Последно посещение: Чет Окт 19, 2017 1:06 pm Дата и час: Чет Окт 19, 2017 1:06 pm




 [ 70 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7
Нещо , което се случва 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Тук съм, за да ви уча на любов- Рей Бредбъри


Вчера беше един от незабравимите дни в живота ми. Един от тези дни в които си сигурен, че всичко има смисъл, защото си срещнал любовта и вярата. За тази среща исках да съм красива. Облякох това, което ми стои най-добре. Гримирах се внимателно – да има очертания, но и да са по-скоро незабележими – първо си сложих черните обици-халки, но ми се видя мрачно. Смених ги със зелените нефритови Буди. Будите са по-подходящи за този мъж. Освен това бях с черни джинси и черна риза доказващи две неща – че съм стройна и че съм сериозна. Обаче сложих червени велурени обувки с висок ток. Много, много секси. От тези, които са като от късните 40 години, защото тогава започва неговата ера. Мислех да си облека едно яке на Дизел, но то нищо не означаваше. Беше поредното яке на Дизел. Увих се в черен индийски шал със зелен бордюр подарък от дъщеря ми. С много любов. Бях си купила цигари, защото знаех, че от вълнение ще ми се допуши. Взех фотоапарата след като го заредих. Също така взех един червен тефтер на който пише с жълти букви “Wonder Woman”. В него можеш да си правиш записки, но и можеш да разглеждаш картинките от създадения през 40те години едноименен комикс. Проверих дали имам химикалка. С мен бяха “Марсиански хроники” и “Фаренхайт 451”. Огледах се за последен път и се качих на колата. Всичко разказано до тук не е случайно. С интуицията си знаех, че отивам на любовна среща, затова се подготвих толкова внимателно. Ако не ставаше въпрос за Рей Бредбъри, никога нямаше да ви занимавам с тоалета си. Той беше.

Трябваше да карам до Торанс, което е на около половин час от Ел Ей. Беше залез слънце. Чакайки на един светофар, с периферното зрение ми се стори, че виждам самото слънце, оранжево кълбо толкова ниско, че можеш да го докоснеш. Слънцето се въртеше и на него пишеше “76”. Когато си в такава еуфория знака на бензиностанцията може да ти се види като слънце.

Подраних, или поне така си мислех докато карах натам. Не бях. В залата на културния център в Торанс се извиваше дълга опашка с хора натоварени с книги завършваща пред масата на която ги подписваше Рей Бредбъри. Човекът е вече близо 90 годишен, на инвалидна количка, но си беше сложил червена връзка с малка кутийка с неразопакован подарък на нея. Залата постепенно се напълни и всички се вълнуваха. Когато дойде моят ред, казах на Рей, че съм писателка от България и, че “Марсиански хроники” е една от книгите заради които съм завинаги влюбена в литературата. Асистентът му възкликна: “България! Познавате ли Кейт? Кейт....избяга ми второто й име, тенисистката, която ще ви представя на олимпийските игри....”. Отговорих ме, че няма българин, който да не знае коя е Катерина Малеева и семейството й. Забравих да ви кажа, че носех подарък на Рей. Нещо между мен и него. Оставих го на масата и помолих да ни снимат. Всичко беше толкова хубаво колкото си го представях.

Седнах си на мястото, но преди това исках да видя къде ми е подаръка. Нямаше го вече на масата. Отидох при асистента му и го попитах дали Рей ще го получи. “О, да! Вече е в раницата му, нали я виждате, закачена на количката. Утре той ще си разгледа подаръците и ще му обърна специално внимание на Вашия, защото сте от България. Заради Кейт - тя е страхотна!”. Това вече съвсем ме направи щастлива. Залата притихна, качиха Рей на малкото подиумче и той помоли всички, които са под 18 години да станат от местата си и да седнат на земята пред него. Прекрасното беше, че те се оказаха много. Имаше бебета, имаше и старци. Но той ни накара да се почувстваме на една възраст. Възраст, която никога няма да се промени, определена от момента на влюбване в книгите му.

“Предполагам, че се чудите защо ви извиках тук. Ще ви уча на любов.” С това първо негово изречение разбрах, че интуицията ми не ме е лъгала. Това беше любовна среща. Заговори за първото си влюбване, когато бил на 4 години и майка му го завела да гледа “The Hunchback of Notre Dame” и той пожелал да е гърбав. След това на 5 години поискал да е фантома от “Фантомът на операта”, а на 6 да е динозавър след като гледал филм за динозаври. Така започнали влюбванията му и продължили цял живот. Бил влюбен в Джийн Кели след като гледал “Singing in the rain” и му казал, че ако той обичал книгите на Рей поне на половината на любовта на Рей към филмите му, щял да поиска да работят заедно. Рей написал сценарий, Джийн го занесъл в Лондон и Париж, но не намерил пари и така нищо не станало.

