Последно посещение: Чет Окт 19, 2017 1:06 pm Дата и час: Чет Окт 19, 2017 1:06 pm




 [ 70 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Нещо , което се случва 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Прислужницата Милдред Баена, която разруши един от най-стабилните бракове в Холивуд и в Америка - между Арнолд Шварценегер и Мария Шрайвър, отнесе много подигравки в мрежата. Терминаторът си пада по дебеланки, забелязаха дори в блога на "Форбс", в който пуснаха кратък ироничен коментар по повод обемите на 50-годишната испанка. "Винаги ни е учудвало, когато богат и известен мъж хване за любовница момиче, което никога няма да стане корица на списание. Баена е някак си прекалено сластна, и то не по начина, по който Ким Кардашиан и София Вергара са", пише Кири Блейкли. Авторката използва случката, за да се усъмни в това какви жени всъщност предпочитат мъжете
"Всички тези приказки за слабите мацки може да се окажат измислици. Или поне е ясно едно: господата са отворени към абсолютно всеки тип Еви", убедена е още Блейкли. В интернет вече плъзнаха бъзици около твърде щедрото тяло на домашната помощница. "Защо Баена не си облича жълтото яке? Защото я спират вместо такси", шегуват се форумните специалисти. Другият хит е: Защо Шварценегер стана най-силният мъж на света? Защото е вдигал Милдред Баена".
Всички се питат дали на 36 години испанката е изглеждала малко по-добре от момента и що за човек е Арнолд при положение, че би могъл да си намери много по-голяма красавица.
Една от последните версии е, че Арнолд разкрил истината не толкова заради пристъп на съвест, ами заради заплаха на самата Милдред. През януари тази година тя напуснала работата си на прислужница и заплашила Арнолд, че ще оповести за връзката им пред медиите. Тогава Арни преценил, че
"признат грях - половин грях" и сам направил изявление.
В същото време стана ясно, че излъганата след 25 години брак Мария Шрайвер е наела изключително мощен адвокат - Лаура Васер. Нейни клиенти са били Анджелина Джоли, Кристина Агилера, Стиви Уондър и Бритни Спиърс. За Шварценегер се очертава изключително тежък развод, с огромни финансови загуби, коментираха чуждестранните медии. Мария разбрала за изявлението на съпруга си, докато вечеряла с приятелката си Опра Уинфри и двете си дъщери. Повикали я на телефона и тя се върнала разтреперана.
Шрайвър моментално е поискала развод. Двамата с Шварценегер са женени от 25 години и имат четири деца - Катерина, Кристина, Патрик и Кристофър.
Извънбрачното дете от Баена, чиито пол и име не се съобщават, е родено преди 10 години - когато Терминатора още не се е кандидатирал за политически пост. В Щатите вече определиха развода като "най-оскърбителния скандал в Холивуд". Арни е под прицел и си спечели определения като "най-големия лицемер", "сериен женкар", "безотговорен и арогантен към семейството си".







_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Май 20, 2011 8:03 am Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
А стига бе! :shock:
Не го знаех това. Бат Арни верно е Терминатор, таз женица е покъртителна!

Възхищавам му се, колкото и да е нелогично и неморално.

:oops:


Пет Май 27, 2011 6:06 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Сигурно и децата му се възхищават, защото приеха фамилията на майка си и отказват да се виждат с него.

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Май 27, 2011 7:55 am Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Виж това е скапано ама... нали знаеш всяка история има две страни. Като дете гледах един много интересен филм - Един мъж, една жена. Едни и същи истории представани първо през погледа на единия, после през погледа на другия. Хубав филм. Утрепах се да го търся ама... но това е друга тема!
Мисълта ми е, че това нещо е толкова лично - и разпъването и осветяването, на който и да е в подобни истории е тъпо.

Но ми е жал за Арни, винаги съм мислел, че има класа за повече от това буцесто нещо.



ПС

Виж тва е лично усещане, ама тая жена му Кенединката, може да не е грозотия като другата, ама винаги ми се е виждала бахти зловещата жена!


