Дали ще има смелост Любовта
да изгори със нас

във тъмното?

въпросът не е в Нейната смилост, а в нашата, Албе!
а аз си горя като байрамска свещ и... даже ми харесва(мазохистка любовчийка съм аз )

Равнозначни са(за мен)
Денят и Нощта!
И красиви...
Той със вихъра си устремен,
Тя със споделена тишина,
Той със ярка светлина,
Тя с покой и тъмнина...
Тя и Той-безкрайно и вечно,
Едно са!
Така са обречени-
да изглежат разделени
в очите ни отколе заслепени
от правилата никому ненужни-
да делим,
да не живеем дружно...
А времето ни отредено
отлита бързо и припрЕно,
не пита колко сме живели,
не пита дали сме си попели
или сме погубвали дните си
в кавги, ядове и гонене на цели...

Въпрос на гледна точка е любов
да наречеш небето, цяло в синьо,
и да я понесеш да си готов.
Това е заслужаваща причина

да вържеш на перо такъв товар –
да видиш пъстрота в око на ближен,
в наръбения смях да дириш чар,
невярата редовно да си стрижеш,

да съкрушаваш фино поглед зъл,
а твоят над мълвата да се рее,
да можеш да разплачеш всеки вълк
и благ агнец във него да посееш.

Това на практика е до калъп.
(И совите фактически са сови.)
За някой и смъртта е просто... ръб.
Въпрос на гледна точка. И основи.





Д.Дечева

Слънчево ми е днес...
килнало назад шапката си циганското лято
през листата провира мънички пръсти
и докосва очите, лицето, къдриците гъсти,
а по вените ми младо вино се стича
и нашепва ми тихичко: "Не спирай, обичай!"

Малките хора

Има ги... има ги малките хора
със скрити в сърцата крила,
те светят, не знаят умора,
макар да е тъжна нощта.
Те литват високо, високо,
над дребнавите, грозни неща,
на тях не им трябват посоки,
летят все в една... все в една.
А тя е навътре, дълбоко в сърцето,
скрито от хорски очи,
на любовта там чудното цвете
в тишината разумно цъфти.