Последно посещение: Чет Окт 19, 2017 1:06 pm Дата и час: Чет Окт 19, 2017 1:06 pm




 [ 64 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Портрети 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
МАРИСА БЕРЕНСОН


Ив Сен Лоран я нарича „момичето на 70-те години”. Тя е била любимката на Ричърд Аведън, Ървин Пен, Дейвид Бейли, Хелмут Нютън. Култов модел и актриса, център на всеки купон, внучка на знаменитата съперница на Шанел - Елза Скиапарели. Какво е скрито зад прожекторите и блясъка на модния свят Беренсон разкрива в книга за живота си.


За съдбата и случайностите

Ако зависеше от Айлин Форд, Мариса никога не би стъпила на подиума. Експерт по моделите, основателката на “Форд моделс” е наблюдавала внимателно 16-годишната Мариса на своя кастинг за модели. Момичето с чипо носле и невинни очи, малко невзрачно и кльощаво никак не приличало на породистите, с високи скули модели от 60-те. „Вие никога няма да бъдете модел!”, отсякла Айлин Форд.
Обляна в сълзи, Мариса се връща вкъщи. Баба й, великата Елза Скиапарели, е доволна. Тя не иска момичето да стане жертва на онзи свят, който тя така ненавижда - света на модата с неговите безкрайни преструвки и купони, дрога и похотливи фотографи. Те впрочем вече се усукват около внучката й - и Аведън, и Бейли са я снимали в Лондон, когато Мариса е едва на 15. За щастие баща й, дипломат от кариерата, не споделя страховете на Скиапарели. На един прием в Ню Йорк той сякаш случайно хваща под ръка Даяна Вриланд, легендарната главна редакторка на “Вог”, и я завежда да представи дъщеря си. „Но ние трябва задължително да ви снимаме!”, възкликва Вриланд и ето Мариса вече е на пробни снимки, а след седмица лети с Бейли към Седмицата на модата в Париж. „Така започна моята кариера”, пише 65-годишната сега Мариса, благодарение на една смела жена като Даяна Вриланд. Да, съдбата обича смелите. Макар и на възрастта, когато някои жени купуват първия си бастун, Мариса Бeренсон е способна да изтръгне овации на подиума, както когато се яви на ревюто на Том Форд пролет-лято 2011. В коктейлна рокля в кралскосиньо в компанията на Бионсе и Джулиан Мур. „Харесвам отношението на Том Форд към жените. Той цени индивидуалността, а не възрастта, както повечето дизайнери”, казва Беренсон.

Мариса, десет години по-рано
11 септември 2001 г. Зрителите на най-големите телевизионни канали от цял свят станаха свидетели на драмата в семейството й – Мариса загуби единствената си сестра Бери в самолета, врязал се в кулите близнаци в Ню Йорк. На 11 септември 2001 и двете пътували в самолети, но този на Мариса се приземил по принуда в Канада. Защото в небето над Манхатън самолетът от Бостън за Лос Анджелис вече бил разбит от терористите. И докато крещяла в слушалката на дъщеря си, че е добре, че с нея всичко е наред, Мариса чула: „А при нас не е наред, мамо... Бери е била в първия самолет... никой не е оцелял.“
Мариса виела. Струвало й се, че на стадиона, където били събрани пътниците от няколко самолета от цял свят, само тя има отношение към трагедията, загубвайки сестра си. По-късно, когато на гигантски екран пуснали запис от терористичния акт, Мариса със собствените си очи видяла гибелта на Бери... Оказало се, че тя в последния момент е променила плановете си и билета си за връщане, за да се озове точно в този самолет...
…Те били много, много близки, макар и крайно различни. Бери била образец за спокойствие и разум според думите на Мариса. Докато самата тя била кълбо от нерви, емоционално нестабилна. Като дете Бери била пухкава и къдрокоса като модел на Реноар, непоправима оптимистка. Мариса – бледа и слаба, светлоока и печална, сякаш излязла от платно на Модилиани. Криела се по ъглите, когато вкъщи имало гости, докато сестра й не чакала покана да имитира популярния по това време комик Джери Люис.

На двете никога не им било скучно заедно. Като съвсем малки се обличали еднакво, по-късно Бери избрала ниските обувки и напълно изхвърлила грима. Мариса, обратното, умирала за козметика и високи токове, за специални дизайнерски дрехи.
Най-яркият спомен на двете сестри е как баща им се приземява с малкия си червен самолет на пясъка, до самата вода, пред къщата им в Лонг Айланд. Постоянно в движение, в спомените на Мариса той е все на вратата на дома, сбогуващ се със семейството. Нещо повече, двете със сестра й били все по интернати в различни краища на света и нямали време да завържат дори елементарно приятелство. Италия, Англия, Швейцария, Франция са като калейдоскоп в главата на Мариса, съпроводени от откъслечни спомени за редки семейни ваканции. Тогава ходели на гости на Аристотел Онасис, с когото баща й бил приятел. Гръцкият олигарх станал кръстник на Бери. Били щастливи момичета по Коледа, когато родителите им ги водели в Швейцария и се събирали да празнуват със Стенли Донан, Дирк Богард, Джин Кели... Тогава Мариса и за миг дори не помисляла, че един ден някои от тях ще й бъдат партньори на екрана – в „Смърт във Венеция“ тя снима с Дирк Богард, а в сериала „Грехове“ - с Джин Кели.
Когато навършила 16, изглеждало, че непрекъснатите прелитания от континент на континент са в миналото – родителите й я настанили на квартира у една улегнала възрастна дама в Лондон, където започнала да учи в архитектурно-дизайнерски колеж. И докато девойката се наслаждавала на тази непозната уседналост и се чудела какво да прави със свободата си, баща й си отишъл. Този път завинаги. И то така внезапно, че тя не успяла да се прости с него.
Завършвайки колеж в Швейцария, Бери се отдала на фотографията, а Мариса, след като учила история на изкуството във Флоренция, се заела да моделства.

Баба ми, Елза Скиапарели
Мариса никога няма да забрави дните, прекарани в жилището на баба й на Рю Бери, близо до Шан-з-Елизе. Пететажна сграда, някога подарена от Наполеон ІІІ на принцеса Матилд, в която имало място и за любимия голям черен кадилак на Скиапарели, и за пазача Мосю Икс, боксер, който винаги седял на първата седалка до шофьора и бил със същата шофьорска фуражка като него. На задната седалка Елза в тюрбан и с диамантена брошка притискала в прегръдка малкото си бяло кученце Гуру-Гуру. Излизането на баба им по този начин винаги предизвиквало взрив от смях у Бери и Мариса. Без значение било това, че тя обличала Марлене Дитрих, Катрин Хепбърн, Мей Уест. Че създадените от нея аксесоари като вратовръзката от пера на черна чапла или слънчевите очила с мигли били легендарни.

Любимото място на Мариса в къщата на баба й била банята с огромен прозорец към градината. Очаровали я гигантските шкафове с бутилчици, флакони с парфюми, пудриери и безброй червила. Мариса обичала да се търкаля и в леглото на баба си, докато тя, изтегната и облечена в старинно китайско кимоно от ХVІІІ век, закусва в него.
Баба й била винаги елегантна, дори и когато била неглиже. Мариса се възхищавала от нейната премерена екстравагантност в облеклото – сложна шапка или черен тюрбан, палто от кожа на пантера, огромна златна брошка с диаманти във формата на слънце. Предпочитала строги цветове, макар още през 40-те да носела нейното шокиращо розово, станало запазена марка и фирмен знак. При Елза Скиапарели работили като стажанти и Ив Сен Лоран, и Живанши. Сред приятелите й били Пикасо, братята Джакомети, Жан Кокто, Салвадор Дали. В разцвета на кариерата й на модистка мъжът й жестоко й изневерявал. Скандалният му романс с Айседора Дънкан станал причина за развод. Скиапарели се посветила на работата си, на единствената си дъщеря и на внучките. Мариса носи ДНК-то на баба си, нейното неподражаемо чувство за стил и екстравагантно въображение.

Светът на Вог, 40 години по-рано
Даяна Вриланд отделяла много време на новото си протеже. Веднъж седмично Мариса вечеряла с нея и съпруга й, а често към тях се присъединявала и Бери. Даяна присъствала на снимките и давала указания на фотографите: „Приберете й косата назад. Тя има най-красивия череп, който съм виждала.” „Искам шията й да изглежда безкрайна, каквато е.” Не само Даяна виждала изумителната красота на това младо момиче. Още на 13 Мариса попада в компанията на Салвадор Дали. Ексцентрик и сюрреа-лист също като прочутата й баба, Дали е поискал да я рисува гола. „Костите на това момиче са като костилки от вишна”, казвал той. Елза и майката на Мариса изпаднали в ярост: „Долен старчок”, крещели те, без да се съобразяват, че са на гости на Дали в Испания. Днес 65-годишната Мариса през смях казва: „Жалко, бих дала всичко, за да имам гол портрет от Дали.” Тя тайно го посещава години по-късно в нюйоркското му убежище в един луксозен хотел, където лудият гений развъжда оцелоти (едра дива котка от Латинска Америка, която подлежи на опитомяване) и дори й предлага коте от „бъдещата реколта”. Мариса отказва, защото квартирата й е твърде малка.
Междувременно модната й харизма набира скорост не само в Америка, но и отвъд океана. Луксозните списания се надпреварват да я снимат и да я разпитват какво облича, какво яде, с кого се среща. Тя има удивителен усет за трендовете и модата. „Баба ми нямаше да е доволна да ме види в прозрачен тоалет на среща с фамилията Ротшилд. Но истината е, че изобщо не ми пукаше да разголя гърдите си. Винаги съм била много свободна.” Както казахме, съдбата обича смелите, а смелите обичат да печелят. Мариса печели все повече пари и става един от най-скъпо платените модели през 70-те.

Дай ютията да изгладим косите си!
В книгата си Мариса разказва през смях как двете с Даян Фюрстенберг, тогава още Халфин, асистенка на фотограф в Париж, са гладили къдравите си коси с ютия направо върху дъска за гладене преди един купон на остров Капри. А на Капри двете заминават само след две разменени изречения. „Да отидем на Капри”, казала Мариса. „Нямам пари”, отговорила Даян. Тогава Мариса вади пачка пари и й я връчва. Двете стават неразделни.
Правят си кратки купони в Сен Мориц и Сардиния. „Бяхме отрупани с украшения дори когато влизахме в морето - гривни до лактите, тежки колиета, обици - чудно е как не потънахме”, казва Даян фон Фюрстенберг. Мариса става най-желаната жена за партита и балове - от черно-белия бал на Труман Капоти през 1966-а до бала на Елен де Ротшилд в семейния замък Фериер, наречен балът на Пруст. Мариса се явява в образа на маркиз Казати - черна пелерина, черна тиара и черно червило. Дейвид Ротшилд, най-младият син на барон Ротшилд, се влюбва безумно в нея. Двамата пътуват и са двойка на партита, но Мариса мълчи по въпроса дали са имали връзка. Малко хора притежават като нея истинско чувство за стил и уникалност, свобода и енергия, умение да превръща жестовете си в символи, начина си на живот – в легенда. А 70-те е времето на индивидуалистите, на откривателите, на хората на изкуството, когато мода, музика и кино взаимно се вдъхновяват.

1972. Кабаре
През тази година Мариса Беренсон се снима в отличения с “Оскари” „Кабаре” на Боб Фос, за ролята си получава номинация “Златен глобус”. Година преди това е играла в „Смърт във Венеция” на Лукино Висконти, а три години по-късно я избират за роля в „Бари Линдън” на Стенли Кубрик. Мариса играе в куп още филми - не главни роли, но характерни, които изискват публиката да запомни едно интересно лице.
Неопитна и много емоционална, в първия снимачен ден на „Кабаре” Мариса не успяла да се справи с ролята на немската еврейка Наталия. Тресяла се от нерви, а режисьорът Боб Фос правел дубъл след дубъл. Докато в един момент се разярил, спрял снимките и наредил на Беренсон да се качи в хотелската му стая, за да поработят заедно над сценария. Мариса разказва как, почуквайки на вратата му, се озовала лице в лице с готов за друга работа Боб Фос, който незабавно пристъпил към действие - хванал я и се опитал да я повали на леглото. Тя намерила сили да се изскубне, удряйки го.
На другия ден на снимачната площадка ситуацията била повече от конфузна – режисьорът все едно не забелязвал актрисата, но използвал всяка възможност да се притисне плътно до нея, шепнейки в ухото й мръсотии. „Наежвах се, пламвах, но се заставях да не реагирам... Помня сцената, в която моята героиня, прибирайки се вкъщи, намира мъртво любимото си куче. Боб беше наредил на асистентите си да сложат на пода окървавени животински вътрешности, взети от пазара. Аз, разбира се, изпитах смъртен ужас при вида на тези съсиреци, черва и парчета кожа, но успях да се овладея. Така Фос ме унижи за моя отказ...“

Филмът „Кабаре” става повод за раздялата й с първата й голяма любов - актьора Хелмут Бергер. Ето историята.
Приятелите й Даян фон Фюрстенберг, Шарлот Рамплинг, Дирк Богард и Рено Верле я поканили на премиерата на „Залезът на боговете“. Само на 22 години, тя била очарована от изпълнителя на главната роля – австриеца Хелмут Бергер. На вечерята се озовала редом с него. И така започнал страстният им романс. Тя в Ню Йорк, той – в Рим, прелитали хиляди километри, за да се срещат. Докато един ден Хелмут я поканил да живее с него не другаде, а във вилата на Висконти на Виа Салариа. Мариса полетяла към щастието си. Двамата с Хелмут се превърнали в най-обсъжданата светска двойка. Прекарали лятото на остров Иския, пак във вила на Висконти, замък от 1900 година – идеално гнездо за любовта им. Италианският режисьор правел шумни светски партита с много шампанско и музика. Веднъж пуснал на гостите си Пета симфония на Густав Малер. И кой слушал, кой не, Мариса плачела от величествената и печална музика, превърнала се за нея в откровение. Усещала се малко нелепо и неуместно заради реакцията си, но именно тя станала повратна точка в съдбата й. Висконти просто дошъл при нея и казал, че ще играе жената на Малер във филма „Смърт във Венеция“. Ей така, без никакъв, ама никакъв опит в киното, малката Беренсон поела към главна роля.
Да се подготви за нея й помогнали както самият Висконти, така и Хелмут Бергер. Който впрочем също бил откритие на гениалния режисьор. Благодарение на трите главни роли във филми на Висконти Бергер си спечелва славата на най-красивия мъж в света. А Мариса, която пристъпва неуверено до него, с благословията на Висконти остава в киното завинаги. Което пък я кара най-напред да откаже предложението за брак на Хелмут, а по-късно полека-лека я отдалечава от него.

След смъртта на Висконти Бергер спира да се снима, животът му пропада в бездната на алкохола и наркотиците. Веднъж се опитва да се самоубие, не можейки да понесе залеза на кариерата си. А Мариса прави първия си брак – с фабриканта Джим Рендал, с когото се запознава след снимките на „Кабаре“.
Виждайки снимка на актрисата Беренсон на корицата на Newsweek, плейбоят Джим Рендал заявил, че ще се ожени за нея.

Халката на Лайза Минели не спасява брака
И успял. Прескачайки от купон на купон, пийвайки любимата си водка, Джим се хвърлил да ухажва красавицата, която била убедена вегетарианка. Извадил я от убежището на философските книги и медитацията, за да я води по ресторанти, където с отвращение споделял диетичните й вкусове. Покорно я съпровождал на групови молитви и медитации, а личният му шофьор разтоварвал всяка сутрин пред дома й в Лос Анджелис тонове цветя.
Сватбата през 1976-а била едно от събитията в Холивуд. Малко след това се родила дъщерята Старлайт, но Мариса така и не успяла да се усети щастлива с Джим. По-късно се омъжила още веднъж – за Ричард Голъб. За първия е била женена две години, за втория - пет. И дори това, че старата й приятелка Лайза Минели й подарила за късмет своята венчална халка, не направило браковете й щастливи и дълготрайни.

Мариса казва, че и красотата не е успяла да й помогне в намирането на точния човек за семейство. Имала след развода и страстни романси, и кратки увлечения, но в края на краищата все била сама. Виж, в киното шансът я следвал по петите. Без да се натиска, тя получавала роли в емблематични продукции, работила с най-големите имена на световното кино.
Днес тя живее в луксозен дом в златно, червено и леопардови шарки с прислуга в Ню Йорк, желан гост е на най-изисканите светски събития. Отрича ботокса и пластичната хирургия, твърди, че остарява естествено, но лицето й е гладко, защото експериментира върху себе си със собствената си козметична линия. Стените на жилището й едва побират снимките, които са й правени като модел. Гардеробът й е огромен, но изключително прецизно подбран. Макар и на 65, тя е все така стройна, а вечерните рокли от шифон и коприна й стоят изумително. Блестящата й червеникава й коса пада свободно по раменете, а ангелски сините й очи са все така пълни със сдържан смях и деликатност.



Ваня Шекерова




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юли 03, 2012 12:56 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
ОТ КАКВО СЕ УПЛАШИ ТОМ КРУЗ


Това не е обикновен холивудски развод. Тук не става въпрос за изневери, секс и пари. Една майка искаше да спаси детето си от опасното влияние на сциентологията. Един баща бе принуден да се откаже от детето си, за да запази имиджа на сциентологията. Това не бе нито брак, нито развод между двама души. Защото винаги са били трима: Тя, Той и Сциентологията.

Когато преди около месец Кейти подаде молба за развод, успя да изненада не само света, но и съпруга си. Том не подозираше нищо. С помощта на баща си, влиятелен адвокат, Кейти месеци наред тайно планираше всяка стъпка. Докато Том Круз снимаше в Европа, тя се нанесе в ново жилище в Ню Йорк под претекст, че там е по-удобно за паркиране и има по-малко папараци. Това бе идеален повод да изнесе целия си багаж. Тайно нае три адвокатски кантори от три различни щата. Без да дава никакви обяснения, уволни осиновената дъщеря на Круз, която работеше в модната й компания. Нае допълнителен екип от охранители, без да предупреждава за това старите си бодигардове, наети от Том. Седмица преди да подаде молба за развод, изключи всичките си телефони, закри всичките си e-mail адреси. Стана неоткриваема дори за най-близките си приятели. До последно казваше на Том, че го обича.
И имаше основателна причина за цялата тайнственост и сериозна подготовка. Тя се развеждаше не само с Том, но и със сциентологията. А тази секта е в състояние да погуби всеки, изпречил се на пътя й. Защото владеят изкуството на манипулацията и контрола до съвършенство.

От какво се уплаши Кейти

Когато Кейти Холмс започна връзка с Том Круз, бе наясно, че той е заклет привърженик на сциентологията. Каквито са и много други холивудски знаменитости, журналисти, адвокати, политици и дори министри. Но не знаеше какви са методите на това религиозно движение, разполагащо с милиони долари и огромно влияние. Не знаеше, че още при присъединяването членовете се подлагат на детектор на лъжата и споделят най-съкровените си и мръсни тайни. Така се освобождавали от негативната енергия. Но разговорите се записват и впоследствие се използват за изнудване. Ако пък някой сциентолог съгреши според правилата на църквата, бива заточен в Дупката. Това е тайно място в Калифорнийската пустиня, откъдето не можеш да избягаш. Не е ясно какво точно им правят, но се знае, че методите са два: психически тормоз, тежка физическа работа и оскъдна храна.
„Когато бях военен репортер, съм преживял какво ли не – обгазявали са ме, стреляли са ме, бомбардирали са ме, дори са ми навирали пръчки динамит в носа. Но никога не съм бил толкова уплашен, колкото по време на разследването ми за сциентологията“, твърди английският журналист Джон Суини, който работи за Би Би Си. “Следяха ме 24 часа в денонощието. Нахлуваха в хотела ми, тормозеха семейството ми. Така действаха на психиката ми, че започнах да се чудя кое е реално и кое не. В XXI век всеки има правото да вярва в каквото си иска. Но не всяко религиозно движение е наистина религия. Би могло да бъде промиващ мозъците култ например“, многозначно коментира журналистът.
Много са тайните на сциентологията и повечето от тях едва ли ще излязат наяве. Защото сциентолозите умеят да мълчат и знаят как да накарат останалите да мълчат. Едва ли ще се разбере какво се случи със съпругата на най-големия шеф в църквата Дейвид Мискевидж. Именно Шели Мискевидж навремето запознала Том Круз и Кейти Холмс. Актьорът бил в депресия след развода с Никол Кидман и тя се заела с трудната задача да му намери нова съпруга. Млада, послушна, наивна и с неопетнен имидж. И решила, че такава е Кейти, която пък веднага се влюбила в идола си от тийнейджърските години. Една година след сватбата им Шели Мискевидж изчезва. Никой не я е виждал, никой не знае какво се е случило с нея. Според някои е убита, според други е избягала, според трети е затворена в Дупката. Истината е някъде там.
Не се знае на какво точно учат децата в затворените им за външни хора училища, приличащи по-скоро на военни лагери. Но когато Том решил, че 6-годишната Сури вече е достатъчно голяма, за да тръгне на сциентоложко училище и да бъде запозната с вярата, Кейти пък решила, че е крайно време да избяга от златната клетка. И понеже знаеше какво се случи с Никол Кидман, която откупи свободата си срещу родителските права върху осиновените им деца и оттогава не ги е виждала, се подготви за сериозна война. С тайно планирания си развод успя да изненада църквата. Но по-странното е, че успя да ги надхитри.

Какво уплаши сциентолозите

Никой не очакваше невинното момиче, избрано да бъде притурка до Том Круз, да изиграе всички. От самото начало Кейти бе категорична, че иска пълни родителски права над Сури. Първата реакция на Том също бе категорична – няма да ти ги дам, ще се боря докрай. И докато всички очакваха шумен и скандален развод, двамата се споразумяха за по-малко от две седмици. Дали защото Кейти бе достатъчно хитра, за да подшушне някои неща на някои журналисти, или медиите сами се сетиха, но масово започнаха да излизат статии против сциентологията. Бивши членове разкриваха драмите, през които са минали. Разказваха историята на Шели Мискевидж, нищеха зловещите методи на църквата. Дори Рупърт Мърдок се изказа в twitter: “Сциентолозите са отново в новините. Много странен култ, с много, много пари. А Том Круз е втори или трети в йерархията. Следете развитието на историята. Има нещо зловещо в тези хора, може би дори зло.“
Негативната вълна бе толкова голяма, че те се стреснаха. „Ако Том е достатъчно умен, няма да води битка с Кейти дори за родителските права. Трябва да й даде всичко, което поиска. Иначе този развод може да срине църквата“, коментира Марти Ратбърн, заемал едни от най-високите постове в йерархията на сциентологията и близък приятел на Том. В крайна сметка актьорът направи точно това. Въпреки нежеланието си отстъпи родителските права на Кейти срещу пълното й мълчание за религията. Една майка спаси детето си от лапите на сектата, един баща доброволно се отказа от него. И култът оцеля. Засега.


ФАКТИ ЗА СЦИЕНТОЛОГИЯТА
Създадена е в началото на 50-те години от писателя фантаст Лафайет Роналд Хъбард. „Да пишеш за едно пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия“, признава самият той.
Учението е много сложно и борави със собствени термини. Но като цяло идеята е чрез скъпо струващи сеанси човек да се изчисти от вредния багаж на предишните прераждания и да достигне богоподобно състояние.
Църквата разполага с милиарди долари. Висши политици и разследващи журналисти оприличават методите й за действие с тези на мафията. Сциентолози са осъдени за изнудване на хора да продадат свои имоти и да дадат всичките си спестявания.
Целта им е пълното подчинение на отделния човек на организацията. Освен че обвързват членовете си финансово, ги карат да прекратят всякакви контакти с хора извън църквата.
Западните власти не са единодушни относно статута на сциентологията – религия, култ, бизнес организация, секта. През 1996 г. в САЩ за първи път са я определили като секта. Великобритания и Франция третират организацията според своите закони за фондациите. Върховният съд на Испания „връчи“ на сциентологията статута на религия, докато германският вътрешен министър препоръча нейната забрана.
Липсва точен брой за членовете, макар че църквата се следи от много тайни служби на различни държави.







ДЕЯНА АНГЕЛОВА

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Сеп 05, 2012 9:00 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
ГАЛЯ ЩЪРБЕВА


10 сутринта. Галя и Рила спят.
11 сутринта. Галя и Рила спят.
12 по обeд. Галя и Рила спят.
Украсеният с риби и спасителен пояс малък стенен часовник, окачен на входа на караваната, е застинал в позата 12 и 2 минути. Така и трябва. Кого го интересува времето, когато е лято, в отпуска си и си на първа линия в къмпинг „Градина“. За къмпингарите първата линия в „Градина“ е като фен зоната на концерт – истински пристрастените са там. Пред теб са само пясъкът с ивицата мидички по линията на прибоя, морето, лъскаво и ласкаво, и остров Свети Иван с фара си в далечината.

