Чаша "Мерло", филе "Елена" и Бри Роял с гъби...
Напукани устни , горещи пръсти и шепнещи очи...

Вечер с аромат на прегърнати влюбени...

Тишината попива стъпките ни ...

питаш как

винаги е внезапно
казват, никога не разпраща покани за премиера на искрящия танц върху саби, който ражда най-тъмното на очите (в нощите им пониквало слънчево)

и не винаги честно
запечатва в луна всяко нотно писмо на върколашка симфония изкрещяна до кръв
и взривила екстаза на грешките (после те и помагали да изкове и износи по стръмното кръста на прошките)

и болезнено
сигурно от соленото, плиснато нейде над скула (само така се разбива на огледални парченца, завихрящи зима)
или от раждане (майките ги боли, а бащите си носят достатъчно дълго махмурлука)
може и заради дупки по пътищата (в тая бедна държава магистралите липсват)

и бездумно
за да свършат торбите със сол, много, много мълчание има (после стига един поглед само)




GINKO_PRIM





п.п. Колко ли сол още трябва да изядем, за да осъзнаем, че само по-силният дарява топлина...

Донесоха ми сладкиш с ябълки. Аромат на канела и капки мед. Обичам да има и топка сладолед. Така нежно се топи ...

И Слънцето изгрява.... Толкова е красиво след дъжда, който
"е оставил на стража отвън

чисти локви- от кал да ни пазят...

Аз поисках и дъжд заваля

не ме гледай с укор в очите

Запомни - аз обичам дъжда

той единствен измива следите"



Петък следобяд е. Стига сте работили. Едно мартини, шепот и ритъм - две напред , една назад...