. Ще се съгласите ли с мен или сте склонен да ме опровергаете?

- Нямам такава устойчива скала на високото и ниското в културата, защото често високото толкова трудно удържа собствените си претенции, че всяка простотия е за предпочитане. Е, това не значи, че съм готов да слушам чалга, а още по-малко да се забавлявам с нея дори само защото задочно ме поставя в компания, с която нямам какво да си кажа.


- Имам предвид омайното чувство на превъзходство, което те обхваща, наблюдавайки играта на приматите…

Не се съмнявам, че сте чували термина guilty pleasure (букв. гузно удоволствие; тоест да си наясно, че да прочетеш жълт вестник е проява на лош вкус, обаче въпреки това си го купуваш, като не пропускаш да увериш околните, че си го намерил случайно на пейката в парка). Та имате ли обяснение защо 99% от българските електронни медии са се превърнали в едно гигантско guilty pleasure? Имам предвид, че цялото общество твърди, че не гледа телевизия, обаче аз все още не познавам човек, който да си е изхвърлил телевизора.
- Аз познавам – една млада художничка през 70-те години на миналия век го изхвърли от прозореца на апартамента си на 14-ия или 15-ия етаж. Чу се такъв трясък, че хората, дълго плашени със западните „империалисти”, помислиха, че започва третата световна война. Момичето обаче го беше направило не като протест срещу скучната соцтелевизия или под влияние на особено модния тогава „Забриски пойнт” на Антониони, а за да може мъжът й най-после да я забележи. И той наистина я забеляза, в резултат на което скоро след случая се разведоха. Искам да кажа, че ако се откажем от спорните утехи като телевизията, съвсем не е сигурно, че сме готови за онова, с което можем да ги заменим.
Иначе за „гузното удоволствие” сте права. Поначало жертва на културен провинциализъм, а доскоро и на идеологически санкции, сякаш продължаваме да възприемаме удоволствието като на нещо срамно и да не си признаваме, че го изпитваме. По някой път, впрочем недотам справедливо към името на големия писател, това се нарича достоевщина – страданието е превърнато в задължително условие на моралността. Нека не забравяме обаче, че материалното благополучие, търсенето на „консумативен рай”, на който принадлежат и продуктите на телевизионното забавление, е част от модерните либерални демокрации. И в това няма нищо лошо. Лошото е лицемерието, двойните стандарти, викторианският морал.... Защото, вижте, когато към ниските желания и вкусове се прибавят и комплекси, „културният коктейл” става взривоопасен. Не знаеш накъде ще избие. Имам усещането, че дълбоко в себе си много от представителите на такава аудитория са завършени изнасилвачи, но чакат телевизията да го направи вместо тях.


- Хората най-често са склонни да обвиняват телевизията в липса на морал, рушене на някакви ценности, накратко – в лош вкус. Функция ли е обаче на телевизията непременно да вменява добър вкус?

- Не, разбира се, тя е територия на баналното, нетрайното, скандалното. Не създава нито класика, нито истини от „последна инстанция”. Много повече по дух прилича на Женския пазар, отколкото на църквата „Св. Кирил и Методий” до него. Въпросът е да не пускаме търговците в храма, а не да се сърдим на хората, че си купуват стоките им на пазара. Казано по друг начин, не можем да имаме претенции към масовата аудитория, че не е културен елит. Вярно е само обратното – за всичко, което става в публичността, са отговорни елитите ни – културните, политическите, икономическите, доколкото въобще са такива. Така че ако искаме да водим остро критически разговор, трябва да започнем от тях. Даже още по-честно – от нас.


- Първата ви асоциация на словосъчетанието “непростим медиен цинизъм”?

- Може би далеч от очакванията, тя не е нито с езика на медиите, който наистина често ми стърже по слуха, нито със свърхкомерсиализацията им, която сама на себе си им играе лоша шега, защото напоследък се е превърнала в синоним на скука, а е с пиарските материали – и ласкателни, и компроматни, които се правят на журналистически. Мога да се примиря с всякакви роли, колкото и да са чужди на собственото ми разбиране, но не и с подмяната на ролите.


