Погаси ми очите: мога да те видя,
запуши ми ушите: мога да те чуя,
и дори без крака мога да вървя към тебе,
и дори без уста мога да ти се закълна.
Р. М. Рилке

От никога те обичам и завинаги,
от всичко и навярно и завинаги,
от завършения лъч, изкачващ се по вадата на часовете
към нарастващия бич на ветровитите ми зеници,
бърз гласът ми, моят вятър:
- световъртеж на
устие
и най-неблагодарната делта за завършек на пътуването.

До нищото очаквам,
до далнината на ненужната памет
(и кратерът без
здрачаване),
до опияненото съмнение на небесни афиши,
в треската и намагнитената луна на август.

През свещта, която запалваш
в ретината на
нощта,
в тъмните предели,
които в някой друг ден откраднахме с разперени ръце.

Зад пустата шир и уязвимата кухина,
където обитава скрежът, зъзнещ сред коприви
и друга множествена птица
става неправдоподобна алхимия.

Амалия Иглесиас