Вто Юни 07, 2011 5:50 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Много съм далече от ролята на морализатор, но все пак, когато си публична личност трябва да съблюдаваш определени правила. Има нещо твърде гадно в тази история/колкото и зловеща да ти изглежда съпругата/ - да спиш с две жени под един покрив!!! Ако нямат нищо против- хубаво, обаче това са 25 години брак, с всички моменти на радост и разочарование. Ако наистина е мъж , на какъвто се прави, доста по-рано е трябвало да разкрие истината. Пък , каквото сабя покаже и честта .....Или да приеме исляма!

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юни 07, 2011 7:35 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
"„Мис България” 2005 Росица Иванова била подслушвана от тайните служби заради любовната си връзка с бившия финансов министър Милен Велчев. Тръпката на политика към красавицата била използвана за събиране на компромати, както и за икономически шпионаж.
Около връзката на Милен Велчев с топ – манекенката започна да се шуми, когато през 2007 двамата били забелязани в една и съща стая по време на


Красивите жени са слабост на Милен Велчев




медийния фестивал в Албена. Тогава Роси Иванова категорично отрече да има вземане- даване с женения финансист. Въпреки това двамата често били засичани да интимничат в столични тузарски заведения. Дори се говореше, че Велчев бил готов да се разведе със съпругата си Симона заради миската.
Бившият министър далеч не е единственият политик, чиято слабост са манекенките. Масово народните избраници налитат на родните ВИП красавици. Много от тях дори са готови да си платят за една нощ с известен модел или миска.

Именно близостта на манекенките с мъже от политическите среди, както и с известни бизнесмени, родило идеята за подслушването и наблюдението им. Съревнованието между оборотните дами – коя с кого спала, колко му


Роси Иванова била подслушвана заради любовника си Велчев




смъкнала, се оказало доста удобно за събирането на компромати срещу политици и бизнесмени. Манекенките обичали да се хвалят на колежките, а за още по- убедително – дори да заснемат завоеванията си. Известно е, че някои красавици търгували с голи снимки или секс изпълнения на властимащите си клиенти, когато закъсат за пари. Говори се дори за организирана шпионска мрежа от манекенки, заработващи допълнително като компаньонки, които трябвало да измъкват информация или да заснемат компромати на известни мъже от политически и бизнес елит."

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Юни 09, 2011 8:00 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
"Той е все още дете и не е виждал мъртъв човек досега"



Когато се заговори за случилото се на автомагистрала "Тракия", в главата ми изниква един-единствен глагол...Появява се преди всякакво ангажиране на мисълта с равносметки, анализи, търсене на виновници и отсяване на причини...

...РЕЖА...

За редовия българин, захранен за пореден път с почасова медийна кървава храна, глаголът е загнезден в онази малка траурна лентичка, РЕЖЕЩА телевизионният екран в горния ъгъл. Тънката черна линия между преселилите се на по-добро място и нас - слушащите, емпатизиращи и благославящи късметът си живи, на които това не се е случило...

За близките това е РЕЖЕЩАТА болка на необратимото, деляща сърцето на две. Тя е за пищящите майки и изпадналите в шок бащи - живее от жестокостта на запечатаните в снимки усмивки и спомени, и отчаянието от неслученото, неизреченото и неизживяното...

За онези, от които косвено или пряко е зависело предотвратяването на трагедията - чрез спиране на потенциалните архаични катафалки с неуредена документация от движение, РЕЖЕЩОТО острие отдавна е затъпено. Стърже с определена упоритост след всеки трагичен инцидент, но като всеки тъп нож не прави истински рани, а само причинява дискомфорт (временен).

След траура остават и онези, за които понякога забравяме - тези, които са били там и в чийто врат е дишала Смъртта, но не е решила да ги вземе. Оцелелите...

Заглавието на този постинг е взето от интервю, проведено с майката на оцелял. В дните на болка и сурови емоции след прясната трагедия, тези думи ми се сториха единствените, от които бихме могли да направим някакво полезно заключение за нашето отношение към КРАЯ (дали той е само физически или окончателен, е въпрос на субективна преценка).

Докато живеем, ние отричаме Смъртта - говорим за нея така, сякаш тя се случва извън нас или само на другите. Погребенията безспорно ни натъжават, но много повече ни карат да се страхуваме, отколкото да мислим - ние не искаме да поглеждаме положеният в ковчега, да докоснем сключените ръце за сбогом, а след хвърлената върху покойника буца пръст, бързаме да изчезнем, да свалим жалейката, да забравим и да се направим, че никога не се е случвало. Изпускаме и възможността да научим идващите след нас да приемат Смъртта...Децата изпитват естествено любопитство към нея, както и към всичко останало. Вместо това на всяка крачка ни се случва да срещнем родители, които са готови да забранят на децата си да гледат "Цар Лъв", за да спестят дори и задочна, художествена среща на децата си с нея. Има деца, които никога не са погребвали мъртвото си папагалче (защото майките им са побързали да се отърват от него, за не го видят) или посадили цвете на гроба на дядо си - майките и бабите ходят винаги там сами, сякаш вършат нещо забранено и грозно, до което детските умове и сетива не бива да се докосват...

Резултатът? Един ден, за зла участ (дано не се случва на никого), порасналото дете, което грижливите роднини са пощадили от всяка препратка към Смъртта, попада в ужас като този на "Тракия". Да, защото майката, която говори за "детето", невиждало мъртъв човек, не е майка на 8-годишно момченце, а на 20-годишен мъж. Мъж, който никога не е изпращал баби, дядовци, братовчед, съсед или приятел, убил се с мотоциклет или вуйчо с левкемия. Никога...

Шокът от тези събития се преживява по-трудно, колкото по-голяма е възрастта, в която се сблъскаш с тях за първи път. Шокът ти пречи да проявиш минимална доза адекватност и да окажеш помощ на някого (а дори и на себе си), защото всичко, което е трябвало да научиш за 20 години, ти се стоварва със страшна сила за няколко секунди...

Най-трудно е да научиш детските уроци в зряла възраст, защото тогава те се застъпват с истинските житейски изпитания. А без сладко-горчивата подготовка на изминалите години, те биха изглеждали непреодолими...




frina

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Юни 24, 2011 3:42 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Гейм, сет, мач- Надал....пардон , Джокович!


Колкото и да исках изходът от вчерашния финал на Уимбълдън да беше различен, фактите са си факти...

Надал загуби ФИНАЛ на Голям шлем за пръв път от 2007 година насам. И докато преди 4 години никой всъщност не очакваше от него да детронира Федерер на Ол Инглънд Клаб, защото тепърва започваше да "усеща" истински тревната настилка, сега всеки очакваше да извади най-силните си технически оръжия, издръжливостта си и опитът си срещу Джокович и да го победи. Аз заложих на победа в пет сета. Но не би...

Гледах невярващо поредицата от непредизвикани грешки - топките, които винаги като по чудо намираха линиите преди, сега летяха в аут. Надал, който не можеше да спечели продължителните разигравания от основната линия и важните точки - Надал, който не беше Надал...

И докато наблюдавах как Ноле дегустира тревицата на Централния корт в края, обезумял от щастие и незнаещ начини, по които да изрази радостта си и Надал, който несвойствено и с жестове на изгубен прехвърляше салатиерата в ръце, разбрах защо тази загуба ме тревожи толкова...

Защото Надал беше победен от онова, което се намира между собствените му уши. За пръв път на такова ниво. Без да омаловажавам играта на Джокович, която беше превъзходна и максимално изчистена, трябва да отбележа, че Надал изгуби психологическата война с Джокович - най-вече онази желязна конструктивна съставка на шампионите, която винаги му помагаше да мисли само за следващата точка и да забравя бързо лошите отигравания и негативните развои.

Джокович напомни за балканското у себе си, сривайки се в третия сет - тогава помислих, че нещата ще си дойдат на мястото. Надал от 2010 щеше да помирише кръв и подобно на акула, да нанесе решаващият удар. Надал от 2011 не можа - този Надал със страховита скорост развива "сръбски комплекс" - нещо, което мислех за невъзможно, имайки предвид резистентността му и уникалното умение да се бори до последно...Ама това е Джокович, бе - онзи, когото надвиваха австралийските жеги и който губеше на голяма сцена от Мелцер, Бердих, Южни и Вердаско и комай всеки с по-голям ищах за игра.

Вече не...Или само временно?

Залагам на второто. Надал показа, че нищо човешко не му е чуждо - на моменти съм мислела, че някъде вътре в него тракат чаркове и докато изпраща някой пореден лифтиран форхенд-шедьовър или пасингшот, ще си загуби някоя пружинка на корта.:) Именно това ще му помогне да се завърне по-силен на корта с громяща стратегия срещу Джокович. Ако някой е тръгнал да го отписва на 25, значи разбира от тенис колкото аз от китайски език. 10 титли от Шлема от всички настилки, рекорден брой титли Мастърс, Олимпийско злато. При цялото ми уважение към Джокович, не виждам как може да постигне подобно нещо - не защото го подценявам, а защото се оказа доста бавно движещ се и непостоянен по пътя към върховата си форма (да ви припомня, че между него и Надал няма дори цяла година разлика във възрастта!!!!). На върха е ветровито и е по-лесно да стигнеш до него, отколкото да се задържиш там - точките се защитават, младите и надъхани таланти настъпват - на 24 е малко късно, либе, за китка в професионалния тенис, aко ще гониш рекорди. Не е късно, ако искаш да си много добър, но величието е друга категория. Затова ми дойдоха в повечко изхвърлянията "аз съм роден шампион" (не си, Ноле, родените такива печелят Ролан Гарос на 19 с първото си участие:))) и интервютата на майка му (откога пък и тя тенис спец се извъди, та взе да разпределя епохите в тениса?!) И изобщо, понеже като цяло Джокович винаги ми е бил някак симпатичен, се надявам просто за негово добро да не се окаже, че всичко е било моментна еуфория. И да се загуби сред големите приказки, сочните плескавици и така познатата балканска грандомания. Пък и искам да видя как Надал ще открие път към побеждаването му. Нека има ново съперничество от типа Надал - Федерер. Ако може, със същия изход!:)))

А Надал да се оправя бързо - оказа се, че е играл финалът с лека фрактура на левия крак. Не го спомена и не потърси оправдание в това - истински шампион. VAMOS!

frina








_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юли 05, 2011 10:41 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Празна


Особена вечер… Oт първите изсъхнали листа е... Не, от вятъра. Той ги върти точно в краката ти, за да ги стъпкваш, да шушукат и да се оплакват. Като че съм виновна дето се търкалят долу... Но най-много напрягаха котките. Седяха в мрака, като черни кошници, възседнали кварталните пейки и чакаха с тихо мърморене... Е, дочакаха. Платиха си. Заради опита и познанието. Първата котка гръмна и озари с вътрешностите си напрежението на нощта. Нищо лично, просто се оказаха на неподходящото място.
Истинската причина да ги очистя не беше моето минало. Не далечното. Близкото. От преди няколко години. Не знам точно колко, защото спрях да ги броя след четири години, два месеца, една седмица, пет дни, четири часа и двадесет и три минути. Секундите не са важни... за вас.
Преди беше друго и не бях толкова... изтрещяла. Имах мечтания мъж. И не само. През повечето време не беше само до мен, а върху мен, зад мен... Или аз върху него. Без значение къде стоеше, винаги беше в мен. Правехме го постоянно. Всеки ден. По няколко пъти. Не живеехме заедно, нямахме си наше място, спокойно и удобно, но това не ни спираше, защото светът е голям. Не че на шестнайсет можеш да преценяваш реално, нито да оценяваш риска... Дреме ти!
Не мислете, че не се пазехме. Ужасявахме се от деца и болести... Интересуваше ни само секса. Искахме свежия му електрически гъдел да ни пронизва постоянно. Дори подозирахме, че се обичаме.
Докато един ден неумолимостта на двете черти в теста за бременност не изкрещя в съзнанието ми: “Бебе!”.
Казах му след няколко месеца, през които живеех при една приятелка и се самосъжалявах. Представях си как ще имам дете. Дете на любовта, най-красивото, най-талантливото, колко ще прилича на мен! Но се страхувах... Не знаех дали го искаме. Осъзнавах го постепенно и когато бях готова да му кажа – беше с друга. Чукаше я на нашата пейка в парка. Изправих се пред пейката и изкрещях:
- Ще имам дете!
Той не ме беше забелязал. Потъваше и изключваше. Вцепени се, но за малко. За прекалено малко. Ако не прозираше паниката, гласът му щеше да е почти безразличен:
- Знаеш какво да правиш – разкарай го. Ще ти дам пари.
След кратък миг, в който погледна новото си момиче и облиза устните си, добави:
- А сега ме извини – малко съм зает. – и придърпа малката си уличница така, че вече не го виждах.
До днес. Беше променен. Провиснал, дори почти успя да ме разтопи. Но все пак бях подготвена. А и смъртта на котката не можеше да е напразна.
Започнах прецизна подготовка. Движеше ме живата омраза, горчивината от пренебрежението и... Празнината в мен... Защото така и не родих нашето дете.
Вечерта беше перфектна за това което исках да направя. Носех къса рокля. Бях в перфектна форма и ми отиваше. Но вътре в мен дремеше отмъщението. Видях го да седи в любимото ни заведение. Беше сам. Нямах време и нерви да чакам да ме забележи. Седнах на масата и кръстосах голите си крака под носа му. Не ме позна, защото не отлепваше поглед от бедрата ми. Това беше целта. Пихме. Танцувахме. Натискахме се на изтъркания диван в заведението. После във фоайето. После в колата. Но не му позволявах много неща – само настройка. Когато стигнахме у тях го оставих да се изяви. Все още беше най-добрият... Биваше го. Пасваше на много места. Дори го оставих да ме докара до края. Няколко пъти. Хареса ми, но това не променяше нищо.
Моментът дойде когато той изведнъж ме погледна в очите и... ме позна.
- Аз съм, не грешиш. А сега ще разбереш как се чувства жена, от която лекарите са извадили всичко живо. – прошепнах с равен, спокоен, почти доволен глас. Натиснах единственото копче на миниатюрното дистанционно, което стисках цяла вечер, докато прегръщах в обятията си него.
Експлозивът, скрит в стомаха ми, реагира почти мигновено. Разкъса всичко по пътя си, но най-важното беше, че остави дупка в корема на най-добрия любовник на света.
Сега вече знаеше как се чувствах тогава! Празна...





Annna

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юли 26, 2011 8:57 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
"На вас това ви трябва..."


Какво става в Чалгаристан? Васа Ганчева почина! Да живее Васа Ганчева! Социализмът умря! Да живее социализмът!

Нищо не се е променило. Правим се, че работим, правят се, че ни плащат.
Морал няма.
Т.е. моралът умря по времето на Георги Марков. Прочетете задочните му репортажи и ще се убедите в това. В промиването на мозъци.
Всичко е пари. Не че е лошо, ама смърди някак.
Неприятните „опосуми” най-накрая си го върнаха. Дали е нарочно или случайно, няма значение.
Защото никога не е късно да станеш за резил. Дори да си професионалист режисьор, критик, актриса и прочие.
Всеки има възможността да се осере. Някои успяват. И Батето се осра, и Васа се осра. Лека им пръст.
И няма никакво значение кой колко повече бил умен от другия, дето го хванал в изневяра. Морална изневяра. Някои твърдят, че е по кофти от другата, дето чукаш и после довиждане.
Щото идват, я двамата „опосуми”, я господари на ефира. Я някой друг. Все ще се намери някой да изпълзи отнякъде и да снима.
Да ви попитам, абе, никой ли не си спомня колко пъти господарите хващат със скрити камери доктори и всякаква друга измет да прибира пари, да върши далавери и какви ли не глупости? Някой да е починал от това? Или поне да е настинал?
Не бъдете толкова наивни, няма никаква връзка между това да те хванат със смъкнати гащи и това да ритнеш камбаната. Това просто е кофти съвпадение. Лош момент. Да, знам, че е крайно, но това е положението.
И да, много пишещи прибират пари за разни по-специализирани текстове. Някои го обясняват с това, че имат семейство, а други с това, че имат поне две любовници. Или че обичат скъпите коли. Примерно. Въпросът е как го правиш. И как, ако те хванат, излизаш от лайната.
Наблюдава се напоследък и рязко повишаване на хората с чисти съвести. Изведнъж всички станаха девствени откъм прибиране на пари под масата. Странно.
Понеже доста журналисти и прочие набедени за такива се въргалят упорито в калта, наречена псевдожурналистика. И никой не му прави особено впечатление.
Ако се загледате в повечето новинарски и шоу предавания, без да имате IQ, над средното за тази част на света, ще съберете 2 и 2. Ще разберете кой на кого се слага и от кого евентуално прибира пари. Да, може и да не прибира пари. Може да го прави за каузата. Има ги всякакви.
Но да пишеш в лайняно жълт вестник, който осира и осмърдява всичко, до което се докосне, пък после да ревеш, че не те защитил, си е някак непонятно. Абсурдно, така да се каже. И твърде нахално.
А къде остана социализмът, ще се запитате? Тук си е. Не е мръднал. От главите на повечето журналисти, интелектуалци и вся астальная сволач. Общо взето от главите на цял един народ, социализмът не се е разкарал, там където му е мястото.
Всичко откъм мислене си е по старому. Хайде, почти всичко.
Като в партиен вестник, когато някой се посере и, внимавайте, обществото разбере, се започва кампания по неговото изчистване. Къпе се с благоуханни аромати, маже се с миро, така че да излезе... отново девствен, както вече стана дума. Но това е невъзможно.
А тези, които са изкарали на показ мръсния му задник биват посочени с пръст и започва тяхното преследване. Сега очаквам Иван и Андрей да бъдат преследвани до края на света, за да бъдат хванати и те в изневяра. Което може и да не е толкова трудно. Но всъщност проблемът е, че за пореден път се вторачваме в тези, които са разкрили нещо, а не в самото разкрито. Ама било монтирано, ама било манипулирано. Е, кое точно е манипулираното? Че горката жена в прав текст казва „на вас това ви трябва”?

Едно време на народа му се даваше това, което му трябва.
Като избухна демокрацията пак му се дава това, което му трябва.
Н-да, би казала дори и Силвия.

Обаче от време на време на даващите им лъсват задниците. И настава хаос, и настава всеобщо очистване.
Но в един момент истината, с която компромиси не бива да се правят, лъсва.
И истината е в това, че Васа, лека й пръст, се издъни. Точка. Няма значение кой я е показал.
Като правиш всичко за пари, това е положението.
Да, факт е, че „опосумите” не са разкрили гигантска далавера в митниците. Или не са хванали някой министър, заклещен с две секретарки. И не са снимали някой обирджия или някой наркопласьор, или крадци, мутри и прочие престъпници. Но фактът си е факт.

Царицата я видяхме гола. Тъжно.
Батето (царят) и него го видяхме гол. Пак тъжно.

Тъжно е и това, че помиярската интелигенция в Чалгаристан не успя да реагира адекватно. Понеже е закърмена със социализъм, опита се по социалистически да изпере гащите на закъсалата другарка. Ама не успя.
Глупостите на Иван и Андрей със сигурност не са по моя претенциозен вкус, но накипрена псведо интелектуалка, громяща де що има нещо, което не й допада, също не ме кефи. Не ме кефи и превъзнасянето й по Юлиан Вучков, примерно. Дето снощи го гледах как „размаза” Лари Кинг. Ама направо му е*а майката. За момент се телепортирах в 1986 година. Там някъде.

Какво ви става бе, хора? Забравихте ли префърцунените текстове? Забравихте ли какво четяхме в „Труд” и в „Уикенд”? Забравихте ли, че ви прималяваше от езика? От грандоманията? От това, че е женски вариант на Вучков?
Между другото мен ме е хвалила. По-точно хвалила е мой документален филм. Факт. Това ви го казвам, за да се направя на важен. Но това не значи, че фактите трябва да се премълчават.
И да се преглъщат.
Не мислите ли, че доста неща преглътнахме през последните 20 години?

Факт е, че в скритата камера на двамата индианци става въпрос за едни смешни 1000 лева.
Факт е че от Чалгаристан всяка година се изнасят милиарди.
Факт е, че няма скрита камера за омазаният с чалга и простотия водещ, дето реши да използва ефира на телевизия с национален обхват за подкрепа на нелепата Меглена Кунева.
Няма скрити камери за последиците от социализма. Последиците в главите на хората, имам предвид.
Няма скрити камери за Габонската афера, за батко, братко, далаверата с външния дълг и стотици други знайни и незнайни далавери. Геройски оцелели в неравната борба с принципите и законите.
Защото на вас в Чалгаристан това не ви трябва.
Трябват ви много други неща, но не и от „това”...

Но някак си е гадно да бъркаш в казана със сладкото и да ревеш срещу другите. Някак си е гадно.
А и моралът се губи по пътя.
Васа Ганчева почина.
Лека й пръст.
Бог ще я съди, никой друг.



Янчо Янчев

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юли 26, 2011 1:22 pm Профил
 [ 70 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov