Последно посещение: Нед Дек 17, 2017 9:30 pm Дата и час: Нед Дек 17, 2017 9:30 pm




 [ 64 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7
Портрети 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
АМБЪР ХЪРТ



„Амбър Хърд е нищо и никаква крадла на мъже“, заявила бясната френска котка Ванеса Паради и добавила, че по никакъв повод не иска новата любима на Джони Деп да припарва до децата им Лили Роуз и Джак. Как момичето от Тексас Амбър успя да отмъкне мъжа на изящната Ванеса Паради? Много просто – тя е всичко, което Ванеса не е.

Тя е страстна, смела, нахално зеленоока и не на последно място - най-известният холивудски клюкар Перез Хилтън твърди, че Деп е полудял по Амбър Хърд още докато двамата снимали заедно филма „Дневникът на едно пиянде“ (The Rum Diary). Фактът, че по същото време Амбър се афиширала като лесбийка и имала връзка с известната артфотографка Тася ван Рийд, дори го амбицирал. Резултатът е, че едно от най-стабилните семейства в Холивуд, което устоя на всички житейски превратности в продължение на 14 години, вече е в историята.
„Амбър има топки“, казват всичките й приятели. Учителките й в католическото училище вероятно биха казали същото, ако не бяха учителки в католическо училище. Те непрекъснато й повтарят, че ще си има големи проблеми в живота с цапнатата си уста и непокорството си, и все я заплашват с изключване. Докато накрая самата Амбър ги изключва. Когато е на 16, при автомобилна катастрофа загива най-добрият й приятел и Амбър заявява, че вече е атеистка и няма какво повече да прави в подобно училище. И напуска. Смешното е, че в продължение на година я изключват от няколко частни училища заради „непосещаване на учебните занятия, използване на нецензурни думи и изрази, лошо поведение и неспазване на дрескода на училището“. Амбър е удивена: „Католиците се оказаха далеч по-толерантни към едно лошо момиче!“ Успоредно с неходенето на училище тя работи като детегледачка. Стиска зъби и разхожда някакви сополанковци, но в главата си вече има план за живота си: „Най-напред модел в Ню Йорк, после актриса в Холивуд.“ За целта с част от спечелените от сополанковците пари си прави любителска фотосесия – фотограф е неин приятел, а тъй като нямат пари за наем на студио, снимат в копирен център, собственост на друг приятел. Със зашеметяващата фотосесия в ръка, билет за Ню Йорк и пари назаем в джоба една вечер Амбър застава пред родителите си и им разказва накратко бъдещите си житейски планове, след което добавя, че самолетът й за Ню Йорк излита на следващата сутрин. Настъпва гробно мълчание. Амбър знае, първо, че баща й е кибритлия, и второ, че като всеки тексасец има пистолет (поради което на много малко от приятелите й момчета им стиска да я търсят в къщи). Третото, което знае много добре, е, че тя е синът, който баща й винаги е искал да има. Амбър е неговото приятелче за всякакви мъжки удоволствия като лов, риболов, къмпинг или езда и двамата са много близки. И се страхува, че баща й или много ще се ядоса и ще заключи вратата под носа й. Или, което е по-лошото, ще се разплаче. Той обаче само я целува по челото и Амбър разбира, че има неговата благословия да постъпи както намери за добре.
„Винаги съм искала да живея сама и да не зная какво ще се случи утре. Но бързо разбрах колко нагло от моя страна е било да замина така за Ню Йорк – без да познавам никого, без образование и с много малко пари.“ Фотосесията в копирния център изненадващо свършва работа на Амбър и тя си намира ангажименти като модел. Бързо й доскучава. „Моделството ми прилича на училището – и в двата случая никой не се интересуваше от моето мнение. Така че бързо приключих и с това.“
Докато е без работа, гледа много телевизия. И стига до извода, че трябва да си уреди участие в някое телевизионно шоу. Получава й се лесно, тъй като телевизиите са гладни за нови лица. Веднага след предаването, в което разказва историята си на „красивата каугърл от Тексас, която стана модел в Ню Йорк“, й предлагат роля в киното. Малка роля, много малка, но затова пък топлес. Приема я, разбира се. И до днес никой не може да убеди Амбър Хърд, че можеш да станеш актриса в Холивуд, без да си се снимала някога някъде топлес. „Много добре знам, че ме взеха само защото съм красива и се навих да се снимам полугола. Платих тази скромна цена, за да продължа напред. Но никога няма да се правя, че не съм я платила.“
После Амбър се запознава с фотографката Тася ван Рий. Срещат се на нейна изложба – много снобска, много изискана. Тася е направила серия черно-бели портрети на холивудски звезди. Самата тя е странна, андрогинна, с изрисувани с татуировки ръце. Тася заявява, че Амбър е нейната нова муза. Води я в студиото си да пушат марихуана („Падам си по тревата“, признава Амбър), показва й купища албуми на художници. До нея Амбър се чувства като абсолютна провинциалистка. Стават двойка броени дни след първата им среща и връзката им продължава почти четири години. Никога не са пазили в тайна взаимоотношенията си, защото и двете споделят обща философия: „Тъжен ден ще бъде този, в който мнението на другите започне да оказва влияние върху живота ни.“ Между другото Амбър си създава доста сериозни връзки в Холивуд именно благодарение на Тася.