- Вероятно сте забелязали, че този сезон е особено актуално медийното благотворене. Откъде се пръкна тази тенденция?

- Тенденцията естествено е световна, но не мисля, че точно благотворителността е основното в нея, а самоуспокоението. В общия случай хората пускат есемеси, за да могат, помагайки на някого, да се почувстват по-добре от него, да погледнат с позитивни очи на собствения си живот. Тече една подсъзнателна „икономика” на личното щастие. А медиите безспорно са най-големите производители и капиталисти в нея, особено телевизиите, да не им е уроки.


- Когато милосърдието има търговска марка, когато се бори за някакъв рейтинг и се конкурира с паралелни милосърдия по другия канал обаче така, че дори рекламните блокове на две благотворящи предавания да си съвпадат, то пак ли си остава милосърдие?

- Не е милосърдие, бизнес е и като всеки бизнес е създаден да печели пари, но в случая освен за себе си и за другите. Простият въпрос е колко от тях отиват на този „втори адрес” и достатъчни ли са, за да променят човешки съдби. Ако е така, ми се струва, че завишените претенции към „благотворящите” предавания започват да звучат самоцелно, на свой ред да лансират правенето на добро като привилегия главно за този, който го прави: „Вижте ме колко по-възвишен съм от онези, които от екрана твърдят, че са възвишени!”


- Правилата на комерса могат ли да оправдаят парадокса съдбата на дете с церебрална парализа да се решава от експресивността на един танц и от чупката в кръста?

- Няма съмнение, че тези формати предлагат виртуални индулгенции. По-абстрактно, заради това, че съдбите по условие са различни и животът на едни минава далеч по-безгрижно от този на други. Но и много по-конкретно – на модерните грешници в шоуто, политиката, бизнеса и пр. Въпросът е: имаме ли право да им откажем това изкупление, колкото и евтино да ни изглежда то? Няма ли да се подредим в техния ред, ако искаме да сме по-строги от милостивия християнски Бог?





- Според мен зрителят има пълното право да се изживява като съдник…

Вие от позицията си на зрител пускал ли сте есемесче с благотворителна цел този сезон?
- Откакто се върнах в СЕМ ми е съвсем трудно да вляза в ролята на зрител, но и преди не съм пускал такива есемесчета. Имам голяма съпротива към каквито и да е било „колективни мероприятия”, влагам усилия в търсенето на собствени подходи, включително и в благотворителността. Не го казвам с особена гордост, защото край другото вероятно това се дължи и немалка доза интелектуалска суета.


- “Великолепната шесторка” или “Байландо” има по-голям шанс да ви изпроси есемесчето?

- Никой, както се разбра, но ако трябва да се разсъждава по-общо по въпроса, този и подобни благотворителни формати вече са изтощени дори за българската комуникативна среда. Рейтингът засега не го показва, тъй като той следва твърде отдалеч сменящите се нагласи в обществото. В „Байландо”, може би защото на „Нова” винаги й се е налагало да наваксва спрямо
bTV
, имат повече усет за това и са прибягвали до трансформация на формата по посока на либерализация на каузите. Не ги налагат „отгоре”, а оставят хората сами да ги формулират според собствените си проблеми и въображение. Така се е получило нещо като „национален кастинг на мечтите” и обратно на житейската логика, колкото са по-големи те, толкова по голям е и шансът телевизията да ти ги изпълни.

Впрочем приказният архетип на Златната рибка е ключова фигура от телевизионната митология. Работата е там, че самата митология бавно се разпада в ръцете ни и новите каузи вече си търсят нов дом. Във „Фейсбук” например.





- За да бъдеш идеален зрител-мечта на продуцента, който реагира така, както се иска от него – смее се на подходящите места, умилява се на други, гневи се, където е нужно и е предан фен, задължително условие ли е да си наивник?

- Задължително е! Телевизията е инфантилно занимание, както е известно, през повечето време разказва приказки за възрастни. Отговорността е в това приказките да имат начало и преди всичко край. И щом не сме пред екрана, а пред избирателните урни, да речем, да не сме пак същите наивници.

