Някъде някога
клоунът в мен
уморено деня преобърна.
Някъде някъде
паднах в плен на страсти
от дневни безумства.
Някъде никъде..
стигнах до там
с някакво никакво бреме.
Небето загърна ме
в сиво безвремие
с някакви мисли
без плът,съдържание.
Някога,някъде-
върнах се там,
в нещо от нищо закърмено.
Някоя...никоя...
все още в плен
на някакви никакви чувства.

Чувам те нощем-крачки уверени,
едва доловим дъх на мечта.

Тих и невидим,но винаги верен

с протегната,силна ръка!



пп.Скъпи

Нежно присъствие
Изящни ръце
Тиха луна
Топло сърце



Шери

Вероятно си го видял вече,скъпи.

Но е писано с мисъл за теб,тъй,че тук му е мястото



Понякога се вглеждам във душата ти
и виждам есента,окичена във злато...
Понякога повлича те към блатото,
а аз съм там,за да те спра.
Когато колебание нападне те,
незнаейки какъв си,кой-
ръка сложи в ръката ми...
За миг поне ще е покой.

Баси колко е мило някой да напише нещо такова за теб!
Шери...

Погледът ти гали като вятъра в гореща нощ
Ръцете ти прегръщат уморен бандит
Само ти... видя, че не е лош
А просто тъжен и сърдит

Тъгата има ли предел?
А като стигнеш там какво е?

Покой нахлува ли в сърцето?

или поредният е...гвоздей?

Може ли да се включа и аз? Прекрасни сте.


Тъгата има ли предел?

Или съблича бавно

нежността ни.

И тихо

във въздишката на утрото

ще светят сЪлзи

от уханните й рани.

Албисима иска ли питане


Когато стигнеш до върха

на своята тъга,

когато видиш светлина

в черната душа,

когато бръкнеш в огъня

и въглен съхраниш,

когато длан поемеш и болка

приютиш.....



Когато си готов...ела.

Когато длан поемеш
и болка приютиш

когато твоите коси

в нозете му ще паднат

и думите ще бъдат

сбъднат сън...

Ела с дъжда в очите ми.