ще продължаваш да поникваш
в слънчогледови вселени
без кожа и без памет сутрин
с разпалена камина от желания в горещо пладне
с пияни устни в страстна икиндия
а нощем
ще изгряваш

ще продължаваш да проникваш
бавно
нощем
подобно дух от процепа на времето
в мелачката на сънищата ни
моя любов
възможна само извънземно





ANG

На гората гордите върхари
с хладен дъх обжари есента.

Край шосето, в хиляди пожари,
планината цяла запламтя.

Ах, не мога да й се нагледам!
И неволно с тебе я сравних!

Като от водите й студени,
аз живот от устните ти пих!

Като във тревите й зелени,
длани крих във твоите коси!

И такава мъка ме обзема -
както с теб когато се простих!






angar

в ден като този когато луната не залязва
ще сме двойка черни пеперуди
/неминуемо/
хранещи се от един и същи портокал
в един и същи сън
в един и същи петък
/оранжево те искам ,ах /
отровни орхидеи
с три листа
докосващи страните на нощта с писък
/си онази безкрайност ...о/
в ден като този
когато дъжда забравя че съществува
ще сме стъклен слон
/свети червено иииии/
стъпил във водите на Нил или
друга река започваща началото си
преди края на света
/така така така/
не запомнил правилно нито един стих
с объркан словоред
/си ти съм аз/
в ден като този
когото луната не залязва
ще нанижа есента на конец
златните зърна ще се плъзгат в затворените ти шепи
/дръж ме/
ще пазим пъпа на слънцето
и
ще сме вятър
без лице
понесъл имената си нататък






dressy

Мария във неделя не дойде.
И църквата приличаше на няма.
Жените на разгулните мъже
не смееха страха да изповядат.

Подмятаха си погледи. Вини.
Причини да я приковат на кръст.
Разпънатата в техните очи
отвлякла бе от храма им Исус.

Очакваха да ги застигне в гръб
заседналият във гърлата крясък.
Косите им приличаха на връв,
която около врата пристяга.

Мъжете им стояха отстрани
и слушаха мълвата как възкръсва.
Мария не дойде, за да спаси
остатъка от гузната им съвест.

Внезапно влезе някой. Ничий мъж.
Да каже, че Мария е Жената.
Обичаше я. Рукна трескав дъжд.
Исус се върна по вода във храма.






biser4e

Корида


Този кратък Живот заприлича досущ на корида –
даже лунният рог връх заостри внезапно срещу ми,
за да може, когато прехапя език от обида,
да изкорми душата ми, пълна с неказани думи.

Ти отдавна прозря: в мен не спи прероден чудотворец:
само кули от думи строих, а не смогнах за къща.
Ако Господ рече, друг ще мине под твоя прозорец,
който мойта душа е готов... и ранена... да тръшне.

Ще те води ли някой идалго по кръчми и гари,
или в замъци мрачни ще вграждате сенки до късно?!
Не, не гледай назад. Слънчогледите суша попари.
(И Ван Гог би захвърлил платна...
ако утре възкръсне).

Той ще гледа през теб и ще реши косите ти с пръсти,
и гласът му, подобно рапира, нахално ще звънка,
а из двора ни сънен, тук, мама до гроб ще се кръсти,
ще прелива сълзи на цветята от косъм по-тънки?!...

Ще засеете с него из замъка две-три момчета,
дето саби ще гълтат, ще яздят коне и девици.
Не, не искай от тях да издишват бездомни куплети
и да шият крилата на всички простреляни птици.

Остави тази болка на друг! Пък макар и все още
вместо къдри на щерки, да сплитам сто въжени рими,
по които ти идваш и стъпваш задъхано нощем
да ми връщаш деня, моя изгрев, и шепот, и име.

Аз не вярвам във тази любов, тъй летлива, далечна,
като бисер, презрял във окото на пукната мида,
който бляска и мами на плиткото кораби речни
и с подводни скали им устройва жестока корида...




barona_36

остави
ненужната граматика
определенията
глупавите тик-так-туващи часовници
телефонните номера
на момичетата от бара
в първата бензионастанция
купи чипс и 2 бутилки
дай бакшиш на дъжда
вземи такси и ме покани
след Fifth Avenue
загуби посоката
можеш ли да не дишаш 60 секунди
устните са компилация
от джин джаз и джинджър
по малките отклонения в развновесието
състоянието ми на слабост
ти принадлежи в полунощ

попитай ме:
is this love?




Надя Стефано

"..където сам като готвач жесток
сърцето си варя, че глад ме чака.."
Шарл Бодлер

По изгрев слънцето като тепсия
расте пред погледа ми омърсен.
Едва ли днес ще мога да измия
остатъците глад, изгниващ в мен.
Нечуващ свят, лишен от сетива си:
невиждащ, неусещащ. Примирен.
Напук на теб ще утоля глада си
със стих, от черни думи огнетен.
И ще разчупя със очи небето,
за да достигна дъното жестоко.
И всичко, свят, от теб недоотнето,
ще наредя на масата на Бог.
А той е сит. Блажено се протяга
с огризки от животи под нозете...

.. а райски плъхове по пода бягат:
прескачат ореоли на поети.




nikoi

Красива си... и вятърът го казва,
прошепва във косите ти любовно,
приличие дори от страст не спазва,
докосва те навсякъде - греховно!

Опипва те, с прохладните си длани,
пронизва те до костите - желана,
за неговите ласки с плам събрани,
едно потайно кътче не остана...

Красива си... и слънцето копнее,
на плажа твойто тяло да погали.
По теб... като река да се разлее,
и сто любовни клади да разпали.

Морето ли... то тръпнещо те чака,
разпалена от слънчевите ласки.
В една вълна мечтите си изплака,
с любовна мъка в ледени окраски.

Красива си... небето го признава,
по стъпките ти сее знойно лято.
И синя бездна в погледа остава,
щом чувствата отлитнат като ято.




vicont

Олтарите възроптаха,
много им дойде лицемерната вяра,
докато иконите будни
и мълчаливи стояха.
Под ноктите на молитвите
защитени бяхме -
сега небето е потно
и не вярва на нашата истина,
защото може би късно разбрахме
кои сме
(ритуалът живот е труден дори за езичници),
как със запалени сърца живяхме
(с голи камъни вместо тела),
защото ласките си кътахме
(алхимици в изгубено време).
Заклевам ви и завинаги млъквам:
разкаляната любов,
дето се търкаля под щитовете ви
единствено ще ви спаси.


mariq-desislava