НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…
Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

Предчувствие


Като в светлинно петолиние
разтегнато на кадифен екран
светкавиците кратки ноти
проблясват тук,намигат там.
Стоя захласнато.Не дишам.
В очакването случване кънти.
Дори и вятърът е стихнал,
във въздуха листенце не трепти.
След само миг е вече друго.
Отвесни падащи черти.
Небето разпилява диаманти.
Усмихвам се.Започва да вали.