Дъждът измива стари грехове

и прашни спомени и рани.

Понякога се раждаш във море

от сълзи по разните избрани.



Днес съм изключително мъдър

Нима наричаш любовта си грях
и прашен спомен

сам захвърлен в мрака,

забравил сълзите на пролетно небе

и жаждата, която те очаква.

Скована в студ празнина.
с омраза ритаща красивото,

човек-развалина-

колекционерът на горчилката...

Смъртта.

това временно прибирам тук.
Прекрасно ще е Хамлета чудесни
да се дотътри тук със свойте песни.

Ужасно почва да ми липсва

ущипване довело писък,

или хамалска реч разлята-

сметана съща,върху женско тяло.

Кръчмарка уж съм,собственик демек,

а вътре ме не пускат...

баси!пак сме в заден век.

Изпиват виното с мерак,

мезета лапат от зори до мрак,

забравят даже своите имена!

а искам в тази бъркотия

романтика да цапне ме като ютия.

На пода да ме повали

и със запретнати поли

да му покажа кой,кога

е шеф!а той-слуга.

Отивам в кулата.

Милейди запретнала ръкави смело

да ме избави от

бута появил се ненадейно

на моравата нощес.

Дали не е от някой пес...

Потърси ли във изгрева покой?
Или прегърна бавно тъмнината,

гръдта й те примамва като грозд
от който ще изпиеш самотата.





Обичам те, Шери.

Тъмнината звезди не приема
Твърде светло става със тях

Нека мрака остане в поема

Остани... инак е грях

"Уморена любов"
Умори ли се, моя любов?
Отегчи ли се вече?
Все лъчи вместо него протягаш,
все звезди вместо нея събираш...
А дъждът по капчука
твърде бавно се стече.
Но моля те, любов, не лягай!
Не заспивай... още не!
Ти продължавай да летиш –
не спирай
да си небе, да си целувка лято!
Дори да са те лъгали до втръсване,
не искам да отпускаш ти криле.
Като от полет дълъг изтощено ято.
Дори да те боли до пръсване...
Не може да си уморена... не!



автор: fullmoon





Вие срещнахте ли се с този вид... любов?

Специално за Нети.


Любовта не е всичко


Любовта не е всичко: не е хляб, ни вода,

не е нито сън, нито стряха в дъждовния мрак,

не е за удавника малката здрава греда,

която потъва, изскача и плува към тихия бряг.

Не дарява тя с въздух,

когато умира гръдта,

и кръвта не прочиства,

не лекува след удар суров;

но всеки миг някой

подирва утеха в смъртта,

не за друго, а само защото

му липсва любов.

В живота ми може да дойде

най-трудния час,

когато ще стена от болка

пред чужд и пред свой-

когато ще трябва зарад нещо

по-силно от моята власт

да сменя любовта ти за малко покой.

И от тази нощ спомена скъп

аз за хляб бих продала

в оня час може би.

Може би. Но едва ли.



Една Сейнт Винсент

Събудих се от плясъка
на крила прегърнали вятъра
Луната се криеше не много далеч-
зад черешата посадена от дядо.
За цигара помислих,
с горещо кафе,
но останах в леглото...
при топлината.
Сама съм...с едно
мълчаливо море,загубило
поредна русалка.
Събудих се.
Приласкана от мъжки ръце,
от устни за моите жадни
Луната ме чака на терасата
днес...но оставам
в легло от жарава!