Кой избива рибата?


В езерото Босумтви гърми природата, а у нас – болни мозъци. Очевиден недостиг на санитари

Едно от най-красивите езера в света е Босумтви и се намира в Гана, в тропическата африканска гора. То е известно като най-непредсказуемата и странна природна забележителност в света. През по-голямата част от годината в него и около него цари пълна тишина и спокойствие и после изведнъж започват да ехтят взривове. В глъбините му сякаш се спуква някакъв гигантски въздушен мехур, нагоре излитат огромни каскади вода, повърхността на езерото ври и кипи. След поредния екшън започва обичайното успокоение. Не съм бил там, но се доверявам на пътеводителите.

От взривовете загива или се зашеметява много риба, която ганайците събират с чували. Хем туристи и парички, хем храна – кеф. Разказвам ви всичко това, защото ми се струва, че България е като езерото Босумтви – много красива и на пръв поглед спокойна страна, но мине се не мине и току проехтят гърмежи. С частните партита и зари вече свикнахме, но експлозивите все още са в „златния” новинарски поток. Като тези пред офисите на РЗС и ДСБ, а преди това и пред в. „Галерия”. Има обаче една малка, но съществена разлика: в Босумтви канонадата е естествена прищявка на природата, феномен някакъв, а у нас взривовете са плод на болни мозъци.

Да се пали фитилът по политически причини у нас е традиция макар и мазохистична. Тази практика не е от вчера, нито от онзи ден. Над 500 са жертвите в взривената църква "Света Неделя". През 1941 година Централната военна комисия на Българската работническа партия-комунисти обявява курс на въоръжена борба. Създадени са първите бойни и диверсионни групи, които получават задача да взривяват железопътни линии, военни складове, вагони с храни и дрехи, отиващи на Източния фронт, селски кметства и мандри. Излиза в Пиринско и първата партизанска чета на Никола Парапунов с пръв четник Иван Козарев. Знаете от историята какво следва: палежи, убийства, арести и много жертви, част от които абсолютно невинни. И все пак онази въоръжена борба е имала своите аргументи, идеология, теоретична обосновка и цели. Добри или лоши, не е моментът сега да се коментира.

Модерният тероризъм в лицето на Ал Кайда, Хамас, Международен ислямски фронт и други също имат своя философия, задачи и цели. Може да са непонятни за останалия свят, но ги има. Членовете на „17 ноември” в Гърция пък изповядват краен марксизъм-ленинизъм. ЕТА в Испания взривяваше заради „Свободата на Баското отечество”. Както се казва, много патриотизъм и много жертви. Списъкът е дълъг. На този фон взривовете пред РЗС и ДСБ изглеждат като бракониерски опит за сплашване (избиване) на рибата, разбирай електората. Болният мозък, който си самовнушава, че е измислил гениална политическа конспирация, всъщност унищожава наченките на гражданско общество у нас. Но това е и неговата цел. Нали не се заблуждавате, че погледът и въображението на подобни хора може да прескочи блатото на личния им интерес.

В България се създаде и отгледа своеобразна „школа“ от бомбаджии които в последните 10-15 години изпълняват всякакви „мокри” поръчки. Част от тях са кадри от армията и полицията. Тези частни сапьори извършват „услуги” вероятно с единствения аргумент, че времената са трудни и трябва да се яде. Още по-спокойна е съвестта им, когато си лягат с мисълта, че заложените 150 г тротил трябва да вдигат голям шум и натрошат прозорците, но да не убиват хора. Дали близките и децата им знаят с какво се занимават? Съмнявам се, а и не ми се иска да си мисля, че да си извратен е дело само на гените...

Зад взривовете у нас обикновено стои организираната престъпност и само в отделни случаи те са плод на лично отмъщение. Понякога политици също се възползват от гърмящата услуга, използвайки ударната вълна, за да отправят нечутите си или неособено интелигентни послания. Това го знае всяко дете. Въпросът е, че заловените, разобличени и осъдени извършители и поръчители се броят на пръсти. Което дава кураж на въпросните болни мозъци да се гаврят с обществото и държавата по един перверзен начин: най-силно крещят за нарушени права, полицейщина и хаос. Всъщност искат власт. Не съм сигурен, че някои от тях вече могат да сънуват нещо друго, освен че са незаслужено изолирани от властта, разбирай схемите за лапане. И като няма с какво друго да го примамят електората, понеже стръвта им не струва и от километър личи, че са ментарджии и нечистоплътни особи, те прибягват до бракониерството. Взривяват и зоват с цяло гърло: „Свобода на народа!”, „Нова конституция!”, „Долу тиранина!”, „Нов ред”, „Промяна на статуквото!” и прочие дивотии. Арсенал, познат до болка, в буквалния смисъл, още от 30-те години на м.в., когато щурмови отряди на „Кафявите ризи” в Германия вилнеят по улици и площади. Макар че и онези са имали някаква идеология и логика в началото.

Посланието на родните шашки тук е само едно: „Пречиш ми, махни се, за да седна аз” И понеже им липсват политически аргументи и идеи, те палят фитила в потайна доба. Изглежда толкова първобитно, грозно и просташко, че ти идва да отпъдиш нахалниците като досадни мухи. Само че те не са така безобидни като мухите, не се заблуждавайте. Пъпната им връв е хвърлена в двора на мафията, оплетена е в схеми с други партийни центуриони и те се чувстват недосегаеми. Присъствието им в политическия живот, независимо по какъв начин е постигнато, ги прави още по-арогантни и нагли. Агресивността е любимата им енергийна напитка. На всеки разобличителен факт отговарят с нападки и вдигат олелия, че им се нарушават правата, запушват устата и връзват ръцете. „Помощ”, пискат те, а очичките им се оглеждат за плячка.

После отново поръчват самоделки, пъплят из медиите, плащат за реклама и медиен комфорт, говорят от името на народа, обществото и отечеството. Флашки, СРС-та, подслушани разговори, компромати и секретни материали, изчоплени от някой плесенясал чиновник в службите, са тяхното оръжие. Размахват ги и се бият в гърдите, че са истинската опозиция. Междувременно лидерът на БСП, който вместо да се готви за вота, прави признания, че жена му го взела от съжаление... Е, как да не го съжалиш, че и партията му. А през 1941 година баща му, отряда „Чавдар”, партизанския епос... Май тази тема я минахме. Странно и необяснимо е и присъствието на политик като Иван Костов в подобен сюжет. А може и да има обяснение, но да е тайна.

Как да измерим щетите от взривовете?

Например известният пластичен С4 отделя газове и енергия със скорост осем хиляди метра в секунда. Именно такъв е използван в терористичния атентат срещу американския военен кораб „Коул“, в залива на Аден, Йемен, преди години. Тогава с лодка и материали на стойност около хиляда долара бойците на Аллах, както се нарекли извършителите, успяват да убият 17 моряци и да нанесат щети за над 200 млн. долара. Като инвестиционно начинание резултатът е колосален, ако е морално да се прави въобще подобна аритметика.

Нещо подобно се получава и у нас. Малки терористични формирования, в които влизат шепа кресльовци с етикет „политик”, няколко клавиатури и микрофона с етикет „журналист” и готови на всичко за – те си знаят за какво, няколко бандита с лепенка „политическа жертва”, нанасят на страната неизчислими щети. Всички ги знаят, но се ограничават дотам да ги коментират с погнуса. В резултат бракониерството продължава и дори процъфтява. В Бразилия бракониерите мечтаят за арапаймата
наричана още пираруко – най-екзотичната, голяма и вкусна риба в Амазонка. Рискуват, даже когато знаят, че армия и полиция дебнат в засада. Тръпката е голяма. Който успее, е на почит.

Българските политически бракониери обаче, с присъщата им липса на стил и мярка, избиват „рибата” наред. А щетите, колкото са повече – толкова по-добре. И не материалните, а другите. И тук стигаме до най-важния въпрос: Защо търпим това да се случва и защо държавата, която разполага с ресурс и капацитет да се справи, е толкова внимателна и толерантна към подобни явления?

”Демокрацията е поносима само при едно условие: да имаш мнозинство...”, е казал Шарл де Гол. А ако полицията не е достатъчна, да се мобилизират и санитари. Крайно време е. Сам сутрешните блокове колко арбота ще им създадат...

П.П. Не ви занимавам с версиите кой има полза и кой - вреда от тези взривове, защото би било обидно и досадно. Ако все пак има хора, които не се сещат, значи не им трябва и да знаят. Такива обаче май отдавна няма, ама кой да каже на бракониерите.



Огнян Стефанов

Овцете ще станат лъвове


Алексейпетровщината е пропагандна ешерихия коли. Лекарството е контрамафия

Българското всекидневие предлага изобилие от теми за коментар. Жътвата например заслужава достойно внимание, защото оттам идва хлябът ни. Туристическият сезон също си е тема, както и кризата в братска Гърция. Да не говорим за депутатските вопли и писъци покрай закона за конфискация на незаконно придобито имущество. Вайкаха се от името на народа, но народът знаеше си знаеше, че крокодилските сълзи не са за него.

Избрах днес да си поговорим за кандидатите за президентския пост. Доста шум съпровожда напоследък пръкващите се номинации. Жени Живкова, Жан Виденов, Филип Димитров и др. са само част от обсъжданите имена. След Бойко Борисов и княз Кирил Преславски обяви, че баща му – Симеон Сакскобургготски „би свършил чудесна работа като президент”. И докато в лятната жега отмерваме кой е сериозен кандидат и кой – екзотичен, някак си от засада ни връхлетя превъзбудената двойка Алексей Петров и Душана Здравкова. Не се натискали за поста от завист и реваншистки чувства, а защото искали да променят системата, обществото и въобще цялата страна. Бре, как пък другите не са се сетили... За тези хора, или по-точно за Алексей Петров искам да си поговорим.

Чувал съм упреци и другарски съвети, че занимавам читателите на в. „Торнадо” и сайта Frognews.bg с персоната на бившия милиционер, барета, бизнесмен, съветник в ДАНС и офицер на прикритие повече, отколкото е необходимо. Че така му правя реклама. Има и такива, които ме обвиняват в пристрастност, понеже съм свързвал опита за убийство срещу мен със същия този Петров. Така е, пристрастен съм. Не съм от тези, които се захласват по Трактора Но в случая не става дума за мен, а за по-важни и страшни неща. След Меглена Кунева, Алексей Петров и Душана Здравкова също претендират да говорят от името на гражданите. Даже написали някаква харта и вече сънуват, че са поне като Абрахам Линкълн. Излиза набързо стъкменият дует пред камерите и почва да ни облъчва с клишета.

Разбираема и логична е кампанията, която Петров води за своето оневиняване. Не е шега да ти предявят 100 тома с обвинения в престъпна дейност. Наел е скъпи адвокати и не толкова скъпи журналисти, които всеки ден търкат петната по светлия му лик, както онези хигиенисти бърсаха шарените боички от Паметника на съветската армия... Целта е гражданите, които Петров доброволно се наема да представлява, да се убедят в неговата невинност, а защо не и в неговата гениалност. „Борисов е несъизмерим с мен”, казва Петров и допълва с цялата ирония, на която е способен: „Когато аз бях при баретите и печелех медали по карате, той беше в пожарната”. Дори повече от това. Когато сегашният премиер застраховал силово, Петров вършел алтернативно застраховане, каквото и да означава това. При такива аргументи човек трябва да е луд да не гласува за Трактора и Душана Здравкова.

Само дето Петров не казва защо иска да променя системата, която от бедно селско момче го превърна в горд милиционер, а след това в бизнесмен и консултант, в шампион и виден учен, в офицер и спец по банковите лихви. Според мен нещата са доста ясни и са описани още в „третата фаза” на Фройд и доразвити от Юнг, Адлер и Щекел - връзката между афекта и мисълта като част от психопатологията. В превод – изпепеляваща завист, безконтролно оплетена с комплекси и мераци.
Преди време разговарях с издателя на в. „Земя” и бивш шеф на 6-и отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов за това какъв е бил Алексей Петров по времето, когато силоваците са били към отдел Т (Терор) на Шесто. Отговорът бе: „Не беше лошо момче, ама всяка сутрин се налагаше да го оправяме, защото ходеха с други негови колеги по заведенията в София и често пребиваха някой от посетителите”. Забележете съжителството на „не беше лошо момче” и „често пребиваше”, очевидно стимулирано в Народната милиция.

Какво е ставало с пребитите – не е ясно Пък и не е важно, защото сигурно са били „вражески елементи”, които младият Трактор смело е неутрализирал. Което ме подсеща да попитам уважаемата защита на Петров, която е много чувствителна на тема човешки права, дали са се питали понякога как се чувстват жертвите на насилие? А на „Октопода”, на „Наглите”, на „Килърите” и прочие? Или става дума за някакво справедливо насилие срещу някакви лоши жертви? Няма да се учудя, ако се окаже така...

Алексей Петров обича да се изявява в медиите, но не обича да му задават неудобни въпроси. Затова закъсваше с отговорите при Милен Цветков по Нова, а след това и при Виктор Николаев по bTV. Все още обаче никой не се е решил да го пита директно за някои неща, които отдавна се обсъждат в обществото. Например дали е заплашвал журналисти. Какво би казал за случая, когато е крещял и заплашвал служител в голям столичен вестник и се е наложило главният редактор да се обажда на Георги Първанов, Сергей Станишев и Петко Сертов да си озаптят човека. Заплашвал ли е да застреля с пушка свой бизнес партньор, ако не му прехвърли фирмата си?

Прибягвал ли е до физическа саморазправа (шампионе наш) срещу колега в ДАНС? Заплашвал ли е пред свидетели (при откриване на стрелбище в Плевенско) бившия вътрешен министър Румен Петков, наричайки го с обидни квалификации по телефона? Колко доклада е написал за свършена от него работа като офицер под прикритие? Колко са разкритите от него престъпления и колко от тях са стигнали до съда? Има ли въобще такива? Къде са картините от известни художници, които той „конфискувал” заради дълг на бизнесмен, с които трябвало да се покрие даден от Нешка Робева заем? Има ли пръст в зловещия побой над офицер по сигурността в „Кремиковци”? Заплашвал ли е журналистка, която е написала, че се говори за участие на Антон Петров-Хамстера в побоя над друг журналист? Кой е разпоредил застрахователни полици с лични данни на граждани от „Лев Инс” да се предоставят на РЗС за попълване на фамозния списък за промяна на Конституцията, в който бяха открити подписи на отдавна споминали се българи? Защо в Търговския регистър и на официалния сайт на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) никъде не е отбелязано Петров да е шеф на същия, а той навсякъде се представя за такъв? Как така се получи, че той, бившият главен прокурор Никола Филчев, бившият шеф на баретите Филко Славов и съветникът на президента и ректор на УНСС Борислав Борисов са съкооператори на частната улица „Арарат”? Не е ли свързано това с високата длъжност, която дълго време заема в ССИ същият проф. Борисов? Или пък е вид благодарност за това, че е уреден за преподавател в УНСС? Защото нито един служител, бивш или настоящ, нито една институция не потвърждава официално хвалбите му, че е работил лоялно и ефективно за държавата?

Какво става с някогашните разследвания за злоупотреби със служебно положение? Защо е прекратен договорът му за охрана на Грандхотел „Варна”, собственост на Мултигруп, и дали причината не е вкарването на проститутки и наркотици в хотела въпреки изричната забрана? За силовото придобиване (с мощната подкрепа на БСП) на таксиметрова фирма в София, за което открито говореше социологът Илия Божинов и привеждаше факти? Има ли друга страна от ЕС, в която обвинен в престъпления, събрани в 100 тома, се е кандидатирал за държавен глава? Рано или късно Петров ще трябва да отговори на всички тези въпроси, а и на други, за които сега не се сещам.

В понеделник Петров и постоянно „допълващата” го Душана Здравкова имаха премиера по bTV. Гледката бе като ковьорче от 50-те години на м.в. - двама влюбени (в себе си) на фона на синьото Черно море и прелитащи гларуси. Водещият Виктор Николаев се опита да изтръгне някакви доказателства от Петров за твърдението му, че Бойко Борисов стоял зад атентата срещу него през 2002 г. „Най-малко е странно, че когато трябваше да бъда сериозен конкурент на Борисов, се извърши това покушение. Тези странни обстоятелства навеждат на подобна мисъл”, - отвърна Петров. Брей, ти да видиш какво страшно доказателство е това. Къде е съдът да се задейства със страшна сила? Човек трябва да притежава желязна воля или поне да е с противогаз, за да издържи подобно облъчване. Не е лошо при следващи покани към Петров (и допълващата го Здравкова) съответната медия да осигурява кисело мляко на аудиторията си... Едно време се казваше „вредни”.

В такива моменти Петров прилича на човек, получил амнезия при падане от креват например. Ако така се сглобяваха доказателства, самият той отдавна трябваше да е с доживотна присъда. Което пък е сигнал към нашата бдителност да реагира всеки път, когато този човек ни пробутва забулени в мъгла парчета от своята автобиография. Няма да се учудя, ако някой ден бъде забелязан край някоя конспиративна партийна квартира, предрешен като Емил Боев или Авакум Захов, стискайки в ръка шишенце с ешерихия коли... Политическа, разбира се, която си прилича с истинската по това, че се развъждат в лайняна среда.

Не ме разбирайте криво. Петров има право на защита и е невинен до доказване на обратното. Има и права, които вероятно добре стимулиран кръг от хора защитава всекидневно и натрапчиво. Но и аз имам права. Едно от тях е да не приемам опитите на този персонаж да говори за морал. Дори смятам, че той е опасен и вреден за обществото. Хвърля упреци към сегашната власт, особено за контрабанда и незаконен трафик по митниците, но не обелва и дума какво направи самият той, когато командореше в ДАНС.

Такава е моята позиция. Освен това смятам, че алексейпетровщината застрашава ценностната ни система. Жертвите и пострадалите от извратените прийоми на това явление са много. Страхът все още ги кара да търсят убежище в мълчанието и аз ги разбирам. Освен това и държавата трябва да си свърши работата, за да станат хората по-смели. Тези хора трябва да знаят, че имат много съмишленици и далеч не сме толкова безпомощни, колкото им се иска на октоподопроизводните. Когато четете този брой, ще съм за пореден път в операционната. В ръцете на талантливите и железни екипи на ВМА. Това също е част и в резултат на онова, за което ви говоря. Искам да кажа на всички жертви на престъпността, на майките и бащите, на всички близки на отвлечените, на пребиваните и убиваните, на ограбените и насилваните, че се води война.

С всички позволени и най-вече непозволени средства. Флашките, компроматите, кофите с помия и насилието са само част от арсенала на „октоподите”. Най-страшна обаче е манипулацията. Тя прикрива зловещия опит за подмяна на действителността, на желаната цел с лъжата и мутро кича в политиката. Участваме в тази война не по собствено желание, но трябва да воюваме за победата. Зад нас са домовете и семействата ни и нямаме право да отстъпваме. Патетично или не – това е положението. Не сме създали специални щабове и платени екипи. Не ни ухажват скъпи адвокати, нито разполагаме с милиони в сметките си от консултантска дейност. Но сме преживели зловеща болка, ужаси и унижения. Нямаме „свои” магистрати и бригади на смъртта, но в сърцата ни бушува жажда за справедливост! Това е нашето оръжие.

Едно е сигурно: мафията няма да се даде без бой. Двайсет и кусур години тя е в любовни отношения с властта и политиката. В момента е застрашена и се опитва да хапе смъртоносно под звуците на псевдо политически послания. Миризмата на съдебна зала я изважда от равновесие. Нужна ни е контрамафия. Не се ли противопоставим на октоподоидите, те ще ни видят сметката. Нека направим така, че децата и внуците ни да не се срамуват от нас. Пък и ние самите. „Ще се изправяме отново и отново, докато овцете станат лъвове”, е бил девизът на рицарите от Нотингам. Важи и за нас.
Другото е фашизъм.



Огнян Стефанов

Кой с кого и защо си говори ?


Май доста хора си говорят днес – в кулоарите на политическата менажерия. Кроят се неподозирани и невъзможни преди партньорства, съвпадат абсурдно разнопосочни интереси.

Иван Костов например си говори с Лютви Местан. Говорили били един час и уточнявали мотивите за вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов. Нищо, че ДПС беше “проклятието на България” – в ония далечни времена, в които Иван Костов беше премиер. Очевидно за общото дело и проклятията вършат работа.

ОДС пък си говори със СДС. Звучи малко като оксиморон, ама не е. Любен Дилов – син и Евгений Бакърджиев си говорят с председателя на синия изборен щаб Борис Марков. Темата за разговорите са президентските избори. Или по-скоро –предизборните пазарлъци. Говорят си обаче плодотворно – даже вече се говори за сключване на споразумение.

Когато чух, че СДС е издигнал Румен Христов като кандидат за президент, си помислих, че става дума за виц – толкова нелепо звучеше. Сега звучи още по-нелепо. Защото познайте кого подкрепя тъй наречената коалиция ОДС за президентските избори. Румен Христов, разбира се. И тази подкрепа идва ден след като Стефан Софиянски се срещна с ДПС и договори партньорство за местния вот – включително за своята кандидатура за столичен кмет.

Както стана ясно, това партньорство било скрепено и с ценните съвети, които лидерът на ОДС дал на ДПС относно мотивите за вота на недоверие. Същите тези мотиви, за които Иван Костов седна на една маса с Лютви Местан. И по които Синята коалиция ще гласува заедно с БСП и ДПС.

Това говорене в надвечерието на вота на недоверие, което е с очевиден хоризонт президентските и местните избори, си има разбираеми за разговарящите оправдания. Всъщност разговорите, проведени от Дилов и Бакърджиев в СДС, имали за цел да убедят десницата, че президентски избори не се печелят без хората на Доган.

Според тях формацията на Доган винаги е била дясна политическа партия – а управлението на тройната коалиция било просто случайност, нещо като ситуативен модел, наложен от обстоятелствата. Дилов каза дословно следното: “Нищо, което са направили десните в България през годините, не би могло да се случи без подкрепата на ДПС.”

От тази логика следва, че и правителството на Любен Беров, което оцеля с гласовете на българските комунисти при цели седем вота на недоверие, поискани от СДС, също е било “дясно” правителство. При което пък свалянето на правителството на Филип Димитров също е “десен” подвиг, плод на седесаро-депесарската дружба.

В контекста на тези разговори е несъмнено едно – традиционната десница затопля отношенията си с Доган. Посредникът в тези преговори е тъй наречената коалиция ОДС, създадена от сини отцепници и корумпирани фигури от типа на Бакърджиев, Софиянски и Любен Дилов – а базата за това посредничество е “единството” по отношение на кандидатурата на Румен Христов и перспективата тя да получи подкрепата и на Доган.

Зад това теглене към злополучната коалиционна формула, която провали правителството на Филип Димитров, прозира и още нещо – желанието да се разгради Синята коалиция и да се приватизира нейния електорален потенциал. Бакърджиев и компания се опитват да се вклинят в избора на вицепрезидент, който е от компетенциите на ДСБ. Ако успеят, това може да доведе до разпад на Синята коалиция.

Има и още една подробност, която малцина се осмеляват да коментират. Със или без подкрепата на ДПС Румен Христов няма шанс да издрапа до балотажа – и основният въпрос е кого ще подкрепи на втория тур оформящата се сега “дясна” коалиция. От изказвания на Софиянски и неговите партньори вече е ясно, че те ще подкрепят Меглена Кунева. Същото се кани да направи и БСП: всъщност именно Кунева е скрития коз на левицата.

Пита се прочее – това ли ще бъде изборът и на СДС? От този избор до участието в коалиционно правителство заедно с БСП има само една стъпка.



Едвин Сугарев

ВОТ, ЖИВОТ , НАРОД....


Докато политиците лудуват в НС, в Шумен магистрати воюват за възмездието, а свидетели биват заплашвани
Вотът мина. Правителството остана. Опозицията сърдита - наужким... Всички са доволни. Едните, че могат да продължат да управляват, а другите - че са напомнили за себе си. На себе си... Често политическите напъни не водят до политически постижения. Или както казва Маркс: „В наше време човековъдството много изостава от животновъдството…”
Третият вот потъна в стенограмите. Да го забравим?

Не бива, защото той съдържаше нещо, за което политиците не обелиха и дума. Дори не съм сигурен, че са го осъзнали. А то е, че сигурността не е просто тема за дискусия и мерене на мускули, а начин на живот. Нещо, което хората постоянно очакват и почти никога не получават. Мая Манолова от БСП се обидила на министър Цветанов. Беше наистина бясна, но не личеше да е заради избирателите. Другарят й Кирил Добрев пък се провикна: „Къде са Къро, Таки, Маргините, Маджо, Пашата?” Ако беше попитал съпартиеца си Евгени Узунов, щеше да знае. Лютви Местан се опита да оригиналничи, което трудно му се отдава: „Вие вече имате проблем с българските граждани”. Е, българските граждани от години имат проблем с политиците, ама кой ги пита.

И така – 7 часа! Йордан Цонев от ДПС също се изяви. Бил възмутен от това, от онова. Но не обели и дума по случая с подпалването на входа на дома му в центъра на София по време на тройната коалиция. Тогава не чухме да иска оставката на вътрешния министър Михаил Миков. Самият Миков би трябвало да е по-внимателен с критиките към МВР, защото е бил там и хората още помнят какво е вършил. За Румен Петков да не говорим. Вотът трябваше да поеме в съвсем друга посока
Например по темата за процеса срещу „Килърите” в Шумен. В този процес е събрана цялата истина за борбата с организираната престъпност на това правителство, отговорностите на всички власти и състоянието на съдебната система. В Шумен тези дни се определи диагнозата на едно тежко заболяване и дори започна лечение от няколко храбри съдии и прокурори, които са наясно, че някои неща няма да им се разминат.

„Филмът”, както магистрати наричат случващото се в Шумен, започна на 27 юни 2011. Сигурно си спомняте, че в първа серия, когато докараха обвиняемите в залата с белезници на ръцете, някои от техните адвокати изпаднаха в истерия и дори напуснаха демонстративно. В стил ВИТИЗ адвокат Розалина Апостолова заяви, че в българската история само Левски е бил в съда с белезници... Сигурно е разбрала или пък са й казали каква глупост е направила, защото се отказа да гради тези върху това нескопосано сравнение. Разбира се, на следващия ден защитниците се върнаха на мястото си в залата, защото в крайна сметка за това им се плаща. Последваха познатите трикове:

• до обяд безумни искания;
• след обяд обсъждане здравословното състояние на обвиняемите и дали са обядвали;
• около 16.00 ч. обвиняемите вече са болни - идва лекар.
След колосални усилия от страна на магистратите на четвъртия ден започна разпитът на свидетелите.

Втората серия бе: Разкаял се мафиот проговаря Става дума за разпитите на свидетели от обкръжението на „Килърите” и приближени до Сумиста, присъствали на получаване и приемане на поръчки за убийства, палежи, взривове, възлагани от Сумиста, и са били свидетели или очевидци на извършени от групата престъпления. Те не само потвърждават дадените на предварителното производство показания, но изрекоха и нови неща, което доведе адвокати и обвиняемите до нова истерия.
Веднага следват искания за повдигане на обвинение на свидетелите, защо не са казали същите неща по-рано и пр. Свидетелите пък обясняват, че са се страхували, тъй като единият от обвиняемите, Вълев, е с огромно влияние в прокуратурата и полицията, а Сумиста демонстрирал връзки с високопоставени лица в държавата.

И отново трикове на защитата: искания за отвод на съда и прокуратурата (три пъти); отново здравословни оплаквания и бавене на времето, прегледи в болница; целодневен дебат защо защитените свидетели се разпитват зад параван, а не явно в залата; прения по намерените в килията на Сумиста нерегламентирано внесени хапчета (диазепам и др.); речи на адвокатите с политически внушения от сорта: „Ние знаем какво е становището на изпълнителната власт по това дело” – адвокат Илиян Василев.

Стига се до истинско мародерство към съпругата на зверски убития Румен Рачев с въпроса: „След смъртта на съпруга си станахте ли по-известна?” Вие го коментирайте, ако искате, аз се отказвам...

Стига се дотам в залата да се отправят обидни реплики към съдебния състав и прокурора, а един от адвокатите (известен с това, че защитава главно мафиоти) рита демонстративно бутилка с минерална вода...

Прави се опит да се минира процесът и чрез адвокат на едно от пострадалите семейства, който по „случайност” се оказва от една кантора с друг защитник, но на обвиняемите?!...

За това трябваше да е вотът. Това пишеше и в доклада на Европейската комисия онзи ден. Да сме наясно: никой не е казал, че подсъдимите нямат права. Никой! Но и жертвите и техните близки също имат права Няма ли да проумеем това най-сетне, дявол да го вземе. Подсъдимите по делото „Килърите” (не споменавам техните имена, защото и без това са шумно и обилно рекламирани във всички медии и някои политически речи) са убили хора. Броят им все още не е окончателно уточнен. Пребивали са, палили са, рекетирали са, търгували са с момичета и пр. Все още това не е доказано и няма присъди, но има основателни съмнения. Тежки съмнения. Да мълчим ли? За това, че свидетели са притискани, рекетирани и заплашвани, също ли да си траем?

Същото важи и за процеса срещу „Наглите”. Там извращенията спрямо свидетели и близки на пострадали не са по-малко гадни. „Октопода” пък обикаля страната и медиите, сее зараза и политически клишета, бълва лъжи и опитва да манипулира обществото. Изгладнели български граждани бият и грабят други български граждани. Сити политици обаче се готвят за избори и са готови на всичко. Защо не и Цветанов да бъде обесен пред Народното събрание. Толкова е ядосал някои свои опоненти, че ги принуди да започнат скъпа рекламна кампания в някои медии, за да осигурят трибуна и презумпция за невинност на един обвиняем...

Ето за това трябваше да говорят политиците ни на вота. И за разпасалата се заплашваща мафия. Такъв вот заради този живот очакваше този народ. Но не го получи.

Огнян Стефанов

Здравствуй, моя Мурка


Някои родни магистрати си представят правителството и "ЛУКойл" като Чапаев и Петка, които продават акциите на „Червения Октомври” на Уолстрийт
Някога, не толкова отдавна, се възхищавахме на съветските филми. Съветски – не шведски. Такъв беше „Чапаев” например. Василий Иванович и дясната му ръка Петка заедно с картечарката Анка защитаваха революцията с всички сили и средства. Дори не ги беше страх, че ще умрат. Уж се задаваше нов и щастлив живот с колхози и заводи, пък не бяха против да се преселят в отвъдното. Нещо като камикадзетата в Япония и терористите самоубийци от джихада.

Нещо подобно се случва и в пиесата на Всеволод Вишневски „Оптимистична трагедия”. Героите изпадат ту в комични сцени, ту в състояния на тъга и трагизъм, когато моряците на „червения Октомври” загиват. Не ви припомням тези неща, защото се е сбъднало желанието на социалистите, посетили онези дни Бузлуджа. Не, а и те самите знаят, че връщане назад няма, дори и златната рибка да хванат. Просто в живота много често веселото преминава в драма и обратно. Докато се усмихваш – и се озъбваш, казваше един приятел.

Преценете сами. Медиите съобщават: „Нова пернишка трагедия, жена се хвърли от прозорец” Майка и дъщеря се скарват, щерката си тръгва, а след час чувството за вина кара майката да търси спасение в полета към асфалта. Че е драма, драма е, но определението „пернишка трагедия” предизвиква тук-там иронични усмивки. Защото сме свикнали в Перник да се случват понякога абсурдни неща, които наричаме „пернишка трагедия”.

Случаят с майката и дъщерята уж е частен, но всеки, прочел дописката, се кръсти: „Дано не ни стига...”.
Далеч по-мащабна изглежда сагата с лиценза на "ЛУКойл". От БСП избързаха да се изгъбаркат: „Всичко е спектакъл!” Точно те би трябвало да са по-предпазливи в коментарите си, знаейки, че електоратът им още сънува „Катюша” и чака да се качи на „Влака на дружбата”...

С неща като лиценза на компания от ранга на "ЛУКойл" никой не се шегува – нито у нас, нито където й да било. Само за 2010 г. нетната печалба на "ЛУКойл" е 9 милиарда долара! Без коментар. Сигурно помните аварията с платформа на „Бритиш петролиум” в Мексиканския залив. Бедствието с цена над 32 милиарда долара. Нито правителството на САЩ, нито компанията си позволиха нападки. Чест прави на Бойко Борисов, министрите му Симеон Дянков и Трайчо Трайков и шефа на митниците Ваньо Танов, че се държат на положение. "ЛУКойл" - също. Изведнъж, сякаш от засада, съдът развали въздуха, отсъждайки връщане на лиценза. Аргументира се с това, че можело да се стигне до криза, а оттам до застрашаване на националната сигурност, а след това... апокалипсис. И магистратите решили да спасяват отечеството.

Ако приемем тази логика, може да ни се привидят още по-причудливи сюжети. Защо да не допуснем например, че „Наглите” след поредица успешни отвличания решават да отвлекат синовете на президента Първанов Или първата дама - Зорка? А понеже са си нагли, защо да не посегнат и на президента, а срещу освобождаването му да поискат процент от АЕЦ "Белене"? Може да са фантазии, но засягат националната сигурност и похитителите трябваше да са вече с доживотни присъди.

А защо уважаемите магистрати не допуснат също така, че Алексей Петров, който се хвали наляво и надясно с връзките си в Израел, е издал на Тел Авив важни държавни тайни? Нали посолството на Израел го покани на официалния си празник, значи има нещо? Това не касае ли националната ни сигурност? Все едно някой от спартанците да бе разказал на Ксеркс къде и как ще защитават Термопилите... Какво пречи на съда още сега да реши за Трактора?

Ще кажете какво общо има "ЛУКойл" с „Наглите” и „Октопода”? Общото е съдът. Не е нужно да имаш орлов поглед, за да видиш, че някои магистрати взимат смущаващи решения. Може съдът да е независим от много неща, но не и от закона! Макар животът да показва друго...

Някои медии също се шашнаха. Една телевизия се опита да внуши, че хиляди нефтохимици умират, по бензиностанциите се трупат тълпи, граждански организации се вдигат на бунтове, а "ЛУКойл" затваря държавата. Нескопосаният пиар сигурно е отвратил дори собствениците на въпросната медия плюс тези на руската компания. Други обвиниха премиера, че предал интересите на народа, който, макар и безработен, бил тръгнал масово на море и в чужбина със самолет. Появиха се и дежурните „тайни разкрития”: Валентин Златев и Борисов били на лов, но Златев ударил едър екземпляр, премиерът завидял и решил да си върне. Втори вариант: Златев бил Борисов на карти и той бил бесен.

Трето: Златев обещал подкрепа за Кунева... Не, не – за Калфин и това обидило Борисов, Дянков и Трайков. Слушаш и не вярваш на ушите си – все едно са вицове за Чапаев, Петка и Анка. А то ставало дума за външния дълг на САЩ, да речем. Петка вече е брокер (Вълка - Джордан Белфърт) на Уолстрийт и продава акциите на Великата октомврийска революция. Или пък Джордан Белфърт залюбва Анка, купуват имот в Слънчев бряг и се преместват да живеят в България Раждат им се деца, които „Наглите” отвличат, а Трактора ги спасява срещу 2 млн. евро на калпак. Съдът е доволен и се разпуска за лятна почивка в хотели, построени на парцели за малоимотни. Малоумните гледат и се чудят какво става. Познахте: така и не можем да излезем от матрицата на селския идиот. Роля, която може да изиграе всеки българин, без репетиции.

В увода споменах за „Оптимистична трагедия” на Вишневски. В пиесата незабравимият Петър Слабаков играел Анархиста. Когато големият актьор почина, негов почитател написа в блога си: „Като се напиел Слабака, все на песен го избивало. "Здравствуй, моя Мурка" от "Оптимистична трагедия" му била любима. Пеели анархистките песни от спектакъла преди всяко представление в гримьорните, за да се настройват. Настройвайки се, трошели огледала и столове…”

Не знам дали е вярно, но ми звучи оптимистично. Не знам колко е дълбок кладенецът на сюжета „Правителство – "ЛУКойл”, но също ми звучи оптимистично.

Здравствуй, моя Мурка...
П.П. Забравих да предупредя в началото, че текстът не се препоръчва на деца под 21 години, ветерани от битката при Термопилите и хора със смело сърце. Прощавайте.

На Уострийт
- Ти си никой! Абсолютно нищожество! Пълна утайка! - каза новият ми шеф, докато ми показваше борсовата зала на „Л. Ф. Ротшилд”. - Разбра ли, Джордан?
- Няма проблем! - отвърнах.
- Чудесно, защото ти си едно нищо!
Из „Вълкът от Уолстрийт”

Предателство
Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
- Недей, - отговаря Чапаев - тя е нашето бактериологично оръжие.

Огнян Стефанов

ВЕСЕЛОТО СЕЛО, ОЛЕ!


Август е. Жътва е. Шепа българи жънат. Другите се реят из курортите или по оределите улици на градищата, псувайки орисията си на хора под средния статус.
Занимавам ви с жътварската тема, защото тя отдавна e като заварено дете в медиите – никой не я иска, но я търпят от немай къде. Приоритетни са убийствата, удавянията, скандалите с този или онзи, силиконовите цици, мафиоти и техните адвокати, които дефилрират като холивудски звезди, хванати на калъп чалгари и пр. герои на прехода.
Има и друга причина за неглижиране на ставащото на полето. Ако се пише за жътва, хамбари и жито, трябва да се кажат и няколко думи за селото ни. А то, българското село, умря. Няма го. Отнесе го рака, наречен градска мечта. Мъчително, скоропостижно и без музика. Защото и духовата музика умря...
И така: селото си отиде, а жътвата е скучна. Скоро

жътварки ще виждаме само в Гугъл,

а за снопи, харман и сърпове, ще четем единствено в Уикипедия.
Споменът за българското село ще тупти в гърдите ни само след три ракии в ресторанта „Веселото село”, където децата и внуците ни имат шанса да видят наживо някоя умърлушена овца или симпатично магаре...
Немалко българи дори се срамуват от темите за селото и жътвата, защото им напомнят откъде са тръгнали. А те, милите, искат биографиите им да започват с жълтите павета и шопинга в Милано. Е, няма как да стане, защото от джобовете им се подава по някое стръкче слама, но много им се иска...

Понеже сме си селска държава още от славяните е прабългарите насам, предлагам да се преименуваме Веселото село. Идеята е обвързана с икономически и бизнес аргумунти, а не емоционално хрумване.
Ако станем Веселото село, това ще даде силен тласък преди всичко на туризма - единственият бизнес, който все още дава признаци на живот. Чужденците няма да се питат какво е това България, какво има там и пр. Освен това слоган от сорта „Веселото село строи Втора атомна” е доста шик. Или „По магистралата, по магистралата и право в наше село!” Добре звучи. Знам, знам, че на цялата опозиция и окапаха зъбите от яд, че нито магистрала, нито атомна успяха да построят, но пък им остана утехата, че си оправиха личния живот. И то как само го оправиха! Но да не се отплесвам.

Феновете на нашенския бит, вкусните български манджи и фолклора ще са на седмото небе. 180-те абсолютно обезлюдени родни села можем да превърнем в етнорезервати. Командировани селянчета от столицата ще сервират на чужденците, ще им свирят и играят, а

кръшни селски моми, с румени бузки, ще им... сещате се какво.


Млада селянка очаква чужди туристи на полето...

По 100 евро за час, без ДДС. Презервативи има колкото искате. Китайци и израелци пък ще отглеждат нашенски домати, пиперки и краставици по нови технологии. С тях ще гощаваме туристите и себе си също. Ще издигнем и лозунг: „Десетилетие на селското включване”. Може да ни отпуснат и европари по съответните програми като за изчезващ вид. Актуален би бил и проект „Българските кожен калпак и потури – последен писък на хомеопатията срещу грипа – птичи или свински”. Не че ще помогне наистина, но внушението е важно. Те и половината лекарства дето ги рекламират не помагат кой знае колко, но като ти повторят няколко пъти, че те чакат блажени сънища и отидавш до аптеката.
Феновете на Мелпомена пък ще се кефят на спектакли като „Криво седи, право съди, стар кадия (съдия)”, но със съвременни сюжети от знаковите дела на прехода, които ако бяха сериал, щяха да бият и „Далас” по безкрайност. Но да не се отвличам. А какво ще кажете за драма със заглавие „„Октопод” за съд се стяга, мята подкуп на рамо”? Или римейк на Джагаровата „Прокурорът” с Никола Филчев в главната роля, който ще излиза на сцената облечен като зеленчук?
Станем ли Веселото село, ще се даде силен тласък и на спорта. Освен борба и щанги за жени, ще се специализираме в екстремните спортове. Например нощни гонки с автомобили по улиците на София, съчетани с претрепване на пешеходци. Прокурорският син Бисер Андреев, който утрепа майсторски ПАУЛА и НИКОЛАЙ срещу глоба от 1500 лв, може спокойно да се кандидатира за председател на тази федерация! Ако вдигнем глобите, в бюджета ще влязат повече пари, с които пък ще увеличим пенсиите и детските. Така ще се осигури повече материал за газене, а и ще отблъснем кризата, задаваща се откъм САЩ. Ще има и дисциплини „гигантски слалом” и „супер комбинация”. Те ще включват: участие в убийства, отвличания, рекет, изнудване, побоища, банкови обири и шофиране мъртво пиян. Всичко ще е напълно реално. Едно истинско мафиотско сафари от типа „Наглте”, „Октопод”, „Килърите” би вдигнало адреналина на всеки турист. При това без никаква опасност от съдебно преследване. Много ще се харчи, особено ако състезанията се организират от професионални и изявени спортисти като Алексей Петров-Трактора, Петър Стоянов-Пешо Сумиста и др. заслужили дейци. И никакви медалчета с кръгове и маслинови клонки – направо орден „Стара планина”! И да не забравя: на адвокатите ще се плаща реално.

Подкупите за магистрати и политици също ще са истински,

но ще се удържат данъци, защото корупцията ще е узаконено. Да видим тогава онези наивници в ЕС какви доклади ще пишат и какви критики ще измислят към съдебната ни система.
Има много хляб в идеята за Веселото село. Споделям я безплатно, не защото не ми трябват пари, а защото съм патриот. Всеки ден у нас се случват абсурдни неща, време е да ги превърнем в бизнес. Пороците и простотията досега само ни мъчеха, може би е дошло време да се възползваме от тях рационално.
За да не си помислите, че просто фантазирам, ще ви ицзтъкна някои факти и аргументи. При последното преброяване било установено, че в село Дебелец, известно повече като новото „Веселото село” край яз. „Цонево”, не е преброен нито един жител. Нито един. Но това не пречи селото да си има кмет – човек от съседното село. В Дебелец няма жители, но има 40 къщи, вили и хотел. Е, не сме ли Абсурдистан, пардон Веселото село? Ако този пример не ви е достатъчен, ето ви още.
Крадец нападнал полицай, който го спипал в чужда къща и го порязал.
Маскирани убиха с бухалки 52-годишен бивш военен в дома му в с. Горна Митрополия.
Майки от петрички села продават бебетата си в Гърция за по 200 евро.
Перник хлътва в стари минни галерии.
В Бургас кръчми изливат фекалии в морето.
Корнелия Нинова, Мая Манолова и Кирил Добрев говорят за морал.
Алексей Петров и Душана Здравкова (подсъдим и съдия) - кандидати за президент.
СДС, ДСБ, БСП и РЗС гласуват заедно.
Доскоро мафията си имаше един вестник, вече са повече от два.
Българският президент Първанов е приятел със сириският сатрап Башар ал Асад.

Феноменално, нали? Ето такива неща трябва да рекламираме по света, а не природата си. Защото хубави държави има и другаде, но такива абсурди - не. Да не забравя най-големият: рече ли някой да промени нещо, всички му скачат. Много сме единни в това отношение.
Бихме могли да се кръстим и Умно село по класика Доньо Донев. Но има известно неудобство. Първо, всички българи ще знаят колко ирония съдържа това име. И второ, чужденците може да се засегнат, че сме Умно село, а техните са прости. А щом ще им искаме паричките, добре е да ги глезим и ухажваме. Затова Веселото село си е най-добре.
Веселото село, оле!

Огнян Попкутуев

СТРАНАТА НА СРАМА


Заради психари, корумпирани, лицемери и изкуствени персонажи светът гледа на България с ирония и неприязън. Спасението е да назоваваме нещата с истинските им имена

В Израел има Стена на плача. Хора от цял свят се стичат пред нея, молят се и оставят на листчета съкровените си желания в очакване да се сбъднат. У нас „стена плача” наричат мястото, където се изнасят резултатите от кандидатстудентските изпити. Неравностойно сравнение. Както много други, впрочем. За повечето неуспели зрелостници и двойкаджиите това си е „стена на срама”, но й казват другояче за благозвучност и от съжаление към двойкаджиите. Българите не обичаме да си признаваме, когато сме се провалили. Една национална Стена на срама би ни помогнала да се избавим от този комплекс. Час по-скоро трябва да започнем да говорим за грешките си, без това да се счита за невъзпитано. Не е нужно да си зъл, но критичен и ироничен – задължително, казва писателят Сан Антонио.

У нас нравите са по-различни, дари след падането на Берлинската стена. Живеем като на прикритие. Смеем се на абсолютни простотии, но умните неща подминаваме с мълчание. Да не ни заподозрат в мисловна дейност...

Така я караме, а не бива Тъкмо стана ясно, че обвинителният акт срещу Алексей Петров и съратниците му от „Октопода” е вече в съда, и веднага се появи контрановина: ген. Веселин Пенгезов е възстановен на шефското място в Софийския апелативен съд! Браво и ужас – това са имената на двете емоции. Сами изберете коя къде да закачите. Пенгезов го върна петчленен състав на Върховния административен съд начело със съдия Галина Солакова. Това не бива да се забравя. Както и че няколко адвокатски колектива отворили шампанско по този повод, а обвиняеми по няколко знакови дела се прегръщали като братя.

Ген. Пенгезов бе освободен от Висшия съдебен съвет заради замесването на името му в скандал с евтини имоти в Приморско. Установено бе, че право на строеж като „социално слаба” е получила дъщеря му Ана Пенгезова. Срещу 2200 лева горката девойка придобила право да строи върху общински имот на брега на морето. Още по-шокиращо бе разкритието, че семейството на Пенгезов живее в една от най-скъпите сгради в страната, известна като „Белия дом”. Всичко това бе гарнирано с предхождащи съмнения около избора му за шеф на Софийския апелативен съд. Железният Пенгезов обаче не се смути и отпразнува назначението си в резиденция „Лозенец”. Почетоха го верни другари, между които президентът Георги Първанов и тогавашният вътрешен министър Михаил Миков. Купонът съвпадна с деня на траур в памет на загиналите 16 българи, пометени от автобус край Ямбол. Нещо, което вече се превръща в традиция.

Решения като това на ВАС за Пенгезов поставят в конфузно положение понятието „справедливост”, олицетворявано от гръцката богиня Темида, римската Юстиция и египетската Ма’ат. Срамуват се дори невръстните дъщери на Темида – Дике и Астея, но кой ти гледа. Ето например Сергей Станишев. Втора седмица след изборите той продължава да търси вината за неудачите в БСП у ГЕРБ и Бойко Борисов. Очевидно насаденото чувство за непогрешимост не му позволява да изрече простите думички „Честито на победителите” и „Извинявайте” - на своите. След всички избори има победители и победени. За да печели, Станишев трябва да се научи да губи. В противен случай огромното му желание за реванш може да го заведе в една тъмна гора, където скрит в засада го очаква другарят Първанов. Нищо не може да го спаси, дори Киплинг и неговата „Книга за джунглата”. Такъв е животът.

По подобен начин се държи и вождът на оцелелите „сини” Мартин Димитров. И той не признава, че носи вина дясното да се свие до един резерват хора. Така и не разбра, че в лулата на мира старите партийни муцуни му сложиха отровно биле вместо сух прахан, а той дърпа ли дърпа лютивия пушек, самозалъгвайки се, че скоро ще го обгърне розов облак...

Но не само от политиката трябва да се чувстваме неудобно. Някогашната актриса Ирен Кривошиева направи много в тази посока. Звездата от соцкиното се върна след двайсетинагодишен престой в Америка и заля публичното пространство с личните си драми и щения. След странните и леко объркващи интервюта написа автобиографична книга, която разлюла наивния читател между гърдите на Чочарка, братчетата на Гаврош и бедрата на Емануела. В крайна сметка всички разбират, че Кривошиева не си е губила времето и била истинска мъжемелачка Най-много обаче й се иска Стефан Данаилов публично да признае, че е баща на детето й. За да е циркът пълен, синът й откровеничи, че няма нужда от баща, защото вече има такъв и това е Господ. Дали пък Ирен не е всъщност новата Дева Мария?

Може би отговорът се крие в главата на пламенната Илиана Беновска. За десетина дни три пъти експресивната дама блесна в ролята на Сабина (руски вариант на Лудото Ленче), затруднила някога дори Фройд и Юнг с поставянето на диагноза. Невъзможно е да се предадат думите, гримасите и жестовете на Беновска в НДК на двата тура на изборите. Едно обаче е ясно: тя се възприема като последна инстанция, единствен борец срещу медийния монопол и лого на Морала с главно М. И понеже в изборните нощи в НДК не се мяркаха представители на „Св. Наум”, наложи се в ролята на психотерапевт да влезе премиерът Борисов. Постижение, без всякаква ирония, достойно за БПА (Българската психиатрична асоциация), за Световната такава и за Хавайската декларация от 1983 г. за защита на психично болните. Или както се изрази Христо Стоичков след поредната акция на Беновска: „Сядай на трактора, че си е е...о майката!” И Ленин би завидял на тази прямота...
Беновска е от кръга на Алексей Петров. В момента го защитава всеотдайно, но не бе толкова отдавна времето, когато го смяташе за доказан бандит. След време, ако нещата... но това си го знаем.

Към Стената на срама се е устремила и проф. Елка Владова Името й се появи (колко логично) в новата формация на Алексей Петров – Трактора ЕКИП. Факт, който провокира поне три въпроса: това митничарката Владова ли е, която бе обвинявана в далавери, контрабанда и какво ли още не? Ако е тя, кога е станала професор и по какво. Всезнаещият Гугъл не свързва по никакъв начин името Елка Владова с научна титла. Тряктора обаче както винаги знае повече от Гугъл. Милиционерският му нюх е показал, че Владова наистина е професор по специалността „далавери в митниците”. От родината на Швейк пък долетя новината, че някой си Витко Витков раздавал хилядарки на някакви хора, за да го направят посланик в Прага. Очевидно и в Чехия здравеопазването има проблеми.

Сега внимавайте! Теодора Стефанова, известна (предимно у нас) като личната гадателка на Берлускони, се опитва да привлече вниманието с поредната порция безумни пророчества, подходящи за тест на олигофрени До 2016 г. Европейският съюз щял се разпадне и да съществува под друга форма – ще има структурни промени. Решението на кризата в Гърция щяло да е временно, а гръцкият премиер щял да си тръгне. Колумб – та това беше ясно и на кучетата от квартал Факултета. Френският президент Никола Саркози пък щял да загуби изборите. Канцлерът Ангела Меркел също щяла да има проблеми, но към 2016 г. Най-трудна за целия свят щяла да бъде 2012 г. България била богоизбрана страна, но българите трябвало да сме по-позитивни (как пък никой не се сети). Не знам дали знаете, но на Теодорчето тези неща й ги нашепва някакво зелено човече Унилсън от планетата Ванфим. Ще я разочаровам, както и нейните фенове, но на 11 ноември 2011 г. от Белия дом в САЩ официално съобщиха, че няма доказателства за съществуването на извънземни. Сори.

В известна степен тази новина се опровергава от българските щангисти. Докато един от тях е обвинен в Бразилия, че е наркомуле, други пък бяха изгонени от Световното първенство заради непредаден списък с адреси и телефони на Световната федерация. Както се казва, да влезе убитият...

За да се гордееш с нещо, трябва да има с какво да го сравниш, е казал още Пеерикъл и дал пример с героите и предателите. Било е в древността, но и до днес важи. Не може да се правим, че всички са готини и вършат само добри неща. Това просто не е вярно. В култовия сериал „Ало, ало” Френската съпротива и английските офицери са показани като пълни идиоти, но това не прави заслугите на Франция и Англия за победата над фашизма по-малки. В днешно време да кажеш, че Берлускони и Саркози си падат по тънката част, е все едно си казал „здрасти” на съседа. Ако кажеш обаче, че Първанов е женкар – това е обида. Може и да си изпатиш.

От друга страна, някаква кака се прави на Господ и предсказва дивотии, но медиите й дават трибуна, защото тълпа кретени й вярват, макар да се вижда и от самолет, че женицата става единствено за слугиня. Други пък се изживяват като стожери на морала и справедливостта, макар около тях да вони на предателство и продажност като в екарисаж. Опомнете се, бе, хора. Лицемерието и съпътстващото го българско търпение са на път да ни затрият от европейската карта. Време е да казваме открито кои са свестните хора и кои - боклуци.

Много е просто: Дами и господа! Елвис напусна сградата! Или: Дами и господа! Тези са луди, не ги пускайте в сградата!
Довиждане.

Огнян Стефанов

Не пей ми се, не смей ми се ...


Не ми се пише, братя и сестри! Безсмислено е! И ако забележите, че въпреки всичко, продължавам да пиша, то е щото ми се яде. Да се яде също е безсмислено, но, за съжаление, неизбежно. Както беше казал поетът, „партиен секретар си ти, стомах!”
Ако се „деполитизира” яденето, на мига спираме писането. Но исках да ви кажа защо не ми се пише, а не що пиша… Не ми се пише, защото тая професия така се сговняви, че нема накъде… Не пей ми се, не смей ми се… Много са нещата, не можем да ги изредим.


Журналистиката днес живее в състояние на рецидивираща подлост. И на никой не му пука. Създали са си някакъв симулакрум, раздават си награди, титулуват се един друг… Дудука бил топжурналист! Нам кой си педал бил „култов”, някаква куха красавица, рано открила социалната стойност на сексуалния живот (опитвам се да избягна думата курва), води предаване в национална телевизия… И всички се обичат, и всички обичат Бойко…

И се изкушавам да кажа, че „симптомите на любовта са същите като на холерата”, но това ще ни отведе далеч от темата…


Но сламката, която пречупва гръбнака на камилата, беше новината, че Любомир Павлов, по-известен като Пъпката, оглавил Съюза на българските издатели. И вече Пъпката ще раздава наградите „Черноризец храбър”! Или, в краен случай, ще се появи още един съюз, под ръководството на Дилян Пеевски, който също ще раздава награди, например „Черноризец по-Хръбър”… Те нали си мерят пишките сега… Тук пропускам СБЖ и неговите награди, щото съюзът е даден на Блъсков под аренда… Да им пикам на наградата (нарочно съм вулгарен, не без да искам)! Отрекли сме ги тия награди отдавна, още когато Славка Бозукова спечели първа награда за разследване, направено от Майкъл Чорни. По-важното е, че този съюз утре ще се произнася за спазването на морала и етиката в професията! Представяте ли си?! Аз си го представям. Защото имах щастието за известно време да работя в „Експрес” и там Пъпките се опитваха да ми обясняват кодекса на ББС...

Честно, немате представа колко са нагли некои хора… (Късно е да ме питате какво съм правил там… Вече съм обяснил. В момент на тежка равносметка за пътя си през журналистиката, ние стигнахме до извода, и го написахме, че, с малки просветления, това е път достоен за торен бръмбар – от лайно на лайно сме кацал, с извинение. Но това предлагаше родният ландшафт…)

Това, дето Пъпката не е там, където му е мястото, иди доди, разбираемо е. Съдебната система и така нататък… Да не наливаме вода в Цецовата воденица… Но това, дето е там, където не му е мястото, идва байгън. Направо ни обезкуражава!

Не, не се правим на особен, както казват американците. И, за да го докажем, ще ви признаем нещо, което и на булката не сме признавали. Знаете ли как се остава относително честен? Случайно. Абсолютно случайно. Просто по една или друга причина до към четиридесет никой не ви предлага нищо, или ви предлагат обидно малки, несъразмерни на самочувствието ви, работи… И вие нямате избор, освен да си кажете, че то е щото сте видимо честен. (Така де, никой няма да си помисли: „Сигурно съм глупав!”) То затова е толкова трудно да се различи честен, от глупав, неосведомен човек… Или, най-после, предложението е дошло преди още да сте духовно подготвен и сте го отхвърлили с идеята, че няма да е последното…

И се хващате за тая ваша още неукрепнала честност и все повече се навивате. И ако в тоя момент не се появи някой крупен инвеститор, който да пресече поривите ви, много е възможно да си останете относително честен за цял живот. Но то няма да е някой спокоен живот. Защото червейчето на успеха на другите (пари, уважение, позиции… изобщо четвъртото ниво на нуждата според Маслоу, за което съм ви споменавал, наистина, доста бегло…) ще продължи да ровичка из вътрешното ви спокойствие и доволство. Защото животът се мери по това какво си постигнал, а не по това от какво си се отказал. Може би трябва да не е така, ама е така…

В реалния живот ”само смъртта е начин да останеш чист” (Р. Пен Уорън) И други настолни приятели, които много уважавам, така казват. Джером Джером например викаше, че ако така гледаме на тия работи, „трябва да обявим стридата за най-добродетелното същество на този свят - тя винаги си седи у дома и винаги е трезва.” Това е смисълът и на Елин-Пелиновото „не унищожавайте изкушението, защото ще направите подвига за спасение много лесен.” А не е лесен, ако изобщо има спасение, де… Защото, като казах спасението, се сетих пак за Пъпката. Да, абсурдно е, ама така се получи. Като се изтълкувам, обаче, ще видите, че не е чак толкова абсурдно. Сигурно знаете, че Павлов преживя тежка катастрофа и едва го върнаха от тунела с бялата светлина, да не дава Господ никому! И, като се върна, продължи със същия хъс да прави това, което правеше преди да види тунела… Дори с по-голям хъс! Големите успехи с Общинска банка бяха след това. Което ме кара да мисля, че или няма друг, по-добър свят, или, ако го има, входът е платен.

За какво говорим тогава?! За малко да кажа защо пишем тогава, ама се сетих, че горе обяснихме…

Всъщност, горе не бяхме прав. Това за холерата, ако се внимава, изобщо няма да ни отведе далече, ами пак в темата. Имам предвид там, където се разказва как доктор Хувенал Урбино се опитал да въведе нови схващания в Болницата на милосърдието, но се оказало, че това не е толкова лесно…

„Защото този мухлясал дом на здравето се заинатяваше в атавистичните си суеверия, като например… да се изисква от хирурзите строго официален костюм и велурени ръкавици в операционната зала, защото бе прието да се смята, че елегантността е основното условие за асептичност. Не можеха да понасят как новопристигналият младок опитва урината на болния, за да установи съдържанието на захар…”[b]

P.S. Като си прочетох творението, ми се стори, че по-точно би било заглавието “Акмето на акнето…” Ама ме мързи да обяснявам какво е акме и каква е разликата му с акнето… Пък и прекалено много метафори станаха за тема, която може да се изчерпи с едно изречение: „Да пази Господ от ненаказан крадец!”.

P.S. Като ровичках за илюстрация, додох на Гуглето задача да ми намери „младежка пъпка”. И на стр. 18 в резултатите ми излезе Любо Пъпката. Честно! Което едва ли значи нещо, щото пък на 19 страница извади Цецо…

Д-р Филипов

[/b]

КРАЯТ НА ВЛАСТТА. ПАНАМА


Президентът Първанов лицемерничи с ветото за пенсиите, но мълчи за оправдан двоен убиец. Ще го попита ли прокуратурата за „Октопода”, Кюлев, Велев, Сумиста и Трактора, когато напусне „Дондуков” 2?
Краят на властта не е краят на живота. Този израз да се издигне в лозунг с правителствено постановление и да се закачи в кабинетите на всички български политици. Да минат и кратък курс по психология, за да им се обясни и внуши, ако трябва и чрез хипноза, че един шлифер, колкото й да го даваш на химическо чистене, един ден отива на боклука. Трябва да се научат да си тръгват навреме. Активната част на човешкия живот, при продължителност у нас 60-68 години, не е повече от 25 години. Според тази сметка участието на някои хора в управлението на страната ни вече 22 години изглежда доста нахално. За очевидците пък е потискащо. Цял смислен живот с едни муцуни – ужас. Смислен ли казах?

Идете си, бе, хора, няма нищо страшно. Заселете се на хубаво място, харчете си парите, канете когото си искате на гости и не ни занимавайте повече със себе си. Един от претендентите за политическа вечност е Георги Първанов. Помисли се за исторически призван още когато Жан Виденов великодушно го направи шеф на БСП. (Първанов му се отблагодари подобаващо...) След няколко седмици ще трябва да сдаде поста. Той обаче приема това май само формално и по путински хитро. Подсказват го недвусмислените му заявки за търсене на нови пътища и възможности да е част от управлението. В тази посока трябва да се възприема и решението му да наложи вето на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. Но вижте само как се изразява: „Свидетели сме на едностранен отказ на управляващите от поетите и нормативно установени задължения в противоречие с утвърдените принципи на социалния диалог”. И още: “Този закон не само не отговаря на обществените очаквания и нагласи, но съдържа разпоредби, които отнемат и накърняват съществени социални придобивки и права на гражданите“. Разбрахте ли нещо?

Коварен език, който уж казва нещо, но всъщност каканиже чиновнически клишета И Първанов очаква с тази стилистика да ни напомни на изпроводяк, че е бил социален президент. Не трябва да си Колумб обаче, за да се сетиш, че обществените очаквания понякога се разминават с реалните възможности. Ако си истински държавен глава, а не последовател на Мануел Нориега, някогашен президент на Панама, например, ще кажеш точно това, колкото и да е нелицеприятно. Споменавам Нориега не случайно. От Париж тези дни долетя новината, че бившият панамски диктатор Мануел Нориега ще бъде екстрадиран в родината му. Във Франция той излежа 7-годишна присъда за „пране на пари”. Преди това търка наровете и в САЩ, където съдът му даде първо 40 години затвор, а след това ги намали на 30 за съпричастност към наркотрафик и подкрепа на организираната престъпност.

В Панама 77-годишният Нориега има да излежава още 20 години. Нориега е президент от 1983 до 1989 година, за което време си „изработи” 67 години затвор Тук подобно нещо е немислимо. Ние сме държава от ЕС, а не Панама, и нямаме диктатори мутри. На пръв поглед е така. Но дори неизкушените от политиката знаят, че под „пръв поглед” клокочат зловещи тресавища. Затова на моменти дори Панама е пример за правосъдие. Уж сме в най-стария център на демокрацията, а справедливост и възмездие не виждаме. Нашата демокрация се изразява в пълната свобода да се възхищаваш на Първанов, но не и да казваш, че ти прилича на добре зализан мафиот например. Просто трябва да приемеш идеята му за „Българската Коледа”, ако не искаш да те обявят за човекоядец.

Двата тома с Първанови речи и статии могат да приспят и галопиращ кон но минават за „исторически”. Да ръкопляскаш на раздаваните на килограм ордени „Стара планина”, на новогодишните му послания, на „големия шлем” (енергиен, естествено) с Кремъл, на участието му в тържествени зари, конгреси, семинари, кръгли маси и възпоменателни тържества. Имаме необятното право да се възхищаваме на цялата му биография, перчем, нефотогеничен тил, семеен морал, поведение, снимки със сираци, дипломатически назначения, армейски кадрувания. Безгрешният. Българският Ким Ир Сен. Идеалният политик. Живот, отдаден на народа! Подарявам му това заглавие за автобиографичната книга, която ще издаде един ден. Поклон! По-клон! По-кл-он!

На този фон самото споменаване на Нориега е вече лош тон. Кал върху булчинска рокля. Възмутителен навик. Все едно някой да нарече Сталин Бандит, или да каже същото за Путин през 2011 г. В този ред на мисли би било интересно да узнаем, дали след като престане да бъде държавен глава, Първанов ще сподели пред прокуратурата какви са били отношенията му със съветниците му Емил Кюлев, Манол Велев и Петър Стоянов – Пешо Сумиста. Първите двама бяха простреляни, а за третия има съмнение, че е организирал поне едното от двете покушения – това на Кюлев. Любопитен ще е и коментарът му за приписваната му топла връзка с лицето на „Октопода” Алексей Петров-Трактора. Също и дали наистина е знаел за „мокра поръчка” на Петров по отношение на бизнесмена Гриша Ганчев. Ако дори само малка част от това се окаже вярно, сравнението с Нориега няма да изглежда чак толкова абсурдно.

Онзи ден решение на една съдийка накара цялото общество да настръхне. Тя оправда и пусна да си ходи в Перник обвинения в двойно убийство Илиян Тодоров. Трагедията се разигра преди близо три години пред столичната дискотека „Соло”. Трети младеж бе ранен жестоко. Адвокатите на перничанина пледираха, че Тодоров е действал при самоотбрана, което показва, че дори те не са се съмнявали, че е клал с ножа, но наблягаха на непредубедеността и афекта. Колко ли тъпо са се чувствали, когато са чули съдия Румяна Ченалова да обявява клиента им за абсолютно невинен. Президентът Първанов обаче не каза нищо по случая. Мълчи и до днес. Вероятно не е впечатлен от сълзите и черните дрехи на майките на жертвите. Ще оправдае мълчанието си с това, че съдебната власт е независима и не може да коментира присъди. И ще допълни дълбокомислено, че като родител разбира и съчувства на близките на загиналите. Звучи логично. Но не е. Жестоко и цинично е. Когато една трета от висшите магистрати в държавата са твои назначения, си длъжен да кажеш нещо на почернените жертви. Така изисква моралът, а той е над всичко и засяга дори недосегаемия съд!

И ако президентът мълчи, значи, че е съгласен с безобразията в света на Темида Мълчи за жертвите пред „Соло”. За „Наглите”, за „Килърите”, за „Октопода”, за башибозушкото присъствие на Красьо Черничкия в света на магистратите, за корупцията в тези среди, за всекидневното изнасилване на Темида. Него това не го засяга. Той е с имунитет на държавен глава. Но народът му не е. Народът му пищи кански от развилнялата се мафия. Няма ли кой да му каже, например личният му приятел и съветник, все още ректор на УНСС проф. Борислав Борисов, че само една малка част от заграбеното от мафията и познатите му олигарси би изравнила пенсиите със средните в Европа. Но той не призовава за борба с организираната престъпност, а застава до бунтовете срещу властта. Но не защото е съпричастен към мизерния живот на протестиращите, а защото ги вижда като лост, с който да си пробие път към нова власт. Звучи ви брутално? Ами брутално е.
А Панама... Панама е само на 12 000 километра от София.


Жан Виденов
"Може би точно затова стана президент (визира Георги Първанов) и може би точно затова политическата ни система може да бъде наречена абсурдна и 20 години след полагане на основите й парламентарно представени партии да искат тя да бъде сменена радикално".

Уинстън Чърчил
„Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може би е краят на началото.”
„Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията.”

Огнян Стефанов

БАЛОНОВЕДЪТ ФИЛЧЕВ. ПУК...


Филчев е прав. Бившият главен прокурор (в съдебната зала спомена, че не помни дали е бил главен прокурор) каза, че всичко около „Октопода” е балон и ще се спука като балон. Прозорлив човек.
От главен прокурор вече е главен балоновед. Залягането над солфежа и цигулката, както и ударите по главата с боксови ръкавици, очевидно са изострили (а не притъпили, както смятат някои) сетивата му, превръщайки го в жрец на Темида по един доста особен начин. Ако искате да си докарате язва или поне гастрит - яжте лутиви индийски и мексикански ястия и проблемът ви е гарантиран. Ако този метод обаче ви се вижда скъп, можете да си препрочитате изявленията на Филчев по делото "Октопод". Съдебните репортери обаче очевидно не бяха схванали медицинските амбиции на бившият главен прокурор и като излизаха от зала №6 повтаряха уморено: „Това не е процес, това е 4-ти километър...”. Бил говорел нелепици, правел се на шут, на луд. Но нима това не бе известно още от времето, когато се разходи с дипломатически паспорт до Казахстан, а после изчезна и когато се появи, спомена нещо за плод и зеленчук. Но тогава президентът Георги Първанов много държеше на Филчев и никой не смееше да изрече очевидното на глас. Пък и Филчев вероятно е държал някои папки, които са му осигурявали благоразположението на силните. Може би.
Днес целта на Филчев, а и на цялата защита на Алексей Петров е да вкарат делото „Октопод” в жанра „циркова клоунада”. Ексглавният прокурор е истински талант за такава възвишена цел.

Показанията на свидетелите още през първия ден на делото тази година на 25 януари показаха, че правосъдието ни може би за първи път се сблъсква в директен двубой с мафията. Бруталност, измами, рекет, заплахи за убийства и пр. престъпен арсенал. Силови структури, военизирана организация, въоръжени групи. И това е само прелюдията. Описваните от свидетелите епизоди могат да бъдат сравнявани единствено с мафиотските хроники на Роберто Савиано.

Точно тук е скрит мотивът Филчев, обвиняемите и техните адвокати толкова много да искат делото да се превърне във фарс, водевил – каквото й да е, само не и процес срещу мафиотски структури.
Колкото й да са опитни обаче тези хора, колкото й далеч да се простират връзките им, чак до висините на политиката, те осъзнават, че номера с манипулацията минава все по-трудно.

„Октопод” е безмилостното реалити на прехода и това повече няма как да бъде крито. Ода за агресията и насилието. Идва обаче време за реквием, ако разбирате какво искам да кажа.
Обвиняемите Алексей Петров-Трактора, Антон Петров-Хамстера, Янко Попов, Кирил Топалов и Цеко Йорданов осъзнават, че вече не контролират положението. В съдебната зала са дори охранителите на Трактора, но те вече не са онези копои, от които всички треперят. Илюзиите се разпадат, манията за величие и всесилност се топи като ледена висулка.

Правораздавателните органи от своя страна имат на въоръжение Конвенцията на ООН за организираната престсъпност, Конвенцията от Палермо и Декларацията на ЕК от 2011 г., както и родния НПК, които дават големи възможности за справедливо решаване на процеса.

Ето защо Филчев, колкото и да е ловък и хитър, сбърка за причините, които ще спукат балона. Сбърка и кой всъщност е балон. А голям балон е митът за недосегаемите. Именно той ще се спука и ще лъсне цялата прогнила и отвратителна карантия на злокобното раково образование, наречено мафия. Първата крачка е много важна. Затова процесът трябва да продължава в същия дух.

Алексей Петров го очаква и друго разочарование. Колкото й да му се иска да на върха, не той е главата на „Октопода”. Ще трябва да се задоволи с ролята на пипало, от което господарите очевидно искат да се отърват. Иначе щяха ли да оставят делото да влезе в съда при ресурса с който разполагат... Трябва да си облен от кокоша слепота, за да не видиш това.
Най-страшното оръжие срещу „Октопода” обаче е еманципирането на жертвите от страха. Заплахите, насочените в слепоочието пистолети може и да са вършели доскоро работа, но вече не е така. Именно това е голямата промяна, която все още някои не осъзнават и заради това отказват да я признаят. Страхът отстъпва на чувството за справедливост и достойнство. Все непознати за октопоидите състояния на духа.

Свидетелят Валентин Шотев например разказа в съда, че някога Алексей минавал за добро момче и той му помагал, купувал му дрехи, обувки. По-късно обаче, когато „доброто момче” решило, че всичко, което му харесва му се полага и решило да вземе бизнеса на благодетеля си Шотев чрез заплахи и насилие, последният потърсил закрила от фирма „Ипон”. Бойко Борисов, тогава собственик на фирмата, го изслушал и накрая му казал: „Другарю Шотев, ти си виновен от това малко прасе да излезе такава голяма свиня”.

Изпусната реплика на един от адвокатите на Трактора също е доста показателна: „Взел се е много насериозно. Още малко ще търпя и ще напусна това дело...”. Думи, доловени от хора в самата съдебна зала. Май някой си отваря вратичка за измъкване.
Но да се върнем към г-н Филчев.

Балона се надува,
надувайте момчета,
да стане на парчета - пук.

Има такава детска песничка. На г-н Филчев сигурно му се иска да е малък, да тича из варненските улици и никой да не го пита за зверски убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева, за разстреляния пред дома си прокурор Николай Колев, за онзи арестуван и пуснат с негова заповед самолет с контрабандно оръжие, за „Октопода” и пр. Мечтите обаче не винаги се сбъдват.
Затова въображението му рисува сюжети с балон.

Дошло е време обвиняемите, техните защитници и свидетелите, принадлежащи към лагера на „Октопода”, да си зададат простички въпрос: Защо кукловодите, с тяхната мощ, ресурс и възможности, оставиха делото да да влезе в съда. Да не би защото Петров се е взел много насериозно и е почнал да се сравнява с доскорошните си орисници? Кой знае.
Някога Илия Павлов изрече метафората за гущера, който си къса опашката. Днес говорим за балони, на които им е дошло времето да се срещнат с топлийката. Боц, боц...

Чуха се гласове и за това доскорошният президент Георги Първанов да бъде извикан в съда като свидетел. Време е и главният прокурор да каже нещо по този въпрос.

Специално за балоноведите и техните почитатели ще разкажа една поучителна смешка.
Решил Иля Мурумец да убие Кашчей Безсмъртни. Отишъл пред пещерата му, извадил меча си и се развикал: „Излез, Кашчей, излез, мерзавецо, излез, задник такъв, нещастно влечуго, гущер, помияр, предател, нищожество!”
Викал, викал, но Кашчей не се появявал и по някое време Иля се уморил и си тръгнал. Малко след това Кашчей се измъкнал от пещерата, избърсал потта от челото си и промърморил: „Може да съм всякакъв, обаче съм жив, животно такова!” Познайте кой кой е в тази историяц.
Балони, балони...

Севт Трети,
Тракийски цар

П.П. Театърът и цирка са стари изкуства. Често в съдебните дела се използват похвати от тях. Вероятно по тази логика на сцената на процеса „Октопод” се появи нов и важен персонаж - Лорд Питър Голдсмит. Бре, рекоха си прокурори, съдии и свидетели, а зъбите им затракаха като кастанети от страх. Лордът не е кой да е, а юридически съветник на британската кралица Елизабет ІІ. За известно време обаче Elizabeth Alexandra Mary, дъщеря на Джорд Шести, ще трябва да ползва услугите на Гугъл, защото лорда ще отдаде таланта, опита и знанията си на Алексей Петров. Ако беше жив Лорд Байрон, сигурно щеше да се роди нова великолепна поема. Нещо като „Лорд и Трактор” или „Лорд до Октопода”. А още по-добре – „Балони и лордове” – едно продължение на „Слънце на безсънните”. Да прощава Лорд Байрон.