Някъде към 2-3 следобед. Галя Щърбева, водещата на централните новини по Нова телевизия, и вярното куче Рила вече са станали и някои от тях пият кафе. От съседните каравани към Галя са се присъединили Лора Крумова и Генка Шикерова. Трите са приятелки, при това много, много добри.
Първа рая на къмпингарството открива Галя. Баща й й подарява каравана: „Винаги съм искала на къмпинг. Много говорих на нашите. Бях в командировка в Щатите, когато баща ми се обади и каза, че имам каравана. Вече искам да я сменям. С кемпер, така си по-независим. Баща ми ли – той е инженер, има фирма за метални конструкции, брат ми работи с него.“ Двамата с мъжа й Петко привличат за каузата Лора, по-късно към тях се присъединява и Генка. Галя и Лора си спомнят как първото лято на къмпинг били като аутисти. Съседите ги канели на купони, те – не, само мълчали и гледали филмчета. Аутисти, които си правят салата.
Сега намираме „градинската“ компания в следния вид: Галя с Петко и Рила, Лора с гаджето й Сотир и кучето им Барут, Генка с бебето Александра - Сани. Без мъж и куче лабрадор, които са по свои си работни ангажименти.

Малко пояснения: Александра е на година и два месеца, миглите й са дълги като магистрали, а усмивката й може да спре влак. Току-що се е влюбила в морето и не иска да излиза от него. Дори опитва да се гмурка. Сани, както я наричат всички, има опит с гмуркането, защото от 3-месечна е плуващо бебе. Първо плувала във вана, сега в басейн с треньорката Саша. Рила е голямо и послушно каракачанско куче, на което можеш да му правиш „гъди-гъди“. Не тича след пръчка, тича след пържола. Пада си по Барут. Барут е голямо и послушно българско овчарско куче, на което те е страх да му правиш каквото и да било. Главата му е голяма колкото компютър на НАСА и някак си не искаш много-много да се затича към теб.

Генка за Галя: „Харесва ми, защото е естествена. Не се прави на звезда. Яде салата с лук и тиквички с чесън.“

Лора за Галя:
„С Галя в Нова телевизия се надушихме. Тя ми е от приятелствата, които съм искала много. Приличаме си по отношението към работата и това, което искаме. Но тя е по-дейна от мен, повече гори. И е по-социална. Лесно ми е да й избера подарък. Знам, че това, което ми хване окото, ще й хареса и на нея. В ритъма на живот имаме известни разлики. Тя е от обяд натам, докато аз съм сутринта, може би ми е останало от сутрешния блок.“

Галя за Лора и Генка: „С Лора си приличаме в усещането за живота. Не правим нещата на всяка цена. Тя ми е кума. Суперблизка ми е. Постоянно се чуваме с нея, мога да й звънна през нощта. Освен че сме приятелки, ние работим заедно. Правим магистърска програма с нея и с мъжа ми Петко, която стартира от октомври. По журналистика, продуцентство и финанси. Ще е насочена само към практиката, за първи път в България. Записалите се ще бъдат обучавани от най-добрите гост-лектори с възможност за стажове в националните медии: трите големи телевизии, вестници, списания, радиа. На Лора мога да разчитам във всякакви ситуации. На Генка също. С нея се сприятелихме покрай Лора. Двете се познават още от Канал 3, после и в Нова.“

Все още е към 2-3 следобед. Към кафето постепенно се появяват диня, чаши с розе (ура за розето! винаги розе! всяка нашумяла марка розе се обсъжда). Генка храни Александра с мусака, която е дарение от любезни съседи по каравана, собственици на месарска фирма. Това било популярен способ за набавяне на храна – пускаш детето си из къмпинга и другите го хранят. Съответно ти храниш чуждите деца. Трите се шегуват, че никога не излизат негримирани на плажа и не остават без работа. Ако не готвят мусака, плетат дантели или нижат мидички. Шега-шега, но нанизите от миди, с които е украсен навесът пред караваната, е правен от Галя. Петко рови нещо из лаптопа и после отива да пазарува. Надолу по плажа Сотир, който държи кайт и сърф клуба на „Градина“, чака вятърът да се усили. Минават двама ентусиазирани продавачи на царевица. Отдалече викат: „Сочна царевичка, моля, /вдига пара, не се бара,/ лагери топи, бушони гърми./ Който разбира, тук се спира,/ секси царевичка избира.“ Няма как, купува се царевица. Малко по-късно Лора влиза в морето и си играе със Сани и нейните надувни аксесоари.

Галя, защо ти харесва животът тук?
Заради свободата и спокойствието. Все повече хора със стресови професии се насочват към къмпингарството. Не се обличаш специално, няма значение как изглеждаш. На „Градина“ идвам вече от десетина години.

Тук ми изглеждаш различна. На екран си доста сдържана.
Новините са предаване, в което няма възможност да се развихриш. Аз не съм привърженик на твърде емоционалния или менторски тип водене. Харесвам по-обрания, лишен от драматизъм. Така или иначе новините, особено напоследък, са драматични сами по себе си и няма нужда водещият да вкарва допълнително напрежение. Много хора се чудят как така на екрана съм една, а в живота друга, но едното е работа, другото – личен живот, и аз ги разграничавам.

От колко време си в телевизията? От 13 г. съм в Нова телевизия. Там отраснах. Когато отидох, бях на 19-20, бебе. Учех финанси, но след първата година разбрах, че не е точно за мен с тия две висши математики. Записах икономическа журналистика и стажът ми беше в Нова телевизия. Започнах като репортер. Много хора са ми помагали да се уча в движение. В началото като станах водеща, преживявах всичко, цялата тази информация ме натоварваше. И в един момент си казах – стига толкова, слагам бариера. Преди предаване съм абсолютно перде. Дори заспивам, докато ме гримират.

Гледаш ли телевизия тук? Не.
Бързо ли превключваш на вълна отпуска? Трябват ми няколко дни. Първите съм като тенджера под налягане. Уж спокойна, но отвътре... Докато избие този стрес. Затова винаги съм смятала, че отпуската или почивката трябва да е повече от една седмица. Първата седмица ти реално се аклиматизираш. Бил си в жестокия хаос, в задръстванията, в новините и в един момент изключваш, натискаш пауза. Трябва време.

По време на отпуска мислиш ли за работа? Правя списъци какво трябва да свърша след почивката. Имам един тефтер, той ми е като библия. В него си записвам всичко важно, идеи, включително за филми. Имам идеи за документални филми, за игрален. Аз съм продуцент в системата на Нова (Галя и съпругът й са продуценти на документалния филм „Град на мечти“, за който доста се шумя – б. а.). Списъците ми дават посока и спокойствието, че съм начертала план.

Как стана продуцент? В един момент осъзнах, че имам много добри организаторски качества. Шефовете ми също го забелязаха. Мога да събера хора за обща дейност. А това е продуцентската работа. Тя ми доставя съвсем различно удоволствие от това да съм водеща и журналист.

Как се сприятелихте с Лора и Генка? В тези среди е трудно да правиш приятелства, защото има голяма конкуренция, амбицията често пречи. С Лора сме завършили едно и също училище. Но тогава не сме се познавали. Тя дойде в един момент в Нова телевизия, имаше конкурс. Известно време работехме заедно. В един момент започнахме да усещаме, че просто сме един тип. Освен Лора и Генка имам още 5 приятелки от университета. Те са ми суперблизки. Всеки четвъртък се виждаме. В приятелството трябва да се инвестира. Иначе всеки тръгва в различна посока. Ако не си в живота на другия, постоянно да знаеш какво се случва с него, в един момент се отдалечаваш. То е като психотерапия. След тези събирания се чувствам толкова спокойно и приятно. Хора, които са ми много близки и същевременно са много различни, защото не работим в една сфера. Разчитам на тях, когато не мога да се видя отстрани, да ми кажат проблемите.

Откога се познаваш с Петко? От 2001-а или 2002-а. Десетина години. Харесахме се веднага. Усетихме, че сме от една порода, но ни трябваше време. Като се погледнахме в началото, си знаехме, че има нещо много общо между нас. Оператор е, но си направи и продуцентска къща. Аз му помагам. Той е и режисьор, има успешни документални филми. „Инфинити Хималая“, за световния рекордьор в парапланеризма. Сниман е в Хималаите. Петко е оператор на „Град на мечти“.

Кога се оженихте? 2009-а. Беше някакъв порив. Голяма сватба, но искахме да си остане лично събитие. Затова въобще не говоря за нея.
Правиш ли компромиси в брака си? Това е неизбежна част от една връзка, особено когато е дълга. Както казва една от петте ми приятелки: човек сам себе си трудно понася на моменти, камо ли някого, който е друг човек и е постоянно в живота му. Ние и двамата осъзнаваме, че особено в днешно време двама души е доста трудно да се задържат. Бракът и връзката са като да се задържиш на дъската на сърфа. Баланс постоянен. Може единият да падне, въпросът е другият да му подаде ръка.

Ти кога се научи на сърф? Преди 3 години. Проблем е, че нямам страх от водата и влизам много навътре в морето.
Лесно ли се разделяш с лятото? Нямам проблеми. Аз обичам и зимата. Тогава карам скички с камина, червено вино. Имаме вила край Боровец, ходим и на Банско.

Как се виждаш след 10 години? Бих искала да съм с тези хора, с които съм сега. С Лора и Петко да осъществим всичките си проекти. Трябва и деца да се появят на хоризонта дотогава, максимум две. Не съм се фокусирала върху това.
Кога за последен ден се почувства щастлива? Целият днешен ден, вчера. Още с идването насам, когато знаеш, че ще дойдеш на любимо място при любими хора, че всичко е наред в този момент, че правиш всичко, което искаш да правиш. Щастието е по-скоро момент на осъзнаване, на просветление, че не ти е нужно кой знае какво, за да се чувстваш добре. И да кажеш благодаря.

10 вечерта. Компанията се е събрала около маса под навеса на Галя и Петко. Музиката е чилаут, съвсем тиха – не е в къмпингарския лайфстайл да надуеш колоните. Генка сърфира през мобилния и попада на новината за предстоящия развод на Кейти Холмс и Том Круз, която сразява морално компанията. После си говорят за частицата на Бог, май са я открили в ЦЕРН. Небето е пълно с луна, чашите – с розе. Малката Сани спи. Всички се надяват на вятър утре. Може да покарат сърф. Правят си сметка да отидат и до ветровития сърфистки остров Гьокчеада. Утре могат да се къпят в морето, да хапват риба, да играят скрабъл (Сотир бил много добър). Могат да са щастливи в своите каравани и да вярват, че лятото е безкрайна и разширяваща се Вселена.

Лайфстайл правила
Междусъседските отношения в къмпинга са много важни. Сезон след сезон разбираш кой се е оженил, кой се е развел, кой е родил. На пясъка всичко се вижда.
Религията тук е да не се напъваш.
В началото на сезона се устройваш. Правиш си навеси, душове, лавици, мивчици. След сезона чистиш всичко.
Някои гледат петли и котки.
Други поливат домати в пясъка. Гъзарите си монтират плазми в караваните и хладилни витрини за виното.
Но най-хубаво е да ти е простичко. Заради това си на къмпинг.







АДРИАНА ПОПОВА

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Сеп 10, 2012 8:58 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
ДИЧО И КАРИНА


Синеморец не е за всеки – или се влюбваш в него, или го подминаваш. Но със сигурност е за музиканта Дичо и неговата половинка Карина. В началото на лятото двамата отвориха малък бар-ресторант близо до плажа на р. Велека, който посещават от години. В началото на есента двамата са все така доволни – имат истинско семейство от приятели, хобито им се е трансформирало в работа, а своеволната им котка се перчи със статуса на звезда.