Обърна се към децата и каза: “В училище не могат да ви научат да бъдете писатели, но една библиотека може. Аз винаги съм бил влюбен в библиотеките. Библиотеките са една от най-важните любови, които човек може да има. Гледах как Хитлер гореше книги, преживявах изгарянето на Александрийската библиотека така, все едно, че се случваше сега. Бях влюбен в книгите и затова написах “Фаренхайт 451”. Влюбих се и във филмите на Джон Хюстън и един ден той ме покани да напиша сценарий по “Моби Дик”. Господ да ми е на помощ, опитвал съм се толкова пъти да я прочета, толкова е голяма и все не успявах. Какво ще правя?! И изведнъж се сетих за Ричард III, за Шекспир, ами да, те ще ми помогнат да напиша сценария. Винаги съм бил влюбен в тях. Те са помогнали на Херман Мелвил да напише “Моби Дик”! Капитан Ахаб е Ричард III! И започнах да пиша. И стана филм. Трябва да направите списък на вашите любови и да започнете да работите за тях! Искам да ви науча как да гледате едно нещо, а да виждате друго. Попитах Джон Хюстън защо избра мен – никой не пишеше критика за книгите ми, почти не се продаваха, нямаше ги извън Америка.... Той ми отговори, Заради разказът “Сирената”. Обадиха ми се от списание “Pro Football” да напиша текст за футбола. Ама как да пиша за футбол?! Аз нищо не знам. И изведнъж видях топката, видях брат ми и слънцето и седнах да пиша. Написах поема от 8 страници! Обадих им се и им казах: “Написах текст, но е поема!”. Никога преди това не бях писал поема, стихове съм писал в училище, но поема не. Публикуваха я, изкарах и пари с нея и я публикуваха общо 5 пъти! Бях на 42 години и продължих да пиша стихове. Накрая вече написах една книга с 500 стихотворения! Представяте ли си как се влюбих в поезията! Бях влюбен и във Фелини. Гледах всичките му филми - и лошите му и те бяха добри. Написах за него нещо в Лос Анджелис Таймс, а той го прочел, и ми се обади и ми каза, че това е най-доброто нещо някога писано за него, и че трябва да му отида на гости. За 20 годишнината на дъщеря ми отидохме в Рим и му се обадихме. Закусвахме, обядвахме, вечеряхме заедно. Жена му беше Чаплин, а Чаплин е любовта на живота ми и любовта на живота на Федерико – Джулиета. Накрая се прегърнахме с Фелини и ревахме. Той повтаряше, Моят брат-близнак, моят брат-близнак.... После, на 43, поисках да съм драматург. Написах пиеса, поставихме я, беше ужасно. Но продължих, защото бях влюбен в театъра и накрая получих това, което исках – критиците бяха влюбени в пиесата ми. За какво се занимавах с театър – никога не съм изкарал една стотитнка от театър. Правех го, защото го обичах и актъорите бяха моите любовници.

Когато бях на 12 години, един ден гледах как вятъра подухва косъмчетата на ръката ми. Тогава за пръв път разбрах, че съм жив. Отидох на един Луна парк във Венис и там срещнах странен човек – Мистър Електрик. Той ми каза, че аз съм неговият прероден приятел загинал във войната и, че ще живея вечно. Заведе ме в палатката на едни странни хора на които първо извика да не говорят мърсотии. Той ми разказваше неговите малки философии, а аз моите големи. Защото когато си момче на 12 години, ти имаш големи философии. И същата година се преместихме в Аризона, родителите ми купиха пишеща машина и написах първия си разказ. Ако сте късметлии в живота, ще срещнете добър учител, или добър приятел, който ще ви подкрепя във влюбванията ви. Никога не слушайте никой освен себе си! Никой не може да ви каже какво да правите. Просто винаги трябва да имате списък на нещата в които сте влюбени и да действате по него.”

Каза още много неща, но това е главното. После остана да подписва още и още книги, а аз си тръгнах към Ел Ей още по-влюбена. Ще направя всичко възможно така да бъде завинаги.




Милена Фучеджиева

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Фев 24, 2012 10:01 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
“Полина, ти си комплексирана, затова се правиш на шут!” - обвини ме някога в гимназията една учителка, явно вбесена от склонността ми да й провалям всеки час с някоя простотия. Реакцията ми беше мигновена: “А вие, госпожо, комплекси нямате ли?”. “Не, защото се държа нормално, харесвам нормалността и харесвам себе си”, реши да ми отмъсти тя, намеквайки, видите ли: а) че съм ненормална, б) че не се харесвам, в) че изобщо съм някакво дъно.
Този й видимо “многопластов” отговор причини факта, че до ден-днешен не ме поздравява, а види ли ме, се обръща на другата страна.
“Нямате комплекси? Комплекси имат само интелигентните хора, защото знаят слабите си страни и се притесняват от тях.”
Учителката ме изгони от час (нещо, което трябваше да направи много по-рано). А аз пък се почувствах недостижимо – нещо като гимназиална Жана Д’Арк, жертвала се в името на хитроумността, като кладата беше заместена с неизвинено отсъствие. Намирах се за доста героична...
Това беше първият сблъсък с моя комплекс. Не заради доста постната учителка, която позволи на някаква 15-годишна пикла да й се качи на главата, а заради усещането, че ето така се правят нещата.
Тогава със сигурност не съм оценявала важността на това да съм ужасяващо оригинална. По-лошото е, че старателно си отглеждам този комплекс. Харесвам си го и го намирам за отличителна черта.
До ден-днешен видя ли повече от двама души на едно място, в главата ми мигом прожектор осветява малко кръгче тип сцена. А тя, сцената, естествено е за мен. Разбира се, мятам се веднага и не “пускам завесата” поне няколко действия. Когато според мен самата вече съм очаровала всички, мога спокойно и величествено да си пия питието с усещане за добре свършена работа, за изиграно представление, абе изобщо – с чувство за собствено величие.
Поради своята средна интелигентност добре осъзнавам, че собственото величие е по-скоро резултат от вътрешна изява, не от външна. Или казано иначе: центърът ти е добре да бъде вътре, а опорите във външни проявление са твърде опасни. Но докато си кажа тези мъдрости сама на себе си, едно тъничко, фалцетно гласче, вероятно принадлежащо на някакво скопено чувство, се провиква: “Ами ако не си достатъчно интересна?”... и мачът свършва, аз се мятам на сцената по описания сценарий – под прожектора и ръся “хумор, сатира, забава”.
И понеже и сега се обажда гласчето с истеричен писък – държа да уведомява вероятно тримата читатели на моя текст, че ми се получава. Вярвайте ми. Обещавам някой път да ви изиграя моя уан мен шоу.
Обикновено след партита съм ужасно изтощена. Ушите ми бучат, защото се изморяват от мен. Главата ми пулсира. Дълго не успявам да заспя. Сещам се за непринудени разговори и нещо адски забавно, което съм пропуснала да кажа, за да получа поредния бурен аплаус. Странното е, че винаги има състояние “след”, а “преди” никога нямам сценична треска...
Добре, сега трябва да си призная нещо. Прочетох текста от началото докъдето съм стигнала. Ужасяващо. Винаги съм била фен на онова изречение на Мел Брукс, че страшно много харесва творчеството си, защото е един от най-забавните писатели, които познава.
Да си призная и аз си мисля така за себе си от време на време. В този случай обаче виждам пълната си нелепост. И сама се усещам като адски досадна. Писането за себе си е занимание стряскащо, а писането за собствената си слабост – граничещо със злокобността. Но както и да е – няма да изтрия нито ред, защото ако не друго, всичко това може да се приеме като сатира.
А нали знаете, че смехът е единственото истинско доказателство, че сме живи. Как беше: “Смехът е неволна експлозия на белите дробове. Белите дробове трябва да се изпълнят с кислород. Затова човек се смее, диша, кръвта тече и всичко циркулира. Ако не се смееш – умираш.”
Изобщо смехът е щит срещу другите – близки или далечни, всички, които са различни от теб самия. Щит срещу прекалена обич или силна ненавист. Щит срещу самия себе си и собствените ти празни мисли. Щит срещу целия свят.
Смехът е отбранителната стратегия на тактическата война, която водим заедно с всички останали против нас самите.
Впрочем, пробвала съм да се отърва от комплекса си. Борбата е като с прасе. А знаете какво казва чичо ви Бърнард Шоу по този повод – да се бориш с прасе е напълно излишно, целият се изпоцапваш, пък и на прасето му харесва...
Именно по тази причина ще отправя един призив от името на всичките ви комплекси. Не се бийте с тях. Ще загубите тази война. Пък и нали не искате да сторите нещо лошо на една от най-определящите черти на характера ви?
Полина Паунова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Мар 23, 2012 4:23 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Свободата е на върха на червилото ти