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Яну 14, 2011 9:30 am Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва

Тъжната история на едно убито море




© 2010 grandoman



Как може да се убие цяло море. СССР може!



Някога Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на земята.

От 1960 досега е намаляло с 80 %, оставяйки зад себе си 26 000 кв. км солена пустиня.







Съветските апаратчици са източили в памучните полета на Узбекистан и съседен Туркменистан водите на двете реки, които се вливат в Аралско море, оставяйки тези реки само като бавно движещи се поточета.




Снимка от август, 1985 г.

Снимка от юли, 2009 г.

Град Муйнак, който някога се е намирал на южния бряг на водния басейн, сега е разположен дълбоко в сушата, на 50 км. от сегашния бряг.


Съб Яну 15, 2011 7:37 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 04, 2009 2:04 pm
Мнения: 158
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
:(
:crying:

а едното преходно, да се унищожи нещо съвършено създадено...

_________________
Omnia mea mecum porto


Съб Яну 15, 2011 10:22 am Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Ужасно е, по едно време си бях намерил доста материал, имаше и клипове и снимки от една ваканция на едно момиченце - преди и след и за един остров там със техните експерименти...


Нооо ся ше ви донеса един култов образ :lol: :mrgreen:





...и поручик Ржевски

Автор:
gothic


Прочетен:
205
Коментари:
1
Гласове:

0


И все пак кой е поручик Ржевски....

Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.

Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.

Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.

Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".



Наташа пита поручик Ржевски:
- Поручик, а Вие някога обичали ли сте?
- Ами... ебал съм.
- Фи, поручик, аз говоря за човешка любов...
- И с хора съм го правил.
- Ах не, говоря за чистата любов.
- И това е било, особено в банята.
- Вижте, все пак имам предвид онази висока любов...
- И на задна прашка на камбанарията съм го правил.
- Поручик, говоря за любовта за цял живот!
- Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва...



Танцуват поручик Ржевски и Наташа Ростова:
- Поручик, за какво си мислите?
- За същото, за което и Вие, госпожо!
- Ах, поручик, какъв безрамник сте...



Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал:
- И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили.
- Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски...



Веднъж поручик Ржевски, въпреки добрите си нрави и висок морал, пренощувал в публичен дом. На сутринта, обувайки ботушите си и намятайки шинела, изведнъж чул женски глас:
- Почакайте, поручик! А парите?
Възмутен, поручикът отреагирал:
- Драга ми госпожо, хусарите пари от дамите не взимат!



Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало... Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика:
- Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра!
Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес:
- Отлично, разкажете, поручик!
- Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се нагъзват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!


Hаташа Ростова навършва деветнадесет години. В тъмната зала влиза рожденницата, носейки торта, на която горят 18 свещи.
- Хусари - обръща се тя към присъстващите - на тортата не се намери място за една свещичка, къде ли да я пъхна?
В този момент полковникът скача и извиква:
- Поручик Ржевски, нито дума!



Поручик Ржевски се събужда в палатката след страшен запой с хусарите и местните курви. Показва се навън и казва:
- Господа, каква забележителна мъгла има днес...
- Поручик, свалете си презерватива от главата!



По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски:
- Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова?
- Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски - зад дървото.



Както обикновено пиян, поручик Ржевски излязъл на балкона. Прекрачвайки перилата, той скочил върху седлото и се понесъл по пътя така, че прах се вдигнал във всички страни.
Пробягвайки две версти, той спрял:
- Майко честна, а конят къде е?
Силно псувайки, поручик Ржевски побягнал обратно...



Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова.
- Странно - казва поручикът - защо беседките се наричат беседки, а не другояче?
- Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва.
- Не, Шура. В тях, като правило, се чукат...



Записки от дневника на хусарския полк:
Ден първи. Пристигнахме в селото. Настанихме се. Изпихме всичкото шампанско и изчукахме всички проститутки.
Ден втори. Изпихме всичката водка и изчукахме всички жени.
Ден трети. Изпихме всичко що гори и изчукахме всичко що ходи.
Ден четвърти. Пристигна поручик Ржевски. И тогава такъв разврат започна...



Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си:
- Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро - от тях то потъмнява!
- Човек се учи докато е жив! - въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.



Отива поручик Ржевски на лекар:
- Докторе, от седмица носът ми е зачервен и тече... Вижте, моля, това хрема ли е, или сифилис?
Преглежда го докторът:
- Разбира се, че е сифилис, поручик!
- Така де, докторе, това и аз си викам - откъде накъде ще да съм лепнал хрема?



Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва:
- Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата - много лоша!
Офицерите:
- Казвай лошата!
Поручикът:
- Вселената се разширява!
Офицерите:
- А много лошата?
Поручикът:
- Ние сме все още трезви...



В офицерския театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" - и да го подаде.
Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев.
По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената:
- Балабуев! - казва той и тържествуващо гледа залата - Ето Ви хуя!



Две дами беседват за достойнствата на чиниите и другите съдове за маса "Фаберже". Минаващият наблизо, както обикновено пиян, поручик Ржевски веднага решава да се включи компетентно в разговора:
- Моите почитания, госпожо! Моите почитания, госпожице! Между другото, за съдовете. А знаете ли, че хуят на на слугата ми Ванка и във ведро не се побира?



Бал в имение някъде в Русия. Наташа Ростова пита Ржевски:
- Поручик, кажете, а Вие попадал ли сте някога в железопътна катастрофа?
- Ами... било е!
- Ах, колко интересно! Поручик, разкажете!
- Пътувахме с генерала и дъщеря му към Орел. И когато влакът влезе в тунела, вместо дъщерята опънах самия генерал...



Хусарите пируват в офицерския клуб.
...Роялът е счупен, под капака му лежи хусар, друг виси на полилея, в ъгъла двама съвършено пияни хусари правят любов с две не по-малко пияни дами. Други двама хусари си раздават щедри тупаници. Навсякъде в безпорядък се търкалят чинии, храна, фасове и долно бельо... Внезапно, в залата се втурва корнет Оболенски и отчаяно крещи:
- Господа! Тук идва поручик Ржевски!
Съвършено пияният Одоевски повдига глава от салатата и тъжно прошепва:
- Ееех... сега какво ще започне!


Вто Яну 18, 2011 10:38 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва

10 жени банкови обирджийки




18 Януари 2011 | 16:40




По данни на ФБР, около 6% от банковите обири в първото тримесечие на 2010 са извършени от жени. Жените обирджии са се увеличили с 25% спрямо 2002 година.
ФБР разкрива 3 от 4 банкови обира в САЩ, а наказанието може да е до 26 години затвор.
Какво кара една жена да обере банка? Най-често това са финансовите трудности.
Подобен случай имаше и у нас миналата година, когато учителка по литература прибягна до обир на банка, за да успее да погаси вноските по кредитите си.
Вижте десетте най-известни банкови обирджийки, според класация на CNBC, а в края на списъка сме прибавили и случая в България.
Бони Паркър

Дамската половина от дуото Бони и Клайд е може би най-известната жена-престъпник в света.
Бони и партньорът й не само са обирали магазини, бензиностанции и малки банки, но са убили най-малко 9 полицаи и няколко цивилни.
След години укриване от властите, те попадат в засада и започват престрелка с полицаите на 23 май, 1934 година. Бони стреля по полицаите с автомат, а Клайд с револвер. Те са убити със 167 куршума.
Дамата от църквата

46-годишната Силвет Филис Гилбърт бе заловена след серия обири в Охайо. Наричаха я дамата от църквата, защото един от свидетелите на обирите я описва, като обикновена жена, която ще видите в църквата в неделя.
Тя е подведена под отговорност за 12 обвинения в обир между 2006 и 2010 година. Делото продължава.
Момичетата Барби

Хедър Джонстън и Ашли Милеър станаха известни като „момичетата Барби", след като през февруари 2007 обраха клон на Bank of America в Джорджия.
Момичетата са на 18 години по време на извършване на престъплението, облечени са в тесни дънки, носят слънчеви очила.
Двете се запознали в клуб, в който работели като стриптизьорки и заедно с гаджето на едната и със служител на банката планирали обира.
Милър получи две години затвор, а Джонстън 10 години условно, защото първа оказа съдействие на полицията.
Кора Хабърд

