Дата и час: Съб Апр 20, 2024 11:29 am

Виж темите без отговор | Виж активните теми


Начало форум

Часовете са според зоната UTC + 1 час [ DST ]

Търсенето върна 28 резултата
Търсена тема: Секс и още нещо...
 Търси в резултатите:

Търсене 
Автор Съобщение

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Пет Окт 12, 2012 10:08 am 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
ИГРАТА НА ИГРАЧКИТЕ



Дори да имате мъж в леглото си. Дори да не ви се е налагало да му кажете: „Скъпи, обърни касетата.” Все някога сте искала да пробвате.

Всяка история започва със своя афродизиак. Тази започва с една командировка. Преди известно време една мениджърка заминала на тиймбилдинг със свои колежки. Едната тъкмо се била разделила с гаджето си, на другата мъжът й заминал да работи в чужбина, третата живеела щастливо, но несигурно в отворена връзка. Станало дума за това как лекуват амплитудите в сексуалния си живот. Жените започнали да отварят куфарите и да вадят реквизита си - от реалистичен многоскоростен вибратор с тестиси до вакуумен мултивибратор с клитор стимулатор бобър. Само мениджърката отказала да отвори своя куфар. Понеже единственото, което вибрирало в него, бил епилаторът й.
“Ако знаете само колко сме назад” - развика се тя на приятелките си в един бар седмица по-късно. Случайно бях попаднала в шумната компания на тези жени. Мениджър, адвокат, рекламист, продуцент и одитор. Пулсът на техния живот биеше заедно с най-точния атомен часовник. Но станеше ли дума за секс от ново поколение, стрелките им се събираха на 12. Анди Уорхол беше формулирал отлично най-големия им страх. Че спокойно би могло да се живее в една-единствена стая - с креват и куфар. Особено ако в куфара има японски силикон, китайски латекс, пеперудата, подмокрената заешка опашка, ежедневната броеница, надуваемия Бъч или косматия Питър. Беше минал почти век и половина от изобретяването на “Манипулатора” - техният първообраз. Работел с парен двигател и четирима лекари, които сипвали въглища и изпълнявали сложната операция. А все още никоя от нас не бе изманипулирана от подобна машина. Бяхме свикнали мъжете да бъдат еднолични господари на вагините ни. И наистина се страхувахмe, че думите на Анди ще се окажат верни.
Вечерта на голямото наваксване ни завари в друг бар. Петте жени бяха решили да отцепят един денонощен сексшоп. За пръв път въпросът не беше дали ще забият някой мъж от бара, а дали ще седнат на една маса с времето. Понякога, за да бъдеш в крак с него, трябва да си готова на всякакви жертви. „Заради един надървен хуй ще ми вземат книжката бе, хора!”, провикна се мениджърката, която влезе последна в магазина. Беше се разправяла с полицаите за неправилно паркиране. На входа на царството на изкуствените пениси компанията бе посрещната от два съвсем естествени екземпляра. Но сексапилът на продавачите в Sexwellshop беше последното, което я вълнуваше.
Сексшопът е като магазин за авточасти. Всеки избира двигателя, който пасва на модела му. Никой не се учуди, когато жакът на iРod вибратора с лекота облада iРhona на продуцентката. А там и най-упоритите мъжки есемеси трудно се промъкваха. Адвокатката винаги гонеше максимума. Харесваше възрастните мъже с власт, но тъй като в държавата те са малко и са известни, държеше любовниците си в тайна. Винаги залагаше на силни и сигурни карти и съвсем логично се хвърли на китайското чудо с най-много функции: огромен розов вибратор с 4 копчета, 9 програми и 1 клитор стимулатор делфин. Като малка одиторката играеше с момчетата на стражари и апаши. Но отдавна войната на таралежите бе станала война на копнежите. Най-доброто от новите оръжия за нея се оказа мултискоростен вибриращ куршум с дистанционно управление и грапаво силиконово маншонче.
Само мениджърката продължаваше да бръмчи нервно около витрините на секскорекома. Продавачите я навиваха да си вземе вибратор, маскиран като детска играчка. Преди няколко месеца синът й бе открил джойнт в кутията за бижута. “Ако намери и някой анален силиконов наниз, ще трябва да му обяснявам, че Батман е жив и това е опашката му.” И след като подмина пенис-душа (би харчила много за вода), аналния Nexus Vibro (”Колко жалко, наистина ли нямам простата?”), се спря на свързаните топчета за стягане на влагалищните мускули.
Сещате ли се за всички онези красиви вещи, които просто сте искали да притежавате? Един сексшоп е пълен с такива. Стимулатори с ергономичен дизайн от неръждаема стомана, полирана до огледален блясък, сребърни помпи за удължаване на ерекцията, рубиненочервени гривни в кадифен калъф, блестящи стъклени играчки, с които веднага бихте украсили масичката в хола. Може би тук е мястото да спомена и мъжките слипове слонче, които биха стояли добре на всяка жена, стига да имаше хобот. Но когато нещата опрат до това да си пъхнеш стъклена вазичка между краката, търсиш красотата в съвсем банални неща. Като рекламистката, която след няколко обиколки грабна Mr. Salsa Sweetheart. С телесен цвят, изпъкнали вени и главичка като гъба. От всички многофункционални модели, спадащи към S класата на магазина, най-красиво й се стори реалистичното копие на яка мъжка пишка. С романтично име и една-единствена функция. Да влиза и да излиза.
Тази вечер за няколко жени животът изглеждаше лишен от усложнения. Кой се нуждае от рицар, когато е извадил меча от камъка на целомъдрието. Големият въпрос беше: кое е върховното удоволствие и щяха ли да го постигнат съвършено сами?
Минаха няколко дни в тихо жужене. Първа се обади одиторката. Беше запазила маса в един ресторант, където обикновено водеше мъжете си. Всички седнаха на голяма кръгла маса и веднага преминаха към единствената точка от извънредното заседание: докъде е довел тест драйвът на сексуалния инструментариум. Започна адвокатката: “Деветте програми са малко объркващи. Първо главичката се върти обратно на ствола на пениса. После - в една посока с него. По някое време и аз не знаех какво става.” После налапа едно голямо парче от котлета си и с пълна уста продължи: “Но онова делфинче беше така добре дресирано, че изживях перфектния клиторен оргазъм. Най-дългият, който съм имала!” Истината е, че в антракта след дългата й ария се беше случило и нещо друго. Покрай тестването на китайското чудо адвокатката беше обърнала по-специално внимание на фитнес инструктора си - един от онези типове млади мъже, които доскоро подминаваше с пренебрежение. Бяха прекарали 3 дни в леглото. Дали малкият розов булдозер не беше отвързал омотаната й в амбиции сексуалност?
Мениджърката беше пробвала вагиналните топчета в последния ден на работната седмица. “На детето му тече кръв от носа, ще го караме с баща му в болницата, а аз седя и бутам топките. То вътре - сухо, мажа с гела… най-накрая влязоха.” После обаче открила, че с топките шофирането през дупките на улицата било приятно като езда за напредали. Минала с пълна газ през всички, и най-вече през легналите полицаи. Набрала достатъчно смелост, за да остави топките и за презентацията си пред управителния съвет на компанията. “Станах да си чертая графиката и изведнъж усетих как едната топка излиза. И няма сила, която да я спре.” Веднага си представила как снася две вагинални топки пред очите на всички. Не смеела да седне обратно. Било я страх, че ако го направи, топките ще изхвръкнат през устата й. “Ние кофи ли сме, или просто трябва да тренирам повече?” - мениджърката рязко се обърна към съседната маса, където две семейни двойки надаваха ухо към разговора. Носеше топките в чантата си, защото искаше да ги покаже на гаджето си. Беше умна жена и знаеше, че мъжете винаги имат едно наум за бръмчащата играчка.
Одиторката предвидливо беше скрила своята под възглавницата, докато се чукаше с бившия си. За нейна изненада той успя да изпревари куршума. Беше й звъннал в нощта на сексшопинга. След като цял уикенд куршумчето подпирало одиторката като грахово зърно, в понеделник сутринта тя си казала: Bullettime! Първата програма - лекото жужене, било супер. Шестата - якото чукане, още по-добра. Но за да превключи от първа на шеста, трябвало да мине през всички останали. “В сублимния момент се чудиш с коя ръка да държиш дистанционното, с коя да пуснеш порното и с коя да си запушиш устата.” След нелепата случка одиторката беше твърдо решена да намери своята трета ръка. Ако ще и да е на някой непознат в самолета.
Помня историята на една достолепна госпожа, унизена публично (и пред своя съпруг), когато вибраторът в куфара й се включил от рентгена на едно летище. Охраната го помислила за бомба и извикала сапьори от антитерористичния отряд. Още на другия ден госпожата завела дело за 4 милиона долара. Въпросът е кое е по-срамно - да намерят пишка в куфара или куршум във вагината ти, докато минаваш през детектора? И не идва ли срамът от презумпцията, че ако имаш дилдо в нощното си шкафче, нямаш мъж в леглото си?
“Мисля, че за никоя от нас не е проблем да забие който и да е мъж в този ресторант”, сопна се рекламистката, докато си оправяше сутиена. Черното й тефтерче беше дебело почти колкото Стария завет, но с времето тя все повече предпочиташе качеството пред количеството. А и понякога просто нямаше време за експерименти. В своя Salsa Sweеtheart беше открила доказано качество и количество за моментите, в които й се искаше да остане сама и да потанцува латино с един истински професионалист.
У продуцентката iРod вибраторът също беше предизвиквал страст. И майчина обич. Тя беше подходила точно като за среща - запалила свещи, пуснала музика, дори парфюмирала красивия бял уред, който вибрирал с басите на музиката. Роби Уилямс или Шаде? Хардрок. Първият оргазъм бил силен. Но вторият я оставил с неочаквана празнина. Посторгазмена депресия? Не съвсем. Изведнъж й се приискало да има някой до себе си. Някой, който точно в този момент да остави играчката на пода, да угаси свещите и да я прегърне. Страничен ефект, който не бил описан в листовката.
Замисляли ли сте се колко лесен би бил животът, ако беше само секс. Ако всичко опираше само до това да се оправим с някоя играчка. Ако сексът разчиташе само на един акумулатор, а не на електричеството между двама. Играта е сложна. Вибраторите са водоустойчиви, а мъжете изискват системно поливане. И само когато го правиш, би имало смисъл от костюма на полугола градинарка - с престилка, откриваща гърдите и избродирана ягодка на бикините. Трябва да имаш някой, който да го свали. А когато този някой те обича, и най-бруталната играчка би била перце в ръцете му.
Докато си мислех над тези неща, одиторката отново беше поканила бившия си на по едно малко преди лягане. Веднага след вечерята адвокатката тръгна да търси денонощен магазин. Фитнес инструкторът закусвал, а в хладилника й имало само сметана. В таксито продуцентката получи есемес, на който този път побърза да отговори. Рекламистката също бързаше към вкъщи. Майка й беше дошла на гости и имаше вероятност първа да посрещне салса пениса с въпроса “Нима омъжих дъщеря си за булдозер?”. Същата нощ мениджърката прави любов. Гледаше гаджето си в очите, докато свършваше. После го целуна и му каза, че е най-щастливата жена. Беше сигурна. Най-добрият има естествен цвят и една-единствена функция. Да влиза и да излиза.






AMIKA

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Пет Юни 15, 2012 9:02 am 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
Извън контрол


Животът е изпълнен с толкова прекрасни парадокси! Как бих могла да разкажа всички неща, които открих напоследък. За това как предателството може да бъде форма на искреност, а верността – форма на лицемерие. За това, че размерът няма и никога не е имал никакво значение за секса (игнорирайки патологичните случаи, разбира се – и в двете посоки). Само човекът зад размера е важен и ако той не става, жалко за размера. Как оргазмът няма значение за любовта. Само човекът зад оргазма е важен. И пак - ако той не става, жалко за оргазма! Колко е тъжно, че губим толкова време в суета и страх. Понеже в крайна сметка единственото, с което разполагаш, си ти самият. И нито размерите ти са важни, нито оргазмите, които доставяш или дори които не доставяш на някого.
Дълго време умирах от страх как изглеждам в очите на другия, какво казвам, как, кога. Какво правя, как, кога. Правех планове – сега ще се държа така и така, задължително ще го попитам еди си какво и в зависимост от отговора... А после моментът идваше и нещата се случваха по техен си начин. И така един ден разбрах, че разполагам само с две неща – с това, което съм и никой не може да ми отнеме, и с мига. Аз в този миг. Това са моите дадености. Всичко друго е извън обсега на моя контрол.
Мислех да прекарам въпросната вечер в четене на „Хиляда и една нощ“ (пълната, нецензурирана версия – великолепна поезия, искрящо чувство за хумор и омайваща еротика), обаче... както стана въпрос вече, нищо не можеш да контролираш. Земята се върти и те повлича и теб, просто е.
И ето ме сега – скандално топла вечер, година 2012, аз седя на един бар-стол в Mascara, полата ми е твърде дълга и твърде тясна (не знам дали сте усещали тези магически способности на женския организъм, които карат тялото ти да наедрява от само себе си в периода след овулация, въобразявайки си вероятно, че е бременно, и после, като разбере, че се е объркало, да спихва изведнъж) и единственото, което се опитвам да контролирам, е играещото ми око. Нали знаете какво означава „да ти играе окото“ - едно такова дразнещо, непрекъснато, невидимо, нервно трептене. Полудявам. Вече трети час седя и симулирам пиене на алкохол, като всъщност пия трета минерална вода. А окото играе ли, играе. „Спомняш ли си как беше? Ако ти играе лявото око, на хубаво ли е или на лошо?“ - питам мъжа с мен, когото от благоприличие ще наричам оттук нататък „мъжа ми“ (като запетайката е за отбелязване на благоприличието), който скучае точно колкото и аз, че и повече, дори окото не му играе. Обаче сякаш някаква невидима сила не ни позволява да си тръгнем (като във филма на Бунюел „Ангелът унищожител“). „Не знам. Ама че глупости!“ - отрязва ме той. Според мен е почти пиян. От скука, не просто от алкохол. Гледам го в гръб как се отдалечава и изведнъж като във филмите в съзнанието ми проблясва реминисценция как в един минал преди десетина години мой живот един друг мъж се отдалечи така от мен, приближи се до руса, къдрокоса жена, прегърна я през кръста и я целуна по ухото пред очите ми. А после ми каза, че му е бивше гадже и той така си се държал с бившите си гаджета. Още по-после се оказа, че в онзи момент все още му е била бъдещо гадже. Както и да е. Поиска от мен някак така да го измислим, че да сме си тримата. Аз тогава не се навих, нали бях малка и глупава, сега ако ми беше... Защото вече знам не само какво е да сме трима, но също така и какво е да сме четирима, петима... Нямам предвид групов секс, естествено. Просто вече знам, че не само мога да го понеса това, но дори мога и да го практикувам.

Точно в този момент, когато картинката в съзнанието ми се стопява, поглеждам часовника на телефона си и виждам, че е точно 22:22 ч. Пожелавам си нещо съвсем по ученически заради четирите еднакви цифри. Дори не осъзнавам какво точно си пожелавам, отмествам очи от циферблата и пред очите ми, лявото продължава дяволски да играе, застава мъжът от миналия ми преди десет години живот. В този момент разбирам не само че желанието ми се е сбъднало, но и какво точно е било, а също така и че да ти играе лявото око е... наистина дяволска работа. Може да е на хубаво, а може и да е на лошо.
Той - отслабнал с 15 килограма. А аз – с корем във фаза три дни преди пълнолуние. Той - прекарал 3 години в Рио (така фамилиарничеше през цялото време с великия Де Жанейро). А аз – прекарала три години пред компютъра. Той – спечелил на комар джип „Порше“. А аз... дори не мога да се самоиронизирам по този параграф, нямам материал за самоирония. Прегърна ме, целуна ме по ухото и точно в този момент се появи ,мъжът ми (запетайката е заради благоприличието, нали помните). Човекът от Рио разбра, че сме заедно, и се засмя: „Спокойно, ние сме бивши гаджета“ - каза той. „Знам – отвърна ,мъжът ми. - Спокоен съм.“ И обърна половин чаша уиски. После ни попита кой какво иска за пиене и пак тръгна към бара. Беше изтрезнял и искаше пак да се напие, разбрах го. Като се върна, вече беше станал заядлив. „Виждаш ли, на хубаво е да ти играе лявото око“ - ми каза.
Честно, и аз малко се понапих от нерви. Защото си имам стройна теория за отношенията с някого, с когото си се разделил. Изградих си я в годините, когато още ме привличаше непримиримостта, когато смятах, че страстта е всичко (това все още го смятам, де). Според моята теория не можеш да си добър приятел с бивши любови (ако са ти били истински и силни) и да си искрен. Мислех си, че нещата остават да живеят в теб със същите наситени нюанси и емоции. Тогава още не знаех, че е възможно човек така да забравя! Та Рио беше един от „бащите“ на моята теория. Много отдавна исках да го видя насаме и да го погледна в очите и ето това се случи тази вечер. В момента, в който го погледнах обаче, тази моя теория рухна. Защото разбрах, че всички тези любови, и то точно най-дълбоките и най-силните, и най-болезнените, са ме извадили от равновесие и са ме променили. И че в настоящия момент от живота ми ужасно много ценя тези промени и съответно хората, които са ми ги причинили. Не само ги ценя, ами и стъпвам върху тях, оцелявам благодарение на тях. И дори започвам да ценя все повече всеки следващ, който успее да се добере до душичката ми и да я погали, и да я рани, и да ме промени. Защото това става все по-трудно, но, Боже, колко е кошмарно, ако не се случва! Опитах се по някакъв начин, без думи, да му кажа на Рио, че съм разбрала какво е направил за мен, че съм му благодарна и за това, че създаде, и за това, че съсипа теорията ми.
Накрая той почти насила ни качи в джипа си и ни закара до вкъщи, защото май усети, че и двамата сме в почти безпомощно състояние. Този тип преди, докато бяхме заедно, го мъчеше някакъв светски бяс и олимпийски стрес, а сега гледаше отгоре-отгоре на цялата „лудост“, не пиеше, пушеше някаква пура и разправяше как Рио го излекувал от всичко това. Попаднал първо на някаква бразилска проститутка „от джунглата“ (сигурно джунглата там е нещо като Околовръстното тук), която му разкрила неподозирани истини за собственото му тяло, а после - на някакъв бразилски шаман, който го довършил. И моят човек се променил завинаги. Аз хич не вярвам на тези „променени завинаги“, обаче не се бяхме виждали доста отдавна и не можех да се скарам с него. И понеже умирах да се скарам с някого, се скарах с ,мъжа ми. Ама здравата се изложихме пред джипа и неговия собственик. Точно като съпрузите алкохолици от „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Само дето бяхме тяхно нелепо копие. Човекът ни остави с облекчение пред къщи, пожела ни „крепък сън“, какъвто бил неговият всъщност след завръщането му от... знаете къде (странна работа, хората се умиротворяват по традиция след Индия, Тибет и т. н., а този – след Рио?!). Ние се качихме с асансьора до първия етаж, бяхме мнооо-го зле просто и се проснахме директно на леглото. И в един момент – нали знаете онзи миг на делириум, когато душата се отлепя от тялото, гледа го отгоре и хич не й се връща в този труп – та точно в този момент ,мъжът ми каза: „Искам да правим секс.“ „Едва ли“ - казвам аз и добавям с немощен глас: „Няма смисъл.“ Последното го казвам, защото знам, че няма по-сигурен стимулатор за чифтосване за един мъж от внезапната поява на бивше гадже на жена му в добра форма. Или на негово бивше гадже в добра форма, обаче тогава обикновено се сдухват. „Не, искам“ - повтаря той. Минута мълчание в памет на загиналите във всички подобни битки по света. „Посъблечи се малко, де“ - изнурено ме подканя той. Събличам се. „Ох, много ми е лошо“, мърмори той. „Е, нали ти настояваше. И на мен ми е лошо, ама се съблякох, за да ти угодя.“ Той започва някак си да се съблича. Голяма мъка! „Много ми се прави секс!“ - опитва се да ме убеди. „Виж какво, няма смисъл да ревнуваш. Аз съм приключила с този човек. Кво като е бил в Рио и има джип!“ „Не, бе, не е заради това. Искам...“ Яяя – забелязвам аз с периферното си зрение, – той наистина искал! Иска, обаче се е проснал по гръб и не мърда. Възбуден мъртвец ви казвам. Моят вестибуларен апарат обаче също не е в най-добра форма и не ми е до такива пози. „Ааа, не, като искаш, започвай!“ - и се просвам до него по гръб. Минута мълчание в памет на всички загинали и в тези битки. „Знаеш ли какво ми се иска? - проговори възбуденият мъртвец. - Никога не сме правили точно това.“ Ох, Боже, сега ли намери?! „Искам да те гледам как го правиш сама.“ „Да ме гледаш как го правя сама?! Нали ТИ искаше да правиш секс, не аз.“ „Да, обаче не искам по традиционния начин. Искам да опитаме нещо ново. Направи го заради мен, моля те.“ Дааа, това ще е нещо различно. Досега винаги поне това съм го правила единствено и само заради себе си. А сега и това трябва да споделям. „Ами, не знам...“ „Ще е много възбуждащо!“ „Не знам какво толкова си представяш! Според мен ще ти е скучно.“
Не стига, че цял живот се чудиш дали си добър в секса, ами сега настана време да се чудя дали съм добра в мастурбацията. Ужасна работа, да ви кажа, ама след три уискита е по-малко ужасна. Лошото е, че в един момент се сетих: ами той така излезе от ситуацията. Изведнъж си е представил какво трябва да прави на много пияна глава и си е казал: „Кой ме би по главата да искам секс?! Какво да правя сега?! Ама защо наистина да не опитаме нещо ново? Хем няма да се мъча, хем ще се покажа като експериментатор.“

И така в най-неподходящия момент, опитвайки се да угодя на възбудения мъртвец, си помислих какви планове имах само преди броени часове за тази вечер. Никакви. А ето сега правя нещо за първи път. И се чувствам и ужасно, и неловко, и ми е смешно, и ми е забавно, и по някакъв начин ми е страшно хубаво, че - алилуя! - все още има неща, които да правя за първи път. Добре, че съм с бавна обмяна на веществата, разсеяна, трудно загрявам и три пъти слава богу, че не съм много влюбчива. Иначе сега, на 36 години, какво щях да правя, ако вече бях правила всичко?! Щях да си чета например 547-а приказка на Шехерезада. А аз отидох на парти, въпреки че не ми се ходеше. Не си тръгнах, когато ми се прииска. Не прекратих с едно кимване разговора с Рио, както реших в мига, преди да го погледна в очите и да рухне старата ми теория. И не отказах да задоволя желанието на възбудения мъртвец за нещо различно, макар че това беше спонтанната ми първоначална реакция. Понякога е страхотно да не правиш каквото искаш и да оставиш ситуацията да се изплъзне от контрола на желанията ти.





Ирис Крилатска

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Сря Фев 22, 2012 1:27 pm 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
ПРОСТОТАТА



Вървя си по ‘Евлоги Георгиев’ към Орлов мост и си мисля за предстоящата ми среща с Ева. Ева е секси мацка, която е не просто красива, но излъчва онзи неотразим чар, комбиниращ ум, стил и пробудена сексуалност. При Ева всеки жест е флирт със света, провокиращ, приканящ. Сякаш е изгубен континент, търсещ своя конкистадор, който да го насели с идеи, мечти, настроения, да развие на него цивилизация, да го пробуди за реколти и пълноводия. Флиртуващата сексуалност на Ева няма общо с привидно сходното поведение на онези жени, които търсят внимание или гледат да си намерят спонсор. Ева е уравнение с 9™ неизвестни, многозначно като онова на Шрьодингер.
Продължавам да вървя по улицата и да мисля как да реша това уравнение, така че да се озова в крайната сума, демек в Ева. Заплеснал съм се дотолкова, че светът наоколо не съществува – очите ми не виждат, ушите ми не чуват, аз съм на срещата с Ева, която се развива по сто различни сценария едновременно, всичките от които включват остроумия, интересничене и други форми на перчене от моя страна. Затова и не виждам, че насреща ми върви бабичка. Не виждам и че тя не ме вижда, в резултат на което се цапардосваме напречно и се строполясваме надлъжно. Бабичката се оказва от ромски произход, с мазна забрадка, дърт мустак и един зъб в устата, при това крив. ‘Абе момче, не фидиш ли къде одиш, ше се утепем.’ Аз се извинявам и понечвам да тръгна, но тя се вкопчва в мен с пророчески хъс и ми вика, ‘Дай да ти гледам на ръка, че да ти казвам бъдещето.’ Аз нали съм още замаян, та не се съпротивлявам. Взима ми тя ръката и започва да я гали с мръсни пръсти.
‘Момче,’ вика, ‘много го мислиш това живота. Животът е сложен само за невежите. Красотата му е в неговата простота и закономерност. Всички неща са свързани. Малкото отразява голямото. Каквото горе, такова и долу.’ И тук ми цитира Уилям Блейк на чист английски:
To see the world in a grain of sand,
And a heaven in a wild flower,
Hold infinity in the palm of your hand,
And eternity in an hour.

‘Ти имаш голяма идея в главата, ама се пОтиш да я измътиш. Не се пЪни, великите идеи са прости. Трябва само да ги фидиш отвисоко. Ама първо се научи да си гледаш в краката. Дай по тоз случай два лева, да купим леб на челядта.’ Кво да праиш, след такава реч мога ли да не й дам.
Продължавам да вървя по ‘Евлоги Георгиев’ и вече не мисля за Ева, а за простотата на света и породеното от нея величие. В клин и в ръкав се сещам за онази история, в която любима ми брада и баща на Американската психология, Уилям Джеймс, се страшно ядосал на себе си при публикуването на най-известния му труд, поради обемната му талия (500 страници). ‘Никоя голяма идея не заслужава да бъде разтягана в толкова страници,’ казал той и набедил книгата си за провал (което не й попречило да стане най-известният труд по психолоия на 19ти век). Едуард Телър пък, откривателят на водородната бомба, веднъж, след обилна закуска от две попари и ‘мечка’ (туй навремето се викаше на комат топъл хляб пълнен със сирене), казал на баба си, ‘Основната цел на науката е простотата. Колкото повече научаваме и разбираме, толкова повече нещата изглеждат прости.’
Вече съм с Ева и съм забравил за плановете ми да се наместя в междуредията й. Опиянен съм от заразния пророчески тон на манга бабичката и бълвам развълнувани теории за същността на битието. Разправям на Ева как множество хора вярват, че животът е борба и трудности. Пеня се как всичко това е причинено от гастрита на неразбирането. След това правя семантичен шпагат и я връщам 25 века назад към мисълта на бай Лао за разликата между знанието и разбирането. ‘Първото е количествено натрупване на факти,’ казвам лочейки трета бира (то от философстване се ожаднява), ‘второто е качествено и се изразява в тяхното интегриране.’ Тук без връзка цитирам Гьоте, който между два банкета рекъл, ‘Човек вижда толкова, колкото знае.’ Гьотето бил известен с обичта си към охолствата, което си личало от чорбаджийското му шкембе.’ ‘Всъщност Гьоте е имал предвид разбиране, а не знание. Това го знам със сигурност,’ смигам аз на Ева, ‘защото кучето ми е медиум и се допитахме лично до гьотевия дух.’ Следват още несвързани брътвежи с философско-екзистенциално бельо под общия знаменател ‘хвърчаща слюнка и ръкомахане.’ Ева, противно на всяка типична мацка, ме гледа очаровано и ме облъчва с талази от отлежалия си (single barrel) чар, сякаш ентусиазмът ми да споделям своите емоционално-интелектуални цунамита я вълнува нечовешки. Може би си мисли нещо от сорта, ‘Този пич като го гледам как стяга мускули и святка с очи, докато говори, си представям как ли ебе.’ Е, по-скоро ме гледа така, защото, разпален от темата и забравил всякакви планове, я облизвам с огнени езици, че даже й галя бедрото съвсем несъзнателно.
‘Животът е вдъхновяващо красив в своята простота,’ продължавам да дърдоря на Ева, докато вървим към тях. ‘Трябва само да се отдалечим от дърветата, за да видим гората. В този смисъл, пък и в друг, знанието (за дърветата) е нужно, но недостатъчно за разбирането (на гората). Затова казват (онези, които никога не познаваме по име), че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Ако трябва да обобщим, то ще кажем (защо, по дяволите, говоря в множествено число), че разбирането е интегрирано знание. Колкото повече взаимовръзки правим, толкова повече разбираме.’ Барманът в кафето кима одобрително, но по съвсем друг повод.
‘Мистерията на вечноизплъзващото се щастие се изпарява, когато проумеем, че го пъдим с пресягане. Както е казaл мистичният Били, ‘Тоз, който към радостта се пресяга, крилата й същност разрушава. Но който радостта целува в полет, живее във безкрайната й пролет.’ И още, ‘Животът е възторгът от живота.’ В този смисъл репликата на плешивия пендехо Алън Гинзбърг, ‘Всичко е свято и всеки е свят,’ придобива съвсем конкретни цици.’ Последното явно е повлияно от соматичните ми набези към деколтето на Ева. Тя пък ме стиска за задника, докато кима в съгласие. Влизаме във входа с танго стъпка. Аз ходя с краката й, тя е цветът на ръцете ми. В асансьора плетем езици на една кука. В коридора хвърчи перушина от дрехи. Разливаме се на пода, където час се стопява във взаимно засмукване, сякаш сме на състезание по ядене на стриди. Смуча й ръцете, краката и всички отвърстиета с жарта на поет от немския романтизъм. После ставам проникновен. Времето се затичва, температурата скача. Целите сме мокри и блестим като тюлени. Плъзгаме се един по друг в стакато. Опиянението кулминира в трансперсонално видение – аз съм в Ева и се разхождам из пейзажите на същността й. Седя сред хълмовете й и гледам без дъх изгрева в Ева. А да видиш изгрев в нечия душа е преобразяваща гледка, която ви свързва за цял живот.
Всичко това го сънувах снощи. С Ева още не се познаваме, но някой ден непременно ще се срещнем.





NAV

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Вто Яну 24, 2012 9:05 am 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
ГАРА ЗА ТРИМА


Или за щастието да бъдеш употребявана и лъгана



Един приятел актьор се тръшкаше на тази тема. Гаджето му си имала гадже, когато му станала гадже, и той се чудеше да се безпокои ли или... Абе не, направо си се безпокоеше. “Аз – каза ми той – съм много чистоплътен за такива неща. Никога не започвам нещо ново, преди да съм приключил със старото.“ После ме погледна в смисъл: а ти? Замълчах си. Щото...
Знам много добре, че е тежко да делиш леглото с призраците на минали гаджета на настоящата ти любов. Тесничко е при това – призраците понякога са доста надути от прекомерна употреба и заемат повече място от хората от плът и кръв. И като си легнете – ти с твоите призраци, той с неговите, – може да стане страшно.
Още по-гадно от това да делиш легло с куп призраци е да знаеш, че този, който току-що те е хванал за ръка, още не си е пуснал другата от предишния. Гадно е и ти да си този предишният. А най-гадно е да си по средата на сандвича.
Винаги е по-лесно да си пуснеш ръката, ако някой те тегли за другата. Не е честно, но е по-лесно, а между честно и по-лесно аз, признавам си, в 90% от случаите избирам второто. В 90% от случаите.
Знаете, има такива връзки – просто трудни, много трудни. Моята беше такава. С незабравим летящ старт, кратко време за полет и после - пуууф! - период на свободно падане, по време на който и двамата наблюдавахме случващото се съвсем безучастно. И накрая се забихме в земята с такава страшна сила, че изкопахме кратер с не знам си какъв диаметър. Грозен кратер. И сега аз седя на ръба на кратера, гледам катастрофиралата машина и се чудя дали е възможно пак да я вдигнем във въздуха. Защото в крайна сметка ние и двамата оцеляхме при катастрофата, само машината се скапа. Любовта е машина, да знаете, не е нещо друго. Откакто го разбрах, си го повтарям непрекъснато – любовта е машина, машина, машина... Тя се пази, поддържа, сменят й се частите, смазват се, изчукват й се тенекиите, боядисва се. И се използва, употребява, експлоатира. Всекидневно. Не се оставя да ръждясва, това е най-вредното. Това много отдавна го проумях и от онзи момент нататък никога не съм се пазила „да не ме използват“ - големият ужас на много жени.
Неее! Използвай ме! И аз ще те използвам! Защото нищо друго не ни остава. Използвай ме за всичко – за емоционален отдушник, за душеприказчик, за секс, за приятел, за враг дори, когато имаш нужда. Използвай ме да ти върша работа, да те успокоявам, да ти улеснявам живота. И аз ще го правя. Какво друго, по дяволите, да си правим в една любов, освен да се използваме! Нямам друга идея за любовта, наистина. Всичко друго е вятър. То задвижва машината, но не е самата машина.
И докато си седях и гледах облещено грозната картинка пред мен, наблизо мина един човек. Прегърна ме, заведе ме на вечеря, даде ми да пия уиски, показа ми едни странни мигащи гирлянди (като за елха, ама не са за елха, нямам идея за какво са), които си беше купил, и ме помоли да му помогна да си ги отнесе у дома. Не че не можеше да се справи сам, това е ясно. Винаги съм знаела, че мен трябва да ме излъжат. Аз, разбира се, знам, че ме лъжат, и те знаят, че аз знам, обаче никога нямаше да тръгна, ако този човек просто ми беше казал: „Ела у нас.“ Няма как да стане. Научила съм се, че е много по-мъдро да се правиш, че вярваш на очевидни лъжи, отколкото наистина да вярваш на съмнителни истини.
Та значи помогнах му да занесе светещите гирлянди. Лудница! После той ми помогна да се съблека. След няколко дни ми купи някакъв парацетамолен прах, защото бях настинала. После ми даде пари назаем. После аз му уредих една важна за него среща. И му изгладих ризата преди срещата. И нахраних котката му, когато беше три дни командировка. Беше лесно, просто лесно. Бях забравила какво е, когато е лесно. И колко чудесно е някой да те използва просто защото това е единственият начин да бъдете заедно.

Да, знам. Знам голямата опасност, която дебне зад ъгъла по пътя на това толкова чудесно взаимоползване. Един ден може да остане само то или да разберем, че винаги е било само то, и да попаднем право в разтворената паст на бита и нещата от всекидневието, на дребнавото „ти на мен, аз на теб“. Обаче не ме е страх особено. Първо, защото в тази паст вече съм била, ще я позная бързо и като Пинокио от приказката веднага ще запаля свещ вътре и ще чакам чудовището да кихне, за да ни изхвърли. И второ, защото дотогава машината ще е бачкала здраво, ще е добре смазана, а акумулаторът й ще е зареден. И докато седим двамата в търбуха на бита и го чакаме да кихне, любовта ще си работи.
И сега съм в една такава ситуация... Аз магарето в калта може и да си оставям понякога, обаче не и любовта в кратера. Та тя е чисто новичка тази любов, наистина съвсем неизползвана. Не мога така лесно да махна с ръка. Не искам. Всъщност дано причината за катастрофата да не е някакъв фабричен дефект, че тогава значи всичко е било предопределено.
Засега смятам да се отдам на щастието да бъда употребявана, лъгана, поена с уиски и събличана, да храня котки, уреждам срещи и гладя ризи. И да се питам: ако всяка любов е машина, дали всяка машина е любов?
Сигурно щеше да е по-чистоплътно и по-честно, ако бях обърнала завинаги гръб на злополучната си любов и се бях отдала изцяло на благополучната. Обаче, както вече стана ясно, рядко избирам по-честното.





Ирис Крилатска

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Пон Ное 14, 2011 3:35 pm 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
ТРИ ЖЕНИ ЗА НЕЖНОСТТА


В началото на 2011-а една от най-големите световни агенции за статистически проучвания – GMI, анкетира 8300 европейци от 17 страни за степента на проява на нежност и доброта в живота им. Оказа се, че като най-нежни се самоопределят унгарците, а като най-малко – чехите. И някъде по средата, на 9-о място, е България. Всеки втори българин смята, че стресът (според проучването се оказваме най-стресираната нация в Европа) е причина да не споделя достатъчно нежни моменти със семейството и приятелите си. А над половината анкетирани наши сънародници вярват, че страната ни би била по-добро място за живеене, ако проявяваме повече доброта един към друг. Подкрепяйки това твърдение, три Еви, познати на читателите ни - Нежна върба, Рачешко рулце и Пияна вишна, споделят своята гледна точка.

Нежна върба за закусването бос
Ако можех да снимам нежността в живота ми, албумът може би щеше да изглежда така:
Малка съм. Много рано сутрин баща ми внимателно повтаря името ми, за да ме събуди за детска градина. Още рошава се правя, че отивам към банята. И хоп - завивам към спалнята на нашите, мушвам се при майка ми и се гушвам в нея, докато спи. Колко много обичах това!

На морето двете носим рокли на цветя, дълги до петите, с голи рамене. Обещали сме си, че когато порасна, пак ще се обличаме еднакво и ще бъдем приятелки - малката и голямата.

В септемврийска сутрин излизам по-рано за училище. Ще си купувам кецове. С лека досада, както им се получава на тийнейджърките, казвам чао и махвам с ръка като в песен на ABBA. Мама ме целува нежно, а вечерта виждам само чантата й и телеграма от “Пирогов”. И вкъщи става тихо.

Най-добрата ми приятелка ме прегръща нежно, кани ме у тях, пуска Queen и семейството й става все едно мое за известно време – с топлината, смеха, уюта в дома им и това, че са заедно.

А вкъщи сиамката ми, влюбена до уши в баща ми, промяуква притеснено, когато той изпъшква насън. Работи много, мълчи и заспива рано. Аз правя кекс и му го оставям на кухненската маса със стихотворение.

Междувременно някой, някои се опитват да ми бъдат гаджета. Аз също опитвам да прескоча границата на общуване, след която можеш да бъдеш спокойно себе си, да приемеш другия какъвто е и да го обичаш за това. Нежността е цвете, убеждавам се. Трябва да го посадиш и да се грижиш за него всеки ден.

Въпреки че спя, допирам нежно глава до бузата на някой, който ме е вдъхновявал и е развихрял неприличните ми сънища. Правя го, докато целува извивката на шията между ухото и рамото ми. После закусва бос.

Истински си спомням нежността, когато ми повтаря тихо тази дума, докато танцуваме една нощ на фона на песен на Марк Нопфлър. Не смея да обичам този някой, защото всички, които съм обичала много, си тръгват внезапно.

Така прави и той. Тогава разбирам, че животът се случва тук и сега и има моменти, които не можеш да върнеш. И колко е важно с какво ще ги изпълниш.

Нежност е, когато една от най-добрите ми приятелки кърми бебенцето си, родено на рождения ми ден. Нежен е и моментът, в който осеммесечната ми кръщелница по време на кръщенето си в църквата свива устнички и прави бръм с тях, за да развесели близките си. Колко е малка, а вече се грижи за усмивките на другите!

А аз се питам къде се учи нежността? Може би първо вкъщи? Ако родителите нямат време за това? Или не знаят как да преподават? Дали човек ще разбере какво е в училище или на улицата или от медиите?
Разглеждайки албума с моменти на нежност в живота ми, си давам сметка, че тя се оказва най-голямата сила. Да я откриваш, да я носиш в себе си, да я подхранваш, да я вливаш в това, което правиш, да я излъчваш, каквото и да те заобикаля. Ние не само избираме реалността и посягаме към това, с което да напълним своята. Ние я градим, както смисъла на обществото и времето, в което живеем. Всеки избор е стъпка в лабиринта, водещ към бъдещето. Даже думите, които казваме, мислите, които допускаме в главите си, са от значение. Привличаме да ни се случва това, което носим дълбоко в сърцата си. Прекрасно би било то да е нежност.

Рачешко рулце се оплита в паяжина
Обикновено пазим нежността си за близките, както и нервните изблици, скъпите подаръци и разрошените коси сутрин. В крайна сметка не се очаква да сме нежни с непознатите по улицата. Сигурно затова помня една случка. Случайна случка на улицата. Тази специално беше с голяма локва по средата, тротоарите от двете страни бяха заети от коли и аз някак си трябваше да прескоча локвата. Можех да използвам засилка, лост или други лекоатлетически техники. Точно обмислях коя е най-добрата и видях как локвата отразява една протегната ръка. Беше мъж, наглед съвсем обикновен, който ми помогна да прескоча водата. И ми се усмихна след това.
Бог да те благослови, човеко, защото това беше неочаквано нежно, дори два пъти по-нежно, дошло от някого, когото не познавам.
Понякога можеш да получиш нежност и от мъжа си и това също го помниш. Една от малкото нежности от моя мъж беше заради мусаката. В началото на общия ни и без съмнение щастлив път се опитах да сготвя първата мусака в живота си. Толкова я оплетох, че се разревах. И тогава моят чисто нов мъж ме заведе на ресторант. Нежно, нали!
За да съм ясна – в моята лична класация за нежност не могат да попаднат действия като: „...и той напълни джакузито, сипа ароматни соли в него, наля вьов клико в чашите и я пренесе на ръце до банята.“ Честно, това ми се вижда толкова рекламно. Това е саморекламата на мъж, който е гледал 2-3 романтични комедии и е видял, че така нещата ще му се получат. Както казваше учителката ми по литература в гимназията: „Липсва ти самостоятелно мислене.“ Та според мен на такива мъже им липсва самостоятелно мислене и каквато и нежност от тях ще ми е подозрителна за баналност. Не че имам рецепта каква точно да е нежността, но ако обичат, да измислят нещо друго.
Номер 1 в моята лична класация за нежност е история, която наскоро ми разказа една приятелка. С мъжа, който сега й е мъж пред властите на Република България, са пресни гаджета. Когато се събудих до него една сутрин, каза приятелката ми, видях, че от моя кръст излиза една дълга сребърна нишка. И стига до неговия кръст. Не си го измислям и никога по-късно не го видях.
Тогава си помислих, че бих искала да съм паяк посредата на паяжина, изплетена от дългите сребърни нишки на нежността. Никога не съм изпитвала недостиг на секс, и то не защото съм най-сексуално активната личност на света. Но недостигът на нежност ме убива. „Обичай ме нежно, обичай ме за дълго, допусни ме до сърцето си, защото там ми е мястото“, пее Елвис. И е ужасно прав да иска точно това от живота.


Пияна вишна среща извънземни
В едно мрачно и никакво кино през 1983-а аз седях, обляна в сълзи, и гледах как И Ти от филма на Спилбърг протяга предългия си фосфоресциращ пръст към малкия Елиът и казва „Е.T. go home” или нещо подобно, а наблизо го чака летящата чиния, за да го отведе сред звездите.
Тогава за първи път разбрах какво е да изпитваш нежност. Как те връхлита, как те разплаква и колко си безпомощен пред нея. Дори пред любовта не си толкова безпомощен. Не се шегувам, въобще не се шегувам. Бях готова да зарежа всичко и да тръгна и аз с И Ти, извънземното - първия обект на моята нежност. Не съм съвсем сигурна дали всъщност не го направих и дали това не предопредели всичко.

Години по-късно лежа в една мрачна и никаква болнична стая, гледам слънцето навън и чакам. Миналата вечер ми е като в сън. Спомням си само как след тричасови мъки и болки от мен извадиха едно мъничко, много мъничко бебче и го сложиха на корема ми, а после ми го взеха – защото е мъничко, много мъничко. Коремът ми обаче помни и никога няма да забрави допира на горещото телце, тук-там покрито с нещо като първичната кал. И това ако не е извънземно! Сега майката до мен кърми своето момченце, а аз чакам. Изведнъж вратата се отваря и ми носят дъщеря ми. Прозрачна, цялата все още в мъхчета, облечена в пижамка, която очевидно й е голяма. Мека, нежна, неописуема, незабравима моя. Все още прилича на извънземно, току-що кацнало отнякъде, личи й, че дълго време е прекарала във водата.

Няколко години по-късно в един мрачен и никакъв есенен следобед бях готова да дам половин царство, за да продължавам да лежа в леглото, в което лежах, точно с този мъж („на сърцето ми, на живота ми“ – казвах си тогава) и мигът да се разтегне до свършека на света. Както става обикновено, мигът свърши, мъжът свърши и всичко свърши. Обаче каква концентрация на нежност имаше тогава! Още я усещам и винаги ще я усещам. До свършека на света, със сигурност. Защото знам колко трудно падат черупките, броните, покривалата, грубата кожа. Колко дълго падат. Поне при нас беше така. Може би тогава за пръв и последен (е, поне засега) път видях някой мъж наистина гол. Беше толкова гол пред мен за онзи един миг, че от очите му ме погледна онова извънземно, което е бил, когато се е родил, а после старателно и бавно е бил маскиран като възрастен – от кого ли не и от какво ли не. Както се е случило и с всички нас впрочем.

Имам и други срещи с извънземни, но тези трите по някакъв начин промениха живота ми.
Нежността е сила, особена форма на осъзнаване, на проникване зад видимото, на мъдрост дори. И тя не идва от теб или от някой друг, просто си идва, пада от небето. Не се случва толкова често. Затова с Нежна върба и Рачешко рулце решихме да пишем за нежността. Защото и трите сме наясно, че е рядкост, че е важна, че ни променя и че не можем без нея.



Текст:
Лилия Стамболова, Адриана Попова, Ирина Иванова

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Вто Ное 08, 2011 8:50 am 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
Тъпият мъж не разбира, че е убил.

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Сря Ное 02, 2011 9:07 am 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
Ето това открих по темата за "още нещо"


"Под маската на безупречният ми цинизъм, се крие един отчаян романтик. А точно той е забъркан с две кубчета сантимент, три четири песни влезли в графата класика и една кофичка кисело мляко.

Не ми пиши послания, изчела съм хиляди такива и всяко от тях е свършило на боклука. Не ме замервай с Крис Де Бърг, 17 годишната у мен си е сложила жълтите латексови ръкавици и мие плочките в банята. Не ми предлагай коктейли, от подсладителите ми се драйфа и всъщност, ароматите на кокос, ванилия и манго са поносими само в шампоаните и в прането ми.

Не ми прави комплименти, станали са ми навик. Не ми казвай, коя съм, това отдавна го знам. Не ми купувай цветя, мъртви са. Най- стойностното цвете, което получих беше от станиол преди 25 години.

Не ми показвай изгреви, залези, плюшени мечки и динозаври на сърца. Тия работи, аз съм ги нарисувала. Не ми поднасяй панираното си сърце върху канапе от рози и дъжд от смокини. Преяждала съм и повръщала хиляди пъти, а душата ми е мокра до нивото на река Дунав. В сантиметри.

Не ми рисувай камина, всеки ден й чистя пепелта и й нося дървата. Не ми пробутвай чашата си с вино, имам алергия към танин. Не ми постилай чаршафи от сатен, неустойчиви са и непрактични са, а съм свикнала да ме

пързалят.

Не ме дръж като скъпоценност, знаеш ли колко тухли четворки мога да пренеса? Не наричай звезди с името ми, не ми поръчвай луна над Венеция, не ме превземай с френско божоле.

Не ми рисувай светлото бъдеще, не ми пробутвай сценарии, не ме вкарвай във филми, не са останали реплики, които да не съм написала и сцени, които не съм снимала.

Романтиката, скъпи мой, не е кратък смс в два през ноща, не е билборд на центъра на града или в сладка кутийка от кадифе. Не в кошница рози, не вана шампанско, нито свещи във спалнята.

Романтиката е отворената врата на душата ти, със табела от скъсан лист от тетрадка и разкривеният ти почерк : Влез и остани!

Романтиката е сирене по шопски,

в което не можеш да определиш, къде свършва сиренето и започват яйцата, което си направил и споделяш

с мен.

Романтика е тромавата ти прегръдка, когато сме си казали всичко и сме уморили думите със себе си.

Романтика е киселото мляко, което ми купуваш , защото го обичам ...

... и оставете най накрая луната да почива в мир!"




Емилия Цветкова

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Вто Ное 01, 2011 9:45 am 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
Страстта поробва, а любовта- освобождава. :|

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Вто Ное 01, 2011 9:34 am 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
А тук съм описала моето щастие:



Обичам
Обичам игрите със синовете си.
Това е специално тайнство.
Когато ме допускат в своя свят
и получавам чиста обич.
Като сънено кокиче.

Обичам да пия кафето си дълго,
докато горещото ми от ваната тяло
прегръща мекия халат.
Грабвам книга или списание
и се наслаждавам на тихата утрин,
докато любимите ми мъже сънуват приказки.

Обичам да мълча.
Многото думи ме отегчават.
Душата ми е птиче
и се задушава от излишни,
ненужни и фалшиви думи.
Уморяват ме хора, които не знаят да мълчат.

Обичам да пътувам.
Повече от обич е.
Като сбъдната мечта,
като любима песен ,
носена от силните ръце на вятъра.
Всяко пътуване ме отдалечава от рутината.
Така проверявам
проектите
хората
и оценките си.

Обичам семейството си.
Защото ме разбират без думи.
И ме подкрепят безусловно.

Обичам да наблюдавам непознати.
Мога да ги гледам с часове.
Завесата се вдига...

Обичам приятелите си.
Разговорите, споровете
чистият им смях
и сълзите, които се опитват да скрият.
Човеци, способни на истински емоции
в един прагматичен и лицемерен свят.
Хора, които не робуват на модата.
Просто имат стил.
А разликата е огромна.

Обичам музиката.
Обичам да рисувам.
Така се спасявам.

Обичам да работя с професионалисти.
Те са моят шанс
да виждам света такъв,
какъвто искам да бъде.

Обичам чувството ми за истинност
да е будно.

Обичам да съм себе си.

 Форум: SEX   Тема: Секс и още нещо...

alba
Публикувано на: Вто Ное 01, 2011 9:26 am 

Отговори: 38
Преглеждания: 21837
Няма женско и мъжко щастие. :lol:


Когато ароматът на нощта носи вкуса на устните му.

Когато посрещаш утрото с мисълта за едни очи, в които можеш да се изгубиш.

Когато винаги има какво да си кажете и вярвате, че не нужно да си обещавате нищо.

Когато изследвате непознатите територии на страстта.

И прекрачвате границите на позволеното.

Така е топло да си част от него сутрин...
Сортирай по:  
Страница 1 от 3 [ Търсенето върна 28 резултата ]
Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща


Начало форум

Часовете са според зоната UTC + 1 час [ DST ]

Иди на:  
cron
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov