РОЖДЕСТВО


Не е за пръв път! Точно 1922 пъти се ражда Спасителят, а спасение няма. Но все пак ражданието му ще бъде посрещнато със старите обичайни тържества.
И между другото — коледни дървета за деца и възрастни. Както винаги, елхата ще бъде окичена със захарни и тенекиени играчки. Човечеството тъй много обича играчките: на малките — тенекиени войници, сабли и топчета, на големите — тежки стоманени мортири, броненосци, гранати със задушливи газове... и нови данъци.
А старите баби, къде край топлата камина, къде край изпотрошения прозорец, ще разправят на внучетата си обикновената приказка: „Тогава царувал лошият и страшен цар Ирод, който заповядал да избият 14 хиляди младенци...“
И големите детски очи ще се разтварят с любопитство и ужас: „Много лош цар бил Ирод! Толкова невинни деца погубил!“
— А сега, бабо, царете избиват ли 14 хиляди младенци?
Разбира се, старата бабичка ще намести очилата си и ще поклати отрицателно глава:
— Сегашните царе не са такива!...
А кривоустата старуха — буржоазията, — заключена в отоплената си стая, ще разправя през ключалката на одърпаните деца, които тъй настойчиво ще удрят по вратата:
— Почакайте, деца! Аз ще ви дам и топли дрехи, и кравайчета, и орехи.
Но децата отдавна са престанали да играят на орехи:
— Отвори, стара вещице!
Напразно старата скъперница ще разказва своите изтъркани басни и приказки. Безполезно ще им открива великата истина: „Блаженни нищи духом, яко техно царствие небесно.“ Децата вече са по-мъдри от нея и великодушно ще й отстъпят небесното царство, като я лишат от земното. И ще я лишат, защото царството на старите е из призрачните градини на оня свят...
А друга една свекърва — жълтоликата вестникарска бабичка — ще погледне смирено към небето и ще зашепне своите молитви: „Дано с това Рождество Христово се роди братската любов и световният мир, и ред... и спокойствие. Дано Вашингтонската конференция, дано комисиите по репарациите, дано държавите победителки... Дано!...“
А камбанният звън ще блика под беззвездното небе и немощен ще се разтапя в черните пазви на зимната нощ. Немощен и глух, защото и душите са глухи към раждането на този Спасител, който почти 2000 години живее разпънат и подигран по евангелията и иконите.
Витлеемската звезда отдавна е залязла зад хребета на вековете. Само зловеща и кървава стърчи новата Голгота и на нея разпънати милионите малки братя на Христа, които чакат новия месия.
И ще дойде той!
Безполезно Ирод изби 14 милиона по бойните полета. Напразно Юда потрива злорадно ръцете си. Всуе фарисеите още сега крещят: „Разпни го!“
Той ще дойде. И ще снеме от кръстовете милионите си братя, ще изгони търговците и фарисеите, ще подкрепи унижените и оскърбените. Защото той ще бъде не бледоликият кротък назаретянин, който шепне: „Ударят ли те по дясната страна, обърни си лявата!“ Ще се роди огненият бунтовник, съчетал в себе си гнева, любовта и стихийната мощ на цялото измъчено човечество — Спасителят, който ще прогърми:
„Ще разруша този храм и в три дни ще издигна нов!“

Христо Смирненски
Народна армия, г.II, бр.5 от 7 януари 1922 г.

Писателят Калин Терзийски :Обществото деградира до нивото на живуркане


Писателят Калин Терзийски е автор на редица романи и стихосбирки. Завършва медицина, а след това специализира психиатрия. Признава, че не се възприема като лекар специалист, тъй като почти не е практикувал професията си. Докато следва в Медицинската академия, Терзийски работи като дърводелец, анкетьор, санитар и медицински служител. През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. В годините от 1996-а до 2010-а е сценарист в предаванията: „Квартал”, „Лица”,” Каналето”, „Досиетата Хъ” (Дарик радио), „Шаш” и „Пълна лудница”. Авторът на бестселъра „Алкохол” беше отличен с литературната награда на Европейския парламент за 2011 г. и получи наградата си в Белгия. Годишното отличие се присъжда за трети път на творци от 12 европейски държави, сред които за първи път попада България.

интервю на Васил Василев

- Г-н Терзийски, кое е най-страшното психическо заболяване, от което страда българинът?

- Българското общество не боледува, а е обхванато от малодушие. Хората по цял свят, поне тези, които виждам, са налегнати от черногледство и песимизъм, които са детски болести. Само едно дете или инфантилен възрастен човек може да си въобразява, че в живота му може да има хубави моменти, които някой е длъжен да му ги даде. При децата например това са родителите, които трябва да им предоставят добри условия за живот и щастливо детство. При възрастните ролята на родителите се изпълнява от държавата и обществото. Според него те са длъжни да му дават всичко даром. Това е трагедията на инфантилизма, защото всичко в живота трябва да се постига със собствени усилия. Зрелият човек знае, че щастието се изковава с двете ръце въпреки познанието, че целият свят ще се опита да му попречи.

- Кой е създал вируса на малодушието, което трови обществото?

- По-голямата част от света се е превърнала в деморализирана войска, която не знае защо живее, а само очаква какво ще се случи, което е най-тревожното състояние. Бог ни е дал живот, в който трябва да създадем смисъл. В момента хората са се закрепили като яйце на върха на нож. Имаме си парички, например за телевизор с плосък екран, и живеем в тревожното си самодоволство. Усещайки човек, че не живее чак толкова зле, започва да изпитва ужасна тревога, че това няма да продължи дълго. Хората нямат път и посока в живота и затова са уплашени, а инак живеят индивидуално добре – няма чуми, няма войни, няма епидемии. Ние се намираме в ужасни и страшни времена, защото някой така ни е казал. Седейки в момента и пиейки чай на топло, не можем да кажем, че ни е зле, защото ще бъде нагло. Да, но като кажем, че сме добре, веднага сто души ще скочат и ще започнат да ни убеждават, че в момента сме в криза и положението по света е изключително тежко. Затова нека всеки да се вгледа в себе си и да помисли обективно наистина ли се намира в толкова лошо положение. По света, а и в България има живи същества, които наистина живеят в мизерия и имат много по-сериозни проблеми от масата хора, които постоянно се оплакват. Жалкото самосъжаление не може да е нормално съществуване. Единственият шанс за оцеляване е възраждане на мъжкия дух у себе си.

- Къде да открием опората, след като дори не може да се обърнем вече и към църквата?

- Православната църква мен лично ме дразни със силното отклоняване на вниманието ни към ритуалите, към формализма, към брадите, към калимявките, към кръстовете, към иконите и към гоненето на зли демони срещу 5 лв. Отвратително е да гледаш как попове с вмирисани на винце бради се шматкат из божиите храмове и пречат на хората да си върнат християнската вяра. Отчетата, както и много други служители на обществото, са един от най-големите му проблеми. Сред тях са лекарите, полицаите и учителите. От тях наистина би трябвало да се изисква най-висок морал, а всъщност им липсва. Те са
деградирали до нивото на живуркане и на оцеляване. Основният им довод са парите. Свикнали са, че трябва да работят толкова старателно, колкото им се плаща. Всички намират оправдание, че са лоши заради липсата на пари. Те никога няма да станат достатъчно за лошия човек, за да го направят добър. Човек, ако иска наистина да е сериозен, трябва да е безпощаден към самия себе си – към слабостите и нищожността.

- Съществува ли конспирация, според която хората трябва да живеят в мрак, спуснат от властимащите, за да бъдат управлявани по-лесно?

- Това е конспирацията на всички времена. Всеки, който е на власт, има изгода от ситуацията и гледа по максимално ефективен начин да използва конюнктурата. В повечето случаи властимащите дори не осъзнават какво се случва, защото т. нар. конспирация е програмирана в човешката природа – да се взима от този, който има по-малко, и да се дава на този, който има повече. Мъдрият човек трябва постоянно да се бори със звяра, който е заложен в неговата природа. В момента за съжаление това все по-рядко се случва. Ще ви дам пример със социализма, макар че не обичам тоталитарния режим. При социализма човек се бори с хищните си желания, за да насочи усилията си към обществото. В България не се получи, защото имаше външна намеса в изграждането на човека и на обществото. Но пък скандинавските държави са пример за добре изградени социални държави.

- Играе ли важна роля политиката при изграждането на нормално общество?

- Наскоро бях в Белгия, точно когато една година там нямаше правителство. Белгия беше все така чудесна без правителство
Политиците администрират процесите в обществото и координират движенията. За съжаление в България политиците са заели своите постове по съвсем други съображения. У нас в повечето случаи става въпрос за елементарна лична изгода, а не дори и за власт. Има и хора, които ми харесват, като Бойко Борисов например. Той определено не е станал премиер заради пари, а заради огромната си амбиция да остане в историята, но не в лошия смисъл. Затова считам, че определено е човек, който има положително влияние в политиката.

- Политиците в България от друга раса ли са?

- Аз не мога да ви кажа дали са от друга раса, но ми прави лошо впечатление, че много от тях превърнаха политиката в професия и вече издават лоша миризма. В същото време доста хубави хора се захванаха с политиката, но бързо бяха смлени, изтласкани и изхвърлени от нея. Вежди Рашидов и Стефан Данаилов са много съществени хора, с голям размер, но те ще бъдат обезличени и ще бъдат хвърлени във води, които ще размият иначе хубавия им образ. Политиката лишава човек от време, поставя го на колебания и го кара да прави такива компромиси, че престава да бъде хубавият човек, който е бил.

Апостола не се нуждае от сълзи и помпозни думи. Не му върши работа и фактът, че портретът му виси в лъскавите кабинети на политиците и бизнесмените. Те с него си измиват съвестта и ... ръцете. Тайничко обаче ги е страх да го погледнат в очите. Защото са гузни.
Апостола ни е нужен, защото ни учи да не падаме на колене. За нас той е светец, независимо от глумите на Светия Синод, който отказва да го признае официално за такъв. Отказва, защото се страхува от сянката на Дякона, а и досиетата синодални шумолят издайнически.
Апостоле, нужен си ни днес повече отвсякога...

Над тефтерчето на Левски

Дамян Дамянов

"НАРОДЕ????"


...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!

Спи, Дяконе! Не се събуждай!

Златина Великова

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

Няма да има евтини лекарства в България. Няма да има намаляване на цените на лекарствата. Няма да има и работеща информационна система, която да извади на бял свят кой колко печели от скъпите лекарства.
Няма да узнаем и колко болници са в примката на монополиста и са принудени да купуват от определена фирма лекарства. Затова удрят шефката на Здравната каса д-р Нели Нешева. Обвинена е в корумпираност, невменяемост, бруталност и некадърност. Много вероятно е до дни да бъде сменена. С подходящ и удобен човек. Но не това е най-важното. Важното е, че лекарствата ще останат скъпи.

Няма никакво значение дали д-р Нешева е получила 12 000 лв под някаква форма за миналата година. Въобще няма значение какво тя ще обясни и какво е действителното положение. Тя обаче е настъпила огромни интереси с опита си да намали цените на лекарствата и така е подписала смъртната си присъда. Опитала се е да сложи бариера пред колосални печалби на гърба на гражданите и това няма да й се размине.

Фактите са очевидни и простички. В България се продават едни от най-скъпите лекарства в ЕС. В България има монопол на продажбата на лекарства за болниците. В България информационната система за следене на този монопол и цените на лекарствата, която струва на данъкоплатците 9 млн лв, не работи. В България зам.-министър на здравеопазването, който отговаря за зареждането на болниците с лекарства, е свързан тясно с една от фармацевтичните фирми. Това е констатация на ЕК. Но тук никой не си мръдва пръста. От ЕС искат информация какво се случва у нас с Директивата за намаляване на цените на лекарствата в цяла Европа, за да се улесни достъпа до лечение на повече хора. Европа обаче няма да получи адекватен отговор. ЕС ще получи лъжливи сведения, за да се скрие монополът на фармацевтичните олигарси. Защото някой във властта ги подкрепя, няма друго обяснение. Просто няма.

Това означава, че българинът ще продължи да плаща най-скъпите лекарства, а все повече болни няма да имат шанс. Тези болни са деца, родилки, нашите родители, всеки един от нас. Необосновано скъпите лекарства са повече печалби, но и повече смърт. Нима не осъзнаваме това?

Още не е отшумял скандалът около подписите под АСТА. Гневът бе насочен към евентуалната възможност някой да ограничи правата ни в интернет. Гражданското общество показа характер. Защо обаче мълчи, когато някой печели върху смъртта на повече българи?

Ще ви кажа какво ще стане. Нищо. Защото се понаучихме да надигаме глас за правата си, но за живота си – още не. Акулите-монополисти знаят това. И го използват. Знаят, че който е в нужда, ще намери пари и ще плати. Ако не може - сбогом. Животът е за платежоспособните. Животът е превилегия.

Странно е само, какво правят прокуратурата, ДАНС, МВР, БОРКОР, парламента, правителството? Не виждат ли, че монополистите във фармацевтиката издават смъртни присъди? Или някой е купил това бездействие и затваряне на очите?
Не ни остава нищо друго, освен да чакаме помощ от Anonymous.

Вера Стоянова,
болна и незаможна

"Първанов е един политик, който трябва да е консервиран и забравен от всички. За последните 20 години има двама злодеи, които са направили най-страшните злини в България. Това са Андрей Луканов, който окраде сума пари, пишеше отвратителните си сценарии, заобиколен от агенти, и Георги Първанов, който е зловещ комунист. Той непрекъснато създава около себе си общности, които пречат на демокрацията. Първанов мечтае да си върне тъпкано на БСП, която уж го пожертва преди 10 години. Сергей Станишев е безобидно момче в сравнение с президента. Да не говорим за неговия замесник – Ангел Марин. Като каза, че ако махнат Първанов, той ще дойде на власт, изтръпнах. Марин е един дръвник. Докато лявото пространство не се освободи от агентите, няма да има перспектива, защото винаги ще е компрометирано. Как е възможно някакъв си Димитър Иванов да стане професор и да показва колекции за 20 млн. лв?! Какво е работил, за да спечели тези пари? Няма ли Кушлев за него? Няма ли съд? Един човек, който е тероризирал хора, изпращайки ги в лагери, има наглостта да си основе школа за лидери на името на Стефан Стамболов! Това е скандал, който минава тихомълком. Нали говорим за морал, нали това е опорната точка? Къде е моралното в общата снимка на Божидар Димитров и Димитър Иванов – двама ухилени агенти на ДС".

проф.Иван Славов

СЛОВЕСНИЯТ ВАМПИРИЗЪМ


Истински словесен вампиризъм струеше от последното предаване „Отпечатъци” на Мира Баджева. За сбогом тя пусна на скромната си и ранобудна аудитория политико-философски миш маш, забъркан от такива светила в подземния свят на думите и претенциозните мисли като верният, но не до гроб на Иван Костов д-р Николай Михайлов, социалният антрополог Харалан Александров и вездесъщият социолог Андрей Райчев.
Хвърляйки зрителите от пълно отричане на възможността за познаване на истината с помоща на разума, характерно за идеалистическата философия до крайната антропософия на Щайнер (колко сме прости) те се опитаха да формулират темата за свободата – лична и обществена. Сториха го чрез надпревара и надменно замеряне с терминология, от която ехтяха крошета като бихейвиоризъм, версификация, дифузионизъм, корелативизъм и прочие термини, призовани да покажат надчовешкия произход на коментиращите и низшия - на останалите. Всъщност трябваше да стане ясно, колко народът е тъп, как политиците го омайват и упояват и че българите живеят в измамен облак, в който едиственото истинско нещо е кичът, който ни е завладял. Тримата мъдреци обявиха също, че политиката май е мъртва, а обществото е подвластно на „бруталната паст на хладилника”, което го лишава от свобода. Същото общество вече приемало за нормална сексуалната перверзност, а за естравагантност обикновеното влюбване.

Политиците също били несвободни, защото се самоцензурирали и говорели това, „което мърдат устните на хората”, което било абсолютно принизяване и опростачване. Дори по-умните от тях не казвали истината и по този начин всички дружно сме живеели в някакъв измислен свят.
Водещата Мира Баджева гледаше своите гости с грейнал, предетерминистичен (усещане за предопределеност според божията воля) поглед.
Как са се чувствали зрителите, могат да кажат само медици.

Въпросът е защо се прави всичко това. За да се втълпи на зрителите, че са прости и нищо не зависи от тях? Че има висш разум (към който принадлежат избрани като тримата в студиото), който е в състояние да манипулира плебса и да му внуши обреченост.

Това се крие зад словесната стена, издигната от претенциозни до снобизъм особи като Андрей Райчев, д-р Николай Михайлов и Харалан Александров.

Как да се избавим от словесния вампиризъм? Ще свършат ли работа кръст, остър кол и чесън? Май ще трябва още нещо...

Николай Райчев-Александров /необлъчен/

Хубавото на живота е, че каквото й да ти се случва, запомняш най-вече приятните и веселите неща. И слава Богу, че е така, защото животът предлага и доста събития в сиво. Вечният умник Уди Алън е съставил цял списък със съвети как да се живее интересно и рационално.
„Не може да прекарате живота си в търсене на страхотна манекенка, която обича да гледа спорт, да пие бира и да готви прекрасно, но винаги гола. Такива жени не съществуват, така че започвайте да се оглеждате за някоя, с която да си паснете емоционално. Понякога това може да е „каквото дойде”, но пък се пести ценно време”. Мнозина следват тази философия, макар, че не си признават. „Каквото падне” понякога е мото за цял живот, въпреки всички поетични опити по въпроса.
Използвах този увод, за да направя преход към мозъчните вибрации, които са споменати в заглавието. Има такива и са много важни за всеки човек. Ако ударите камертон, той започва да вибрира и издава определен звук. По него се настройват музикантите.

Учените са успели да разчетат сърдечния ритъм и мозъчните вибрации. Това са биологичните ни камертони. По тях се разбира дали сме в тон със здравето и живеем ли пълноценно. От вибрациите в държавните институции пък разбираме в какъв ритъм функционира държавата. В тази връзка ми се ще да попитам, какъв точно тон излъчи камертонът на „Дондуков” 2 с мистериозната поява на президента Росен Плевнелиев в Афганистан. Сигурно е леко героично и пиарски обосновано да се появиш сред рейнджърите, но какво ни дава ръкостискането на Плевнелиев с колегата му Хамид Карзай? Единственият внос от Афганистан към нас е дрога, сочи статистиката на ООН - 37% от нея минава през територията ни. Официалните ни бизнес е сведен до 0,3 на сто износа ни към страните в Азия. Според анализатори след година-две и него няма да го има. Затова трябва да се ходи не в Кабул, а в Париж, Лондон, Москва, Анкара, Белград, където да се коментират и отстояват българските интереси? Защото, честно казано, бойците ни в Афганистан са там за пари и нямат нужда от надъхване и мотивиране, пък било то и от държавни мъже. Плевнелиев е първият наш държавен глава, който при встъпването си в длъжност, обяви визия за българите в следващите десетина годни – да заживеем на средно европейско ниво. Затова би било добре първите му крачки да бъдат тъкмо в тази посока.

В нета зевзеци пък питат, празнува ли семейство Плевнелиеви 8 март. Хубав въпрос, особено след като не се разбра дали празнуват 3 март, например. Президентът бе сам на тържеството. Съпругата му Юлиана и тримата му сина бяха някъде другаде. Все едно Обама да се чучне сам пред нацията на 4 юли. Или Саркози на 14 юли. Като стана дума за мозъчни вибрации няма как да подминем и опитите на Георги Първанов да се вмъкне във властта на всяка цена. Правейки се на камертон той обикаля страната и агитира за себе си, забравяйки че 10 години изневеряваше на БСП с ДПС, ГЕРБ, Алексей Петров, АБВ и пр. Сега обаче иска да е отново лидер на партията. Не е ясно обаче като какъв обикаля: ППО в с. Ковачевица ли го командирова, семейно-корпоративния кръг Първанови-Добреви или бръмчи като ловец, попълващ знанията си за родната фауна. По време на политическия туризъм Първанов охотно критикува Станишев и се обявява за единствена алтернатива на Борисов и ГЕРБ. Попита ли го обаче някой журналист за Алексей Петров и свидетелствата на бившия служител на НСО Пламен Устинов, тутакси го наляга тежка амнезия. Така и не става ясно събирал ли е той в кабинета си Трактора и поръчания за отстрел бизнесмен Гриша Ганчев да ги сдобрява или не. И ако случайно се е случила такава среща, какво е договаряно на нея и работа ли е на държавния глава да посредничи в подобни отношения? Редно е прокуратурата да съдейства обществото да узнае какви мозъчни вибрации се излъчват от този казус. Или безмозъчни...

Друг звук на камертона идва от връщането на бонуси – смесен е със скърцане на зъби. Високопоставени чиновници бяха прецакани от премиера Борисов да върнат парите, които са си раздали. Някои ще кажат: чист популизъм. Е, и? Нека и другите, управлявали преди ГЕРБ, да върнат лапнатите милиони, пък да е какъвто щете популизъм. Но се дърпат. Тогава било законно и морално, а сега само законно. Поне така го извъртя Лютви Местан. Би трябвало да си говорим по-често за съветите на Уди, но животът тук ни поднася повечко черно, което навява тъжни мисли. Мартин Лутър Кинг ни учи обаче, да приемаме крайното разочарование, но да не губим безкрайната надежда. Безкрайната... Колко красиво.

Ако българите имаха повечко пари щяха да са по-весели, а и мечтите им щяха да са по-големи. И точно това е ролята на политиците - да дадат шанс на хората. Не само да ги увещават колко кофти нещо е преходът, а преди това било още по-кофти и пр. Животът е кратък и се дава веднъж. Затова всеки има право на щастие, както е записано в американската Конституция. Затова е крайно време за един хубав заем, който да даде глътка въздух на хората. Щели да го връщат следващите поколения. Е, какво страшно има в това, нали икономиката ще се развива? Заемът е като личния кредит - взимаш го, да живееш по-добре. След Втората световна война в Австрия са били отменени повечето данъци в продължение на 4 години, за да могат да си стъпят хората на краката. След това държавата си ги е взела, че и двойно, но е бил даден шанс. Българите заслужават да се измисли нещо.

Пък и пролет идва, студовете си отиват, кокичетата се показват, след тях и копривата, щъркелите летят насам, улиците се пълнят с красиви жени, мъжете стават по-вежливи, мозъчните вибрации са в норма, камертонът... Като споменах камертона – я някой да даде тон за песен. Пък да става каквото ще.

Огнян Попкутуев

ЧЕРНИТЕ АНГЕЛИ НЕ СА СИ ОТИВАЛИ


От опозицията се възмущават, че имало тайни причини за смените на министри, забравяйки конспиративното изритване на своите кадри
Може ли днес някой да каже дали черните ангели от филма за антифашистката борба със Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Виолета Гиндева, Доротея Тончева и пр. са положителни герои? В името на народа те убиват ген. Христо Луков, депутата Сотир Янев и полк. Атанас Пантев. Луков е представян за национал-социалист, а за други герой от войните, който спасява Кюстендил от сръбските войски.

Останал сам, той се сражава, като обстрелва вражеските позиции с четири оръдия, а снаряди му подавали местни козари. Янев пък е социалдемократ, съратник на Кръстьо Пастухов и Янко Сакъзов, но си падал по германския ред и дисциплина. Времената обаче се менят и вече българските социалисти, горди наследници на БКП, все по-често се определят като социалдемократи. Дори Георги Първанов с носталгия припомня заслугите на Петър Дертлиев, който някога бе в комунистическите затвори.

В същото време хора, които екзекутират от засада, днес наричаме терористи. А бяха герои. Странна работа. Едни и същи действия, обаче с различни имена. По времето на предишните правителства раздаването на премии, допълнителни заплати и хонорари е морално, заслужено и честно. Бонусите на този кабинет обаче са заклеймени от опозицията като нещо гнусно и отвратително. И сигурно е така на фона на мизерията и беднотията, в която живеят немалко българи. Но на този фон всеки, който купува на детето си торта, също изглежда аморален и разточителен. Защото не всеки може да си го позволи.

Подобно нещо се забелязва и покрай вдигнатия шум с оставките на министрите Трайчо Трайков и Стефан Константинов. Премиерът доста изчерпателно аргументира своето решение да ги освободи. Опозицията и дежурните политолози и социолози обаче заподозряха някаква мистерия, нещо неизречено. Със сигурност има и премълчани причини, но реакцията е малко странна. Доскоро тези двама министри бяха в отбора на „черните ангели” според малцинството в парламента. След излизането им от властта вече са ангели небесни.

Несъмнено става дума за тежка форма на лицемерие. По средата на своя мандат Иван Костов освободи 9 министри от кабинета на ОДС. За нито един от тях не бе дадено обяснение защо си отива. Дори изявени управленци като Богомил Бонев и Евгени Бакърджиев бяха изпратени с подмятания за корупция, интриги и какво ли още не. Не че те по-късно не си го върнаха, но е някак странно „сините” и „тъмно сините” в парламента да искат още и още обяснения по повод Константинов и Трайков.

По време на тройната коалиция нещата бяха също толкова непрозрачни и съмнителни. Румен Петков и до днес се хвали с невижданите успехи, постигнати от него като вътрешен министър. Като го слуша човек, остава с впечатлението, че е трябвало да бъде повишен поне в ранг вицепремиер, а не да му „режат” главата (крилата). Да не говорим за Румен Овчаров, който първо бе забъркан в някаква одисея с подкупи и далавери, а след като прокуратурата се произнесе, че е чист, от БСП не последва дори въздишка на облекчение. Нищо подобно. Похарчиха го и толкова.

Корнелия Нинова, която тогава беше негов заместник в икономическото министерство, също бе забъркана в скандали и също си отиде, но днес е толкова активна, сякаш е минала през специална пералня за политици.
Чистата Корнелия, рекламно лице на прах за пране...

Лютви Местан и той реди ли реди дълги изречения за това как мистериозно и нехуманно Борисов се отървавал от министрите си. Очевидно се налага да припомним на Местан как бяха сменяни министри като Мехмед Дикме и Нихат Кабил – нито ред мотиви. А какво ще каже Местан за назначаването и бързата смяната след това на Димитър Тадаръков като шеф на Фонд „Земеделие”? Нито дума за причините. Сега обаче личният говорител на Доган подозира тайни причини за освобождаването на Бойковите министри. Въпросът е какви точно ангели са изпадащите от правителството – черни или бели? Трайчо Трайков упорито не признаваше вина за гафовете в Катар. Може и да е прав.

Но и не казва, че примерно външният министър е виновен. Намеква, ама не го изрича ясно и трябва да гадаем. Трайчо обаче не казва нищо за свои доста по-големи гафове, които му се разминаваха доста великодушно. Всички говорят за АЕЦ "Белене" и ЛУКойл – там било заровено кучето. А защо забравяте миналогодишните драми със спрелия ток по Южното Черноморие? Наши и чужди туристи стояха на тъмно няколко дена, ядоха суха храна като на фронта и пиеха топли коли, защото нямаше кой да се справи в срок с аварията след лятната буря.

Хотелиери и ресторантьори понесоха тежки загуби, но Трайчо не пострада, нито ресорният му заместник. Министърът в оставка заемаше героични пози и когато се говореше за цените на горивата у нас. Само че Ваньо Танов и Бойко Борисов разпоредиха ЛУКойл да инсталира нужната измервателна техника в складовете. Трайчо си траеше и пускаше иронични забележки по адрес на цените И още много неща могат да се припомнят. Същото важи и за Стефан Константинов, който се оказа неподготвен за скандалите около цените на лекарствата. Оказа се, че и от дрога се печели по-малко, но кой да ти каже... Константинов обаче се държи достойно, трябва да му се признае.

Покрай суматохата с двамата министри и техните млади заместници, някак тихо и незабелязано бяха приети още две оставки – тези на зам.-шефовете на ДАНС Иван Драшков и Веселин Марков. Навсякъде по света подобни оставки предизвикват коментари и анализи, пораждат дори скандали. Когато си тръгват шефове от такъв ранг в тайна служба, редно е да се каже дали нещо са сгафили, дали не са лоялни или наистина им е дошло време за пенсия.

Казаното обаче трябва да звучи автентично, иначе тръгват слуховете. У нас този спорт е национален. Веднага се заговори, че имало някакви тайни срещи на Драшков с хора от кръга на Първанов, че нещо по линия на Алексей Петров не се е случило, за изтеклите СРС-та преди година и пр. Възможно е всичко това да са „партенки”, но мълчанието винаги препраща към агнетата... Допреди три години ДАНС бе олицетворение на Сталиновите служби с ярко изразен репресивен характер.

Тогава Драшков и Марков напуснаха, а Трактора, техен колега в двегодишен период, ги обвини във всички възможни грехове. Те не отвърнаха, но напуснаха. После бяха възстановени, през това време Трактора се оказа в ареста, след това и в съдебната зала като главен обвиняем по делото „Октопод”. Драшков и Марков обаче вместо да потриват ръце и да чакат присъдата на своя опонент, седнаха и написаха рапорти за освобождаване. Това няма как да не събуди любопитството.

Да се говори в случая за ангели, ще е доста пресилено. Но все пак обществото има право да знае какво се е случило. Но обяснението трябва задължително да е правдоподобно. Иначе политици и анализатори ще продължат да обикалят медиите и да сипят неприятелски и приятелски огън.



Огнян Стефанов

ДЕМОКРАТИЧЕН МАЗОХИЗЪМ


От разговори за беднотия, избори и власт, забравихме морала. Всъщност отдавна сме го забравили. Моралът не е това, което беше. Поне у нас. А може и никога да не е бил. Просто сме се самонавивали, че го притежаваме. Искало ни се е да изглеждаме в своите и в чуждите очи почтени и морални. Готино е.
Не че съм толкова морална, ами нищо не ми пада.Така казваше една моя позната. Този израз сякаш запълва българската дефиниция за тази категория от българската душевност. Морален съм, защото нямам възможност да съм неморален. Нещо като неподкупен, защото никой не ме подкупва. Имам желание, но обстоятелствата са против мен, така да се каже. Историческа несправедливост.
Дейвид Петреъс вече не е шеф на ЦРУ. Заради извънбрачна връзка. Срена се блестяща кариера заради една любовница. Сам подаде оставка. „След 37 години брак, допуснах много сериозна грешка, като си позволих извънбрачна връзка”. Това каза генералът легенда от мисията в Афганистан на своите доскорошни подчинени. Ако беше българин, щеше да каже, че това е компромат, лъжа, пасквил на политическите му противници и на скапаните медии. Комплот, заговор срещу държавата. Политическа жертва. Дело на световния тероризъм, на руските, китайските или израелските тайни служби. Само че такава мисъл не му мина през ума. Сигурно защото родителите му са го водил от малък на църква. Де да знам. Вие знаете ли, защо го направи. Защо някъде постъпват така?
Като споменах църква и се сетих за Дядо Кирил и Дядо Николай. Колко професионално се хванаха да си скубят брадите, а? Сякаш са тренирали цял живот за скандалджии. А може и да са. Срамна работа на пръв поглед, но и много българска. Едва дочакали да спуснат Дядо Максим в гроба и се почнаха. Само че нещата не опират само до лични амбиции и сметки, както си мислят обикновените кибици, за които „ВИП Брадър” и случващото се в Синода е едно и също. Приликите наистина са смущаващо много, но ако зад „брадъра” вторият план е свързан само с пари и рейтинг, то зад скандалите с владиците надничат доста повече дяволи. Като например интригата за влияние от страна на Руската и Гръцката православни църкви. Техните посягания към БПЦ са отколешни. Владиците ни също са разделени в любовта си към Москва и Атина. Вселенският партиарх Вартоломей не е безразличен и не е тайна слабостта му към гръцката позиция. Москва пък е с огромно влияние в православния свят – Русия, Украйна, Сърбия... са в нейната сянка. Редно е да се знае също, че олигархични кръгове в България също имат интерес към поста на патриарха. Близостта на Кирил с такива е известна отдавна. Той е бил близък още с Мултигруп и Илия Павлов, с когото са кроили планове за общ бизнес – преместването на издателския и печатен център на Световния съвет на църквите от бивша Югославия в България. Дядо Николай пък е смущаващо близък с фамилията на бизнесмена Георги Гергов, който е и лидер на БСП под тепетата. Но това очевидно влиза в дефиницията за морал, според православния канон... Къде да заведат децата си българите, в кой храм, та да чуят искрени проповеди за морал, честност и достойнство?
И де да беше само това. Ангел Найденов от БСП в четвъртък сутринта напада ГЕРБ, че били неморални. Той ги напада. В студиото на БНТ обаче цари тишина и розово спокойствие. Няма кой да го попита какъв е неговият коментар за извънбрачния скандал в САЩ, например. Да каже как се е зародила връзката му с колежката му Мая Манолова и как се е чувствала съпругата му, например. Но той е говорител, стожер в парламентарната група на БСП и цялата партия и на него му е позволено да учи на морал другите. Слушайте ме какво говоря, а не какво правя, гласеше един поостарял урок на партийните секретари. Важи и днес. За Ангелнайденовци.
А помните ли любовните и извънбрачните скандали около лидера на ДПС Ахмед Доган? Но и него никой не го пита за морала и за това какво казва Корана по тези въпроси. Угодничене. Лицемерие. Страх.
Ами Георги Първанов? Колко бяха слуховете за неговите любовни истории? Също и за тези на вицето му Ангел Марин. Но дори на самите нас ни се струва абсурдно да попитаме лидерите за тези неща. Засягало личния живот на въпросните персони, изживяващи се от години като народни водачи, трибуни, държавни мъже и прочие кухи титли. Две лица на живота. Показват ни само бялото. Мръсно бяло.
Олигарсите ни и те са от същия дол дренки. Любомир Павлов и Огнян Донев са с повдигнати обвинения за укрити данъци и злоупотреби за стотици милиони. Но притежават медии, от които морализаторстват, манипулират, информират, дезинформират, контрадезинформират, атакуват, контраатакуват и пр. Опитват се да влияят на политически, икономически и бизнес процеси. Защитават своите и нечии други интереси. Нямат присъди, но имат повдигнати обвинения. Срещу Иво Прокопиев пък има множество разкрития за най-малкото смущаващи бизнес практики. Изумителни бизнес практики, които са повлияли негативно на цели прослойки от населението. Срещу него няма дори повдигнати обвинения, освен журналистическите разкрития. Добре де, но шефът на ББС Джордж Ентуисъл подаде оставка само при съмнения за сексуални скандали, сътворени от други служители на държавната медийна империя. Само за съмнения. За извършени от други лица гадости. Не от него. Но той си тръгна, защото така диктувал неговият морал. Какво диктува моралът на Доган, Първанов, Дядо Кирил, Павлов, Донев, Прокопиев и други като тях?
Ще кажете: кой си ти, че съдиш другите. Много просто – аз съм един от вас. Грешен съм колкото много други българи. Но не съм заемал и не заемам висши държавни постове, не съм част от голямата политика, не претендирам да съм пример за младите. Всеки редови гражданин попада в семейни проблеми, изневери, спохождат го и други греховни мисли. Но той си понася последствията: кара се с половинката си, страда или изоставя децата си, плаща издръжка, наранява близките си, разочарова родителите си, съжалява, моли се прошка, обижда или бива обиждан... Така върви животът на обиконовените. Докато необикновените претендират да са за пример от десетилетия. Те. Техните деяния са пред очите ни. Постъпките им развращават, сриват ценностите, пробиват имунната система на нацията. Те са длъжни да носят отговорност за постъпките си. Защото те, именно те създадоха най-гадния и противен Биг Брадър в тази държава. Прокудиха хиляди българи, накараха ни да се съмняваме дали обичаме родината си. И знаете ли кое е най-гадното? Продължават да го правят. Брутално и нагло. Стряскат ни техните челюсти и си затваряме очите. Широко затворени очи. 68 години вече. 23 от тях – по собствен избор. Чист мазохизъм. Демократичен мазохизъм – българският принос.

Огнян Стефанов