През август 1897 година, 27-годишната Кора Хабърд е арестувана за обир на банка в Пайнвил, Монтана. По-късно Кора заявява пред медиите, че изобщо не е била уплашена и че не съжалява за нищо.
Тя е действала с двама съучастници. Подстригана късо и облечена в мъжки дрехи, тя и конете чакат двамата й приятели отвън.
Залавят го няколко дни по-късно. При обиск намират парите и револвер, надписът, върху който потвърждава, че тя е била член на местна престъпна банда.
Старлетката

Това е прякорът на жена, извършила 10 обира в Лос Анджелис през 2010. Само за една седмица през април тя обира 10 банки, 2 от които в един ден.
На външен вид не бие на очи - пълна жена, с дънки, дамска чанта на рамо и телефон в ръка.
Тя все още не е заловена. ФБР има две заподозряни жени в момента, като се работи и по хипотезата, че може да не става въпрос за една жена, а за няколко.
Ма Баркър

Кейт „Ма" Баркър е майка на четирима сина, които ръководят група обирджии. Все още няма пълна яснота за нейната роля в групата.
Според ФБР тя е мозъкът зад операциите, а според синовете й, тя няма участие. Синовете влизат в затвора, а майката не е осъдена. Тя прекарва остатъка от живота си в опити да им издейства освобождаване.
Майката-обирджийка

Ерика Андерсън е заловена, докато обира банка в Орегон през септември 2010.
37-годишната жена обрала банката и помолила касиерката да не се обажда на полицията до 15 минути, защото трябва да вземе децата си от детската градина.
Полицията я залавя малко по-късно на същия ден, заедно с 19-годишният и любовник и двете й деца, които ядат сладолед на задната седалка на колата.
Обирджийката с телефона

Колежанката Кандис Мартинез е на 20 години, когато е осъдена на 12 години затвор през 2006. Тя обира четири клона на Wachovia в покрайнините на Вашингтон. По време на един от обирите вади пистолет - ако не беше използвал оръжие, присъдата й ще ще да бъде със 7 години по-ниска.
Наречена е обирджийката по телефона, защото по време на обирите, говори с гаджето си по мобилния. Тя е откраднала общо 48 620 долара.
Самата тя е имала опит като банков служител в Wachovia .
Нейният приятел също е осъден на 12 години затвор, защото й е помагал да планира престъпленията.
Жената от салона за красота

Собственичката на салон за красота Норма Балдераз- Дехернандез започва да обира банки в Ню Джърси през 2009. Майката на три деца прави три удара на стойност малко над 8 000 долара. Във всеки един случай тя избирала служител от испански произход и му давала бележка, написана на испански.
Късметът й се пресича на 4-ия път, когато се оказва, че никой в банката не говори испански. Една служителка я разпознава от флайър на ФБР и вика полиция.
Залавят е в съседна банка, а в нея откриват две бележки - в едната тя иска 10 000 долара, а в друга5 000 долара.
Осъдена е на 30 месеца затвор.
Пати Хърст

Патриша Кембъл Хърст Шоу е внучка на медийния магнат Уилям Хърст.
През 1974 тя е отвлечена от местна гангстерска организация в Калифорния.
Два месеца по-късно е заснета на охранителна камера да участва в обир, въоръжена с автомат. По време на делото срещу нея адвокатът й твърди, че мозъкът й е бил промит от нападателите. Осъдена е на 7 години затвор, но президента Джими Картър я помилва след излежани 2 години. По-късно Бил Клинтън й дава пълна амнистия в последния ден на президентството си.
Учителката


(снимка МВР)
На 15 март 2010 година учителката по български език и литература от Славяново Поля Даскалова заплаши три касиерки в офиса на ПроКредит банк в Плевен и ги принуди да й дадат наличните пари. Обирът е записан от охранителните камери на обекта.
Учителката се решава на дръзкото престъпление заради финансови проблеми.
Тя получи година и половина условна присъда, тъй като съдът реши, че деянието не се отличава с жестокост, а тя има чисто съдебно минало.