Барче (почти) на плажа
Отиваме в „Синьо лято“ с последните лъчи на слънцето. Дичо седи на маса в дъното на заведението, което вече няма нищо общо със западналото пустеещо кафене година по-рано. Само гледката си е все така разкошна – сиво-розови скали и безкрайно синьо. „Отворихме го през май - разказва Дичо. - Незнайно защо нямаше никой тук. Сезонът е дълъг около 6 месеца – до октомври. Но аз тогава си отивам – като изловя рибата.“ А и ще е време за другия му любим проект – домашното вино. Заканва се да сложи един-два тона: „...ама само за приятели, де. Миналата година доста изпихме. Тази година – два пъти повече!”
Към „Синьо лято” има и малка къща-хотел, в която дават няколко стаи. Естествено, резервирани са до края на сезона (двамата с Карина не живеят там, а в съседна къща). „Не съм си мислел, че някога ще имам заведение. Това беше повече желание на Карина, особено след като спечелих „Черешката на тортата“. На нея обаче хич не й е лесно – тя се оправя със стотинките, всеки ден е тук, разказва й се играта. Ако аз седя 10 часа, тя стои 14.“

Рибена супа по синеморски „Менюто е... свежо – обобщава Дичо. - Не е нищо специално, а това, което ни харесва - най-лесно и вкусно. Нямам фризер, затова гледам всичко да е прясно. Готвя го за днес и това е. Чиста работа.“ Най-известната в менюто е рибената чорба – оказва се, че клиенти идват специално за нея. „Много съм добър на рибената супа, нали съм вегетарианец и само риба ям... Не съм я измислил сам, но съм стар разбирач. Супата трябва да е с 4-5 вида риба, аз слагам и черноморска, и океанска, а понякога добавям от рачешките пури. А най-важната подправка е солта. Всичко друго е допълнение.“
Дичо се завърта в кухнята от ранно детство: „Готвя си от малък. Дядо ми е бил сервитьор 30 години в ресторант „Корабчето“, който впоследствие изгоря. После с баба ми държаха стола в село Лозен, а аз се въртях край тях и гледах как баба ми готвеше. В основното училище вече готвех сам. Нашите се побъркваха – влизат в кухнята, всички котлони работят! Майка ми звънеше по три пъти на ден у дома да пита изключен ли е котлонът.“
Сега в кухнята готви през ден, а през останалото време обикаля плажовете, кара мотор и наглежда приятелите. „Започнах да ставам рано и да си лягам рано. Че цял живот с тия барове... Карина е по-млада и предпочита да отиде за 2 часа на бар, отколкото да готви нещо. Аз обратното... Така таман като си дойде от бара, аз съм сготвил и всичко е супер.“

Момиче за пример
„Ми... авантюра“ - описва с една дума началото на историята Карина. Тя е крехка и по момичешки изящна, със забележителни зелени очи, на които и най-самоуверената котка би завидяла. „Имах в Синеморец, където идвам от дете, магазин за дрехи и бижута. Минавах покрай това място, много ми харесваше и винаги съм се чудила защо пустее, защо не го разработят... А собственичката ми е приятелка, познавам я от много години. И когато зимата дойдох случайно по работа, тя каза, че търси наемател. Веднага се сетих за някой, който ще има интерес (смях). Дичо хареса идеята и си казахме „Айде!“. Иначе Карина се занимава със семейния бизнес, включващ книговезки цех и реклама – работа, която й дава 3-4 свободни месеца от лятото – достатъчно, за да си позволи дългата почивка да прерасне в бизнес на морето.
„Сега идеята ми е към „Синьо лято” да има кът за авторски дрехи и аксесоари, но не успявам да го реализирам все още. А имам стока – керамика, бижута, дрехи... Събрани са от различни галерии в София, както и от млади дизайнери, които до момента не са излагали нещата си.“

От слънце до здрач Цялата отговорност и емоция – от наема и екипа до клиентите, минава през Карина и тя трябва да е в час с всичко: „Едно място, за да върви и за да е успешно, изисква изцяло да се посветиш на него. Аз наистина никога не съм работила толкова през живота си. Отстрани изглежда сякаш си седим, пием и гледаме морето... Което си е така, като изключим многото работа (смях).”
Предимството е, че екипът й е изцяло от приятели – няма случайни хора зад бара.
Късно същата вечер Карина и приятелките й нахлуват в барчето, преобразени в крещящи цветове и бижута, досущ като старлетките в Disco Club 54, и внасят усещане за свобода и лежерно щастие. И така до следващия изгрев.





НАТАЛИЯ КЕСЕРОВА




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Съб Сеп 29, 2012 12:55 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
МАРИАН ВЪЛЕВ


Изглежда като човек, готов да се бие. Но говори като мъж с нежно сърце. И още: има това малко разстояние между предните зъби, което било характерно за родените с късмет. Дали е такъв?

Наблюдавах го, докато получаваше награда за ролята си в „Лов на дребни хищници“. Изглеждаше като току-що излязъл от битка. Или по-скоро човек, който я носи в себе си и битката се обръща или срещу него, или навън към другите. После го гледах в „Кецове“, в „Корпус за бързо реагиране“. Харесах ролята му в „Под прикритие“. Казват, че с него не се работи лесно, че е чепат. Носят се легенди – бил обиколил всички континенти, припечелвал с порно в САЩ, имал барове и ресторанти и се забърквал с бандити и наркотици, а някъде паралелно с всичко това – бил продавач на Илиянци.
Мариан не допуска лесно до себе си. Започва с уговорката, че няма да отговаря на всички въпроси. И че е скучен. Уточнява, че за година е имал десетки покани, но е дал две интервюта. Не обича да го прекъсват. В същото време е някак си учтиво внимателен. Отбранява се и заедно с това изучава събеседника си. Често повтаря „повярвай ми“ и „мамка му“. Има хубави ръце, целите в татуировки – една от които е на красив свил се ангел-жена, а над него се вижда ангел, приличащ на мъж, с рогца, който подава ръка. Над тях пише „Невена“. Невена е последната му известна на медиите приятелка - сестрата на Яна Титова. Запознали се на премиерата на „Лов на дребни хищници“ и последвала любов от разстояние. Невена работеше като дизайнер в Лондон. Мариан набираше отново скорост в българското кино.



Не се ли притесняваш, че може да поискаш да смениш тази татуировка?
Не и докато играя в „Под прикритие“. Там кръстиха жена ми Невена за автентичност. Героят ми е болестно привързан към жена си и семейството си. Ако някоя друга замести Невена в живота ми, ще му мисля.

Значи Невена е в живота ти? Ако ме питаш дали си имам приятелка – не, нямам. Няма коя да ме изтърпи. Ха-ха-ха. Това е шега. Надявам се да напишеш къде се смея.

Според мен често изглеждаш сърдит. Защо? От какво се отбраняваш? Така ли изглеждам? Всички се борим и борбата оставя белези по нас. Оцеляваш. Понякога да се отдадеш на професията си е опасно. Загърбваш много неща. Най-малкото нямаш възможност да обърнеш толкова внимание на любимите си хора, на близките си. Поне при мен е така. Когато работя върху филм, чета сцените стотици пъти. Търся втория, третия, десетия план. Не съм спокоен, не мога да заспя, мисля, ставам. Пуша цигари цяла нощ. Говоря пред огледалото, докато избера правилния вариант. Това е проста подготовка, но тя има значение и ме прави некомуникативен. Надали е приятно на жената до мен, когато продължава месеци. Понякога професията те изсмуква.

Върху какво работиш сега? Върху два филма. И за двата още е рано да говоря, защото сме много в началото и така сме се разбрали. Единият е американски.

Този, в който играеш главна роля ли? Да, мамка му, не знам откъде е излязла тази информация! Филмът е историческа приказка. И има хубави диалози, забавно е.

Във фейсбук профила те видях на снимка с Доналд Съдърленд. Работихме заедно преди година и половина в един трилър, казва се „София“. Аз играя второстепенна роля - полицай. Доналд е посланик в България, Крисчън Слейтър - бивш агент на ФБР. Вчера гледах филма и ми хареса. Спомням си, че преди първите снимки ми връчиха „Златна роза“ във Варна. Пътувах цяла нощ и в 6.30 ч. на снимачната площадка ме посрещна Доналд Съдърленд. Не знам как беше научил, но ми честити. Беше изключително мило! Почувствах се толкова предразположен и спокоен. Той е работил 54-55 години в киното. Животът му е кино. Беше спокоен, концентриран и отдаден на работата си. Невероятно подготвен и много щедър в контакта си с другите. Тоя аристократизъм и благородство на добрите актьори има огромно значение. Опитвам се и аз да бъда такъв с по-младите си колеги, докато снимам сега. Да съм им полезен. Да им помагам.

Как ти хрумна да се занимаваш с кино? Приели са те археология. Приеха ме всички специалности с български в Софийския университет. Избрах археология, защото много харесвах историята. Но трябваше да вляза в казарма. Звучи ми като някакъв друг живот. След 25 месеца вътре вече не издържах. А за кандидатстване даваха отпуск. Всеки минат тур ми носеше още и още като бонус. Подготвях се от книгите в библиотеката в казармата. Нямах и намерение да ставам актьор.
А родителите ти имат ли нещо общо с това? Ти не обичаш да изслушваш май! Не, и двамата са учители. Майка ми е учителка по литература. Благодарение на нея много обичам да чета. Говорехме за актьорството. Точно завършвах, снимах главна роля в „Граница“ и ме бяха поканили на работа в Народния театър. Но се влюбих и заминах за Щатите.

Голяма любов трябва да е била. Да, мамка му! Нали се сещаш – млад човек – действаш с лека ръка. Въобще не ми пукаше за Щатите! Просто се влюбих в едно момиче, което живееше там. После години съм си мислил дали не бях лекомислен да захвърля с лека ръка това, което съдбата ми предложи. Но сега мисля, че не е грешка да последваш любовта си. Само пропуснах много време. Но от тая своя грешка съм научил урока си.

А какво стана с момичето? (Усмихва се.) Нищо. Поживяхме заедно. Разделихме се.
Къде беше в Щатите и какво прави там? В Лос Анджелис. Но не съм се пробвал като актьор там. Това е безумие. Работих.
Какво? Давай нататък.
Когато получаваше наградата за ролята в „Лов на дребни хищници“, каза, че си бил в много тежък период, преди да я приемеш. Бях натрупал големи разочарования в театъра и в киното. И си тръгнах, защото съм на принципа, че един творец не трябва да прави компромиси, когато иска да изрази себе си. Десет години отказвах предложения, защото не ми харесваха. Бях и в България, пътувах в чужбина, обикалях. Ама нали знаеш, когато не правиш това, което обичаш, се превръщаш в робот. Печелиш пари, грижиш се за семейството си, за майка си, за сина си. И това те потиска, депресира. И тая моя упоритост, като взема решение, да го спазя на всяка цена, ми изигра лоша шега. Върнах се в киното, доверявайки се на инстинкта си.

Какво прави, докато не играеше? Работех. Най-любимата ми работа като млад беше да съм барман. Беше ми приятно да стоя зад бара, да наблюдавам хората, да контактувам с тях. Изучаваш ги, разговаряте, отварят се пред тебе. После имах заведение във Варна, но вътрешно винаги съм искал да бъда актьор.

Вярно ли е, че си продавал на Илиянци?
Не е вярно!
Кое ти е любимото място във Варна? При майка ми.
Гледай ти! В кухнята например. Ми да! С това предполагам, че ти отговарям на следващия ти въпрос.
А кой е той? Кой е любимият ми човек.
Кой е? Най-любимото ми място е там, където е майка ми.
Да не си син на майка си? И искам да бъда! Искам да прекарам целия си живот близко до майка ми. И въобще не ми пука, че някоя жена, с която съм, ще ме нарече мамино синче. Като не й харесва... Майка ми винаги е била зад мен. Никога не се е месила в решенията ми. Когато ме бяха поканили на работа в Народния, а аз заминах в Щатите, тя каза: „Следвай любовта си!“

Един италианец ми каза, че най-важните неща за италианския мъж били мама, футболът и любовта точно в този ред. Май приличаш на италиански мъж. Да. Ха-ха. Виж, любовта е основният приоритет на човешкия живот. Не говоря само за тази между мъж и жена, а за състраданието между хората. Това да подадеш ръка на някой, когато е по-слаб. Или да ти подадат ръка, когато имаш нужда. Отношението между хората, толерантността, обичта, да решиш, че няма смисъл да живееш живота си с омраза. На този етап аз вярвам в тези неща. Грешките, които правиш, рано или късно те навеждат на тоя начин на мислене.

Значи си мъж с нежно сърце. За мен ХХІ век ще бъде векът на емоционалността - нещо, което изгубихме като хора в ХХ век. Покрай научно-техническия прогрес, революциите и войните забравихме душите си, емоционалността си. Така мисля и не виждам нищо лошо в това един мъж да каже: „Да, аз съм емоционален! Да, аз съм нежен. Мога да се разплача... на филм, за жена.“ Какъв е проблемът? В следващия момент може да се сбиеш. ХХІ век е. Какво да се крием и да се правим на мъжкари? И на много силни и уверени в себе си? Това е емоционалност. Потискайки я, се осакатяваме духовно. А няма по-страшно от осакатената душа.

Ти си открил Елена Петрова за киното. Как стана това?
Започвахме да снимаме „Граница“, а Илиян Симеонов, Бог да го прости, и Християн Ночев бяха гледали към 400 момичета, за да ми намерят екранна партньорка и все не я намираха. И аз видях едно момиче на улицата. Беше на 15 и миеше стъкла на коли с още 5-6 деца. Били от театрално училище и се забавлявали. Обаче аз видях Елена и си казах: „Това не може да е истина! Тя е родена за кино!“ Това не може да се обърка. Когато видиш дадено лице, знаеш. И станахме големи приятели. Заведох я при режисьорите. Елена беше впечатляваща и е. Тя е супержена. Хубавото е, че е и много умна. А това е рядка комбинация.

