Дата и час: Пет Мар 29, 2024 9:24 am




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 90 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща
Любими моменти 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
"Любовта е свобода.
Ти може да си в затвора и да не можеш да избягаш. Ако любимият ти дойде в затвора, затворът изчезва в същия момент. Стените все още са тук, но те не са затвор за теб. Сега можеш на-пълно да ги забравиш. Вие може да се потопите един в друг и може-те да се превърнете един друг в небе, в което да полетите. Затворът е изчезнал; той вече не съществува; А може да си под откритото небе, абсолютно свободен, неограничаван, без любов, но да си в затвора, защото няма къде да летиш. Това небе не върши работа.
Птиците летят в небето, но ти не можеш. Нуждаеш се от друго небе - небето на съзнанието. Единствено другият може да ти даде това небе, първото усещане за него. Когато другият се отвори за тебе и ти се потопиш в него, можеш да летиш.

Латифа, любовта е болезнена, защото тя проправя пътя на блаженството. Любовта е болезнена, защото трансформира, любовта е преобразуване.
Да страдаш в любовта не е да страдаш напразно. Да страдаш в любовта е съзидателно, това те носи на високи нива на съзнание. Да страдаш без любов е абсолютна загуба; никъде не те води, само те държи в същия порочен кръг.

Носят се слухове, че я има. Някои дори се кълнат, че са чели за някои, които са я срещали в неочаквани мигове и места от живота си. Знам ли?
Бях чела някъде, че когато двама души се обичат силно то аурите им се сливали и когато са заедно се проектирали с една обща аура. На мен това ми е непознато като материя, за аурата на човека.
Но не всеки е готов да бъде толкова уязвим, толкова отворен и толкова отдаден, че да принизи себе си. Странно, че много хора го считат за липса на самоуважение. Ето това е вероятно парада на егото. Където властва с пълна сила любовта, егото се смалява, отстъпва, слива се."






_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Мар 15, 2011 10:19 am
Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
Картофите с вкус на жени



Или какво можем да научим от картофите за жените?

От ту прорязващо-жилавият, ту комичноразвлечен чувал на живота ще изпаднат много скорбялни заоблености, които ще си проправят път към дланите ти.

Покритосеменни, кучешкогроздови, многосортови – те ще носят в себе си еволюцията, науката и храната, в случай, че първите две не те объркват достатъчно.

Ще ти носят временна гладкост и яйцевидна хармония, или тежка деформираност и насечени с мотиката сърца, заедно с дъх на природа, на мазе или на сгорещено олио.

Някои ще искаш да обелиш бавно, забивайки ножа прецизно да не накърниш сферичната перфектност, ще се наслаждаваш на симетричните обелки, които се смъкват, за да разкрият сочна и ненакърнена плът...

Други ще разопаковаш с жестокост, бързо, с жестовете на освирепял Ерисихтон, забиващ гладно метала в сърцевината, за да извади черното, неугледното и несъвършеното.

Трети ще искаш да вариш дълго и на бавен огън, докато температурната вакханалия не смекчи жестокостта им и те сами не свалят обвивката, под която парещата душа се троши с длан.

Едни ще представиш на гостите си под формата на дългобедрен чипс – загорели, фини удоволствия, каращи сетивата да пируват и бирата да клокочи.

Други ще нарежеш припряно с няколко клъцвания в скришната доматеност на яхнията – мили, коремнонеобходими и вкусни, но твърде домашни и неестетични.

Трети ще изгубиш в масата на пюрето, смляни в еднообразността – раздробени, натъпкани, хомогенни. Осигурили храна за махмурлийски стомах и замъглена непретенциозност....

И какво, гладен ли си?



frina

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Мар 18, 2011 11:08 am
Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
"Тя го притежаваше. Това беше качество, което караше определени хора да изпъкват и да изглеждат неуязвими сред обикновените хора. Така изолирани, като че ли казваха с присъствието си- гледайте, но не пипайте!"


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Апр 08, 2011 8:43 am
Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
"Обичам хората със стил, които могат с походка да се изразяват, с прическа да флиртуват и с жест да ти кажат да отидеш до магазина за бутилка вино, синьо сирене и презервативи, като пътьом изхвърлиш боклука.
Всъщност Стилът е субектът. Останалото е аксесоари." Nav






_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Апр 12, 2011 7:55 am
Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството. Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната. Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме. Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов. Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение. Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина. Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо. Научи ме на изкуството на малките крачки." Антоан дьо Сент-Екзюпери, "Молитва"


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Апр 14, 2011 8:11 am
Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
"Зная какво ще стане, когато се срещнем най-после.
Ще ме хванеш за ръка и ще ме замъкнеш на тъмно.
Въпреки тъмнината ще ме накараш да затворя очи, ще затвориш и ти твоите и ще започнем да се опознаваме отблизо. Ще опипваме лицата си и ще се смеем, ще се душим, ближем и хапем, ще дърпаш косата ми от радост като малко дете. Ще се полагаш върху мен – част по част, постепенно – първо дланите, после ръцете до лактите, до раменете, невярващо ще се убеждаваш, че имам трапчинка на рамото, шия, гърди, крака и тяло като съвсем истинска.
Ще преядем с всичко, от което се лишавахме досега.
Ще се търкаляме по поляните на глада си един за друг, ръцете ми ще те прегръщат, а кожите ни ще вкусват една от друга. Ще завирам нос във врата ти, а ти ще изследваш извивките ми.
Когато се душим, няма да се гледаме, а когато се гледаме, няма да дишаме. Отначало няма да ми даваш да говоря, а после ще ме караш да ти пея, за да поглъщаш и гласа ми.
Знам, че искаш да ме докосваш навсякъде едновременно – и тялото, и ума, и душата. Във всичко ще искаш да налагаш себе си върху мен.
Ще ликуваш, ако естетиката ти е повече от моята, а аз ще те предизвиквам с етиката си. Ще установим, че философиите ни са еднакво къси. Че моята история е в пъти повече от твоята, за което ще ме намразиш веднага и за да си върнеш тъпкано, ще станеш лош или ще се скриеш, докато не усетиш, че не можеш без мен. И пак ще се върнеш.
Ще се губим заедно из горите тилилейски на музиката. Ще те дебна зад всеки храст в парка на логиката, за да те съборя изневиделица. Ти ще ме ловуваш на кон из прериите на литературата, за да ме изненадваш с ласото си. Ще се преструваш на безразличен, когато целуваш устните на религиозното ми чувство, а аз ще твърдя, че не знам по-велики богове от твоите, докато се отдавам на докосванията ти. Ще се надбягваме по пътеките към всеки връх.
Ще се караме, за да се сдобряваме. Ще ме обиждаш, за да ти прощавам, а аз ще те обиждам, за да те смирявам. Ще ти показвам колко много зная, за да можеш да ми покажеш, че знаеш много повече.
Ще се срамуваме от нежността си и ще се цапардосваме с цитати, за да се подиграваме сами на себе си.
Понякога и аз ще бягам, но ти ще ме настигаш и без да бързаш, с един само предизвикателен поглед ще ме хващаш и пак ще ме връщаш на бойното поле, където няма ти омръзне да се биеш и да побеждаваш, а на мен – да се предавам и да моля за милост.
А когато почувстваме, че сме се наобичали, но и наранили дотолкова, че вече не усещаме нито радостите, нито болките, като виновни кучета ще подвием опашки и ще тръгнем в различни посоки, без да се обръщаме назад. Но никога няма да се забравим.
Зная. Ще се срещнем, за да се разделим най-после".


krasavitsa

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Май 05, 2011 12:57 pm
Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
Скитам в себе си.

Опитвам да се удавя
в чаша бърбън
РЕФЛЕКСЕН секс,
и готик-безсмислие..
Жалкия механизъм
на "сантиментална перспектива"
е счупен. АНАХРОНИЗЪМ.
Скитам. *
Разкъсванията в теб са само опит
да бъдеш ХЕТЕРОГЕНЕН.
Неумението да се СЪБИРАШ
е от властта на истината.
В теб.
Истината е ПОГРОМ.
След нея няма остатък.
Казах ли ви, че няма любов.
Има профанизъм, мимикрия, объркване,
онанизъм, алюзия, илюзия, употреба,
патологична посредственост,
/като форма на СЪЗНАНИЕ/ ....
сънуване, овлажняване, мигновеност...
Но НЯМА любов.
Има епилог, джаз, мартини...
И разкъсвания,...от нежността.
Нежността те РАЗКЪСВА.



P.S. Светът е пълен с глупаци,
които си мислят, че Светът е пълен с глупаци.
ОБАЧЕ ще помоля духовните кастрати,
с ерогенна зона ПОРТФЕЙЛА,
и недостик на зиг-заци в двете полукълба на двете места,
ДА ХОДЯТ ДА СЕ ГОНЯТ с джиповете,
по жълтите плочки.
Да ПРЕГАЗВАТ ...
който е с шапка,
и който е без шапка...
Изобщо,
марш да вулканизират супата...
че ми писна от Великани с наведени глави,
и ДЖУДЖЕТА с ВИСОКО ВДИГНАТИ глави.


Реалност НЯМА.


Има една душа, понасяща света.
Отказваш да си в ОБИЧАЙНИЯ свят.
Този свят, който се движи като махало.
Една завършена цялост се подменя с друга.
И думите не са вече същите.
Изглеждат НЕИСТИНСКИ.
И няма никакъв обратен свят,
в който е възможно да има нещо твое.
Всичко едновременно присъства и отсъства.
Как е възможно НИЩОТО толкова да боли?!
Чувстваш се разтърсен в един разтърсен свят.
В теб се надига ОБИЧ към ПУСТИНЯТА.



Кристофер






_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Май 13, 2011 10:58 am
Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
"Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен, ако той те намира за тъпа, се чувства умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална, ако започнеш да усещаш, че е мекотело,си казваш че трябва да му помогнеш, ако е невежа, ти пък знаеш за двама, ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че не това е важното, ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство, ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама."



"Множеше доказателствата за своето съществуване."

"Нямах и ни най-малкия шанс да се отърва сам и причината бе съвсем проста: прекалено много бях обичал, за да съм все още способен да живея от само себе си. Това бе абсолютна, органична невъзможност и всичко, което ме правеше мъж, бе у една жена."

"А сега се намирах сред хаос, който може и да беше знак на милосърдие, защото ми спестяваше усилието да се изправя очи в очи с дълга си към действителността."


"Хората забравят, че онова, което преживяват, не е смъртно."

"Вероятно ще видите в агресивността ми знак на безсилие, но ви гледам и ми идва на ум един безсмъртен стих на Ламартин: „Само едно същество ви липсва, а светът е вече пренаселен...”"

"Краят на света не е дошъл само при вас. Той е при всички нас. И тъй си я караме."

"Днес човек вече няма причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо."

"Моралът е стар перверзник. Да изпита удоволстивие човек с някой непознат, това е невроза. Хистерия. Фригидност е, когато моралът и психологията спят заедно. Когато човек е загубил основание да живее и все пак се опитва, той се чувства виновен."

"И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като авотобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас."

"Но аз не умея да плача, пък и има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата, и за да пукне по-бързо, да го принудя да се хили. Смехът, това е начинът, по който понякога ужасът хвърля топа."







"Сияние на жена" Ромен Гари

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Май 18, 2011 8:03 am
Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
Ухание на люляк


Борис вървеше и не усещаше прохладата на майската утрин. Влагата беше навсякъде, проникваше неумолима във всяка гънка и намираше пролуки за да стигне до най-закътаните кътчета на тялото, но той не усещаше и нея.
Още ръмеше ситно... нямаше минувачи и градът изглеждаше мъртъв. Усещаше само пулса на сърцето си, всичко останало изглеждаше като пейзаж през сапунен мехур, изкривено и нереално. Нямаше смисъл да продължава повече, в съзнанието му още звучаха последните думи на Яна „Не ме отпращай”... а гласът и глух и уморен издаваше болката, онази прикривана дълго и несподелена болка на споделена невъзможност. Каква ирония... съдбата се подиграваше в своя безумен бяг към бреговете на вечността. Пращаше библейски изпитания за крехкото човешко въображение и изискваше прости решения на толкова сложни неща.
- Господи дай ми сили! Нуждая се от твоята божествена намеса.- чу се да моли на глас.
Край брега пролетта пилееше багри и аромати, на талази се носеше мирис на люляци. Въздухът трептеше превъзбуден от безброй ефирни крилати създания, разнасящи навсякъде плодотворния допир на своите хоботчета.А люляка наистина проникваше в ноздрите, дълбоко в недрата на човешките възприятия и сетивни рецептори. Носеше се по въздуха, като лятна мараня и виолетови облаци надничаха над храстите, окъпани от пролетния дъжд, блестящи и примамливи. Спря се и докосна с пръсти цветчетата на най-близкия храст. Те се огънаха под допира, мокрите им листенца залепнаха за топлата длан на Борис. Нежен допир като ласка на следобеден бриз. Аромата им остана по кожата му и той дълго поемаше този опияняващ елексир в своите ноздри.
- Красив е света, толкова красив и... толкова сложен, непоносимо дори!... - промърмори мъжът и продължи по пътя си дезориентиран и още по тъжен. Този път, който водеше към никъде, без посока и цел, без смисъл и съдържание. Вървеше без да спира, докато градът изчезна зад него в маранята на изпаренията от вкопчената в асфалта и покривите на сградите влага. Вървеше и се умихваше, на себе си, на спомените си, на нещата за които мислеше, на събитията,които оставяше след себе си, на безмислието и суетата, които го водеха към единствената и вярна посока. Нямаше колебание, знаеше, че този път е последен. Нямаше угризения, те останаха далеч в потребностите от които нямаше нужда. В душата му нахлуваше спокойствие и увереност каквито в последно време не познаваше.

Денят обещаваше да бъде обикновен и скучен. Яна се събуди и посегна към мобилния си телефон, но екрана бледнееше празен без съобщения и пропуснати повиквания. Повдигна се бавно на лакти като отметна завивката внимателно, за да не събуди дъщеря си, заспала при нея след дълги увещания последната вечер. Загледа се в божественото и одухотворено личице, после умилена погали с поглед познатите до болка любими черти на някого, за когото сърцето и още трепкаше и кървеше щом погледнеше детето, негово абсолютно копие. За щастие или зла прокоба, Яна не знаеше. Очите и се насълзиха, докато болезнено в гърдите и пропълзя отново, онова познато чувство на разтърсващо безсилие. Минаха толкова години, а от него нямаше следа. Така и не успя да му каже, че е бременна. Търсеха го всички, които искаха да търсят. Жена му, приятелите, властите. Без резултат. Нямаше и следа и никой нямаше спомен дали го е виждал преди да изчезне. Книгите написани от Борис, днес бяха настолна литература за всяко нуждаещо се от топлина сърце. Яна не помнеше колко издания притежаваше на неговите стихове и проза, но пазеше ревниво всичко онова, което и беше написал лично и не го споделяше с никой. Така, той бе неин завинаги... Не, всъщност не!...Някой ден трябваше да разкаже на детето. Да намери подходящите думи за да опише баща и. Същия, който нямаше да може да чуе и види никога. Как само обичаше да слуша гласа му! Как я опиваха, граничещи с духовен екстаз, всяка дума от стиховете написани за нея, което никой не подозираше тогава. Тогава!...
- Ти пак искаш невъзможни неща?- прозвуча развеселен гласът на Борис.
- Какво му е невъзможното? Искам само да помогна!- отвърна разпалено,Яна.
- Помощ, която е необмислена и хаотична, не е помощ, а бреме мила! Някой, който се нуждае от помощ, има конкретни нужди и помощ несъобразена с тях е като да даваш на удавник да пие вода.
- Да, но ако всички мислим и умуваме, какво и от колко има нужда, няма ли да е късно за нуждаещия се?
- Проблема не е в това и не е там отговора на въпроса в какво и колко, а в начина на поднасяне на помощта, трябва да е не само навременна но и адекватна. Помисли за хуманитарните мисии на развитите страни. Всяка една от тях е следствие на проучвания и информация за да бъде помощта рационална. А ти искаш хората да се откажат от хляба си за да нахранят гладните по света. Благородна, но невъзможна мисия. Всеки, човек ако изпрати по долар от своите пари ще се съберат наистина много, но това няма да реши проблемите на бедните по света, а ще опорочи помощта, защото са устроени така, че ще се надяват само на нея и дълга на развитите страни да им помагат. Невежеството им не е порок а беда. А помисли ли, дали милионите хора в ‘богатите’ страни имат възможност, дали и там не умират хора, възрастни и болни, нуждаейки се от помощ, дали имат достатъчно за да го споделят, нищо, че живеят под керемиден покрив, имат кола и телевизор. Проблема на изоставащите и бедстващи страни е глобален.
- Г-н Белов, не съм съгласна с вас... а децата, които умират от глад в Етиопия например или в която и да е друга точка на света, с тях какво да направим, да ги гледаме безучастно как умират ли?
- Не безучастно, мила, не... не разбираш, пламнала в своя ентусиазъм да спасиш света, че неговото спасение, не е в твоя елан за геройства, а в отношението на всички хора към разпределението на богатствата на света и благата на земята.
Всеки път, когато влезеше в спор със своята студентка, Борис се чувстваше странно, тя владееше духа му по необичаен начин. Вълнуваше го изумителната и харизма, зрелите и мисли и превъплъщения. Мъдрост необичайна за ослепителната и красота и младост. Улови се, да я сънува няколко пъти и смутен от неловкия сън, си забрани да я забелязва, но тя, тя беше винаги където е и той, витаеше около него и се появяваше навсякъде, където не я очакваше. В един миг, се усети, че се оглежда всеки път щом влезе в института, за да я открие и чуе очарователния и смях. Смутен и отричащ обладалото го чувство, се зарадва малко, когато тя се омъжи за свой състудент. Мислеше си, че най-после ще се спаси от тягостното усещане и постоянните мисли за нея. Написа и десетки неизпратени стихове, а последната стихосбирка изтъкана от чувства и емоции, бе повлияна изцяло от тези пориви. Срамуваше се и се радваше едновременно на тези свои залитания, макар все повече да се отдалечаваше от семейството и съпругата си. Превърнаха се в почти непознати хора. Само малката им дъщеря, спояваше отдавна разбития и провален брак. Нямаха какво да си кажат, нямаха желание дори за това, нищо не бе останало от красивите дни на надежда за щастие, разпиляно като трохи от трапезата на дявола. Борис наведе глава и две мъжки сълзи се търкулнаха по суровите черти на благородното му лице. Не искаше да се получи така, но битието безпощадно посече на ешафода всички мечти и блянове. Каква ирония? Толкова дълго искаше да има свое семейство, да живее сред децата си, да ги учи на благородство и разум, а ето какво се получи... напрежение, обидени, наранени и неразбрани. Ако можеше да започне всичко отначало, ей така да махне с ръка и всичко да е както в мечтите...Е, и ако имаше властта да го промени?
Пак беше пролет и в двора на къщата им люляка цъфтеше и пръскаше щедро сладникав аромат на щастие, измамно и нелепо, далечно и нереално. Всичко изглеждаше различно сега, прибираше се удома, а там дори стените изглеждаха чужди и негостоприемни, а зад тях се криеха неразгърнати страсти и неполучени отговори на незададени въпроси. Всеки си беше открил свой начин да се спаси от конфликт с възможен фатален край, неудобен за членовете на семейството. Децата избягваха да споделят проблемите си, за да не задълбочат съществуващите вече, съпругата му- живееше в свой свят, наранена незнайно от какво и защо. Ревнуваше го от всичко, от писането, от контактите му, от интереса към него и стотиците почитателки на поезията на Борис. А той нямаше право да се оплаква, имаше своята отговорност и задълженията на глава на семейство. Всичко това можеше да се приеме за нормално в едно българско средно семейство, ако не беше непримиримия му дух и търсенето на нишките на инервацията на живота. Останалото – една непрекъсната илюзия и компромиси, започваше да тежи като хомот, а бремето на постоянната неудоволетвореност се пренасяше в качеството на ежедневието, засягайки всички зависими от това. Нямаше право да се отказва, защото не се отказваше никога и не бе обичайно за него да го прави. Носеше бремето на своя избор мълчаливо и безропотно. А и опитите да говори за това, водеха до конфликти с неизвестен край. Това го измъчваше прекомерно и задълбочаваше самотата и духовната изолираност в, която се потапяше. Вършеше отново работата си с необходимата страст, но не влагаше сърцето си, заключено и свито. Как искаше да изкрещи, че я обича... виждаше я на всяка премиера, изящна и вълнуваща. Получаваше вниманието и искрената и радост, но се обръщаше и бягаше от себе си, от чувствата и любовта си. Така минаваха месеците до онази вечер, на бала. Абсолвентите поканиха и своя преподавател. Борис се развълнува и дълго се колеба. Интуицията му подсказваше, че там ще се случи нещо необичайно, нещо, което ще промени руслото на живота му и съдбата не го разочарова. Вечерта мина под знака на приповдигнато настроение и еуфория. Яна седеше срещу него, не пиеше, но гледаше странно, с онези огромни черни очи на кошута, които можеха да стопят и желязо. Танцуваха мълчаливо, забила нокти в рамото му до кръв. Притисна се до него и топлината на тялото и замъгли всички разумни доводи за отрицание. После, вратата на стаята му се отвори... малко преди съня да отнеме и последната надежда. Тя се появи, придвижи се като призрак в сумрака и постави пръст на устните си, стигайки до изумения Борис. Плъзна се под завивките и отметна ефирната нощница с която беше облечена. Луната се отрази в съвършеното и тяло, гърдите и потръпваха, твърди, а учестеното и дишане приличаше на песен на Русалка, примамваща поредния моряк в острова на незавръщане. Нямаше сили да откъсне поглед от нея, бедрата и се вплетоха в него, устните и загасиха всяка разумна съпротива и потънаха в небитието. Когато сутринта се събуди, нея я нямаше. Само парфюма и още лежеше на възглавницата, както и аромата на тялото и в завивките. Прибра се, но нищо не беше същото. Живота изгуби вкуса си без нея. Затвори се още повече, не разговаряше с никой, не обръщаше внимание на нищо, движеше се като зомби и вечер не затваряше очи. Нямаше дълго да издържи на това, но някой отгоре държеше нишката на живота му и пречисти грехът в душата на Борис. И разбра... откри пътят и в него се породиха мисли и чувства близки до спасението. Назряваха събития окончателни и фатални, нямаше друг начин, нямаше как да се бори с невъзможното и честта си, нямаше как да намери покой, а смъртта не беше решение за силни хора.И за оправдание, си мислеше, че не само чувствата към Яна са причина за решението му. Сутринта излезе, целуна дъщеричката си, огледа се, остави документите си и ключовете на колата на скрина до телевизора. Жена му спеше дълбоко, не се сбогува с нея...излезе и пое в мъгливото, дъждовно майско утро с ухание на цъфнали люляци.
Яна погледна часовника си, Росен закъсняваше. В последно време той участваше активно в нейния живот, както и в този на детето, след развода с първия и съпруг. Осем години живя сама със детето и спомените си. Не можеше да си прости, че не каза на Борис за своите неудържими и пламенни чувства. Искаше да е наясно със себе си, а и не можеше да го отнеме от семейството му, от малката Леа, от живота с който беше свикнал. А разликата във възраста не беше дори повод за размисъл. Борис изчезна в деня в който беше решила да му разкрие чувствата си, готовността да приеме примирената роля на любовница, каквото и да означаваше това. Той беше нейния идол и кумир, единствения мъж, който искаше съзнателно с духа и тялото си. Още страдаше и често в самотните си нощи разговаряше наум с него, молеше го да се върне и пращаше послания в неизвестността с надеждата да я чуе , където и да е. До днешния ден без резултат. А сега и предстоеше приятен уикенд с детето и мил приятел, наместил се неусетно в траурната празнота на душата на младата жена. Борислава подскачаше нетърпелива и дърпаше майка си за ръката, докато най-после колата на Росен се показа в края на улицата. Пътуваха дълго... Мелник не беше близо, а поканата за Мелнишките вечери на поезията я привличаше отдавна. Яна, мълчаливо разслистваше в съзнанието си десетките стихове на Борис, запомнени наизуст... вече не се съмняваше, че са написани за нея. Знаеше го!
Пристигнаха рано, настаниха се в хотела и поеха към Роженския манастир, да запалят свещ и да се поклонят пред тази величава Българска твърдина. Вратите на манастира стояха широко отворени, но никой не се виждаше вътре. Само в параклиса възрастен свещенник чистеше поставките за свещи. Излязоха от храма и Борислава се затича към огромен люляков храст с примамващи цветове. Спъна се, олюля се и падна на острите камъни под лозницата пред параклиса.. Крачето и бързо се обля в алено - червен цвят. Кръвта течеше силно и ужасяваща рана зейна на детското краче . Яна, полудя от безпокойство. Росен се затича да търси помощ, кръвта течеше ли течеше и тъкмо когато паниката и страха се превръщаха в отчаяние и безнадеждност, две силни ръце поеха Борислава, а топъл и познат до умиление глас, за миг успокои детето. То притихна в ръцете на едрия монах, който с бащинска загриженост я отнесе на ръце и я постави на дървен одър в малко предверие. Ръцете му вещи и грижовни бързо спряха кръвта и превързаха отворената рана. Вършеше всичко това мълчаливо и с много всеотдайност. Погали детето с безпределна нежност, зави я със старо одеяло и я пое в прегръдките си. Борислава се отпусна и заспа мигновено.
Монахът притихна, приседнал на одъра със спящото в ръцете си дете и само устните му помръдваха леко в молитва, отправена към невидими сили. Лицето му излъчваше увереност и дори не трепна, когато разплакана от вълнение Яна, прималя и промълви името му преди да загуби съзнание от вълнение.
- Борис! Господи!... В ръцете ти е , твоята дъщеря. Прости ми!
Дългата бяла брада на калугера потрепна, по изпънатото бледо лице се стекоха две тежки и бавни сълзи, но погледа му остана зареян някъде далече навън и високо, и в него се четеше благодарност за неговата съдба на ерудит, за пътя избран от всевишния и за благодатния край на тази сага. Там в лоното на неговия отец идваше покоя, който бе търсил, покоя очакван толкова дълго и търпеливо. В ъгълчетата на устните му беше застинала тиха усмивка. Когато взеха детето от ръцете на монаха, тя още спеше прегърнала баща си в неговия последен път и поела сетния му праведен дъх. Погребаха го на другия ден в двора на манастира, под храста с цъфналия люляк, а на скромния кръст пишеше само. „Помилуй Господи... неведоми са пътищата по които ни водиш”!...А някой беше поставил до кръста на гроба ухаещ цвят на току що откъснат люляк.

vicont


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Май 20, 2011 8:46 am
Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Сподели
Мнение Re: Любими моменти
докато се фокусирате върху нещата, които ви правят нещастни, ще бъдете нещастни.
докато нямате цел, ще се въртите в кръг и ще изпадате в безпътица.
докато сте нацупени, ще ви отговарят нацупено.
докато се оплаквате, ще ви се стоварват беди.

всеки човек е роден, за да бъде щастлив.
но нито едно щастие, няма да ви връхлети от вън-

ако не се обичаш, няма да те обичат.
ако не си се изпълнил с позитивизъм, няма как да го намериш извън себе си.

наскоро имах следният разговор

една картина на рембранд е просто платно. с боя и нищо повече.
само по себе си, това платно няма стойност. уникално е само по себе си, защото е единствено.
така, както всеки човек е единствен.неповторим. уникален.
изключителен сам по себе си - без значение дали е меценат и ценител на изкуството или месар.

но докато картината за месаря няма стойност, и би могъл да си запали печката с нея , то в ръцете на ценител, тя струва милиони.

защо ви разказвам всичко това ли?
ами простичко е

общувайте само с хората, в чиито очи сте ценни.

и не забравяйте, че в животът ви влизат само неща, които сте привлекли, по един или по друг начин, всеки низ от събития, е предизвикан от нашите мисли и решения.

всеки от нас, е роден, за да бъде щастлив.

и накрая култовата реплика от секса и града:

боклукът за един е съкровище за друг.

sowhat

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Май 25, 2011 12:47 pm
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 90 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: 0 регистрирани


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov