 |
Последно посещение: Чет Юни 01, 2023 11:32 pm |
Дата и час: Чет Юни 01, 2023 11:32 pm
|
Автор |
Съобщение |
Vigo
Site Admin
Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm Мнения: 336 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
Дъждът измива стари грехове и прашни спомени и рани. Понякога се раждаш във море от сълзи по разните избрани. Днес съм изключително мъдър 
|
Чет Авг 06, 2009 6:57 am |
|
 |
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
Нима наричаш любовта си грях и прашен спомен сам захвърлен в мрака, забравил сълзите на пролетно небе и жаждата, която те очаква. 
_________________ Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
Чет Авг 06, 2009 7:38 am |
|
 |
Фурия
Регистриран на: Чет Юли 23, 2009 8:37 pm Мнения: 76 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
Скована в студ празнина. с омраза ритаща красивото, човек-развалина- колекционерът на горчилката... Смъртта.
_________________ Да разбереш истината е половината...по-важно е какво ще направиш с нея.
|
Чет Авг 13, 2009 8:48 pm |
|
 |
Фурия
Регистриран на: Чет Юли 23, 2009 8:37 pm Мнения: 76 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
това временно прибирам тук. Прекрасно ще е Хамлета чудесни да се дотътри тук със свойте песни. Ужасно почва да ми липсва ущипване довело писък, или хамалска реч разлята- сметана съща,върху женско тяло. Кръчмарка уж съм,собственик демек, а вътре ме не пускат... баси!пак сме в заден век. Изпиват виното с мерак, мезета лапат от зори до мрак, забравят даже своите имена! а искам в тази бъркотия романтика да цапне ме като ютия. На пода да ме повали и със запретнати поли да му покажа кой,кога е шеф!а той-слуга. Отивам в кулата. Милейди запретнала ръкави смело да ме избави от бута появил се ненадейно на моравата нощес. Дали не е от някой пес... 
_________________ Да разбереш истината е половината...по-важно е какво ще направиш с нея.
|
Съб Авг 22, 2009 5:56 am |
|
 |
Фурия
Регистриран на: Чет Юли 23, 2009 8:37 pm Мнения: 76 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
Ветерани
Огнена буря изгаря душата, мисли нощни-танкове в главата. Стари рани кървят непрестанно прошка,вяра...изчезват измамно.
Миналото-преродено бъдеще, пътници останали на кръстопът и съдени и оправдани на плещите им и живот и смърт.
С Бог и Дявола приятели потърсили във изгрева покой... Мечтите хвърлени на вятъра- самотна глутница в пороя.
_________________ Да разбереш истината е половината...по-важно е какво ще направиш с нея.
|
Пет Окт 30, 2009 2:20 pm |
|
 |
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
Потърси ли във изгрева покой? Или прегърна бавно тъмнината, гръдта й те примамва като грозд от който ще изпиеш самотата. Обичам те, Шери. 
_________________ Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
Нед Ное 01, 2009 12:11 am |
|
 |
Vigo
Site Admin
Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm Мнения: 336 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
Тъмнината звезди не приема Твърде светло става със тях Нека мрака остане в поема Остани... инак е грях 
|
Нед Ное 01, 2009 10:37 pm |
|
 |
Neti Ivanova
Регистриран на: Сря Окт 28, 2009 12:58 pm Мнения: 7 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
"Уморена любов" Умори ли се, моя любов? Отегчи ли се вече? Все лъчи вместо него протягаш, все звезди вместо нея събираш... А дъждът по капчука твърде бавно се стече. Но моля те, любов, не лягай! Не заспивай... още не! Ти продължавай да летиш – не спирай да си небе, да си целувка лято! Дори да са те лъгали до втръсване, не искам да отпускаш ти криле. Като от полет дълъг изтощено ято. Дори да те боли до пръсване... Не може да си уморена... не! автор: fullmoon  Вие срещнахте ли се с този вид... любов?
|
Пон Ное 02, 2009 10:08 am |
|
 |
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
Специално за Нети. Любовта не е всичко Любовта не е всичко: не е хляб, ни вода, не е нито сън, нито стряха в дъждовния мрак, не е за удавника малката здрава греда, която потъва, изскача и плува към тихия бряг. Не дарява тя с въздух, когато умира гръдта, и кръвта не прочиства, не лекува след удар суров; но всеки миг някой подирва утеха в смъртта, не за друго, а само защото му липсва любов. В живота ми може да дойде най-трудния час, когато ще стена от болка пред чужд и пред свой- когато ще трябва зарад нещо по-силно от моята власт да сменя любовта ти за малко покой. И от тази нощ спомена скъп аз за хляб бих продала в оня час може би. Може би. Но едва ли. Една Сейнт Винсент
_________________ Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
Вто Ное 03, 2009 1:54 pm |
|
 |
Фурия
Регистриран на: Чет Юли 23, 2009 8:37 pm Мнения: 76 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Някакво никаво.
Събудих се от плясъка на крила прегърнали вятъра Луната се криеше не много далеч- зад черешата посадена от дядо. За цигара помислих, с горещо кафе, но останах в леглото... при топлината. Сама съм...с едно мълчаливо море,загубило поредна русалка. Събудих се. Приласкана от мъжки ръце, от устни за моите жадни Луната ме чака на терасата днес...но оставам в легло от жарава!
_________________ Да разбереш истината е половината...по-важно е какво ще направиш с нея.
|
Вто Ное 03, 2009 2:11 pm |
|
Кой е на линия |
Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot] |
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения Вие не можете да прикачвате файл
|
|
 |