И не е лесна за общуване от гледна точка на моя опит. Аз знам какво й е. Когато си много коментирана жена, това те прави предпазлива, внимателна в контактите с хората. По-затворена. Защото когато дойдат 100 човека при теб за един ден и всеки иска по парче от теб, си изработваш защитен механизъм.

На теб случва ли ти се? Понякога да. Именно това в популярността пречи на актьорската работа. Актьорът работи с душата си. Трябва да я пази.

Как се контролираш по време на интимна сцена?
Тия сцени са ми най-трудни. Не защото не се контролирам. Нали се сещаш, че няма нищо романтично в това да се налага да се целуваш с едно момиче в продължение на 12 часа по време на снимачен ден? После те боли устата. Първата ми любовна сцена беше с Елена Петрова в „Граница“. Може би оттам съм се стресирал. Бяха ни качили на едно приспособление, на което ни въртяха. Температурата беше минус 15 и ни поливаха с вода, която имитираше дъжд. Продължи цяла нощ. Имаше стотина души около нас, ние се целувахме голи, докато върху ни се изливаха тонове вода... Елена се държа страшно мъжки. Аз треперех от студ.

Как оставаш приятел с такава жена, с която сте преживели нещо толкова интимно публично? О, големи приятели сме. Вярвам в приятелството между мъже и жени. Много момичета са ми просто приятелки. Странно е, че жените измислиха мита, че мъжете не вярват в приятелството между мъжете и жените.

Защото много мъже са готови за секс много бързо. Ха-ха. Жените си го измислят. Общуването между мъж и жена винаги е двустранен процес. Ако мъжът получи сигнали, предполагам, че няма да си губи времето. Но не знам, може и да съм идеалист. Всеки да прави това, което смята за добре, това, в което вярва, стига да не наранява другите. Аз приемам всичко.

Каква е историята с разходката с Ваня Цветкова? Ваня е вдъхновяваща, много специална актриса. Предполагам, че съм бил влюбен в нея като фен. Тя дойде на мое представление, докато учех в НАТФИЗ. Аз отидох на премиерата на неин филм и си говорихме за около 15 минути. Това е. (Смее се.) Тя е актриса, от която съм се учил и много харесвам. Актриса с изключителен актьорски потенциал, който предстои тепърва да се развива. Пожелавам й да срещне подходящия режисьор, който да извади от нея неща, които и тя не подозира, че притежава.

Кои са най-интересните ти учители?
Аз съм вироглав и трудно се подчинявам. Трудно се пречупвам, когато имам собствена идея. Но успее ли съответният режисьор или учител да спечели доверието ми, няма по-отдаден от мен. Такъв човек за мен е проф. Снежина Танковска. Към нея изпитвам максимален респект. Тя е човек, от когото мога да приема всичко, което ми предлага, да забравя егото си на актьор, да й се доверя. Аз започвам контактите си с хората доста внимателно. Проучвам. Ще дам пример с моя – смея да го нарека вече приятел – режисьора на „Под прикритие“ Димитър Гочев. Започнах много внимателно с него и Виктор Божинов, наблюдавах ги, преценявах ги, но в общата ни работа те спечелиха доверието ми.

А ти как печелиш доверието на сина си?
Скачаме в друга тема? Както бащите го правят – с личен пример. Много сме близки и се стремя да го науча на няколко основни неща в човешкия живот – честност, смелост, достойнство. Да кажеш своята истина дори когато знаеш, че няма да я чуят. И той е такъв. Прилича на мен, реактивен е. В дадени ситуации невъздържан – нещо, с което се боря в себе си – с тая моя експлозивност, реактивност, светкавичните ми, понякога необмислени реакции. Но това пък съм аз. Аз съм голямо момче. Наясно съм какво мога да променя в себе си. Явно това не мога и се надявам да го насоча в конструктивна посока.

Какво му е интересно на Мариан-младши?
Киното. Иска да се занимава с кино. Преди 7-8 години беше на 9 и гледахме заедно „Човекът-слон“ на Дейвид Линч. Накрая на филма, който е много сложно направен, но е простичък като послание, синът ми се разплака и каза: „Тате, аз никога няма да бъда лош.“ В моята глава беше каша от възприятия, а едно дете на 9 схвана светкавично посланието на филма, който критиците коментират от 30 години. Това е вълнуващо кино – посланието да стигне до теб. Начинът на изразяване на даден човек – режисьор, актьор, драматург, ако стигне до публиката, имаме джакпот.

Каква е бившата ти съпруга? Ще бъда кратък – прекрасна.
Съжаляваш ли, че сте се разделили? Не, така е трябвало да стане.
Тя с какво се занимава? Има си собствен бизнес.

Бил си един от най-желаните ергени (!) в България! Чувстваш ли се желан? Не. Кой го казва? Ако аз съм желан ерген, значи жените в България са я закъсали много. Погледни ме на какво приличам. Как може да съм желан?

Какво ти е? Ми не знам. (Започва да се смее.)

Казваш, че идеалът ти за жена е да е личност. Какво е за теб личност? Означава да притежава някаква вътрешна красота, да бъде честна, отговорна. Жените са красиви сами по себе си. Всяка, с която съм общувал и съм бил, е имала нещо, което съм харесвал. Но съм бил задържан само от жените, които притежават тази вътрешна красота.

Какво те провокира? Начинът на мислене. Душата. Една прекарва 2 часа пред огледалото, друга – 5 минути. Жената си е жена. Чувства се добре, като извърши определени неща, но това не е важно. Важното е... (усмихва се) душичката й. Такова е за мен.

И аз мисля, че хората се срещат първо с душите си. Когато телата се срещнат после, е по-пълноценно. (Усмихнат е.) Могат да се срещнат и само тела, а после души! Няма правила, разбираш ли? Пак ти казвам – ХХІ век е. Понякога няма възможност за две души да се опознаят предварително, че да се срещнат телата. По-общоприетата истина е първо да (усмихнато) се срещнат телата, а после душите. Всичко се случва, мамка му!

Е, има и души, които се познават отпреди!
Абсолютно е вярно, мамка му. Това е в кръга на шегата. Да не остана неразбран.

Как искаш да изглеждаш, като остарееш? Достоен човек, в моите собствени очи. Нищо повече. Съжалявам, ако те разочаровам, но аз не съм нарцистичен тип и не ми пука как изглеждам. Пука ми как изглежда характерът, който играя.

Не съм дошла да ме очароваш, а да разбера какъв си, доколкото мога. Благодаря ти. Чак на края на интервюто се отпуснах. Трябваха ми – колко? Два часа.

Час и половина. Искам аз да платя сметката. Все пак това е правото ми на мъж.







интервю на Лилия Стамболова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Окт 17, 2012 10:09 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
БЕНИСИО ДЕЛ ТОРО


Труден за издържане

В новия филм на Оливър Стоун „Диваци” Бенисио размахва мачете и реже глави, обут в жестоки каубойски ботуши и със зловещи белези по лицето. За нашите глави обаче мачете не му трябва. Достатъчно е само да ни погледне в очите (макар и от екрана) и умираме, нали?

Трудно можеш да се сетиш за роля на Дел Торо, която да не е свързана по някакъв начин – пряк или косвен - с наркотици и насилие. Спомнете си „Трафик”, „21 грама”, „Страх и омраза в Лас Вегас”. В 98% от ролите си той е лош, много лош, демоничен. Но нито едно от досегашните му превъплъщения не може да се сравни с това в „Диваци”. Героят му Ладо е безмилостно жесток бос на наркокартел. Защо винаги играе Лошия? Според него – защото било по-интересно от актьорска гледна точка. Ние имаме своя версия по въпроса – заради темерутския му характер. Извинявай, Бенисио, но си е така. Ето кои факти и истории от живота му ни наведоха на тази мисъл.
ергенската квартира Легенди се носят за апартамента му в Ел Ей. Уникална дупка за 300 долара месечно, чиито стени, пък и под, са покрити с книги, списания, дискове, плакати от филми и листове хартия, на които Бенисио записва мислите си. Не може да си представи как ще допусне в своята „свещена пещера” жена и деца. Актьорът се нанесъл в „пещерата” преди петнайсетина години и си казал: „Бенисио, това е дъното!” Животът на дъното обаче толкова му харесал, че никога по-късно не го осенило желанието да се премести. А какви жени са идвали в тази дупка! Валерия Голино, Алиша Силвърстоун, Хедър Греъм, Киара Мастрояни...
единствената годеница и голямата любов Бенисио и испанската синеока дива Валерия Голино са сгодени в продължение на 5 години (1988-1993), но се разделят заради негова изневяра. Това е основната причина за повечето му раздели. Когато редактор на американския „Плейбой” го пита дали според него е възможна моногамията в Холивуд, той отговаря: „Мисля, че не питате правилния човек!”
Дел Торо никога не е говорил публично за връзките си, но се смята, че голямата му любов е Киара Мастрояни, дъщерята на Катрин Деньов и Марчело Мастрояни, която го зарязва след двегодишна връзка. Двамата се запознават в Кан през 1998 г., където той представя филма си „Страх и омраза в Лас Вегас”. Според слуховете травмата, която Киара му нанесла, е причината Бенисио никога повече да не осъществи продължителна сериозна връзка. „Това не е за мен. Трудно се възстановявам“ - казва той. Твърди, че жените имат проблеми с неговия начин на живот – с книгите и самотата му – и той ги разбира, но не смята за нужно да се променя. Освен това никоя не харесала знаменития му ергенски апартамент. Нищо чудно! Представяме си какво е!
бащата Дон Густаво Адолфо Дел Торо Бермудез е адвокат (наричали го „адвоката на бедните” и бил на почит в цяло Пуерто Рико), произхожда от семейство на адвокати и вярвал, че и синът му ще тръгне по същия път, а актьорството ще му е само хоби. Продължавал да вярва в това дори след като актьорът взел „Оскар” за „Трафик”. Отношенията им са сложни, тъй като бащата е строг и консервативен, а синът - много свободолюбив. „Когато бях още момче, обожавах да се катеря по покривите, можех да го правя по цял ден. Баща ми обаче искаше да му помагам с прасетата, които отглеждахме в нашата ферма. Беше отвратителна работа. Трябваше да държа прасетата, докато ги кастрират. После моментално отивах и се покатервах на някой покрив, за да дишам. Татко ме сваляше оттам, напердашваше ме с колана си, след което аз обаче демонстративно се качвах отново на покрива. Не успя да ме пречупи“ - разказва актьорът.
майките Доня Фауста Санчез Ривера Дел Торо, майката на Бенисио, починала само на 33-годишна възраст, когато той бил едва на 9. Тя страдала от хроничен хепатит и Бенисио не си спомня майка си здрава. Благодарение на нея обаче по-късно става актьор, защото непрекъснато измисля скечове, за да я развеселява.
Другата майка в живота на актьора е дъщерята на Род Стюарт Кимбърли, която преди по-малко от година роди на Бенисио момиченце, което двамата кръстиха Дилайла. Когато Кимбърли обявява, че е бременна от Дел Торо, всички са шокирани, защото никой не знае, че въобще са се срещали. Никога не са били снимани на прием или вечеря или дори по време на невинна разходка.
И защо точно Кимбърли - момиче на татко, парти блондинка и първа приятелка на Парис Хилтън?!
До този момент тя имала два развалени годежа: с рокаджията Сиско Адлър, на когото посветила татуировката си „Момичето на татко обича Сиско”, а след раздялата я променила на „Момичето на татко обича диско”, после с някаква риалити звезда, с която са сгодени 11 дни. „По-добре да имаш кратък годеж, отколкото кратък брак” – обяснила тя пред медиите. Според светските хроникьори Бенисио бил пленен от лекомислието и безгрижието на Кимбърли. Двамата изкарали заедно най-много месец, станало ясно постфактум, след което тя му се обадила, че е бременна. Според клюките Дел Торо се смял с часове, когато Кимбърли му съобщила новината. Какъв чудесен номер му спретнала тази луда мацка на него – мрачния самотен гений!!! Освен това и дума не споменала за брак! Въобще не й пукало. Бенисио обаче й държал ръката по време на раждането.







Ирина Иванова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Окт 18, 2012 10:09 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
ПРОСТО БЕРЕНИС


"Тя, Беренис Малрое, парижанка, 33-годишна, е новото Бонд момиче. Екзотичното й излъчване се дължи на баща й – лекар, наполовина камбоджанец, наполовина китаец. Беренис го обожава. „Татко ме научи да играя тенис и сега бия всички мъже, с които играя и които преди мача се правят на страшни мъжкари!“

Филмографията на Беренис е трогателно бедна и включва пет-шест заглавия, предимно френски телевизионни филми. В интервю за GQ тя разказва, че се дължи на лошите й агенти. Зарязала ги и още на третия кастинг, който сама си уредила, станала „новото момиче на Джеймс Бонд“. „Преди да се снимам в "СКАЙФОЛ", никой във Франция не ме искаше, а сега всички ме искат. Обаче аз вече не искам Франция“, казва Беренис. Убедена е, че тази роля е нейна съдба. Няколко месеца преди кастинга за ролята, когато е на дъното на отчаянието от факта, че кариерата й е в задънена улица, Беренис сънувала Хавиер Бардем. „Никога не сънувам актьори. В съня ми той беше мой треньор. Месеци след това се явих на кастинга и бях избрана. Полудях, когато разбрах, че Хавиер е в ролята на злодея.“ Разбрала, че е одобрена, когато режисьорът Сам Мендес я попитал като какво животно си се представя, а тя отговорила: “Наполовина дракон, наполовина пантера.“ Сам казал, че точно такова иска да е „неговото“ Бонд момиче. И в още нещо Беренис вижда пръста на съдбата. Допреди да я изберат за ролята, тя изпитвала непреодолима страст към пистолетите и дори си купувала от време на време. „Всеки следващ беше по-голям от предишния.“ Никога не стреляла с тях, защото не умеела. Когато започнала да се готви за ролята си в „Скайфол“, това било първото нещо, на което я научили. Но най-чудесното й качество според Сам Мендес е, че няма никакъв проблем с голотата. „За разлика от всички актриси, с които съм снимал голи сцени и които на секундата след като камерата спре да работи, се загръщат с нещо, Беренис си стои гола и се чувства прекрасно.“ Ами... какво да ви кажем, момчета, на които предстои да видите тази жестока мацка? Шапки долу! Или... където трябва."




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Окт 25, 2012 3:13 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
Кармата на Стефан Данаилов

Познавам Ирен от около 12 години. Тогава за първи път в EVA разказах за живота на актрисата с 5 брака и дете от шести мъж. Разбира се, знаех, че бащата на сина й е Стефан Данаилов. Но мълчах заедно с нея, защото като майка приех позицията й, че публичното разгласяване може да разгневи Стефан и той да откаже да вижда сина си. Може ли да искаш от един мъж да поеме грижа за дете, което си заченала от него без съгласието му? Може ли един баща да не покани нито веднъж сина си в семейния си дом? Сега, след като Ирен свали табуто от темата за Стефан, ще разкажа цялата история за тяхната връзка. Къде е истината, преценете сами.



Сагата Ирен - Стефан Данаилов


Засичат се по време на снимките на филма „Поема“. Той е на 43, женен. Тя е на 30 г., омъжена за социолога Йордан (съпруг 3) и върти любов с организатора на филмови продукции Владко (бъдещ съпруг 4), от когото е бременна в шести месец. Екипът отсяда в хубав хотел, стаята на Ирен е до тази на Стефан с два балкона един до друг. Той започва да се грижи за бременната си колежка, носи й деликатеси и свежи плодове. После, докато пътуват за снимки, Ирен се сгушва в прегръдките му. Скоро след това той започва да прескача през балкона в стаята й и да прекарват нощите заедно. „Ние си играехме на семейство – спомня си Ирен. – Той се беше вживял в ролята на мъжа, чиято жена е бременна. Мислех си, че този човек - безкрайно талантлив, безкрайно добър, безкрайно чувствителен и справедлив, безкрайно ангажиран с чуждата съдба, с две думи - душа човек, не е честно да няма дете.“ Така в главата на бременната Ирен се ражда идеята да подари дете на красивия си любовник. Разбира се, преди това трябва да абортира бебето, което носи в утробата си. Нито Стефан, нито Владко знаят за този неин план.
Ирен се свързва с близък доктор, с когото по ирония на съдбата я е запознала сестрата на Владко, и една вечер, без да каже на никого, отива в клиниката, където лекарят спуква околоплодния мехур и водите й изтичат. Прибира се вкъщи и когато започват болките, се връща клиниката, този път с Владко. Абортира момче с риск за живота си. По-късно, когато е вече в Америка и омъжена за организатора на филмови продукции, тя абортира второ дете от него, този път момиче. „Много по-късно оцених, че можех да му родя две хубави деца. И мисля, че за това, което направих, господ ме наказа.“ Когато решава да роди дете на Тони (съпруг 5) през 1998 г., се налага да махнат бебето в осмия месец, защото страда от синдром на Даун. „Бях на 42 г. и шансът да имам здраво дете оттук нататък беше едно на хиляда. Повече не можех да забременея.“
След приключването на „Поема“ Ирен и Стефан продължават връзката си. Той я посещава веднъж седмично във вилата на семейство Кривошиеви в Банкя, където актрисата живее с Владко, макар че продължава да е омъжена за Йордан. При любовните си визити Данаилов паркира колата настрани от вилата и крие лицето си с шапка и очила. Докато са в леглото, Ирен непрекъснато му повтаря колко ще е хубаво да имат дете. „Не, категоричен е той, това го изключваме от съзнанието си.“ Според нея обаче желанието му да стане баща оставало в подсъзнанието му, затова тя често се моли в малка църква да забременее. Скоро господ чува молбите й. Ирен е бременна. Стефан е шокиран. В един момент е категоричен, че трябва да абортира, в друг се радва, че ще има бебе, но до края на бременността се грижи за Ирен. Междувременно в театралните среди започва да се шушука, че младата актриса е бременна от секссимвола на родното кино. Кривошиева обаче продължава да живее с Владко.

Ирен ражда на 27 юли 1986 г., когато бебето е на 10 дни в осмия месец. Тъй като е едва кило и 800 г, се налага да престои в кувьоз 45 дни. В деня на раждането сестрата на Ирен се опитва да каже на Стефан, че има син, и успява на втория път. Първия той избягал от нея. Бил абсолютно стреснат. Вижда детето, когато то е на 3 месеца. От този момент се старае да го вижда редовно и да се грижи за него: Правителствена болница, лекарства, сухи храни, дрехи. Разбира се, пак дегизиран с шапка и очила. Според Ирен Стефан веднъж я пратил с детето при жена си, за да я омилостиви. Мария казала, че Владето прилича на нея с тия извити мигли. “Обаче е мой”, отговорила майка му. Не могли да стопят ледовете.
Владимир е на 2 г., когато Ирен сключва брак с човека, който непрекъснато и предано е до нея - Владко, и тримата заминават за Америка. От тогава до тази пролет, когато тя и вече 26-годишният Владимир се установяват да живеят тук, Данаилов и синът му се виждат всяко лято по времето на престоя на майка и син в България. „Винаги съм държала синът ми да знае кой е неговият баща. Тъй като Владко беше около него, имаше период, в който Владето започна да му вика татко. Аз обаче упорито му говорех, че неговият татко е еди-кой си, който е най-, най-, най-.“
Данаилов дава името си на сина си, когато момчето е на 14 години. Дотогава Ирен регулярно споменава за това пред него, но без да го насилва, за да не прекъсне и без това крехката връзка между двамата. Проблемът бил, че именитият баща трябва да заяви бащинството в общината, а това щяло да сложи край на грижливо пазената тайна, че има т. нар. незаконно дете. Тогавашната свекърва на Ирен (майка на мъж номер 5 Тони) имала близка сред чиновничките и гарантирала, че процедурата може да стане дискретно. Данаилов се съгласява. Ирен попълва декларация и заминава за Америка. Стефан определя среща на служителката, за да подпише и той, но не отива на срещата. Не й се обажда на следващия месец, нито на по-следващия. Тогава свекървата на Ирен му звъни, за да му каже, че го чакат с декларацията пред хотел „Рила“. Отишъл и подписал. Целият треперел.
...Ирен отива в гримьорната на Стефан в Народния театър, за да му съобщи, че ще се омъжва за пети път. „Ти луда ли си, бе! - възкликва той. - Не може да се жениш постоянно.“ „А какво да правя? - отговаря му тя. - Ти да си в живота ми, да отивам в Америка, да се връщам и да си говорим по телефона? Не, трябва да си имам семейство.“
за Стефан след ВИП Брадър

Ирен, защо толкова години мълча, че Стефан Данаилов е баща на сина ти и изведнъж заговори по всички медии?
Има нещо, което сега в този период от моя живот разбрах. Че мълчанието ми е обещание. Обещавам на един човек, че напускам тази държава, за да не му преча. Вземам си детето на две години и...

Никога не си казвала, че Стефан е причината да напуснеш България.
Е, коя ще е другата причина?

Майка ти, като ви беше защитник във ВИП Брадър, каза, че тя е причина да заминеш за Америка.
Ирен. Добре де, ти ме познаваш от много време. Причина ли е тя да замина за Америка?

Ако беше останала тук, какво щеше да стане? Все пак не може никой да ти вземе детето от ръцете.
Стефан ми спря книгата, пък ти мислиш, че... Имаше атентат срещу мен, преди да родя Владето... За да ти отговоря на този въпрос, ще ти кажа следното: сега също не говоря. Защо се мисли, че Ирен Кривошиева, която има 30 филма зад гърба си, която емигрира в Щатите и живее там 22 години, не може - защото има син от Стефан Данаилов, да напише книга за живота си или да участва във ВИП Брадър.
Не ходя във ВИП Брадър, за да злепоставям някого и да разкривам нещо. Това, че се е случило Стефан да бъде в моя живот, не е основното. Има много по-важни неща.
Владимир. Мълчала е досега, защото е вярвала в този изкуствен и мъртъв начин на любов - ще крия това за доброто на друг. Но колкото по-дълго криеш нещо, толкова по-гадно ще ти е, когато се покаже. Ето ме, пред тебе съм.
Ирен гледа във вестник заглавие на текст за Стефан Данаилов Гледай, гледай, „Актьорът влезе в болница покрай сеирите на Биг Брадър“.

Наистина ли Стефан е бил в болница?
Ирен. Ама откъде да знам!
Влади. Аз го търсих, но не ми вдига телефона. Но пък баща ми влиза в болница през месец. Толкова неща има в него, дето не ги пуска, че е голяма борба. То не е хубаво за здравето, бе! Боли го това, боли го онова. От години му казвам, че означава нещо. Не, не, отговаря, аз съм възрастен. Има китайци на по 100 години, които са по-здрави от мене.
Ирен. Как може да не се радва, като господ е толкова добър към него - 50 години кариера, цял народ го обича, а той иска да се събуди и да забрави всичко. И копие го последва (сочи Влади). А той казва: „С това ли ще ме запомните, че синът ми пърди?“ Защо, бе, той 50 години си показва гъза. Ядосва се на нещо, сваля си панталона и си го показва пред целия снимачен екип. Това му е номер. Всички го знаят. Е, този пък пърди... И каква беше тази подписка от Съюза на българските артисти да бъдем изгонени от предаването?!

Може би Стефан не знае за нея.
Ирен. Как да не знае, като той е помолил да я направят.
Влади (гневно, към мен). Какви ги говориш ти?! Това не е опониране, това е чисто лицемерие. По-добре да си тръгнеш. Няма да говоря вече. Ето, получи каквото искаш!
След кратка пауза за успокояване на страстите Ирен се чувства длъжна да обясни поведението на Влади:
Не се притеснявай, Владимир наистина е огън. Въпросът е, че току-що разбрахме как Стефан е направил въпросната подписка, как Кеворкян е призовал от екрана всички дружно да го защитят. Ние намираме в теб позиция, идентична с тази. И се ядосваме. Защото ако някой от Съюза на българските артисти воглаве с неговия председател Христо Мутафчиев събира подписи на артисти за изгонването ни от предаването и го дава на организаторите му, той трябва да носи отговорност за това.
Така че напиши, много те моля: ако тези хора имат достойнство, чест, доблест и актьорска съвест, да преосмислят поведението и реакциите си. Аз съм свободен човек, не завися от Стефан Данаилов и никога не съм зависила от него. Нито финансово, нито да ми дава роли, нито да ме назначава, нито да ме уволнява. Аз съм това, което съм, и мога да участвам във всички предавания по света, в които пожелая. Така че да спрат да го защитават безсмислено. Ако го обичат, нека се замислят от какво го защитават. От сина му. Това е пълна лудост.
Влади. Баща ми даваше интервюта само за президентството. Влязох в Къщата и започна да дава интервюта за мен. Че даже и Мария (съпругата на Стефан Данаилов) се показа по телевизията. Като че ли ние сме срещу него, или аз. Не мога да разбера как хората са толкова побъркани по сладура Стефан Данаилов и не си дават сметка, че уж го мислят, ама всъщност не мислят за душата и здравето му. За мен това не е любов и е перверзно.

Ти ходил ли си в неговата къща?
Не. Всеки път през тези 5-6 месеца, откакто съм тук, като съм говорил с него по телефона, съм му казвал, че искам да отида. Молил съм го да го направим, да седнем на една маса, за да види Мария, че не съм идиот, не съм зло и не искам да правя лошо на никого, особено на него. Той отговаря, че сега не е време. Добре, казвам, чакам. Искам да му е добре, наистина. А това означава или да изчистим всичко около мен, или да изчезнем.

Е, чак пък да изчезнете!
Това е истината, разбираш ли?! Ние сме в изгнание в Америка, за да му е по-добре. Ама няма начин да е добре, ако няма истина. И сега сме тук.
Ирен. Ако Стефан разбираше смисъла на играта ВИП Брадър, трябваше да си каже: е, тия, нашите, са влезли там да правят голям майтап. Вместо да каже: сърцето и умирам. От какво? Че синът му пърди? Ами той пърди, защото играта е глупост.

Ирен, за първи път те чувам да говориш против Стефан.
Аз и сега не говоря против него. Просто заявявам публично, че бях извадена от него от шоуто безпричинно, защото не съм влязла там, за да го нараня.
Влади. Ние не сме свободни тук. Като бях в Америка, баща ми не знаеше какво уча, в кой колеж влизам, никога не е имал нищо общо с моите избори. Сега, като съм на негова територия, иска да ме изяде като куче, което си пази неговото. Смешно е. Защото аз съм на негова страна... ако е за добро.
Ирен. Ти казваш: никога не си говорила против него. Аз обаче ще продължа. Никога не съм казвала онова, което се е случвало. Стефан е забранявал на Владимир да дава интервюта и да говори за взаимоотношенията им, както и на мен. Директно. Ние сме слушали всичките нареждания на този човек и сме се съобразявали единствено с него и с неговите желания.

Защо изведнъж спряхте?

Ирен. Защото не е добре за него. Не можем да се заключим в апартамента си и да стоим в него, докато ни опадат кокалите. Ние се движим, излизаме, Владимир е млад, говори. Дадохме на Стефан 26 години (Владимир е на 26 г.) да намери правилния път да разреши този проблем за себе си. Помагахме му по всякакъв начин, като правехме каквото искаше. Резултатът какъв е? Никакъв. Той се страхува от жена си и не може да си види детето.

Защо го слушаше толкова години?
Защото ми казваше, че ако говоря, никога няма да погледне детето. Какъв ми е бил изборът? Да лиша сина си от баща му, от контакта, необходим и на двамата? Реших да направя компромис. Виждам обаче, че става все по-зле. Владимир е свободен да мисли, каквото мисли.
Владимир. В Америка имах къща, приятели. Оставих всичко, раздадох го, дойдох и седнах с него: виж какво, баща ми, това ни е шансът да станем хора заедно. Той избра Не. Виждал ме е 2 пъти за 6 месеца.
Ирен. Пращал е по кола пари.
Владимир. Ама не ми трябват пари. Аз го виждам, той изпуска шанса си.

Ирен, имаш нов мъж до себе си. Дай малко информация за него.
Емил е философ, работи във фирма за приспособления, улесняващи техниката на плуване. Запозна ни първият ми мъж в неговото кафене. Емил седеше на една маса, дадох му книгата си и понеже не говори много, ми се стори загадъчен. А Раймондо (първият й мъж) му каза: Виж какво, Емиле, ти си на Ирен шестият брак. Той е много особен човек и малко е пророк. Така че...

Откога е връзката ви?
Е, отскоро. Разведох се през декември все пак. Нали знаеш, имам си принципи. Не мога да ходя с някого, докато съм омъжена за друг (не ти вярваме, Ирен! - б. р.). Само мога да започна новата връзка.

Ще има ли шести брак?
Ще видим. Нищо не ни пречи нито да се оженим, нито да се разведем. Всичко зависи от ВИП Брадър. Каквото той реши, това ще стане.




МАРИАНА АНТОНОВА

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Ное 23, 2012 3:07 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
ЖЕНИТЕ НА ХЕМИНГУЕЙ


На тазгодишната Киномания се състоя българската премиера на филма „Хемингуей&Гелхорн“ с Клайв Оуен и Никол Кидман в главните роли, в който се разказва най-известната любовна история на писателя – с журналистката Марта Гелхорн. Ето кои са жените в живота на Ърнест Хемингуей.

Грейс, майката
„Мразя я и в червата си тази кучка!“ - казва Хемингуей за майка си. Обвинява я за самоубийството на баща си, както и за факта, че самият той не е завършил колеж. Когато тя умира, не отива на погребението й.
Грейс Хол-Хемингуей е жена, изпреварила времето си, независима, със собствено мнение, собствени пари и собствени музи. Преди да се омъжи, Грейс учи оперно пеене в Ню Йорк и дори дебютира в Медисън Скуеър Гардън. Еманципирана е, малко мъжкарана дори. Бори се за правото на жените да гласуват, кара колело, пуши и обикаля Европа. Омъжва се за д-р Кларънс Хемингуей, чието семейство живее в отсрещната къща. Докторът е по-беден от нея, но пък я спечелва с нечуваното за времето си предбрачно споразумение, според което той няма да иска от нея да готви и да чисти, а ще наеме прислуга или ще го прави сам. И го прави. Според Хемингуей баща му дори се е занимавал с приготвяне на туршии и консерви.
Единственото, което докторът иска от Грейс, е да роди и отгледа децата им. И тя ражда и отглежда шест, като междувременно построява две къщи. И двете с нейни пари, по нейни идеи и под нейно ръководство. Първата е с 15 стаи и музикално студио, в което дава частни уроци по музика. Когато и шестото дете навършва две години, Грейс вече е уморена до смърт от раждания и пелени и със спестените от уроците пари си построява вила на брега на езерото Уалуун, „за да оцелее”, отдавайки се на своите музи”. Грейс изкарва курсове по дърводелство и сама прави някои от мебелите за новата вила. Собственоръчно изтъкава и килимите. Помага й само нейната най-близка приятелка и придружителка Рут Арнолд.
Рут се настанява в дома на Хемингуей, когато е на 13, а Грейс – на 36. Помага в домакинството и грижите за децата, като постепенно отношенията й с Грейс стават изключително близки. Биографите на Хемингуей спорят дали майка му е имала лесбийска връзка с Рут.
Омразата на Ърнест към Грейс обаче е и заради странното й отношение към него и сестра му Марселин. Грейс настоява Ърнест и тя да изглеждат като сестри близначки. Прави им еднакви прически и ги облича в еднакви рокли, кара ги да спят в една стая, да си играят с еднакви кукли. Хемингуей твърди, че години наред не е могъл да се излекува от последствията от тази странна игра на майка си. „Тя пося в сърцето ми само омраза - казва той за Грейс. - Искаше свобода, но само за себе си. Не я даваше на другите. Беше завършена егоистична американска кучка. Ако си близо до нея, или ставаш неин роб, или се гръмваш. Баща ми избра второто. А аз избягах далеч.“

Агнес фон Куровски, невъзможната
е девет години по-голяма от Ърнест Хемингуей. Тя служи в Червения кръст по време на Първата световна война. Един от нейните пациенти в болницата в Милано, където е разпределена, е 19-годишният войник Ърнест Хемингуей, който се влюбва лудо в нея. Двамата планират да се оженят, но Ърнест се прибира в Америка, а Агнес се жени за офицер.

Хадли Ричардсън, първата
съпруга на Хемингуей. Двамата имат огледални съдби: майки певици и музикантки и бащи, които се самоубиват. Прекарват медения си месец в семейната вила на Хемингуей на езерото Уалуун, но времето е ужасно и двамата се разболяват от пневмония. А според Хемингуей - „от очите на Грейс“. По-късно Хадли и Ърнест се установяват в Париж и той има онова, за което мечтаел с Агнес - „любов с красива жена, удобен апартамент и живот в Европа“.
През 1923 г. се ражда синът им Джон Хадли, когото и двамата наричат просто Бамби. Макар Хемингуей да посвещава първия си роман „И слънцето изгрява“ на Хадли и Джон Хадли Никанор, по времето на издаването му има връзка с Полин Пфайфър.

Полин Пфайфър, втората
съпруга работи за списания като Vanity Fair и Vogue и се запознава с Хемингуей в Париж, започват връзка, тя забременява, Хемингуей се развежда и се жени за нея, като преди това става католик, за да угоди на семейството й. Полин и Ърнест имат двама сина – Патрик и Грегъри. Бракът им продължава десет години – до 1937 г., когато писателят заминава за Испания и там се влюбва в Марта Гелхорн, за която се жени три седмици след развода си с Полин през 1940. Полин има изключително сложни отношения със сина им Грегъри, който е транссексуален и по-късно приема името Глория.

Марта Гелхорн, третата
е един от най-известните военни кореспонденти на ХХ век – журналист и писател. Тя е третата съпруга на Ърнест (от 1940 до 1945 г.). През 1998 г., когато е на 89 години - тежко болна и почти напълно сляпа, тя се самоубива. С Ърнест Хемингуей се срещат по време на Испанската гражданска война, която отразяват. До 1940 година живеят ту заедно, ту разделени – все пак той е още женен. През 1943 г. вече са мъж и жена и живеят близо до Хавана.
Тя продължава да работи като военен кореспондент и заминава за Европа, а Хемингуей й пише писмо с текст: „Ти военен кореспондент ли си или жената в леглото ми?“ Не успява да я спре. Развеждат се през 1945 г. „Мисля, че съм най-лошата любовница на всички времена – казва за себе си Марта Гелхорн. - Сексът никога не ме е интересувал. Да се наслаждавам на самия секс за мен винаги е било форма на поражение. Всичко, което получих, бе удоволствието да съм желана.“ Марта е единствената от съпругите на писателя, която сама инициира развода с него.

Мери Уелш е четвъртата
и последна съпруга на Хемингуей, също писателка и журналист. Двамата се срещат през 1944 г. в Париж и стават любовници. По това време Мери е все още омъжена, но скоро се разделя със съпруга си. Двамата с Хемингуей обожават да ловят риба, да гледат корида, да ходят на сафари, да летят с двуместния си самолет (дори катастрофират). Тя е тази, която открива тялото на великия писател. В автобиографията си How it was описва как чула изстрела и видяла „хавлия, цялата в кръв, и парчета плът“. Мери Уелш защитава тезата, че Хемингуей не се е самоубил, а без да иска, е натиснал спусъка, докато е почиствал любимата си пушка.

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Дек 14, 2012 10:17 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
БИЛЯНА БЪРЗАКОВА


Преди две години неочаквано и необяснимо едно 10-годишно момиченце се прости с живота – дъщерята на двукратния световен и четирикратен европейски шампион по свободна борба Серафим Бързаков. В нейна памет Финката направи турнир по борба за деца в своето село Самуилово, Петричко. А бившата му съпруга, майката на Мария Магдалена, Биляна Бързакова запази общуването си със своята непрежалима дъщеричка, научавайки се да разчита знаците на съдбата. На 36 години тя работи в консултантска фирма, изглежда прекрасно, изгражда живота си поновому.
Как е оцеляла тази жена, как е съхранила психиката и сърцето си, как продължава да мечтае след всичко, което животът й е сервирал, без да я щади? Разказва ми самата тя с дълги паузи, натежали от сълзи. Някак си на много парчета се накъсва този разговор, не е нито интервю, нито изповед, а трудно споделяне на съкровени емоции, въпроси без отговор, мисли на глас... И след всеки край на поредната ни среща с Биляна у мен остава да се сляга полекичка една светла и чиста тъга.

