Да!Искам да те смачкам.
Да те видя как кървиш,
В блато да се давиш
от измамата да виеш.
Да!Искам късове да режа
от душата ти прогнила,
да поръся безнадежност
по пътеките ти скрити..
Да,искам да те залича!
В спомен да те смеля
и с парченцата кайма
да нахраня всички псета.
Искам!
Мога!
Но не заслужаваш
толкова усилие.
Достатъчно е просто-сбогом.

Когато искаш да се довериш
ала не знаеш как...

Когато искаш да простиш,

но няма даден знак...

Когато искаш да крещиш

от неизказано желание,

напират сълзи и боли

когато си в изгнание....

Приятел кой е,кой е враг,

защо се юрваш в странен бяг,

защо налагаш чужда маска

а думите са със спирачка...

В деня кървиш,а нощем виеш

и търсиш безраличие-да се завиеш

и да потънеш в тишина...

До колко истинска е тя....?

Мразя те боже
за това лицемерие
като маска наложено
в плача-ежедневие.
Мразя те боже
за свободната воля
в моменти безбожни
на смъртта да се моля.
Мразя те боже
за калъпа измислен
с утеха затворена
в кутия надежда
Мразя те боже-
отмъкваш от времето
за душевно разлагане...
Дай си ми бремето.

Винаги е трудно
чистосърдечие да имитираш.....
Понякога е трудно
красота в блатата да намираш...
Винаги е тежка
маската на клоун,криеща
човечност в сълзи непроронени.
И винаги боли
жалката дребнавост
в ръката на приятел!
Има ли лъжата давност?!??

Винаги боли,
когато в чуждите очи

потърсим своя огън.

А там е вечна зима.

Нима лятото замина?
Не остана нито лъч?

Нима ни чака само зима

и ретини от студ във плач?

Зимата понякога се свива на топка
и потъва дълбоко в студени очи,

не приели на слънцето нежната ласка

и не чули как вятърът тихо шепти.