Май по-често е третото.
Ама ще се науча да се окопитвам.

При теб как става?

Губя ума и дума. И отпрашвам нанякъде.


доверявате ли се лесно?

Ужасно трудно.
Може би за това рядко съжалявам.

Независимо, че понякога плюя доверието си.



Коя е постъпката за която те е най-яд?

Яд ме е за много неща. Но съжалението е загуба на време. Не искам миналото ми да управлява настоящето . Яд ме , че понякога съм ужасна страхливка. И не мога да се понасям.




кой е най-красивият жест, който някой е правил за вас?

Бих те осъдила на вечен живот в харем....да.и тва не е щот съм воайор или сеирджия,
не.други са ми подбудите-научни да речем

Най-готиния жест ли албисима?хмммм,смятам това е мълчанието,

в подходящия момент.

Хахаха, Шеричка, харем казваш ! Само ако съм първата жена, иначе - не ! Ти представяш ли си лъвица да свири втора цигулка....


Мълчанието понякога казва всичко, права си.



Ето какво казва поета:



Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.






Държите ли да узнаете истината докрай?

Винаги!
Не обичам изявления от типа: "... е, ти за останалото се досещаш".
Те често звучат като вик за внимание... Обаче при мен не минават.
Или казваш всичко, или мълчиш. Иначе ме губиш като слушател.

Имате ли достатъчно самочувствие и ако да - как сте го постигнали? Ако не - защо нямате?

Имам достатъчно високо самочувствие. Защото съм добре образована и изглеждам добре.
Имам самочувствието , че съм постигнала всичко в живота си сама. Никога не съм била финансово зависима от мъж. И няма да бъда. Благодарна съм на строгите си родители /въпреки, че съм единствено дете/ за това, че ме научиха да разчитам на собствения си ум и воля. Когато бях на 15 години баща ми си поговори с мен по някои въпроси, които логично ме вълнуваха на тази възраст. Каза ми: "Има три вида мъже. Единият смята, че като ти е платил питието в бара и те е качил в лъскавата си кола , след това си длъжна да споделиш леглото му. Вторият вид ще ти повтаря колко те обича, за да използва слабостта ти към него, и ще те мами . Третият вид почти не се среща- той няма да говори много за любовта си, но ще се бори за теб всеки ден и няма да има човек на тази земя по-важен от теб за него. Не се отказвай да го срещнеш."



А за истината, Цвети, не -не държа да знам всичко докрай. Не е необходимо. Истината е като аромат, който те следва. Не може да се избяга от него. Дори и да ти запушен носът.





колко приятели имате?

Харесаха ми думите на баща ти, Алба.
Разбира се, че истината те следва, но според мен няма и нужда да бягаш от нея. Просто ми се струва по-лесно, ако знаеш каква е реалността. По-подготвен си някак. Бе нещо не мога да го обясня май...
Още един хубав въпрос! За приятелите... Четирима. Всъщност са все момичета. Хора, които мога да потърся по всяко време, за всяко нещо. Приятели ги наричам, защото се надявам, че поне донякъде съм им показала, че бих направила същото за тях. Разбира се, има и други... Но усещам, че за момента те ми дават повече, отколкото аз на тях, така че все още не съм заслужила да ги наричам така.
Нека остане въпросът.

Женското приятелство. Твърде резервирана съм. Опит. Роман мога да напиша. И все пак имах щастието да срещна две невероятни жени, които наричам свои приятелки. Другите са просто познати.




нека остане въпросът