„Има много необясними неща около нас, но те по някакъв начин ни успокояват. Дават ни кураж и сили да продължим напред, да не потъваме в мрака на страданието и да бъдем хора. Добри хора... Обичащи и прощаващи.
Аз скоро си сънувах Маги жива и истинска, дори мириса на кожата й усетих. И се притеснявах, че трябва да събера някои от нещата й, да й ги дам, а тя ми каза: „Мамо, не се притеснявай, аз пак ще си дойда...“
Понякога, като се ядосвам за някакви глупости, се сещам за нея. И си казвам: Господи, как едно дете е разсъждавало и се е държало, а аз постъпвам глупаво. Връщайки се назад във времето, осъзнавам, че съм имала много мъдро и осъзнато дете. Че то е било мой учител.
По принцип съм много сантиментален и чувствителен човек, но блокирах. Не мога да ридая, наистина. Още се чувствам така. А понякога имам нужда да излея болката и напрежението в гърдите ми. Не мога. Особено пред някого. Чувствам се тази, която трябва да помага на другите да преодолеят загубата.“

Една много специална девойка
Родена в малък провинциален град, Биляна намира призванието си в спорта. Ски бегачка с данни за състезател от висока класа, тя е освободена от уроци и тренира не с момичетата, а заедно с момчетата. „И досега по-лесно общувам с мъже.” Постиженията й идват едно след друго – издръжливост, сила, характер са само бонусите от ски бягането, за прекрасната фигура не говорим. Като девойка тя печели 7-8 пъти купата на България, става втора на световно за девойки , 15-17-о място на първата младежка олимпиада в Италия, първите 20 там винаги са били скандинавки и рускини.
Среща бъдещия си мъж Серафим Бързаков на спортен лагер на Белмекен. И той, мъжкарят с буйна македонска кръв, я „забива“, открадвайки й телефона. 3-4 месеца си общуват само от разстояние. Биляна го изпраща на първото му европейско, където той става шампион, близо три години след това тя е неговият кадем. Правят сватбата през 1998-а – най-силната година на Серафим, върховата в спортната му кариера. Биляна с усмивка казва, че в тази година и тя е била успех за Бързаков, съгласявайки се да му стане съпруга.
Искат през тази година да си направят и бебе и то да е плод на тази толкова добра за двама им година. Като се родило през 1999-а момиченцето, родителите му били готови с името – Мария Магдалена. Биляна го избрала. Молейки се пред една специална икона, наследена от баба й, решила, че ако е момиче, бебето й ще носи името Мария Магдалена. Ако пък е момче, ще е с името на баща си – Серафим.
Бременна в седмия месец пък Биляна сънувала, че със Серафим ходят хванати за ръка. И една възрастна жена със забрадка, минавайки край тях, я вика по име, за да й каже, че знае за бременността й, както и това, че носи момиче.
Когато разказва този свой сън, Биляна спира, красивите й пъстри очи за пореден път натежават от сълзи, преди да продължи: „Тази жена ми каза, че дъщеря ми ще бъде много специална... И тя беше. Всичко съм си представяла за нея...“

И една фатална нощ през юни
„...Маги сънува смъртта си. И го сподели с майка ми, а тя го предаде на мен. Но това е нещо, което една майка винаги игнорира. Отдадох го на прекомерната й артистичност, на старанието й да насочи вниманието към себе си. Бях ангажирана да организирам парти за рождения й ден на 16 юни, тя си отиде на 12-и... Беше при баба си в Берковица. Обожаваше да стои там през лятото. Мама ми се обади, смутена и стресната от съня на единствената си внучка. Аз я успокоих. Ден по-късно ми се обади, че детето подсмърча и вероятно леко е настинало. Мама веднага заведе Маги на лекар. От две-тригодишна Маги не е пила антибиотик, лекувала съм я само с хомеопатия. Беше здраво, калено дете. Ходеше боса вкъщи и през зимата дори играеше по къси ръкави навън. Та лекарката в Берковица беше установила, че гърлото й е зачервено и няма нищо сериозно. На другия ден обаче вдигна много висока температура. Мама пак я заведе на лекар, казали, че вероятно е летен вирус, който може да предизвика повръщане и стомашно разстройство.
Аз през цялото това време се опитвах да говоря с Маги, но тя си изключваше телефона, казваше, че иска да остане сама вкъщи. Беше странна като поведение в този момент, беше се свила като котенце, беше се прибрала в себе си. През нощта мама ме събуди много разтревожена, че Маги е по спешност в болницата, в шокова зала. С много снижени жизнени показатели. Хукнах веднага към Монтана, нямах време дори да се облека, мисля, че и документите си забравих. Настоявах лекарите да транспортират дъщеря ми за София. Те ми обясниха, че е много зле и тъй като аз не съм медицинско лице, нямам право да настоявам за преместване. Като отидох в болницата в Монтана, мама ми каза, че през цялото време дъщеря ми е настоявала да не ми се обаждат, да не ме тревожат. Тя умира и ме щади... Видях, че умира, усетих го още в първия миг, в който я зърнах – синя, отекла... А тя се обърна и ме попита: „Мамо, защо дойде? Аз не исках да те притесняват, бяха ми обещали...“ Споделих с лекарите, че според мен детето си отива, успокоиха ме, че това подуване било естествена реакция на организма. Няколко часа по-късно през нощта надникнах пак в реанимацията, защото не ме пускаха повече вътре, тя беше още по-зле. Пак ми заобясняваха, че всичко е под контрол, че показателите й са нормализирани и само един още е извън нормата... В 10 сутринта ми звънна един лекар, че трябва да се подпиша, че съм съгласна да я преместят в София. По спешност. Звъннах на баща й. Серафим дойде за отрицателно време. И трябваше двамата да чуем, че през нощта от лабораторията са излезли грешни резултати от изследванията, които са подвели лекуващите лекари за истинското състояние на детето. Трябвало да му се прелива плазма, защото бъбреците са спрели да функционират...
Карахме подир линейката до „Пирогов”. Не ме питай как при всяко спиране на линейката сърцето ми спираше, защото си мислех, че детето ми е издъхнало. Наистина имах голяма надежда, че като я поемат в Пирогов, ще я спасят. Но явно е било прекалено късно. Всичките й органи бяха отказали. Но дори и тогава я чувах как командари екипите в „Пирогов” да й дупчат не този, а другия крак... Знаеш ли каква сила имаше у това дете! А всичко приключи за ден и половина. Никой не ни обясни как и защо. Аз отказах аутопсия. Имаше ли смисъл?!

Баща й опита. Аз отказах да тръгна по този път – да търся възмездие. Нямаше да ми върнат детето. Нито пък щях да получа удовлетворение от това някой да бъде наказан. Ако бях се хлъзнала по тази плоскост, това означаваше да полудея. Щях със сигурност да бъда обладана от агресия, щях да се саморазруша в една безсмислена битка. Когато не можеш да върнеш нещо обратно, няма смисъл да тръгваш в тази посока. Приемаш нещата такива, каквито са, и всеки си носи кръста. Оцеляваш и продължаваш пътя си. Такова нещо – най-лошото възможно за една майка, не се преживява, но всеки има своята философия и начин да оцелее. Дори и поведението ти да е необяснимо за хората. Аз избрах да не се затварям вкъщи, да не се ограждам със стената на мъката. Малцина ме подкрепиха, но благодарение именно на тях оцелях.“

Странните срещи с Мария Магдалена
„Често ми се е случвало да изчезват предмети, някои съм намирала, други – не. Но скоро изведнъж изчезна един мой телефон, който беше любим на Маги, викаше му „златния”. И аз бях го сложила в един несесер и го бях забравила. В един момент моят телефон се счупи и реших да взема златния. Тръгвам да го търся, няма го. Търсих и в къщата на родителите си в Берковица. Няма и няма. Примирих се, че сигурно съм го забутала или изхвърлила дори. Пет-шест месеца след това един ден го намирам пред телевизора в спалнята. В първия момент бях шокирана, след това започнах да се усмихвам. Приех го като начин Маги да ми покаже, че е край мен. И си го използвам пак този телефон. Когато го оставих за Маги, беше започнал нещо да заглъхва, а сега почти не го прави.
Странно се раздвижват понякога листата на палмата в хола, без да е отворен прозорецът, лампата се включва сама... Но най-странно беше на една Коледа в дома на мама и татко в Берковица. Мама ми се обади разплакана, че вкъщи има жълто-синя пеперуда. На Коледа. Точно с такава пеперуда в косата се беше явявала моята Маги в сънищата на една моя първа братовчедка, чийто мъж е свещеник и с която от 10 години не сме имали контакт. Разказваше, че вижда в сънищата си Маги да играе на една голяма поляна с много други деца, да им раздава мънички животинки. Тя нямаше откъде да знае, че Маги колекционираше такива дребни фигурки на различни животни, вкъщи беше пълно с тях. Но винаги казваше, че в сънищата й Маги е все с една жълта пеперуда на главата. Та мама затова беше дълбоко разтърсена от незнайно откъде появилата се в стаята по Коледа дневна пеперуда. И мен това, което тя ми съобщи по телефона, ме накара да скоча в колата и да потегля към Берковица. Като пристигнах, се оказа, че пеперудата се е докоснала до печката и е умряла, но мама я е сложила на снимката на детето в спалнята. Заведе ме да ми я покаже. И... какво да видим! Пеперудата летеше из стаята. Летеше! Съвсем жива и истинска голяма лятна синьо-жълта пеперуда. И това ако не е знак, че Маги е с нас по някакъв начин...“

Магическата реалност на сънищата
Биляна казва, че е вярваща. Вярваща в знаците, които й дават сънищата. Винаги когато й предстояло да направи важна стъпка, сънувала. Взела нелекото решение да се раздели със съпруга си след почти 13 години съвместен живот. „2000 година беше, или малко по-късно, сънувам фундаментален сън. Над къщата ни в Берковица имаше една кирпичена къща на каракачани. Сънувам я аз тази къща, която отдавна я няма, а върху нея нов блок. И едно приятелче ме кара да се кача на покрива на този блок, да видя оттам целия град.
Изненадах се как старата постройка издържа толкова тежка нова сграда, но тръгнах да се качвам. Като влизам във входа, виждам, че няма стълбище, а само дупка и стълба. Изкачвайки се до дупката по тази стълба, попадам в тунел – тесен, колкото да се намъкна, и само опирайки се с ръце и крака, да продължа нагоре. Стигам донякъде и нямам изход, усещам, че не мога да продължа нагоре. Мисля си как бих качвала по този начин детето си с количката. Едвам държа да не се изпусна и да падна и в този миг усещам с ръце ръб, край на този тунел. И виждам от покрива едно нощно небе. Усещам мириса на липите от парка. Взирам се в съзвездията, намирам Голямата и Малката мечка. И в един момент небето се отвори и пропусна слънце. А в тази светлина мъжки крака в сандали. Реших, че това е Бог, и дори попитах „Защо на мен, Господи, се появяваш?“. Докато преброя до 10, небето се затвори. И се събудих.
Сама си обясних, че това явно ми показва, че съм направила нещо, без да съм изградила основите. Че много трудно ще мина към нещо ново. И че като го постигна, Бог ми показва, че е с мен. Знам, че има сила, която ме пази, и че всичко, което ми се случва, е трябвало да стане. Дори когато погребах детето си, не си помислих, че Господ е лош. Само че аз е трябвало да мина през това по пътя си.
Другият ми сън беше, когато вече бях решила да направя крачката към новото си битие, разделяйки се със Серафим.“

Раздялата като урок
„Аз не си тръгнах от Серафим, защото беше лош мъж или защото бях престанала да го обичам, а защото исках да направя нещо за самата себе си, да намеря себе си извън сянката му. Да се развия, да се изградя като личност сама. Да, имаше и друга емоция в живота ми, но не тя беше решаващата за постъпката ми. Не ставаше въпрос да заменя един мъж с друг. Ставаше въпрос за мен самата. Не съм живяла с друг мъж, откакто съм се разделила със Серафим. Живеех сама с детето. И до ден-днешен съм сама. Опитах се да поговоря за това с него, но като цяло той не е човек на диалога. Има си строго определен начин на мислене, не иска да разбира, намира го за излишно. Разговорът с него е като да говориш срещу вятъра.
Отначало исках да се разделим, да остана насаме със себе си, да утихнат страстите. Не съм вземала някакво фундаментално решение за метаморфоза. Обичах като част от себе си Серафим след 13 години съвместен живот. Той беше моето семейство, баща на детето ми. И до ден-днешен имам любов към него. Уважение и обич. Не обичам да говоря за него и за миналия ми живот. Оставила съм го зад мен.
Гадно ми беше, ако ти кажа, че не беше така, ще те излъжа. Заради това свое решение съм преживяла толкова трудности, че не зная дали не съм станала по-студена и сурова.
Маги при раздялата ни с баща й се държа по-мъжки от нас двамата. Аз й казах всичко, беше на 8-9 години. Прие го. Знаеш ли, че тя в много случаи ми е била съветник, уталожвала е емоциите ми. Като голям човек ми е казвала да не се ядосвам, че нещата ще се наредят, че ще дойде по-добро време за нас. Обективна и реална преценка за хората имаше Маги.
Още не съм готова за друго дете. Но по принцип съм съгласна, че няма нищо по-хубаво от това да създадеш и да отгледаш дете. Дори и да не е твое биологично. Това е нещо, в което си заслужава най-много от всичко да влагаш енергия, емоции, любов. Част от теб, която ще остане и когато теб те няма. Твърдо знам, че няма да остана сама, но искам да почувствам, че съм готова да дам това, което не можах да дам на Маги докрай.
Сега искам да видя и неща, които не съм видяла. Все пак до 33 години съм била доста ограничена – жена в кухнята. Жената до един мъж. Искам да развия себе си. Да изградя имунитет, който да ме пази от вируса на лошотията. И от саморазрушението..."





ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ВАНЯ ШЕКЕРОВА




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Дек 18, 2012 9:00 am Профил
 [ 64 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov