"...Боже, какви бяха тия късметлии жени, дето по два мъжа им измряха, а аз трийсет години вече от една рошава маймуна не мога да се отърва?..."
Чудомир - "И я че изокам некой ден"

Завиждам им - направо да ви кажа -
със Господ на трапеза са били!
А аз не мога да сънувам даже
такава радост да ме сполети...

То толкоз време водим се в живота,
изкарах вече N-тия мандат
и тътря се към своята Голгота,
побутвана от моя див примат.

Не бяха сватби и не беше чудо,
море от алкохол у нас се ля.
Аз булка легнах, баба се събудих,
в годините животът все ме мля...

Гърбината ми яка много помни,
с очите от тогаз не съм наред.
В главата ми се пръсна празна стомна -
в ушите още дрънка ми дайре.

И днес е крив, но вече е нефелен -
от пиене умът му не държи.
Изтяга се като глухар прострелян,
по цели дни в постелята лежи.

На Коледа съм дала баклавата
на гудето - о, Господи, прости! -
а обед сложила съм на примата -
забърканите трици - гледай ти!

Но вместо качамак ги хапна моя
и втори път поиска си дори!
Та оттогаз по три пъти се моля:
О, Господи, акъла ни върни! ringo

„Когато излизам на среща с мъж, винаги си задавам въпроса: „Tова ли е човекът, с когото искам децата ми да прекарват уикендите?”



Рита Раднър

На другата сутрин




Тя: ”О, снощи мъжът ми така ме изненада… Два часа любовна игра,..един час здрав секс, а после се гушкахме цяла нощ…”


Той: “Казвам ти, снощи беше някакъв кошмар. Два часа не ми става. После един час не можах да свърша. За капак на всичко цяла нощ не можах да заспя!”

(из цикъла "Вицове в рими")

В една престижна столична кантора
постъпва секретарка с диалект –
от кой район ще премълча, с респект
пред чувствата на тамошните хора.

Та влизайки във офиса, попита
госпожицата; „Шефът дье йе бе?”
Колежката (която впрочем бе
не много умна или духовита)

отвърна й; „Ми мене на дивана,
а теб не знам… навярно дет` те хване…”




vesan

Албеее, тъкмо мислех да потапям гемиите и ти ме вдигна на крака с това

Остави гемиите да си плуват на спокойствие, бе Нелка! Океани много...
Вълни да искаш

(из цикъла "Вицове в рими")

Лежи си Пена у кревата
полузаспала. На стената,
във тъмното, приспивно цъка
часовникът, а Вуте щъка
из къщата, но подир час
и той си ляга. „Пено, аз
без гащи... гол съм...” -промълви.
„Да спя сега ме остави! –
отвръща Пена – Утре рано
шъ ги упера, като стана... „




vesan

SKIP BROTHER


* голяяям, отворен контейнер за тежки отпадъци (бел.авт.)

Брадърът почти се изтърколи тази година, а аз останах безмълвна... Явно покрусена от ужасната скука и крещящата неспособност на продуцентите да набавят интересни персонажи за този сезон, си замълчах разбиращо. Като пред покойник - добър формат беше и имаше време, в което наистина ме караше да наблюдавам, мисля, преценявам и реагирам по съответния начин...

Това издание беше по-блудкаво и от топъл ейл, в който си тръснал цигарата. Винаги изпадах в глухо, необяснимо неудобство при всеки несръчен опит да се спаси сезона с истеричните лайфове и потящият се Ники Кънчев, опитващ се да внуши, че такова зрелище не сте виждали, ръйш ли. Втръсналите муцуни, клишираният изказ, дребнотемието, престорените възклицания, изсмуканите от пръстите интрижки. Трагедия!

Ще направя дисекция само на предаванията, които гледах тази седмица - всичките изоставени с широооока прозявка на грозно отегчение някъде по средата. Стъпка напред за сапунената лиготия с годежа на Марияна Попова и нейния неадекватен тулуп, които чакаха да се вземат точно тук, наизустили няколко клишета на лош (ама много лош) английски. И бутафорният аранжимент на градината с лампичките за лев и двайсет от братски Китай, перденцата и проскърцващата цигулка, обогатен с милото пуешко възторгване на малоумните тризнета...Романтика ли бе да я опишеш?! Да отдадем заслуженото и на ЗлатитУ, която когато не е заета да ни убеждава в достойнствата си на агресивен травестит, всъщност кротко стои в градината по розови чехли и се умилява, мечтаейки за неин личен глупак Ханс, който ще й поиска ръката във фитнеса с талон за отстъпка при д-р Енчев.

На Къцко май му свиха батериите веднъж и му препикаха кориандъра (за това импровизирам, ама не помня какво точно беше, може и да са му дали виетнамски пангасиус вместо норвежка сьомга, все трагедия си е!), но така и не се намери кой да му свие дудука и китарата. Или да му запуши устата с афганистанска папая при отчаяните певчески напъни, които събират песовете на Нови хан. Би било хубаво и някой да присади малко индивидуалност и топки на Орлин, който изкара два месеца в криене по ъглите и мижитурстване в стил "нямам нито един кариес". Същият някой може да постави мисия на Багата да завърши цяло изречение без тежкарски сумтеж и на Николчето да изкара три часа без очна линия и цупене на устнички пред огледалото. И да сложи едни карирани панталони и перка на Фънки, за да видим дали ще може да пробва здравината на нашенските покриви...

Настоявам за яснота относно тризнетата - някой разбра ли защо реваха като магарици, защото нямах търпението да оценя по достойнство ораторските им заложби и бликащ талант, с които ще натрупат световна слава? Нямото кино е било актуално преди век, а още по-назад във времето са панаирджийските фрийкове, та ми се чини, че са се родили доста късничко...

И това е. То няма и за кого да се пише. Единствената бяла лястовица, която съвсем изразено превъзхожда другите във всяко отношение - манталитет, зрялост в отношенията, нагласа за живота и търпение и толерантност (които не я обезличават), е Люси. На която истински се чудя - как оцелява в подобна атмосфера и как съумява да бъде така динамична и позитивна? Дори и гаджето й сякаш не я заслужава - улавям притворство, неискреност, нагаждачество и капризност там, което е жалко...А още по-жалко е, че хора като Люси май никога не печелят битката с драгия зрител. Дай ни нас жертвички като Къцката, емоционално незрели плондири като Багата или простовата "искреност" и сополи (поради липса на други качества) като на Златка. Да им се радваме, халал да са ни...



FRINA

Фантазия - като обран бостан!
А стиховете - пълна скръб! Мъртвило!
И не помръдва нищо живо там...
И сива пепел всичко е покрила...

Но егото му няма миг покой.
Сърдито! И не мисли да миряса.
Ех, гений неразбран остава той!
И музата - къде ли изфиряса?...

Пак тръгва да я търси тук, и там,
приятели от гилдията спира.
„Кой, музата ли? Абе, де да знам,
но май че скоро се пенсионира...”

Е, хубава я свършихме сега!
Читателите той с какво ще радва?
Навярно неуместна е шега,
надежда слаба в него се прокрадва...

Дори не си помисля и за миг,
че тиха радост, клетите, излъчват -
дочакали ден светъл, яснолик,
със стиховете да не ги измъчва!...
ringo







Не те е срам! Изобщо... как можа!
Ти нямаш ли сърце, джигер и прочие?
За гения не ти ли дожаля,
ами такива злобни ги тропоса?

Какво мъртвило? Я, какъв живот
кипи, бълбука - мамата си трака.
Да бе погледнал с половин око
фантазъм да те бодне из ребрата...

Пък ти бостана, викаш - ссскръб
и нещо чак за егото намемкваш,
когато бива да подгънеш гръб
и френетично да заръкоплещиш...

На туй се казва значи срамота,
резил и даже два пръста отгоре!
Да ти посипя с пепел умната глава
или самичък ще го сториш?



alfa_c

МЕСЕЧЕН ХОРОСКОП - ЛЪВ


А Лъвовете ще си почиват. Щях да напиша „на сянка“, но не върви за през януари. Дори ще ги мързи да ядат – ледено лъвско спокойствие, с една дума. Нищо няма да може да ги изкара от кожата им, макар че доста хора ще се опитват, подразнени от техния непукизъм. Лъвовете през януари са отегчени от всички и всичко, дори и от собствената си грива, която иначе толкова обичат. Не им възлагайте задачи, защото дори да им възложите, те няма да ви обърнат грам внимание. Не ги ухажвайте – ефектът ще е същият. Само ако решите да ги заведете някъде на топло, тогава просто ще дойдат с вас, но на кой знае какъв ентусиазъм от тяхна страна не се надявайте. Просто ги разберете – те са пас за всичко. И което е по-важното – могат да си го позволят.