Звездата на Амбър Хърд изгрява с филма „Ананас Експрес“ с Джеймс Франко. Веднага я обявяват за „новата Шарън Стоун“, а когато след още няколко успешни проекта побеждава самата Скарлет Йохансон за главната роля в „Дневникът на едно пиянде“, в един таблоид се появява и прословутата злостна реплика: „Амбър изглежда така, сякаш е в началото на диво парти, а Скарлет – все едно е в края му.“ И до днес двете не си говорят.
Първата среща на Амбър и Джони е на снимачната площадка. „Първото, което забелязах в него, е, че е луд. Можеш да очакваш всичко“, казва тя. Пленява я това, че той не очаква от нея да ампутира сексапила си, за да я вземе насериозно. Всъщност на нея въобще не й пука дали ще я вземе насериозно. Харесва й, че е луд. Харесва й, че е 23 години по-възрастен. („Падам си по възрастни мъже и стари коли“, казва тя.) Единственото, което не може да разбере, е какво прави този напълно изтрещял тип с жена като Ванеса Паради. Любовната им история започва още по време на снимките. Уж за да навлязат в ролите си и да свикнат един с друг, двамата с Джони ходели заедно на кино и слушали “Ролинг Стоунс” и Боб Дилън, чиято музика звучала във филма. Ходели да стрелят заедно, да яздят и с часове се „замеряли“ с мръснишки вицове. Той й разказал всичко за децата си, а тя - за страстта си към винтидж колите и дори му показва своето богатство – гаража си с три класически автомобила - мустанг от 1968, мерцедес от 1967 и 63 Checker. Джони е омагьосан от това момиче-момче, което изглежда като богиня, а в свободното си време ремонтира колите си. Просто да не повярваш!

Историята след това я знаете – през лятото Амбър се раздели с Тася, а Джони се раздели с Ванеса, после уволни двама от дългогодишните си асистенти, защото не се съобразяват с желанията на новата му любима. „Между тях има дълбока страст и много адреналин“, казват хора от техния кръг. Любовната история продължава.




Ирина Иванова




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Яну 07, 2013 9:59 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
ДЖОН ХЕМИНГУЕЙ


На 1 октомври 2001 г. Глория Хемингуей умира от сърдечен удар в женския затвор в Маями, където попада, след като е хваната да се разхожда само по бельо на улицата. Тя се ражда през 1931 г. като Грегъри, малкия син на Ърнест Хемингуей и втората му съпруга Полин. Наследил генетичната обремененост на родословното дърво с биполярност и маниакално-депресивна психоза, той от млад започва да облича женски дрехи. Завършва медицина, жени се четири пъти и има седем деца. През 1994 г. се подлага на операция за смяна на пола и се превръща в Глория. Оттогава няколко пъти е арестуван/а/ за обществени скандали.
Синът му Джон, един от дванайсетте внуци на великия писател, роден единайсет месеца преди дядо му да се самоубие в дома си на 2 юли 1961 г., е автор на книгата Strange Tribe: A Family Memoir. Той навлиза в дълбините на отношенията между баща си и дядо си чрез седемдесет лични писма между двамата, документи, снимки и спомени. Разговаряме с него по скайп във връзка с испанското издание на мемоарите му (Planeta).

Здравей, Джон. Какво е да се казваш Хемингуей?

Хемингуей е фамилното ми име, откакто съм се родил, така че за мен е нещо съвсем нормално. Но естествено, винаги в един момент се появява и интересът към фигурата на дядо ми, така че в този смисъл усещането е малко странно. Първият вариант на книгата ми беше върнат от над четиридесет издателства. Истината е, че детството ми беше тежко не защото се казвам Хемингуей, а защото баща ми беше биполярен - понякога изпадаше в еуфория, друг път в дълбока депресия, а майка ми беше шизофреничка. Спомням си чувството за пълна несигурност, никога не знаех дали когато тя излиза с колата, ще се прибере, дали ще бъде трезва или пияна, или ще катастрофира. Всичко това остави дълбоки следи в мен, върху които и до днес продължавам да работя. Но вече съм в мир със семейството си, научих се да вярвам, че всеки е направил най-доброто, на което е бил способен.

Как прие семейството ти книгата?
Харесаха я, най-вече чичо ми Патрик, единственият жив близък роднина, защото е честна, не казвам неща, които не са истина. Обичам баща си и силно се възхищавам от дядо си. Въпреки че като всеки човек и те имат своите тъмни страни, и двамата са смели хора. До голяма степен смятам, че са се справяли добре с живота, имайки предвид проблемите, които се струпват върху тях.

Какви бяха отношенията ти с баща ти и дядо ти?
За дядо си научих най-вече от неговия брат и от други роднини, баща ми никога не говореше за него, а когато го питах, отклоняваше темата. По-късно съм говорил с много хора, познавали дядо ми, за да се приближа максимално към истината за него. Като малък обожавах баща си и имахме чудесни отношения, но скоро си дадох сметка за психичните му проблеми. Биполярността ти дава на моменти невероятна енергия, усещането, че можеш да постигнеш всичко. Но разбира се, е нож с две остриета, защото може лесно да се изплъзне от контрол. Никога не съм преставал да обичам баща си, но ми беше изключително трудно да приема неговата лудост. Години ми бяха необходими, за да се сдобря с тази негова страна, най-много ми помогна раждането на собствения ми син през 1997 г.

Какво не знаят хората за Хемингуей?
Обществено известната представа за Хемингуей е правилна до голяма степен. Той действително е военният кореспондент, героят от войната, расовият мъжкар с безкрайни любовни афери, великият писател, бонвиванът, страстният любовник, пътешественикът, ловецът, за когото хората го смятат. Той е и безкрайно умел манипулатор на медиите в своя полза, използвайки ги именно за да създаде собствената си легенда на абсолютния мачо, превръщайки се по този начин в истинска икона на ХХ век. Удобен портрет, в който и аз самият вярвах като малък.

И все пак?
Това е само част от историята. „Прекален мачо, за да е истина“, както иронично казва баща ми. Малко хора познават далеч по-комплексната и трудна личност, криеща крайна уязвимост и незадоволена емоционалност.

Какво научи за отношенията между баща ти и дядо ти?
И двамата се борят с редовни нервни кризи. Хората, страдащи от биполярност, са изключително чувствителни, една дума може да отприщи невероятна реакция у тях. Без лекарства и с алкохол проблемът само става по-сериозен. Дядо ми никога не приема сексуалната двойственост на баща ми най-вече заради собствения си имидж на перфектен мъжкар. Той определя сина си като „най-тъмната страна в семейството освен мен самия”. В кореспонденцията им попаднах на почти изпепеляващата връзка любов-омраза между двамата. Баща ми дори се чувства виновен за самоубийството му. Въпреки това съм сигурен, че много са се обичали. Имали са силна връзка, понякога трогателна, друг път изпълнена с неприязън и неразрешими конфликти, но никога не престават да се грижат и да имат нужда един от друг.

Какво имаш предвид, когато казваш, че баща ти и дядо ти са всъщност двете страни на една и съща монета?
И двамата имат турбулентна връзка не само с жените около тях, но и с женското в себе си. До голяма степен дядо ми разпознава себе си в сина си, а и трябва да е било много болезнено за него да установи, че му е предал биполярността. Татко понякога твърдеше, че се чувства жена, друг път - мъж. Но интересът и на дядо ми към андрогинността и целия спектър на човешката сексуалност е силно застъпен в творчеството му, където често се появява герой, за когото не знаеш къде свършва мъжът и къде започва жената. Темата за сексуалната двойственост, хомосексуалните отношения и между мъже, и между жени също присъства. Той търси тази точка, в която сексуалните различия между мъжа и жената се заличават. Като малък обличат Ърнест като момиче и дори го представят като близначка на сестра му Марселин. Още оттогава остава силният му интерес към взаимодействието между мъжкото и женското в един човек. Дори неговата покровителка, американската писателка Гертруд Щайн, е лесбийка. В едно писмо до четвъртата му съпруга Мери Уелш той говори за смяната на сексуалните роли между двамата, при които на него му харесва да е „жената“ в сексуалната игра.

Погледнато отстрани, в семейството ти има толкова много трагедии. Някои говорят дори за проклятие като това над клана Кенеди.

Прадядо ми, дядо ми, както и много други роднини се самоубиват. Нещастието в нашето семейство не идва от проклятие, нито от пагубния ефект на славата, а от гените и наследствената предразположеност към сериозни психически разстройства. Братовчедка ми Марго наследи тези проблеми. (Марго Хемингуей се самоубива на 1 юли 1996 г. - б. а.) Не искам да ги омаловажавам, но се оказва, че е доста по-често срещано, отколкото можем да си представим.

Страхуваш ли се понякога историята да не се повтори и при теб?
Не, вече съм на 51 г. и засега нямам проблеми, оказва се, че генетично не съм наследил тези гени, нито децата ми. Има много биполярни хора, които не искат да коригират това състояние с медикаменти, възприемат го като част от своята личност и дори го смятат за дар именно заради артистичната страна. Проблемът е, че ако се озовеш на дъното, стигаш до клиничната депресия и тогава си способен да се самоубиеш.

Твърдиш, че баба ти, майката на баща ти, не е обръщала внимание на децата си и че е била нещо като чудовище за тях.
Истината е, че тя се интересува единствено от дядо ми. Тя е много богата, с изразено присъствие в социалния живот. Оставя децата си на гувернантки и прислужници, но това не е странно за онези среди по онова време. Дори не съм убеден, че е била непременно лоша, по-скоро може би не си е давала сметка за вредата, която нанася най-вече на малкия си син, моя баща. Ърнест винаги се е грижел повече за децата си, отколкото майка им. За доста хора той никак не се припокрива с идеята за семеен мъж, но всъщност е такъв. Той е силно зависим от жените цял живот. От първия си брак до края на живота си никога не остава без поне една жена до себе си. Жени се четири пъти, моята баба Полин Пфайфър е втората му съпруга.

Какво те изненада най-силно по време на разплитането на семейната история?
Когато задълбах във връзката между баща ми и дядо ми, започнах да откривам все повече сходства. И двамата се оказаха силно уязвими, емоционално зависими, чувствителни, пристрастени към алкохола, с невероятно силни депресии. В този смисъл мисля, че баща ми беше по-смел, защото съумя да издържи на това до края на живота си, не се самоуби. Друга прилика е, че Ърнест е белязан от омразата към майка си, Грегъри - от отблъскването на своята. Моята майка е шизофреничка, въобще болезнената връзка с майката присъства почти неотлъчно в семейството ни.

Според теб били ли са щастливи баща ти и дядо ти?

Смятам, че нито един от двамата не е бил напълно щастлив, но в същото време въпреки всички толкова трагични обстоятелства не ги смятам и за напълно нещастни. И двамата избират да живеят живота си както намерят за добре.



ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ИВАЙЛО ХАРАЛАМПИЕВ

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Яну 08, 2013 10:55 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
МАДЕЛИН СТОУ


„Отмъщението“ е секси сериал!

През 1994 г. актрисата Мадeлин Стоу – тогава 36-годишна – дебютира в класацията на сп. People за „50-те най-красиви жени в света“ след световния триумф на филма „Последният мохикан“, където си партнира с Даниел Дей Люис. Сега, почти 20 години по-късно, тя отново е в списъка, при това на 5-о място. Причината за голямото завръщане? Сериалът „Отмъщението“ (Revenge). В Америка той победи по рейтинг дори култовия „Закон и ред“, в момента се излъчва в 39 държави, а от 18 декември тръгва и в ефира на Нова телевизия.



Героинята на Мадeлин Стоу - Виктория Грейсън, е толкова зла, амбициозна, фешън кучка, че когато сериалът тръгнал в ефир, Мадeлин усетила как съвсем непознати хора се държат резервирано с нея и дори с известен страх. 54-годишната Мадeлин се забавлява с това, тъй като винаги е играла благородни, смели и изящни жени. „В нашия сериал има лъжи, секс, убийства, алчност и други грехове. Всички тези тъмни неща човек крие дълбоко в себе си, а за мен всичко грешно, тъмно и скрито е много секси“, казва актрисата.
Преди 20 години Мадeлин бе в А листата на холивудските звезди. Снимаше се с Кевин Костнър, Джак Никълсън, Мел Гибсън, Тим Робинс, а режисьори като Робърт Олтман и Тери Гилиъм се прехласваха по нея. „Дори ако Мадeлин се съблече гола, не можеш да откъснеш очи от лицето й. Тя е една от малкото жени, които изглеждат 100 пъти по-добре без капчица грим“, казва за нея Олтман.
Майката на Мадeлин е пуерториканка, а баща й – американец, инженер. Когато Мадeлин е на 6 години (а тя е най-голямата от 3 деца), баща й се разболява от множествена склероза и това хвърля мрачна сянка върху детството й. До 18-ата си година тя ходи на училище и свири на пиано – никакви компании, никакви купони. Когато обаче учителят й по пиано (преподавал и на самия Владимир Хоровиц) внезапно умира, Мадeлин изоставя музиката завинаги. После случайно се запознава с един от най-добрите холивудски агенти, който я вкарва в няколко сериала и така започва всичко.
Големият „бум“ в кариерата й са филмите „Последният мохикан“ на Майкъл Ман, „Кратки моменти“ на Олтман и „12 маймуни“ на Тери Гилиъм, където си партнира с Брад Пит и Брус Уилис. Точно когато е на върха на славата си, с награди от Венеция и куп нови предложения обаче, тя изведнъж изчезва.
Тайно от всички с мъжа й Брайън Бенбен, също актьор, си купуват 400-акрово ранчо в Тексас. Мадeлин ражда дъщеря си Мей в домашни условия и макар че бебето е много малко, в началото всичко е наред. Няколко дни след раждането обаче Маделин получава силен кръвоизлив и в най-близката болница едва я спасяват.
Когато Мей става на 3 месеца, Маделин приема роля във филм с Кенет Брана. Непрекъснато мисли колко е крехко бебето й и как иска да е у дома с него, а не да снима. Филмът не се получи и после Маделин отказва всички предложения.
За нея актьорството никога не е било въпрос на живот и смърт. Навива се да свали любимите си каубойски ботуши само за филм, който наистина иска да снима. Сериалът „Отмъщението“ е точно такъв. Пък и обувките Christian Louboutin, които предпочита нейната героиня Виктория, й стоят толкова добре!





Ирина Иванова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Яну 22, 2013 11:01 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
РАЛИЦА БАЛЕВА- БАЛДЗАРИНИ


Тя е топмодел със световна слава, във вените й тече австрийска кръв, знае 7 езика, а дядо й е бил учител на Цар Борис III. Днес бившата съпруга на Калин Балев продължава да купува картините му и смята, че раждането на дъщеря й е компенсирало разочарованието от провала на бизнеса й.

Най-успялата в чужбина българска моделка наричат Ралица Балева. Заради това, че е дефилирала за марки като Armani, Versace, Ungaro, Givenchy, Lanvin... Заради това, че покойният гений Джанфранко Фере 10 години изработва моделите си по нейните перфектни мерки. Заради факта, че за да имат лицето и тялото й в своите календари и реклами, Pirelli, Yamaha, Campari и Chopard са й броили баснословни суми и плащат на Ралица всеки път, когато публикуват кадри от нейните фотосесии.
Италианското списание Maxim я поставя сред Топ 100 на най-красивите и сексапилни жени в света през 2002 г. Точно през този период - след 31-ата си година - Ралица казва, че е била най-успешна. Раждайки дъщеря си на 41, тя не слага точка на успешния си период като жена с реализация, стил, опит. Просто отваря нова страница, продължавайки да пише биографията си вече като г-жа Балдзарини, но и с поглед назад към корените си в България, с които се гордее повече, отколкото като снаха на втория човек в компартията през 80-те години на миналия век. Впрочем и да е правила някакви сметки, свързани с брака с Калин Балев, те просто не са се сбъднали - Ралица винаги сама е пробивала пътя си, залагайки на качествата си, а не на фамилията, която е прибавила към името си.
Кариерата й на модел е стартирала още на 14, когато са забелязали, че освен ръст и добри пропорции момичето притежава и един много специален хладен чар и рафиниран стил, че носи нещо отвътре, което озарява лешниково-зелените му очи. Всичко това „отвътре“ е наследство и възпитание от майка й, половин австрийка, литераторка и интелектуалка, от която е наследила не само перфектните мерки, лицето и косите, но и любопитството, чувствителността и устойчивостта. Между двете - те си говорят на немски! - тече един нов диалог. Ралица казва, че е започнал, когато самата тя е станала майка на 4-годишната Маргарет, която нарича баба си Маргарита Grossmutti (баба - нем.), дядо си Grand-pere (дядо - фр., защото дядо й живее във Франция), а с мен общува на прекрасен български.

Уникално е, че роди първото си дете на 41 години, Ралице. Лесно ли забременя?
Да, много лесно. Само дето трябваше да раждам с Цезарово сечение - заради възрастта и особеностите на физиката ми, и за да има по-малък риск за детето. Тя беше съвсем нормално бебе - 3,5 кг. Операцията мина леко, веднага се разхождах след това, кърмих си бебето... Не бях наддала много килограми, въпреки че не спазвах ограничения в храненето - само 8-9 кг, които много бързо свалих.

Ти за момиченце ли мечтаеше?
Бях казала каквото е, такова. Но когато със сигурност определиха пола, много се развълнувах - дъщеря! Сега още повече се радвам - Маргарет е един много оригинален характер - Скорпион. На 6 ноември е родена, тази година празнувахме в София. Тя създаде много приятелства тук. Говори много добре български освен още четири езика, макар че е само на 4 години. Изцяло съм се посветила на отглеждането й, важните първи седем години трябва да сме заедно. Тръгне ли на училище, няма да бъде вече моя.

Тя по-късно ли проговори от връстниците си?
Не, но първо започна на немски. Бавачката й в Швейцария (Ралица живее в луксозния планински курорт Сен Мориц - б. а.) беше германка. Аз държах немският да бъде един от първите й езици. После Маргарет заговори на италиански, на който говорим вкъщи с баща й. След това лека-полека и на български - имах и българка бавачка, и майка ми и сестра ми често ни гостуваха... После научи английски - аз й чета книжки, пътуваме често до Щатите. Включи и руски. Има си айпад, борави с компютъра, гледа руски анимационни филмчета.

Ралице, защо не роди дете на Калин Балев?
Защото животът ни раздели много рано. Аз се омъжих на 19 и на 21 заминах. Дълги години бяхме разделени, не разведени...

На кого от двама ви беше повече нужно да живеете по този начин - женени, но разделени?
Беше по взаимно съгласие. На мен това ми помогна да остана близка до семейството, да мога винаги да бъда близо до тях, да ги подкрепям в трудни моменти. Исках те да ме възприемат като една от тях, а не като външен човек. Досега ги чувствам близки и ми е много мъчно за бившата ми свекърва Мария Балева, която гасне...

Статусът на омъжена плюс или минус беше в кариерата ти на модел?
Не влияеше по никакъв начин. Може би ми е пречил да се свържа с някой друг мъж през това време. Аз винаги съм се чувствала омъжена, не свободна. И бях казала, че докато не се наложи, няма да се развеждам. Калин не е искал развод. Направихме го чак след 15 години...

Вие заедно ли заминахте в чужбина след 1989-а?
Първо аз заминах. Когато се установих във Франция и посъбрах малко пари, го извиках. Стоя около две години при мен. Аз му бях наела ателие, той ходеше на курсове в разни академии. Но по едно време започна да се чувства унил и депресиран. Той е много чувствителен човек, художник, но не е активен и амбициозен. И в един момент, когато баща му се разболя, майка му беше оперирана от сърце, реши, че се връща в България. Аз нямаше вече как да се върна, моята кариера потръгна, а и тук нямаше да бъда полезна нито на себе си, нито на близките си.

Тебе Калин рисувал ли те е? Любопитно ми е как те е виждал...
О, да, но това беше отдавна. Аз много го харесвам като художник, домът ми и тук, и в Швейцария е пълен с негови картини, домовете на мама и на сестра ми също. Подарявал ми е някои, повечето съм ги купувала, е, с 20% отстъпка. Имам може би 30-40, голяма колекция. Дъщеря ми го обожава, на мъжа ми също много се харесва, на приятелите ни. Един художник има нужда от меценати. В днешно време за съжаление изкуството е въпрос на маркетинг.

Един художник - Вальо Бинчев, твърди, че те е подтикнал да сключиш този брак, за да избегнеш съдбата на дъщеря на невъзвръщенец.
Учудвам се, че този човек си е позволил да разпространява информация за мен, тъй като никога не е бил близък нито с мен, нито с моето семейство. Когато се запознах с Калин, въобще не знаех кой е Бинчев. После го срещнах в средите около ЦНСМ, беше някакъв художник. На мен по принцип никой не е можел да ми влияе за кого да се женя или не. Най-много да са имали това право майка ми и баща ми.

За баща ти ставаше въпрос, чиято фамилия Торнев не ти е била удобна, тъй като е бил невъзвръщенец.
Никога не е бил емигрант! Винаги е имал български паспорт, когато му изтичаше, го продължаваха в българското посолство. Откъде може Бинчев да знае това, след като никога не сме били приятели?

Помогна ли ти Милко Балев, когато кандидатства журналистика в университета?
Не, аз се омъжих през 1989 г., вече студентка във втори курс. Влязох да следвам през 1986-а. С моята фамилия Торнева. А за сведение през 1985-а не ме приеха журналистика, защото изкарах 5,50 на български език и литература и не ми стигна балът. Въпреки че живеех с Калин от 16-годишна, не съм се възползвала от привилегиите на неговото семейство. Милко Балев беше журналист, но не е ходатайствал за приемането ми в специалността нито първия път, нито втория, когато кандидатствах. Като не ме приеха през 1985-а, се искаха 8 месеца трудов стаж, за да имам право пак да се явя на приемни изпити. Натрупах го като щатна манекенка в ЦНСМ. Изкарах 5,75 на изпита и влязох журналистика. Не можах за съжаление да завърша...

...и сега ще ми кажеш защо!
Беше ми мечта и страст, изкарах успешно две години. Настана обаче трудното време на промяната. Първо, половината от изпитите, които бях взела, ги анулираха - слушала съм лекциите по марксизъм-ленинизъм на д-р Желю Желев. После разбрах, че бил дисидент. Гоненията срещу семейство Балеви ме засегнаха дълбоко. Останах почти една година с тях. След това заминах при баща ми във Франция - първо с идеята да изкарам лятото, да поработя, ако мога, няколко месеца. После ми тръгна кариерата. И идеята да се върна и да продължа следването някак си естествено отпадна. В многото пътувания, работата, процентите на агенциите, плащането на квартири отлагах следването все за после. Но минат ли години, става все по-трудно да се върнеш към ученето. И така се отказах. Което не бих допуснала за дъщеря си. За нея имам големи амбиции. Тя трябва да учи и ще й дам тази възможност.

Ти защо се провали в бизнеса?
Защото съм наивна и доверчива. А италианската система позволява да създадеш партньорства с цел измама, компании с други цели, заеми... Аз още водя дела срещу бившата си съдружничка.

Разкажи ми точно какво се случи, моля те.
Имах спестявания, които вложих в компания за производство на бански костюми, създадена в съдружие с една италианка. Тъй като тя вложи повече средства, следеше продукцията, създаването на колекциите, а аз трябваше да се заема с дистрибуцията и рекламата. В един момент се оказахме с много непогасени задължения към банките, с големи липси, с черни продажби. Аз като миноритарен собственик излязох от фирмата, започнах процес срещу нея, за да си получа дивидентите. За мен беше голямо разочарование, защото започнах с желание и ентусиазъм, вложих много емоции и енергия освен парите си. За щастие точно тогава родих дъщеря си и това компенсира загубите. Нали разбираш - една жена на 40, която смята, че е създала нещо голямо, това са 5-6 милиона евро, вложени в една колекция от бански костюми. И в един момент всичко пропада. Но забравих всички кахъри, щом се роди дъщеря ми.

С какво се занимава съпругът ти Джон Балдзарини?
Има бизнес в търговията и рекламата.

Правихте ли сватба?
Не. С Джон се венчахме само със свидетели. Той също е бил женен веднъж и го е направил като мен - на 19. Което не му е попречило да има четири деца от брака си и после без брак една дъщеря от Фиона Сваровски (кристалната принцеса, наследница на компанията Swarovski –б. а.), вече е 12-годишна. Познавам ги всичките и доскоро се събирахме за Коледа. Една от дъщерите му скоро ще се жени, така че той може да стане млад дядо, а аз - баба! (Успокоявам я, че в България терминът за доведена баба е дядовица и Ралица се залива в смях.) Известно време след като се оженихме с Джон, казахме на родителите си и ги поканихме на парти, което приятели организираха в наша чест на яхта край остров Капри.

Ралица, кой е най-ценният урок от майка ти, интелектуалка, литераторка, носителка на орден „Кирил и Методий“, чието име даде на дъщеря си?

Мама се оказа права, че ще я разбера, когато самата аз стана майка. Сега си давам сметка наистина на какво тя ме е научила. Винаги е била борбена и устойчива жена. Майка й, моята баба, е австрийка, а баща й - дядо ми Наум Начев, виден интелектуалец навремето, автор на книги и учебници по английски език, учител е бил на цар Борис ІІІ. Мама е с много добро образование, беше преподавателка по литература. Благодарение на нея съм чела цялата руска, френска, английска, българска класика и досега имам вкус към четенето. Опитвам се да го предам на дъщеря си - всяка вечер четем по една приказка на различен език.

Като казваш за майка си, че е устойчива, това означава ли мъжко момиче, което сдържа емоциите си?
Не, това значи, че е много активна и в трудни времена се е справяла с отглеждането и възпитанието на мен и сестра ми. По принцип тя е по-емоционална от мен. Аз не обичам да показвам емоции. Понякога дори съм била укорявана за това. Не мога да си спомня кога съм проливала сълзи за последен път, може би когато се роди дъщеря ми. Така съм и в любовта, не показвам много в началото, всичко с времето си. И то не с думи, а с жестове и действия. Нежна жена съм. Обичам милувките и давам милувки, но не съм обсебваща. Също не съм ревнива. Две чувства никога не съм изпитвала - омраза и ревност. Даже хора, които много са ме наранявали, не са обект на омразата ми. А ревност... Мога да бъда наранена от изневяра, да бъда изоставена от мъж, но не мога да подозирам, да дебна. Не съм от жените, които гледат телефоните на мъжете. Открия ли, че има изневяра, всичко приключва, тъй като според мен връщане назад няма, нещо се е разрушило безвъзвратно и става все по-лошо. По-добре да скъсам и да страдам и да рева с месеци, отколкото да умирам бавно. Раздели съм имала много. Цял живот съм с чувството за вина, че изоставям хората, че се разделям с някого - с майка си, с баща си, със съпруга си, със семейството му... Другите ми го вменяват това чувство и аз съм непрекъснато с него.

А теб ревнували ли са те мъже?
Ревността винаги е свързана с чувството за собственост. Когато някой го прави по отношение на мен, ставам студена. Просто за мен това означава, че човекът, който ме ревнува, не ми вярва, че се стреми да определя какво аз да правя и какво не. Да ми поставя граници, които аз самата мога да си поставям. Ако общувам с един мъж, защото ми е интересно, това за мен не е изневяра. Зная докъде да спра. Аз определено не съм жена, която излъчва сексуалност, не предизвиквам сексуално желание у мъжете. Сдържана съм. Не обичам, а мисля, че и не мога да флиртувам. Имам иронично чувство за хумор, което може би е и отблъскващо. Но съм интуитивна и инстинктивна.

Използвала ли си мъже, за да постигаш някакви свои цели?
Не, освен мъже, на които съм плащала - адвокати например. Но мъже чрез секс не съм изнудвала. Иначе мъже, които са ме обичали, са ми помагали. Това е нещо друго. Смятам, че е напълно в реда на нещата мъж, който обича една жена, да й помага. Любовта все пак е отговорност и грижа. От материална гледна точка, когато живее с една жена, мъжът е длъжен да се грижи за нея.

Ти усещала ли си драматично липсата на баща си?
Майка ми и баща ми не се разбираха и атмосферата вкъщи беше тягостна и тежка. Бях достатъчно голяма да разбера, че когато се разделиха, беше по-добре и за двамата. Това че съм израснала без баща, без неговата подкрепа... Чувам много хора да се оплакват от това. Да приписват на това личните си неуспехи... Татко издръжка не ни плащаше, но пращаше пари при всяка възможност. Основно обаче ни е издържала мама. Тя не се омъжи втори път, посвети живота си на нас със сестра ми Хели. Ходеше на работа, даваше частни уроци, пазеше имотите на семейството. А тогава на 15 започнах да печеля като манекенка и подпомагах семейството си. Сега като се замисля, татко сигурно ми е липсвал, но това ме е направило по-силна, не ме е комплексирало. Научило ме е да не разчитам на друг освен на себе си. Като заминах в чужбина, това ми помогна много. Нямах избор, освен да се боря и да успявам сама. Нямаше при кого да се върна и да ме издържа. До ден-днешен мога да кажа, че съм в състояние да почна от нулата.

Има ли деца баща ти от втория си брак?
Не, той се ожени за по-възрастна жена и нямат деца. Но и да имаше, конфликт между нас не би имало. Той ми е баща и съм се опитвала да го разбирам. Знаеш ли, че сега е тук и ходи на уроци по плуване заедно с дъщеря ми!

А ти спортуваш ли?
За съжаление като дъщеря на интелектуалци не бях насърчавана да спортувам. Играх 6 години класически балет, но съм изпуснала и ските, и тениса, и плуването. Сега се поддържам с фитнес. За мен това е важно - всяка жена трябва да намери начин да се бори с възрастта и да противостои на стреса. Когато си вижда тялото стегнато и в добра форма, тя е с добро самочувствие и излъчване, нали?

Видимо нищо не си правила по лицето си, но по тялото имаш ли някакви корекции?
Нищо освен гърдите не ми е пипано. Тях ги повдигнах преди години във Франция, но не от суетност, а защото такова беше изискването на професията ми на модел. Не зная дали майка ми ще бъде доволна, че го споделям публично. Тя смята, че това е срамно... А по лицето си нищо не бих променила. Имам фини черти и кожа, лицето е нещо много деликатно. И освен това аз не се страхувам от бръчки и от възрастта. Смятам, че когато една е жена е интересна личност, обаятелна, повечето мъже не гледат бръчките й, никой не ги забелязва. А тези мъже, които са се вторачили само във външността, просто трябва да ги подминаваме. Именно те ни създават комплекси от възрастта. Аз не крия годините си - навърших 45, гордея се с тях. Всъщност сега се чувствам най-сигурна в себе си с опита, който имам. И съм щастлива. Противно на очакванията, не съм суетна. Само вечер слагам високи токове и не правя компромис със 7-8 сантиметра. Само 11! Нищо че съм висока! Те дават друга форма на краката, на облеклото. Това ми е останало от подиумите.

Ръстът ти от 178 не потиска ли мъжете?
Някои ниски мъже се комплексират от високи жени. Това го знам от Берлускони, с когото ми приписваха афера. Но освен че го познавам бегло, аз не съм негов тип, с ръста си от 145 см той си пада по миньончета. В Италия никой не го е виждал с манекенка - слаба и висока. Една жена трябва да е младичка, дребничка и с едър бюст, за да попадне в неговата класация. Така че аз никога не бих могла да съм обект на интерес от негова страна.

Какво мислиш за авантюрата му с Дарина Павлова?
Мисля, че не е вярно това, което се пише. Берлускони, който е вече на годините на баща ми, може би има нужда да му се носи славата на велик любовник, след като не е оценен като добър премиер на Италия. Периодът на неговото управление нанесе много щети на страната. Беше дори подсъдим за това, че постави собствените си интереси над тези на Италия. Измъкна се, но не го обичат. Жена му единствено го рани много, като му взе при развода два милиарда.

Ти в какво си инвестирала парите си от моделстване?
Е, много голяма част от тях в този бизнес, който се срина. Иначе съм помагала на близките си и имам още някакви скромни спестявания... Ако благотворителността е инвестиция, и там имам вложения, не знам дали трябва да го казвам дори.

Не си ли купувала бижута, кожи, произведения на изкуството, имоти?
Бижутата са ми подарявани. А и по принцип не нося много-много бижута, обичам часовници, защото ми създават усещането за нещо живо, което се движи. Кожи също не нося - имам визон, който съм си купила от шоурум с някакво намаление, колкото да не съм без хич. Виж, имам много дрехи на Азедин Алайа, за когото работих две години, така както за Джанфранко Фере. И не исках да ми плаща с пари, а с дрехи, които страхотно харесвам. Ще останат за Маргарет, те са винаги актуални.



интервю на Ваня Шекерова








_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Яну 22, 2013 3:55 pm Профил
 [ 64 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot], Google [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov