 |
|
Дата и час: Съб Юли 27, 2024 8:25 am
|
Виж темите без отговор | Виж активните теми
| Автор |
Съобщение |
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
 Re: Докосване ЗАЧЕВАНЕ НА СВЕТЛИНА
mariq-desislava & secret_rose
Утихвам...
като струна, от която
са се откъснали живителните звуци
и само ехото
от пътя им нататък
целува някъде далечността...
Не я умея самотата,
а пръстите ми все по нея тичат,
докато пустинята ти лепне
от шепота на гущери смълчани,
а тъмнината стон е:
Възторзите си избистри и сричай...
Дори и пясъка ни коленичи,
а думите ни се предават,
полегнали са в скута на скалите,
защото вените запяват под акорда
на Неговите ласки в утринта
и пренареждат плът и телеса.
И не е лесно, вярвай,
не е лесно,
щом в себе си небето си пренося
на гръб,
или в ръце
и в самота...
да раждам воплите на звездопада...
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Пет Сеп 21, 2012 2:46 pm |
|
|
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
Re: Докосване Ако можех, бих те прегърнал…”- ми каза.
И пропаднах във себе си, във същността си се сринах-
станах лудата, дивата, цветната, станах онази,
дето цяла потръпна и в дланите твои застина.
А пък бяха през девет реки и през девет баира
тези твои ръце, за които тъгувах в съня си.
Но усетих докосване и дъха си усетих да спира,
и притисках лицето, очите, косите си в твоите пръсти.
Ти си толкова мъдър…и не би ме докоснал наяве.
Но и мъдрите бъркат понякога. И навярно разбираш,
че когато прегърнеш любов от тъга разстояние,
тя си тръгва със тебе. През всички реки и баири…
Boryana
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Пон Сеп 24, 2012 7:58 am |
|
|
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
Re: Докосване Между нас се простира една необятна земя
и притиска в сърцата ни още невръстния извор.
Аз протягам ръка, и достигам небето сама
под безкрайния купол на стегнат
в съмнения избор.
Търся теб... но следите ти зеят с дълбоки дула
и след всяка молитва дочувам разкъсана песен.
И от своята малка, покрита с прозрачни була
неоткъсната обич, питам още, и още...
Къде си...
И мълчат небесата. А трябваше някъде там
да приготвят за нас малка къщичка, в розово - бяло.
И да бъдем изваяни стълбове в светлия Храм,
в неподвижния сън на Живота. До тебе ли...
Зная ли...
И мълчи Тишината. Притварям след нея очи
уморена от опити нейната сила да нося.
Но дълбоко отвътре в безмълвие, тихо звучи
онзи тежък въпрос, преобърнал света ми...
Защо си...
Миглена Гювенал
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Чет Сеп 27, 2012 7:54 am |
|
|
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
Re: Докосване Момичето до теб
е вече с твоя ръст
и носи твоите черти.
И виждам как ме гледащ с четири очи.
Усмивката му ме боде
с връхчетата на твойте устни
и със загадката на сладост неизпитвана.
И твойте думи меденият му гласец изрича.
С походка твоя и със твои стъпки
край мене младостта му шумоли.
Но в жестовете му
и на косата в пламналия цвят
долавям твоята любов
преляла чашата си в друг.
Ivliter
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Пет Сеп 28, 2012 9:06 am |
|
|
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
Re: Докосване Столетникът празнува есента.
(годините му все са преброени)
Оголено стъблото му ридае
по бягството,
за да изтрие листопада,
дето вае
объркани сезони и лета.
Парченца малки тайни –
ядрата на лъжи, назъбени планети,
стекли се във делничните ни съдби.
А той немее,
и тъжи.
Оголва нежно зъби, капе
до старата мълва,
прорастнала до огледалност
в приказните длани.
В остатъци от рани
столетникът празнува
непреброена есента.
timon
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Чет Окт 04, 2012 8:34 am |
|
|
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
Re: Докосване timon
Серенадите използвай по предназначение
Всички пътища зеят измислени.
Не намирам погледи блеснали
във които говорят очите ми.
Не пристигам, не тръгвам...не искам
И съм в черната рокля, орисана,
седем струни в душата отгледала.
Акордирах, извайвах, изписвах-
всяка дума да лепне по пръстите.
Само ледени блокчета, зъзнещи
и проказа в човешките помисли.
Късам струните, пясък прибавям,
имам ново проклятие – вещерско.
Колко време ми трябва? Колко?
...да съм си самодостатъчна.
Не пътувам!
dumite
Попътувай
Назад към душата си!
Празни пристанища.
Посрещачи.
Достатъчно.
Откъсни и цветята
и тръните.
Розите са
двусмислени.
В очите на другите
няма частица от нас
Просто
техни си истини.
Късай струните,
добави заклинания.
Спри часовници
и хронометри
Всички пътища
без разстояния.
Направи серенада
на Душата си
Прегърни я
Самодостатъчно...
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Чет Окт 04, 2012 9:25 am |
|
|
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
Re: Докосване *
...защото октомври
капе по шията ми,
а забравих реквием да му напиша -
излишно е.
Олекват всички друмища
под есенното ми ходило.
Слънцето пари във джоба ми,
изтъних го от стискане – талисман
да ми е срещу възкръсващата зима.
Под ластарите на вятъра
годините нищо не значат.
Аз бях тук - хартиено цвете
прораснало в небесния перваз,
а исках само огънче да бъда,
да не угасна.
mariq-desislava
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Пет Окт 12, 2012 9:43 am |
|
|
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
Re: Докосване МАЛКИЯТ МЪЖ И МАЛКАТА МИС
сутрин
слънцето в Лисабон е топло
лъчите са като рибарски мрежи
рибарските мрежи – като капани за сънища
малката мис стои на перваза
и пие кафе
с широкопола шапка
една педя
стените на чашата се затоплят
от само себе си
минути по-късно
в Лондон вали дъжд
и разплисква купичките с чай
малката мис
е подгизнала от млякото
само след час
в подредения бретански дом
вятърът, който нахлува от прозореца
суши косата й
толкова е малка
че промушва глава
през времето
което сега е слънчево
и проверява как да се облече
за следобедната разходка
ето в този момент
дори малко по-късно
малкият мъж влиза
през вратата на стаята
и от течението
забравя да поздрави
СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА
Броненосецът Потьомкин
непознатият мъж
който мастурбира в киното
жената на военния
с широкоекранна шапка
за всички днес
един и същи край
РУИНИ
Ру и Ни
азиатски филм
който се простира от единия до другия
край на салона
като безкрайна опашка
би се разложил от светлината
би се разпаднал на съставните си
точки
и други символи
зеленото
като символ на плодородието
и на момичето от трети ред
почти я виждам как прескача
руини от тела
и пази равновесие
по насинената от локви тънка улица
но тук е тъмно
няма кой да види
tinyblizzard
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Пет Окт 19, 2012 2:52 pm |
|
|
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
Re: Докосване Сълза - великолепие е утрото
когато от сърцето ти извира.
В покоите на онзи миг, най-мъртвия.
В ресниците на есенната лира.
В прозирното неземно на савана ми,
за мен - едно прощение. А в тебе...
градина от най-дивните ухания
на крайчеца на слънчевия хребет.
Прости ми благоверието. Тиха съм.
Очите ми изрониха пътеки.
Посоките навън от мен те имаха.
Посоката навътре бе утеха.
И аз... Не бях ли аз... Но бях ли, помниш ли...
онази глътка вопъл, на прощаване -
гнездо за птици днес, сломена стомна.
В сърцето ти - сълза развиделяване.
Миглена Гювенал
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Чет Окт 25, 2012 12:36 pm |
|
|
|
alba
Princess
Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am Мнения: 1640 (View: Всички / В темата)
|
Re: Докосване Есенно…
Крия те.
В тихото.
В себе си.
В охра от листи.
И вечери.
В улици.
Или
в една
светла стая.
Нейде… от спомен
за кестени.
Кръстени горе,
надничат
годините.
Спират
в отминали
влакове.
Пътници,
стъпки…
И мъртви пъртини.
Някъде в мене
са плакали…
Кръгли минути.
От кръгли часовници.
Лягат в самотни недели.
Есенно…
Спи в електричката
детството.
С гари от спряло време.
parnar
_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.
|
| Пет Окт 26, 2012 1:18 pm |
|
|
Кой е на линия |
Регистрирани потребители: 0 регистрирани |
|
Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл
|
|
|