Напоследък установявам, че младите жени са изчезнали. Станали са рядък вид. Поне в моя свят.
Навсякъде, където ме водят маршрутите ми: офиси, детски градини и училища, фитнес, книжарници, хранителни магазини и ресторанти, се кръстосвам с едни 30- 40-50-годишни жени, които се борят за пространство, успех, по-красиво си тяло или ум. Навсякъде около мен 30-ина годишни жени се борят с допълнителните езици и разни нови образования. 40 и няколко годишните се саморазвиват във фитнеса и откриват йогата, а 50-ина годишните експериментират с пластична хирургия или с млади любовници. Или и с двете.
Понякога си мисля, че младият женски вид живее в друг, паралелен свят. Може би дори не философски такъв. А времеви. Сигурно излиза късно вечер, ходи по нощните си дела и се прибира призори, когато ние „яхваме метлите”, хващаме „чаветата” за ръка и хукваме към 1-ва точка от общо 18-те в дневната ни програма.
Какво става в този друг свят, идея си нямам. Дори не го подозирам в разни неморални, неописуеми, трудни за описване оргии и дела. По-скоро съм склонна да мисля, че по здрач в него започва яростна борба как да накара евтиния плат да изглежда скъпо върху плътта, а поантата му е среднощното висене по пиано-барове и прочее чалга ловни полета в засада за „спонсори” и хора, които по принцип могат да решават проблеми. Ако не всичките, то поне някои от тях, преди да ти създадат много други.
Добре осведобени източници ми казват, че
пиано-баровете и чалготеките в София преливат от жени
Основно от жени. Че мъжете там са кът и че България продължава да е рай за тях. За всеки наличен такъв – на дансинг, в сепаре или посто подпиращ колоните - се водела яростна битка. И че в паралелния свят продължавала да важи с пълна сила аксиомата „Всеки мъж, дори най-отблъскващият дебелак, е постижение”. Чувала съм, че колкото по-близо си до клонинг на Николета Лозанова, толкова повече са ти гарантирани поне 3 неща:
1. Ще си хванеш богат мъж бързо;
2. Големината на IQ-то му ще е равна на обиколката на талията ти;
3. Броят на курсовете от химиотерапии, които ще трябва да минеш след 20-ина години, ще е равен на броя на курсовете ти в солариумите.
Мисля си, че теорията ми може и да е грешна. Може младите птички просто да са изчезнали. Да са отлетели на юг, за да работят усилено по круизните кораби, където лъскат баровете и поднасят храната на пенсионери с бели панталони. А може би ятото им е тръгнало на запад, за да лъска баровете и поднася храната в няколко столици, в които иначе се бори за скъпо образование.
А може и да съм била права. Защото малко след голямото лунно и слънчево затъмнение и точно преди голямото земетресение, вероятно объркана от планетите и вибрациите, групата внезапно се пробуди и изпълзя на светло. За радост на чуждестранните си почитатели във Фейсбук.
Снимките на полуголите, оперирани от вкус и чувство за възраст, място, епоха (и принадлежност към определена планета от Слънчевата система) български абитурентки, ги направи световни звезди, но по един особен начин. Дотам, че определени сайтове взеха философското решение да пуснат черни лентички през очите им в опит да опазят самоличността им и личното им достойнство. Сякаш има какво още да му се пази след модното и екзистенциално решение
да сервират гърдите си и липсата на бельо
на тезгяха на града, родината и света.
Гледах и цъках върху експозицията „Моите се изгърбиха с най-големия кредит, който аз профуках за простотии…” и се питах: тези знаят ли всъщност какво ги чака след бала?
И си отговорих: не, не знаят.
Както и че ще им отнеме към 15-20 години, докато разберат някои основни закони, които гарантират, ако не щастието, то поне оцеляването им.
Свободата на жената се крепи на върха на червилото, чийто нюанс е избрала и платила сама.
Свободата на една жена се състои в способността й да контролира съдбата си, да взема сама решенията си, а бъдещето й да не е функция от волята и живота на някой друг.
Женската свобода не се състои в дипленето на сребърни, златни или платинени кредитни карти в портмонето, които някой мъж (независимо баща или половинка) ти е дал, за да си джиткаш. (Чудесно е, ако ги имате. Важното е месечните извлечения и сметки да пристигат при вас и вие да сте в състояние да си ги позволите. И да си плащате ритмично.)
Свободата не се вози в 4х4, не се преоблича в „Прада”, маскира в „Диор”, маже с „Ла Прери” и разнася „Ферагамо” чанти. (Това е по-скоро
тапицерията на златните белезници, с които си окована.
Златни, златни, ама пак от семейството на оковите, нали?)
Женската свобода започва там, където свършва зависимостта.
Човек може да живее с 2 и 200, разбира се. Но ако 200 се намира някъде в района на Малдивите, Бора-Бора и прочее декадентщини, то 2 трябва да започва от стабилно образование, професионален опит, приятелски кръг, лично жилище, собствени материални и нематериални „буфери”, интереси, хобита и неща, които правиш, само защото са трегери на душата ти.
И когато животът те хласне гадно, винаги трябва да си в състояние да се „стесниш” и окопаеаш в „шорт листата” на поне първите три.
Ти може и да не се възползваш от правото си на избор (между 2 и 200), но номерът е в това винаги да го имаш.
Сега нека да не се лъжем.
И другата крайност: многото пари (дори и лични), сложен бизнес и тежък баланс между имоти, инвестиции, коли, n-броя детегледачки и къщен персонал, както и престижен лайфстайл също не гарантират свободата. И щастието.
Наскоро ми разказаха историята на една задочна позната - Айлийн, която живеела живот на милионер в Ню Джърси. Работила като купувач на модни колекции за големите универсални магазини, почивала в Акапулко и Маями и спонсорирала екзотични артистични партита и изложби в дома си. След поредния тласък на кризата, доходите й паднали към 10 пъти и сега са на нивото на нюйоркски полицай. Накрая й взели ипотекираната къща за 4 млн. в Ню Джърси и 3-те коли, всичките с лизинги и кредити, та живее при брат си. Особеното в случая на Айлийн е, че май за първи път имала странното чувство за свобода, разкъсала оковите на кредитите и очакванията за нивото на положението си и т.н.
Сега се готвела да почне нов живот
Съвсем друг.
Естествено, няма нужда да ходим чак при Айлийн, за да намерим българския й еквивалент. И нашият екземпляр изкупува колекции, но не професионално.
До нас известно време живееше под наем известна българска миска. Популярна еднодневка, която танцува един сезон. Подпомагана от професионалната PR грижа на известен български бален организатор.
Наемът на миската се плащаше от богат и стар мъж, май петролен търговец. Който я посещаваше периодически, основно за вечерни сесии.
В края на първата година той й се насити и миската премина на друг спонсор, който продължи да се грижи за наема й. Тя смени едната кола (вероятно фирмена на петроладжията) с друга, на новия търговец (на храни). Този светски сезон трая дори по-кратко, неизвестно дали заради кризата или прекомерното предлагане. Нищо че миската дори не даваше вид, че кръшка от правата линия и чинно красеше светските списания, за да потвърждава документално високата стойност на инвестицията му.
Накрая на миската й спряха наема, взеха й колата и тя се върна при майка си в провинцията, където отворила сувенирница и се гмурнала в езотериката. Предполагам, че и тя вече има свободата да размишлява върху смисъла на живота и личните си избори в него досега.
Така че: свободата е на върха на червилото. Което си избрала и купила сама.
П.С. Макар че кой носи днес червило? Гланцът върши толкова много работа.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Цитат:
„Снимките на полуголите, оперирани от вкус и чувство за възраст, място, епоха български абитурентки, ги направи световни звезди, но по един особен начин.”
Катерина Славчева