Сря Яну 19, 2011 7:09 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Днес присъствах на нещо много интересно. Една жена, която в продължение на години гледала болната леля на мъжа си и дала след това къщата на бедно семейство, без наем, просто да я поддържат, да не е празна - която трябваше да трепери от притеснение в съдебната зала, защото никога не й се е налагало да пристъпва прага й, и която е потърпевша, защото "бедните цигани" се изпокарали и запалили къщата. Тази крехка женица каза, че няма никакви претенции за нанесени щети и се притеснява, че е изгорял покривът и сега трябва да бъдат на студено с малкото си детенце.
Има хора, които се раждат добри. И злото, което им причиняват, не ги озлобява. Те си остават благородни до края.

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Яну 19, 2011 2:15 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Колко самовлюбен трябва да си , за да се обиждаш от истината?





Най-очевидният, пък и най-кратък отговор би трябвало да е "прекалено". Ама защо да ми е лесно, когато може да ми е трудно - я да си карам по обходния път.:РРР

Някога далееееч назад, Истината живееела с идеята за себе си като висша ценност. Почитана била и била въздигната на едно лелеяно облачно ниво, където мънички човешки джудженца й принасяли в жертва дребнодушието си, островърхите си шапки, криещи плешивост и желанието да ковнат чуждите Снежанки. Защото истината притежавала онова вълшебно свойство да ги омиротворява, въздига и да ги държи в подходящата земна приказка. Джудженцата си знаели, че стоят на две педи от тревата и че пият боровинков сок, а не божествена амброзия...

Вековете обаче минавали и в една прекрасна сутрин, джуджетата решили, че са по-големи от Истината, че тя им пречи и им докарва чревни смущения и започнали да хвърлят гневни камъни по облаците. Успели да унизят Истината , да се помислят за по-значими от нея и се възгордяли. Това се случило в далечното царство наречено Холивуд в една приказка за едни Златни глобуси. В нея само един лош чичко Рики Жерве обаче пийнал английски серум на истината и решил да припомни на джуджетата, че колкото и да искат сами да си напишат приказката, очите и перото на Истината познават историята по-добре от тях.

(Дотук май сте разбрали, че не умея да разказвам приказки)

И все пак ето какво казал чичкото на онези, които си мислят, че ако смениш тревата с червен килим и печурките с трюфели, спираш да бъдеш джудже:


За Чарли Шийн - "Това ще бъде нощ на непрестанно пиене... или както Чарли Шийн го нарича – закуска. Той си поръча порнозвезда, плати й да вечеря с него, представи я на бившата си жена, както всички ние правим. В хотела се напива, съблича се гол, изпочупва всичко и заключва момичето в банята. И това се случва в понеделник. Какво ли прави той на Нова година?"

Трудно бих могла да го формулирам по-добре...

"Сексът и градът 2" не е сред призьорите - "Надявах се, че хората, които са обработили с фотошоп лицата на актрисите на плаката ще вземат награда за специални ефекти".

И според мен си заслужават хората. Явно обаче трябва да зажумим колективно и да се правим, че не забелязваме, че четворката флиртаджийки хич не са пролетни пиленца вече. И да повтаряме в транс: "Сара Джесика Паркър няма конски фейс, нито криви крака"...

"Джим Кери и Юън Макгрегър са двама хетеросексуални мъже, които във филма се правят на хомосексуални. Тоест точно противоположното на това, което прави един известен последовател на сциентологията."

Ай, ай, кощунство! Нищо не е повече в реда на нещата от това да изповядваш религия, създадена от психар-фантаст, където нивата на просветление се купуват с много мъни. Шляпкането на мъжки дупета в свободното време ли няма да си позволим да потулим?

"Като стана дума за (сериала) "Живите мъртви", трябва да поздравим Хю Хефнър, който на 84 се ожени за 20-годишен модел на "Плейбой".

Хах, запазен е тоя Хю Хефнър, ей.:))) Моделката не е от плашливите, но все пак дано не се събуди някоя вечер и да установи, че Хю е развил бинтовете и й е пуснал скарабеи под чаршафите...


"Силвестър Сталоун е актьор, изиграл изключително разнообразни персонажи, той е влизал в ролите на боксьор и Рамбо."

Толкова много? Аз си мислех, че е само Роки и боксьор.:РРР

"Първото име, което тази вечер ще представи награда, е Скарлет Йохансон - красива, талантлива... и еврейка! Това последното ми го каза Мел Гибсън. Вманиачен е по тези неща!".

Е пък не е ли? Даже и като го арестуват за шофиране в нетрезво състояние, пак евреите са виновни...


Ама тази приказка не свършва щастливо, да знаете. Завършва почти като "Апокалипто" на Мел Гибсън на Оскарите. Клъц! Може и да си от най-добрите британски комици, ама в нашата приказка повече няма да участваш. Ето ти предизвестието за уволнение.

Завеса.







frina

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Яну 20, 2011 11:57 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
А защо да няма жени във футбола?



Футболът не е онова, което беше...У мен понякога се прокрадва се носталгия по отминалата красота на играта и сърцатостта на играчите, които помня от моето детство. Комерсиализацията си каза тежката дума - днес е много по-важно да разходиш новата си прическа по терена и да гушнеш милиони, защото си си показал пакета в бельо на Армани. И да влезеш в жълтите хроники с поредното надуваемо блонди...

Спортът зави в погрешна посока - изчанчи се, взе да си слага фон-дьо-тен, да говори чрез PR спецове и да маниерничи. Най-странното обаче е, че сякаш почти никой не забеляза това - защото продължиха да си говорят за изнежения му нов образ като за територия, запазена само за мъже. Жените си останаха уж неразбиращи и неспособни да се докоснат до мачовската сърцевина на футбола, докато самите играчи и спортни пундити се загубиха между часовете си за маникюр и фризьор и псуването на противника между скубането на вежди и оправянето на диадемата...

Появи ли се обаче женско присъствие в този свят, мачовците крият червилата и изваждат комплексите на показ. Стъпка напред, Сиън Маси, 25-годишната странична съдийка в Премиър лигата. Млада, образована и разбираща от футбол с чудесни отсъждания. О, какъв срам за футбола!

Динозавър да беше излязъл на терена с флагчето, нямаше да стъписа толкова вездесъщите коментатори на Скай Спорт Анди Грей и Ричард Кийс. Мислейки, че микрофоните им са изключени, двамцата си спретнаха сексистка вербална свинщина на гърба на съдийката, в която супер "професионално" изкараха на дневен ред фактът, че е хубавичка и че трябва да слязат на терена, за да й обяснят правилото на засадата Хихихи, хохохо - колко сме оригинални в застаряващата си дебелащина...Добре, че скоро бяха on air oфициално, та ни спасиха от евентуално обсъждане на размера на сутиена й.

Що е то жена на тъчлинията във футбола? Ако питате мухлясалите, оплешивяващи и самодоволни идиоти, тормозещи ни ежеседмично с арогантността и бедния си речник - това е екзотично, тъповато жУвотно, чиято основна цел е да показва дълъг крак и да мига на пресекулки за кеф на истинските разбирачи. Които, както се досещате, гледат футбол на екрана и почесват шкембетата си след поредния пайнт.

"Остроумието" на многознайковците, които дори не рачиха да дадат шанс на младата съдийка, преминала ситното сито с професионализма си, им струва прескъпо обаче. След изцепката не помирисаха ефир на мача на Челси и завръщането им е доста спорно. Както и трябва да бъде - хайде сега, раздавайте си експертното мнение на оцетниците в кварталния пъб.

А Сиън Маси дори отказа коментар, с което им даде перфектен урок по мъжество. Дано се чувстват точно толкова малки, колкотото съдържимото на черепните им кухини...



frina

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Яну 26, 2011 9:54 am Профил
 [ 70 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 7  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot], Yahoo [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov