Утро


Слънцето минава над света

Сигурен съм както в теб

Че Земята е от Слънцето родена

Над нощта една усмивка спяща

Върху голото лице

На сънуващото утро

Тайната на сладостта е

В тази странна среща на мъглите

Дето ни отнема и небето и земята

Но един на друг ни тя оставя

Тъй създадени един за друг завинаги

С теб която от забравата изтръгвам

Теб която пожелах щастлива.



Пол Елюар

+ + +


Позволи ми да мисля за теб.

Да си спомня за тебе.

Отново да се влюбя във тебе.

Бъди ми и жена, и сестра.

Аз не мога.

И не зная защо, но не мога

да приема, че всичко е просто

акробатика някаква в тъмни

и самотни квартири. Самотна

и звънтяща възбуда , с която

ме измамва коняка...

Лъжа е...и оркестъра,

който засвирва, и ръката,

която ме търси,

и жената , с която

танцувах туист.

Аз не мога да живея

без кратките срещи

по крайбрежните улици.

Просто да потъна в дълбоката сянка

на дървото, което се вслушва

в гласовете ни...Колко е смешно.

А е страшно, когато те няма

под дървото, което забрави

гласовете ни, смешните думи, които

ти отнесе със себе си...Мила.

Позволи ми да мисля за тебе.

Да се влюбя във тебе.

Отново да повярвам във тебе.

Бъди ми и жена, и сестра.

Съществувай!

Неизвестно къде- съществувай!

Неизвестно с кого- съществувай!

И си спомняй за мене понякога.



Христо Фотев

Сложи ме като печат на сърцето си
като белег на ръката си,

защото любовта е силна като смъртта,

страстта е тежка като надгробна плоча

ревността е остра като преизподнята

нейните искри са искри огнени

и даже буйните води не могат угаси любовта

нито реките могат да я потопят....



"Песен на песните"

Чувства


Съблечена и с чисто чело

Като искряща брадва ти връхлиташ

Сияеща от тежест

Куршума ти събуждаш

Разбирай разцъфтелия рубин

Посърналия тюркоаз разбирай

Усмивката лицето ти пленява

И тялото ти идва

Пулсиращо като сърце.



Пол Елюар

Клеопатра


И с глас, и с поглед веселбата

поддържаше на пищен пир

царицата, а в хор тълпата,

въздигайки я в свой кумир,

я славеше с възторг край трона.

За миг, над златния бокал

обронила глава с корона,

потъна в размисъл, в печал.



В царицата си съпричастно

се взира всеки и мълчи...

Но ето заговаря властно,

отново вдигнала очи:

"О, чуйте Клеопатра вие-

тя с равенство ще ви дари.

Блаженство любовта ми крие-

продава се, но не с пари.

На търга страстен всеки може

да купи погледа ми мил.

Една нощ в царското ми ложе

с живота си кой би платил?"



Тълпата беше онемяла-

море от сведени глави.

Но Клеопатра пребледняла

и с хладна дързост промълви:

"Аз чакам. Но защо мълчите?

Напусна ли ви храбростта ?

Нима от страх ще се лишите

от тази нощ на радостта?"



И с поглед царствен, горд се взира

в поклонниците си безброй....

Един от тях кураж събира,

от двама е последван той.

Вървежът-смел, очите - ясни.

Тя тържествува без слова,

че тримата мъже прекрасни

на смъртно ложе призова.



Въздигна гордо глас царицата от трона:

"О, ще забравя власт, порфира и корона!

Наемница ще съм, Киприда, в твоя чест.

Нима е правил друг такъв нечуван жест?

Да бъде моят дар за нощите награда.

О, страшни богове, владетели на ада,

царе на пъклен свят, от ужаси обзет,

послушайте сега, ще дам пред вас обет:

властителите си до утрините ясни

с целувки, с нега, с плам, с прегръдки сладострастни,

с любовен еликсир ще упоявам аз...

Аврора щом допре завесите, тогаз,

кълна се , богове, във своята порфира,

ще падне върху тях безмилостна секира!"



Свещената ръка им даде благослов,

а жребият реши фаталната любов

кой ще опита пръв. Бе Аргилай начело,

посечен в боеве, Помпей поддържал смело.

Презрение и хлад, макар и побелял,

в очите на жена до днес не бе видял.

Наслада сетна тук съдбовно го зовеше

и воинът суров като на бой вървеше.

Последва го Критон-изнежен, тих мъдрец,

възпитан под лазура в Арголида,

от първите си дни поклонник и певец

на пировете в чест на знойната Киприда.

Последният не бе известен, знаменит-

за вековете той безименен остана.

С лик, с юношески мъх - едва набол - покрит,

в смут пред царицата застана.

Любов очите с пламък замъгли,

гореше цял в томление свенливо,

чрез Клеопатра дишаше като че ли

и тя му се любува дълго, мълчаливо.





Александър Пушкин

Сити и силни сме. Щедри и много добри.
И красиви. Трохи не оставихме даже.
Завиждам си.
Утре, о, утре
старателно пак ще събирам
парчетата от тишината,
в душата си ще ги заключвам...
Дълго и сигурно ще ме измъчват-
до края на другото тежко отсъствие,

до лампата на аварийния изход...

Без изход е тая неясна любов.

И без край.



Ива Ковачева

Любовно



Извивам снагата си
мраморна
в твоята мъжка милувка,
потопена в мълчание.
И пясък си, и вятър,
поглъщащ поредно стенание,
спомен от някога
пронизал гръбнака ми,
счупена чаша рубинено вино,
оцветила и днешния залез…

Две сенки сме с теб
от дълъг път уморени,
посребрели от опита,
в ефирни постели
от любов заслепени,
смълчани,
замислени,
олекотени…

Топло е,
дори да те няма до мен.


Наталия Иванова

Остава да мълчим,
нека говорят високите мачти и реите,
нека говори далечния кей,
недостигнат, обичан и мразен.
Нека всичко говори,
само ти замълчи,
не ми казвай "обичам", "тъгувам", "мразя".
Остави да мълчим,
за да видим
море,
означаващо всичко,
което би казала.

Иван Пейчев

Обичах те прекалено.
Обичах те отчаяно.

Повече от позволеното.

Но пак не се разкайвам.

Ще те обичам винаги.

Ще те обичам въпреки.

На оня свят - сред живите.

На тоя свят - сред мъртвите.

Ще те оплача приживе,

а после във отвъдното

ще чакам да възкръсне

мечтата ми несбъдната.

Че ще се срещнем някога,

съм повече от сигурна.

След куп недели - в сляпата

не ще да се разминем.

Но колко още ще грешим

и колко чувства ще отричаме,

за да се преродим

и пак да се обичаме?



Мадлен Алгафари