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юли 03, 2012 1:07 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Не е нужно да има празник, за да се целуваме, но пък днес 6 юли - Световният ден на целувката този интимен акт на нежност е на особена почит. Страстната целувка увеличава пулса с над 100 и повече удара в минута, увеличава нивото на хормоните в кръвта и може да удължи живота с една минута. При страстна целувка се губят 6,4 калории за една минута. Световният ден на целувката е и добър повод да обърнем внимание на устните си. Защото най-хубавите целувки са тези, сътворени от най-нежните устни.
А ако сте влюбени посетете стената на целувките на Nivea пред Народния театър, на 6 юли. Двойките, които се осмелят да докажат любовта си с целувка пред обектива на фотографа, ще могат да спечелят романтична вечеря за двама, както и други подаръци. Всяка двойка ще си тръгне и със снимка на своята целувка.



_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Юли 06, 2012 1:23 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Тази година Деми Мур ще навърши 50, но трудно ще откриете бръчки по лицето й. Не е и карикатурен образ на пластичната хирургия. Холивудската дива сякаш наистина е открила извора на вечната младост. Проблемът е, че той не гарантира и вечно щастие.

Навръх шестата годишнина от сватбата им 34-годишният Аштън Къчър й изневери с неизвестна блондинка. Деми не го прие като рутинна мъжка изневяра, а като сигнал, че вече не е достатъчно млада и сексапилна. И проблемите започнаха. Манията за диети и слаба фигура стигна нездравословни измерения. Дневните си калории набавяше с Red Bull – по един за закуска, обяд и вечеря. И едно листо салата с чаена лъжица риба тон. Това е. „Деми не говори за нищо друго освен за това как да се поддържа млада и красива. Тя е по-обсебена от всеки, когото познавам. А говорим за Холивуд все пак“, заяви в интервю бившият й агент Барет Грейтс.

За да докаже, че има младежки дух, започна да купонясва по цели нощи с дъщерите си и техни приятели на рейв партита. Папараци я изловиха да флиртува с много по-млади от нея мъже - включително с 24-годишния Зак Афрон. Изпадна в безсъзнание в дома си и спешно бе откарана в болница, където лекарите едва я спасиха. Оказа се, че е вдишала райски газ, с който по принцип злоупотребяват тийнейджърите. Но рязкото смъкване на килограмите и злоупотребата със сънотворни са превърнали този опит да се позабавлява по младежки в трагичен инцидент.
Стремглавото спускане по спиралата на самоунищожението завърши с почти насилственото й вкарване в клиника, където да лекува хранителните си проблеми и пристрастеността. Излезе с обещанието, че е тръгнала по правия път, но нищо не се промени. Продължава с диетите, продължава с маниите. Много месеци минаха от раздялата й с Аштън, но тя все още отказва да приеме факта, че той излиза с други жени. Вярва, че ще се върне при нея. Просто трябва да е достатъчно красива и млада, за да го спечели отново. Поведението й очевидно не може да бъде обяснено само с разбито сърце. То е резултат от веруюто на Деми, че външният вид и имиджът са всичко.

Да не забравяме, че дълго време тя бе кумир на всички жени по света, които също повярваха в илюзията за вечната младост. Когато през 2003 г. Деми направи голямото си завръщане в киното с “Ангелите на Чарли“ след близо 6-годишен „отпуск по майчинство“, всички бяха изумени. Беше по-секси отвсякога. Медиите писаха, че е прахосала 300 000 долара за цялостна пластична реконструкция. Естетични хирурзи дори показваха къде и какво е пипано по тялото й. Деми Мур и до днес отрича да е лягала под ножа. Но е факт, че оттогава за нея времето сякаш спря. Няма бръчки, няма излишни килограми, изглежда все по-красива. Тя успя да убеди света и себе си, че никога няма да остарее и да погрознее.
Сега същите тези хора, които я боготворяха, изпитват към нея само съжаление. За тях тя е поредната вманиачена звезда, станала жертва на славата и пороците, свързани с нея. Забравиха, че благодарение на нея започна кугър революцията: вече не беше срамно да излизаш с по-млад мъж. Забравиха, че Деми Мур е първата актриса, договорила хонорар над 10 милиона долара - сума, плащана дотогава само на мъже. И така проправи пътя на останалите дами от киното към големите пари. Че бе една от първите, които открито заявиха, че в Холивуд за жените над 30 няма работа и силни роли. Индустрията автоматично ги изхвърля в търсене на млада плът.

Дъщерите й също вдигнаха ръце от нея. Умориха се от емоционалната й неуравновесеност и драмите. „Искаме майка, а не още една сестра“, твърдят те. И се дистанцираха от нея. Брус Уилис също я изостави – наслаждава се на новородената си дъщеричка от настоящата съпруга. Няма време да се занимава и с нейните проблеми.
Деми Мур остана сама. И дори огледалцето да й казва, че е най-красива на света, какво от това? Вечната младост не гарантира и вечно щастие.






Деяна Ангелова








_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Сеп 11, 2012 8:54 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
ПЕПИ ГЛАВАТА


Пепи е чаровник с хипнотизиращо сини очи и Ауди осмица. Обича да излиза с приятели на хапка и пийка. Обича лъскавите неща (като гаргите). Удивително, ще кажат някои читатели, подведени от заглавието, как човек може да е умен и същевременно повърхностен. Но на Пепи не му викат Главата защото му е пълна с мозък. Просто главата му е голяма. При това с цели два размера, от което се получава неприятен луфт. Ако имаше тиранти за глава, Пепи задължително щеше да си купи. Сърди се Пепи, че му викаме така (то кой ли обича да му викат). На един купон толкоз се разлюти, че ни предизвика на бас, че не му е най-голяма главата. Грешка, оттогава главата на Пепи се превърна в емпирично доказан факт.

Но не тя е най-забележителното при Пепи. Виждащите в дъбочина ще открият в него едно невероятно качество, което пък ще ги отведе по пътеките на най-изконните човешки закономерности. Постоянство, ето какво е то. В преследването на жени. Пепи не приема 'Не' за отговор. Когато тръгне на пичелов и си хареса някоя лъскава женичка, й се нахвърля отново и отново, чакъли я, омайва я. Ако не поддаде, ходи до работата й, купува й цветя, разпитва как е болната й майка със загриженост на доброволец в сиропиталище. Накрая, разбира се, жената поддава и Пепи й прави абордаж с мъдо, след което не й се обажда повече. Интересното при жените е, че дори да не харесат някого първоначално, обръща ли им постоянно внимание, рано или късно свалят гарда или поне гащите. Мдаа, постоянството отключва дори зазиданите врати.

Всичко това съм го виждал безброй пъти и съм забелязал два фундаментални модела, стоящи в основата на поведението на мъжете и жените. При първите е себедоказването, постигането, изтъкването. При вторите е търсенето на внимание. Тези модели са заложени в гените ни и благодарение на тях сме го добутали дотук. В днешно време обаче не вършат особена работа, главно лежат и циклят. А както се знае от учебниците по земеделие, в тази поза трудно се работи. Това, драги приятели, е проверено от опита. Когато попитали Нане защо копа седнал, той отвърна, 'Еми пробвах легнал, ама не става.'

В коня на този текст може да се каже, че да си зряла личност означава да надраснеш биологичните инстинкти и нагони. Ако пък надраснеш и социално-културните обусловености и стереотипи, се превръщаш в презряла личност и падаш от дървото на безсъзнателното живеене (ставаш съзнателен и контролиращ се човек). Следва период на ферментация (вътрешна трансформация), а при късмет и на дестилация, което води до развиване на качества (пивкост и опиянителност), правещи живота на околните по-вкусен и весел.








Иван Владимиров

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Окт 25, 2012 1:24 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
АГНЕШКО


Историята, която ще ви разкажа няма нищо общо със сериала „Агнешко“, в който Кортни Кокс си търсеше и намираше млади мъже за секс и така нататък. В случая агнешкото си е агнешко – за печене, не за секс. Сигурно е идиотско, но се сетих за тази Великденска история по повод приближаващата Коледа. Та това се случи на Велики четвъртък тази година. Отивам на Женския пазар да купувам агнешко. Влизам в една от многобройните арабски месарници в района. Опашката е извън вратата, средна възраст на купувачите на агнешко – 85 години. Заставам смирено и питам бабата пред мен каква е цената на агнешкото, тя вдига рамене и пита дядото пред нея, който също вдига рамене и въпросът на въпросите обикаля цялата опашка, но – невероятно е, знам – се оказва, че никой не знае каква е цената или го мързи да каже, или не разбира въпроса, или не чува, или пази тайна. Тъкмо да отида да попитам и един бодър глас зад мен извиква: Я сложете голяма табела с цената на агнешкото, може ли така, никой не знае колко струва! Обръщам се и виждам една дама от онази порода, дето все питат на висок глас някакви неща. Оказва се, че така и трябва, защото моментално един от месарите изнася табела с цената и духовете се успокояват. Чакаме. Гръмогласната зад мен ме побутва: Вие агнешко ли ще купувате? И без да дочаква отговор продължава: „Щото аз ще купувам шилешко. Шилешкото е наполовина по-евтино, ето вижте, че е свършило почти. Сега ще ви кажа как се приготвя. Накисвате го в мляко...“ И жената ми разказва някаква рецепта, която аз пропускам покрай ушите си любезно усмихната. Тъкмо приключва и бабата пред мен се обръща към нея: „Я, я ми кажи и на мен тази рецепта, аз шилешко не съм готвила никога“. Хайде пак. Жената зад мен й я разказва отново и после знаете ли какво стана?! Бабата пред мен, макар да изглеждаше малко нещо сенилна, купи всичкото шилешко и не остана грам за жената зад мен, която й каза рецептата. И жената много се възмути и то съвсем справедливо: „Ама, госпожо, как така?! Аз ви казах рецептата, а вие ми купихте шилешкото под носа!“ Бабата се направи, че не чува и си замина. Ние си купихме скъпарското агнешко, а там системата на плащане е много сложна – на едно листче пишат какво и колко вземаш и ти пишат името, а после го предават на касата и от там те викат по име, за да си платиш. Та жената зад мен като я попитаха как се казва, извика: „Бриджит Бардо!“ И те – честна дума! - си записаха това име, без да кажат нищо. Бриджит Бардо ме побутна: „Вижте! Не реагираха въобще!“ Истории всякакви на Великия Женски Пазар.





ИРИНА ИВАНОВА

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Ное 28, 2012 1:55 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
SOMEBODY TO LOVE


Преди известно време мернах информация, че двама американци направили пари, продавайки камъни като домашни любимци. Обяснявали какъв е камъкът, откъде произхожда, (важно било да е от сой), на каква възраст е и как трябва да се отглежда в домашни условия – кога да се къпе, да се извежда на разходка, къде и в колко часа да се слага да спи, след като бъде погален и дори целунат... Оказало се толкова лесно хората да бъдат убедени, че камъкът е перфектният домашен любимец – без никакви специални грижи като ваксиниране, ресане, чесане, без хранене и пр. Имаш някой, на когото да говориш и да те слуша, без да възразява, някой, който да обичаш, но това да не те ангажира с нищо.
Боже, помислих си, навремето, когато си купувахме тамагочи, поне имахме някаква игра, пак имитация на обич и грижа, но поне игра. А сега? Не че не трябва да обичаме всичко наоколо – и камъните, по които стъпваме дори, но колко трябва да си самотен и емоционално ощетен, за да люлееш в прегръдките си камък! Вместо любим човек, дете, възрастен родител или просто приятел...
Защо всъщност сега се сетих за това ли? Защото пак идва Коледа и ми се иска да изпратя горещ сигнал към всички които обичам. С които искам да прекарвам не само празниците, но и делниците си, да не говорим за края на света. И защото много се страхувам, че някой може да предпочете да посрещне Рождество в компанията на любимия си камък. Вместо да извади ръката си от джоба, където го държи, и да я протегне към някой, който като него копнее за любов. Защото е страшно не толкова да не те обича никой, колкото да няма кого ти да обичаш. И да го заместиш с камък, същия като този, в който се е превърнало със сигурност сърцето ти.



Ваня




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Съб Дек 15, 2012 10:29 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Различно съвършени

„Всяко пътешествие свършва, а ние продължаваме.“ Брад Пит говори директно на камерата, мек, съблазняващ глас, косата му е с дължината, която помним от „Легенди за страстта“. Кадрите са черно-бели, под режисурата на Джо Райт, последно той се подписа на филма „Ана Каренина“ с Кира Найтли и Джуд Лоу, не сме забравили неговите „Изкупление“ и „Гордост и предразсъдъци“. Този път филмът на Джо Райт се казва „Шанел №5“, а звездата е Брад.


Така най-харесваният мъж срещна най-легендарния парфюм. За първи път някой, различен от жена, е избран за лице на дамски аромат. Но това не е единственото „за първи път“ в историята на „Шанел №5“!
Когато Габриел Шанел отива в парижката лаборатория на парфюмериста с руски корени мосю Ернест Бо, тя е сигурна поне в едно. Нейният ПЪРВИ аромат няма да прилича на тежките цветни ухания, които буквално я зашеметяват, докато слуша музиката на любимия си Игор Стравински в операта. Нейният ще бъде строго елегантен, минималистичен като стила на дрехите, които налага. И сложен, защото такава е женската природа. Затова, когато Ернест Бо със своя тежък акцент й предлага да избере между шестте чашки с различни парфюми, тя след кратък размисъл избира стъкленицата с номер 5 – богато, но дискретно ухание, сдържано до великолепие.* Интересно, казва Коко, не мога да отлича нито една доминираща съставка. Няма такава, отвръща Бо. Дотогава парфюмите са се състоели най-вече от една есенция – роза, роза, роза или гардения, гардения, гардения, или само жасмин. За първи път в „Шанел №5“ се използват алдехиди – лабораторно създадени вещества, излъчващи изтънчен и абстрактен аромат.
За първи път в съвременната история на парфюмерийството Мадмоазел се отказва от натруфените стъкленици, които украсявали будоарите още от времената на френските крале, и поръчва семпло квадратно шише, което акцентира върху кехлибареното съдържание и по-късно ще бъде признато за шедьовър на дизайна и изложено в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк.
И отново стигаме до брадпитовското „за първи път“. След лицата на толкова известни жени мъж рекламира „Шанел №5“. Безпогрешният избор пада върху може би най-харесвания, оглавил най-много класации за сексапилни мъже. Но до върховете Брад Пит не стига, защото се е родил „със сребърна лъжичка в устата“. И той като Коко Шанел трябва сам да си извоюва място под звездите, само че не на Париж, а на Холивуд. Отгледан от любещи, но доста обикновени и дори консервативни майка и баща, Брад прави категоричен избор още съвсем млад. Напуска колежа, в който учи журналистика и реклама, и заминава за Ел Ей, за да стане актьор. Налага му се да работи, за да може да кара актьорски курсове, защото е наясно, че едно хубаво лице, дори едно много хубаво лице, не е достатъчно. А за лицето му се изказват дори учените, които установиха, че симетричните му черти били белег на добри гени. Жените моментално разчитали този факт на подсъзнателно ниво и затова ужасно харесвали мъже като Брад.
На Брад обаче, изглежда, не му стига да е просто харесван. Затова към личните си трофеи прибави още бащинството – общо 6 деца с Анджелина Джоли, три от които осиновени, хуманитарните каузи на съвместната им благотворителна организация, борбата за правата на гей двойките. И всичко това на фона на една стабилна кариера, благословена с талант и харизма (очакваме с нетърпение последния му филм „Убивай ги нежно“ с премиера този месец). Както казва Пит в рекламния филм за аромата: „Светът се движи и ние заедно с него. Нови планове се появяват, нови мечти.“
Рекламните фотоси за кампанията са направени от друг голям - Марио Соренти, когото определят като магьосник на светлината. Марио, който се преселва с родителите си от Италия в Ню Йорк, когато е на 10, е една от знаменитостите в Голямата ябълка. Пред обектива му са заставали много от най-големите звезди на модата и киното. На неговите снимки Брад е енигматичен, разчувстван, небрежно елегантен до болка. И, да, не може да говори, но по очите му четем какво ни казва: „Където и да отида, там си и ти, моя съдба, мое щастие.“ Изглежда, това е неизбежно с „Шанел №5“.
* В текста има скрити цитати от книгата на Крис Грийнхалч „Коко&Игор“, ИК „Колибри“.


Пет и после Пит

Отначало самата Мадмоазел Коко рекламира аромата. После идват актрисите, точно 5 досега, които олицетворяват Chanel №5. Първото световноизвестно лице през 70-те е Катрин Деньов. Видеорекламата е аскетична и скромна. Деньов просто гледа загадъчно в камерата и признава, че има тайно място на тялото си за Chanel №5. Следващата в списъка е Карол Буке. Режисирана от Ридли Скот, тя се пръска с Chanel №5 и започва да пее I Wanna Be Love by You. Chanel се разделя със звездата на френския екран след 15-годишно сътрудничество. Следват истории, достойни за пълнометражен филм.
1999 г., най-страшният Съвременна приказка за Червената шапчица с режисьор Люк Бесон. Очарователна нарушителка (в ролята Естела Уорън, канадски модел и актриса) прониква в трезора на Парижкия музей, за да се напръска с любимия аромат. Вълците пазачи аха да се нахвърлят на бедното момиче, но омагьосани от парфюма, го пускат. За първи път Chanel пуска рекламния филм в кината, като той предшества романтичната комедия „Нотинг Хил“.
2004 г., най-скъпият Лесно ли се харчат 44 млн. долара за 4 минути? Отговора знае Баз Лурман. Героинята на Никол Кидман, нещо средно между Мерилин Монро и принцеса Даяна, бяга от папараците. В таксито попада на неизвестен писател, който я отвежда на покрива на небостъргач. Накрая на него му остават нейните целувки и ароматната следа на Chanel №5. А на нея – увереността, че няма да я забрави, и роклята облак от Карл Лагерфелд.
2009 г., най-емоционалният Шедьовърът на Жан-Пиер Жоне „Нощен влак“ се снима в легендарния Ориент експрес. Одри Тоту, която междувременно е изиграла госпожица Шанел в биографичния филм „Коко преди Шанел“, среща героя, но го изгубва в тълпата на гарата в Истанбул. Хепиендът е неизбежен благодарение на Chanel №5.
Но ето че през 2012-а Брад Пит разби хегемонията на жените. От страна на Chanel това е стратегически верен ход. Всяка поява на Брад си е гореща новина, а сега се задава и сватбата му с Анджелина Джоли... Направо не се сещаме кой може да го измести от челото на информационния поток и от сърцата ни. Освен ако... Освен ако на земята не кацнат някакви ужасно красиви, романтични и мускулести извънземни с много мощно черно НЛО! Но дотогава ще вдишваме Chanel №5 и ще фантазираме точно за неговите чисти сини очи.


Петият закон на Габриел
1 От мострите, които й предоставя емигриралият от Русия парфюмерист Ернест Бо, Коко Шанел избира 5-ата поред. Според друга версия за името на новия аромат Мадмоазел увековечава числото 5, тъй като й носи късмет. Родена под знака на Лъва, петия в зодиака, тя не само представя колекциите си на датата 05. 05, но и я обявява за рожден ден на аромата. Първите 100 пробни флакона Коко изпраща като коледен подарък на модни и светски знаменитости.
2 Това е най-продаваният аромат на ХХ век. Всеки 55 секунди в света се купува по един. В пирамидата му няма главни нотки, като формулата е с над 80 съставки и се пази в сейф. Само „носът“ на Chanel Жак Полж знае шифъра на сейфа.
3 Алдехидите, символизиращи свежестта на Северния полярен кръг и замръзналите езера и реки, свидетелстват за руските „корени“ на аромата.
4 Най-запомнящата се реклама, без марката да похарчи и цент за нея, прави Мерилин Монро. На въпроса в какво спи облечена най-желаната блондинка на столетието отговаря: „Няколко капки Chanel ¹5.“
5 В чест на 75-годишния юбилей на аромата девствено бялата опаковка се обагря в 4 различни цвята. Дизайнът е на кръстника на попарта Анди Уорхол.

http://www.eva.bg/subscribe/

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Яну 07, 2013 9:48 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Днес, вчера, преди една година или миналото хилядолетие слушах Стефан Цанев, който се беше явил по телевизора, за да ни каже как България загива, поради което младите й хора бягат навън, поради което тя загива. Толкова от един от „бащите на нацията“.
Но какво се случи на 12 януари в Операта? Млади хора препълниха партера и двата балкона и слушаха други млади (в повечето случаи) хора, които дадоха да се разбере, че светът не е ей сега и ще свърши. И че дори в България може да се живее интересно. Интересно, не лесно.
Важно е да се каже, че конференцията TED, която се случва за четвърти път в България и за която бяха дошли всички тези готини хора, беше подкрепена от бизнеса – Виваком, Телерик и др., защото е редно бизнесът да подкрепя иновативното мислене където и да е по света. И у нас.
Лекторите на TED са специалисти от три области (технологиите, забавленията и проектирането, technology, entertainment, design - TED), които имат интересни идеи и трябва да ги представят за не повече от 18 минути. Ако ви интересуват идеите, четете надолу.

хлапето
Едно хлапе, Любомир Янчев, показа изобретен от него и приятелите му софтуер със звучното име Мелиса, която разпознава глас и с която можеш да управляваш лампата, каната за вода и каквото се сетиш електрическо тяло вкъщи. Бяхме трима, сега сме петима, присъединете се към нас, каза Любомир, който иска да направи този софтуерен „иконом“ достъпен като цена.

бездомниците
Ако си спомняте готината инициатива за отбор от бездомни момчета, наречен „Отбор на надеждата“, който представи България на световното по футбол за бездомници в Мексико и се класира 14-и, побеждавайки Англия и Франция – е, зад него стои социалният предприемач Виктор Кирков. Той разказа, че от 6-месечния проект са спечелили всички – момчетата, половината от които са си намерили работа и са я задържали, трима са завършили средното си образование, а двама следват в университет; спонсорите, които са останали доволни защото представянето на отбора е отразено от много медии и то обширно; самият той като предприемач. Можело значи.

емоции за бога!
Георги Камов от консултантската компания Nextdoor каза: Хората ще забравят какво сте им казали. Ще забравят защо сте им го казали. Но ще запомнят как са се чувствали, когато сте им го казали. Най-важното е да създавате емоции.

самураите
Иван Кръстев, политолог, разказа: Вица за седемте самураи, които ходели из София. Хората ги питали: Кои сте вие? Те отговаряли: Седемте самураи. Защо сте трима? Няма хора, отговаряли самураите. Идеята е, че за да се случи промяна, трябва не само да имаш идеи, а да участваш. И по възможност да намериш и други самураи, с които да промените нещата в София. Или където.

www.
Леандър Литов, ядрен физик в CERN: Чистата наука на някои може да изглежда прекалено отвлечена и нямаща връзка с действителността, но тя създава технологии. WWW. е създадена в CERN, знаете го, там е адронният колайдер, в който се сблъскват протони с идеята да се открие частицата на бог.

виж как
Влади Шунтуров, съосновател на софтуерната компания за чисти технологии Lucid Design Group в Калифорния, показа: Колко е важно хората да визуализират ресурсите, които използват. Ако знаят, че за тока, който потребяват,отиват един вагон въглища, повечето се замислят и намаляват потреблението. Влади Шунтуров и екипът му са намерили начин да дават обратна връзка на потребителите. Първо в студентското му общежитие, после в повечето големи американски университети, сега с тях сключват договори най-големите американски градове!

идея под наем
Художникът Иван Мудов показа: как една забрана може да бъде превърната във възможност. Правило на TED конференциите е лекторите да не продават неща от сцената. Затова, каза Мудов, аз няма да продавам, но ще давам под наем - апартамента на жена си.

болни - не, различни
Ива Бонева демонстрира: Как изглежда един текст за хора с дислексия, как буквите буквално играят и се сливат и това пречи на дислектиците да четат бързо. Обаче те имат страхотно пространствено въображение. Норман Фостър, архитектът на лондонската Краставица и куп други световноизвестни сгради, е дислектик.

шанс за двойкаджията
Даниела Тодорова, която изоставя кариера в медиите, за да стане учителка в Горна Малина, разказа: Колко опасно е да попаднеш в капана на ниските очаквания. Оказва се, че ако ученикът е слаб, учителят му дава 3 секунди да отговори на зададения въпрос и следва: Седни си, не знаеш. А ако ученикът е отличник, му се дават 10 секунди да отговори. При това учителят дискриминира слабия ученик напълно несъзнателно.

погребален костюм
Супер интересни бяха презентациите на участници в конференцията от други страни, излъчвани на запис. Едно момиче презентира прототип на погребален костюм, в който са вградени спори на гъби. Тези гъби са способни да разградят бързо мъртвото тяло до незамърсяващи околната среда елементи. Защото човек дори след смъртта си продължава да замърсява. Още повече че на много места по света например гримират починалите, за да изглеждат като живи и обработват телата с химикали за дълготрайност! Провокативна идея, нелишена от смисъл.

интровертите
Нюйоркска адвокатка говори колко са важни интровертите в един свят, ориентиран още от училище към екстровертност. Често това са хора, които раждат идеи – в самота. И това, че не са гръмогласни, не означава, че не са правилните лидери. И че усамотението е част от биографията на Исус, Буда и Мохамед.

Билетите за ТЕD се свършват бързо, така че догодина му мислете от рано. Аз лично поне 3 дни след това ходих абсолютно въодушевена и с идиотското за мен чувство, че всичко е възможно и че има шанс. А това не ми се случва всеки ден.



АДРИАНА ПОПОВА

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Яну 25, 2013 11:59 am Профил
 [ 70 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov