въпросът не е в Нейната смилост, а в нашата, Албе!
а аз си горя като байрамска свещ и... даже ми харесва(мазохистка любовчийка съм аз

)
Равнозначни са(за мен)
Денят и Нощта!
И красиви...
Той със вихъра си устремен,
Тя със споделена тишина,
Той със ярка светлина,
Тя с покой и тъмнина...
Тя и Той-безкрайно и вечно,
Едно са!
Така са обречени-
да изглежат разделени
в очите ни отколе заслепени
от правилата никому ненужни-
да делим,
да не живеем дружно...
А времето ни отредено
отлита бързо и припрЕно,
не пита колко сме живели,
не пита дали сме си попели
или сме погубвали дните си
в кавги, ядове и гонене на цели...