Дневниците на принцесата VІ


И така, вече сте станала принцеса.

Станала, станала, даже тръгнала, както обича да казва моята приятелка брестовишката принцеса.

При това законна принцеса, без право на обжалване.
Поне на първо време, после ако имате някакви оплаквания се обръщате към мен, лична приятелка съм с армениският поп и ви давам имейла му, да ви изслуша, оправдае, попържа и опрости, евентуално.

Докато държите копието за граждански и църковен брак, нотариалния акт за двореца и кокошкарника и принца за макарите, принцеството е ваше право, дълг и отговорост.
Красота!
За боба и чорапите на принца вече ви е ясно, още е рано да говорим за престолонаследниците, така че мили прицеси, бъдете рахат и се наслаждавайте на принцеството си.
В него и конете ядат боб и слепите кучки планини повдигат.
Щото това е част от обязаностите да си принцеса, натюрлих.
При принцесите, особено тутраканските няма чет`ри-пет. Затова при тях всичко е шест-шест шест.
Тая песен Тони Стораро за тях я е измислил.
И още един куп други, ама айде сега подробности.
Те с каквото и да се захванат винаги е по по по най най, ядат за пол`вин, псуват за трима и вършат работата на целия народ и половината съседно кралство.
По навик.
Принцесите не се оплакват. Дори целия свят да е срещу тях, те си рисуват усмивка на сутринта и изгряват над прилежащата им територия.
Има една инсинуация за оная принцеса и граховото зърно, дето принцесата мрънкала, но това е авторова измислица, с цел да убеди народа, че принцесите са нежни крехки и чюфствителни.
Глупости!
Принцесите са чюфствителни само в точния момент, на точното място и с точния човек иначе коефициента им на чюфствителност е равен на тоя на желязната ютия на прабаба ви.
Понеделникът при принцесите никога не е понеделник, защо всеки техен ден е по- неделник или поне делник.
Така че, въобще не се опитвайте да им минавате с номера – ауууууууу, колко ми е гадно след дългия уикенд, а утре е понеделник.
Тя няма да ви разбере, няма да ви съчувства, а най-много да ви измисли някоя и друга задача, за влизане в тонус.
Съботите на принцесите, обикновено са петъци, защото те не си тормозят хубавите главици да броят дните на седмиците, но на кого пък му пука.
Те са заети да изпълняват длъжността си на принцеса, а за тази длъжност почивен ден няма.
Дотук вече трябва да имате яснота, че принцесите държат и хляба и ножа. И маслото. И тенджерата с боба.
Тоест добирайки се до леглото, сърцето и джоба на принца, вие вече сте се превърнали в МОЛ на кралството
Така че, сега ако ви е криво, мили момичета, че нямате почивен ден, да бяхте мислили по рано и да бяхте станали счетоводителки- там зора е най- много до 15 – число докато изчислят ДДС- то, после е пей сърце.
Е, сега ако сте станали счетоводителка принцеса, не знам.
Много сте зле, не мога да ви помогна, да бяхте си направили сметката и да бяхте станали поетеси, а не принцеси.


Емилия Цветкова

Дневниците на принцесата VІІ


рано или късно, мили принцеси ще се наложи вашия принц да замине на война или в командировка и тук е мястото да разгледаме въпроса с опазването на семейната чест и семейното огнище.
Докато любимия принц пази границите на територията или рамките на семейния бюджет от разни развилнели се варварски орди и данъчни, във вашите крехки ръце ще бъде поверена сигурността на цялото кралство.
Веднъж получила ключовете от хазната , бъдете умерена. Или поне се престорете на умерена, знам че чехлите ви сърбят да изтичате в най близкия до замъка ви мол и да изкупите пролетната колекция на Жана Жекова или до Лидъл и да се заредите с достатъчно спанак, туршия и кьопоолу.
Възгеч! – би викнала прабаба ви.
Все пак не се знае колко дълго ще трае командировката или войната на любимия ви принц.
Но ако сте били достатъчно умни и сте открили къде ковчежника крие кредитните карти на кралството, мушвайте ги в джоба и впрягайте каретата на нож.
Сега е времето да се изживеете като луд с картечница.
Насладате се на опустушаването на моловете и изживейте великолепната полиоргазмия при откритието на собствената ви джи точка в края на думата шопинг.
Да се върнем обаче отново на семейното огнище и на неговата чест, която е натоварила нежните ви рамене и крака.
Семейното ложе сега е изцяло ваше.
Няма го похъркването на принца, липсват и чорапите му по пода.
Можете да скачате върху матрака от радост или да се тръшкате, да бродирате на нощна лапма „ Мадоната с младенеца” или да люпите семки, без никой да ви мърмори , че ръсите шлюпки по копринените чаршафи.
Можете да четете книга, да се мацате с помади или да извикате придворния шут да ви развесели или придворния дърводелец да поправи рамката на балдахина.
Е, все пак не забравяйте да си сложите кахърната физиономия и не изпадайте в бурна радост и веселие, за да бъде доложено на принца от придворните и да вземе да преустанови тая работа с войните и командировките.
Семейната чест, драги ми прицеси се пази с пушка, с шоколад и сладникави мелодрами от сорта на Здрач, съблазнително мигане на парцали и презервативи.
Ако запомните това, считайте, че сте се справили и с най – тежките ситуации в кралството.

Емилия Цветкова

И я че изокам некой ден




Часът наближаваше шест. Чиновниците от стая № 5 отдавна бяха престанали да работят. Младшият писар, скрил между преписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно я разглеждаше. Деловодителят, отмахнал стъклото на старовремския си часовник, от един час почистваше циферблата с една кибритена клечка и се мъчеше да разплете увития около оста на минутника голям косъм. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце, голямо колкото кръпката на панталона му, диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец; а машинописката, наведена, се мъчеше да залови изпусната бримка на чорапа под коляното. Само кроткият и акуратен старши писар бай Мильо Епитропов, без да дига глава, продължаваше да вписва още някакви решения. Когато големият часовник в коридора удари отмерено шест пъти и всички почнаха да се обличат, той стана бързо, погледна си часовника, да се увери окончателно, че работният ден е минал, изгледа свирепо наоколо, тупна светкавично с юмрук по масата, така че мастилницата отхвръкна като топка, а папките се строполиха от масата, и изрева с цяло гърло:
— Корупция! Корупция и повсеместно разхищение царува в това ведомство! Това не е управление, това е хаос! Анархия! Това е вертеп!
Колегите му останаха поразени. В първия момент никой не се помръдна от мястото си. Само младшият писар мигновено мушна картичката по голо в пазвата си, а машинописката подскочи от страх.
— Това не е ред — продължаваше бай Мильо, — това не е работа! Оценка на способности няма! Справедливост няма! Няма уважение към персонала! Гаврят се с мене, с тебе, с него! С жизнените интереси на националността се гаврят! Как се назначава персоналът? Защо са толкова писарки? Искам да знам, защо са? Искам да знам и знам! Знам! Взятки има! Рушвети има! Мръсотии има! Но няма да мълча вече! Няма да мълча!
Грабна шапката си и излезе като вятър.
Чиновниците се изгледаха плахо. Деловодителят, като мушна часовника си в джоба, прошепна:
— Полудя бе, полудя човекът и това си е!
— От горещините трябва да е — обади се архиварят. — От толкова години го помня: дума против началството не е продумал.
— Е, натупала го жена му на обед, па сега се люти — рече машинописката. — Ще му мине като на пес!
— А, няма да го бъде — поде пак архиварят. — Лудост е това! Ясно е като бял ден. Не видяхте ли очите му какви са мътни? И пяна имаше по устата!
— Да не го е ухапало пък бясно куче, хей? Трябва да се обади и на полицията, може да стори някоя пакост из града.
Само бай Йото разсилният, опрял гръб на ръба на вратата, се подсмиваше и като избърса с ръкав големите си мустаци, продума бавно:
— Нищо му нема на човеко, не берете гайле! Здрав си е бай Миле като юнец. Току вчера навърши години за пълна пенсия, та оттам му дойде куражо. Че послужим, кай, бай Йото, още един ден, да не съм сбъркал нещо у изчисленията, па че си направим байрамо, да ми олекне. И направи си го човеко, па това си е!
След това бай Йото подигна панталона си, премести каиша с една дупка по-навътре и продължи като на себе си:
— Море и менека ми остават още малко. Че накарам бай Миле да изчисли харно сметката, па и я, аллалем, че изокам, колко можем, некой ден, ама де да видим кога че е!


Чудомир

20 характеристики на застаряващия мърморко


(Обобщен образ)

1. Правописът и пунктуацията за теб са извънземни понятия - измислени са от: (тук се попълва по желание)....фашистите/комунистите/седесарите/шовинистите/имажинистите/сумистите...Всеки, който ти мисли злото.

2. Върхът на сладоледа за теб е да разкажеш история, в която присъстват: (и тук се попълва по желание)...рускини, ебливи състудентки от Балканската война или ръждясал Москвич.

3. Интернет за теб е онова изобретение, което ти позволява да замениш диалозите в кварталния хоремаг след юнашко циментиране с пърцуца с виртуалните псувни. Ей, голяма работа са туй технологиите!

4. Кавалер си - даже ако се наложи, влизаш в битка с опонент за опазване достойнството на някоя дама. На другия ден праскаш в блога си ласкав коментар от сорта: " жените са еди-какви си". Майтапиш се, нищо не разбират тия хора от хумор...

5. За теб цялото нет-пространство е пълно с платени драскачи, изтривачи и натегачи, които имат една-единствена цел - да скрият от света твоят справедлив гняв и мъдрите ти думи...

6. Според теб нищо не става от тия младите - едно време и сте се забавлявали по-хубаво, и сте били по-готини, и сте хайдакали по-добре. Сега всьо е сволоч и педали.

7. Чалгата, силиконовите цици и курварлъкът за теб са съвременният бич за човечеството. Което не ти пречи да се разхождаш из сайтовете с многото хискчета и да викаш: "Ух, на дядааа".

8. Именно с идеята "ух, на дяда" се завърташ в личните съобщения на някоя впечатлила те млада блогърка. Щом те резне най-естествено, й казваш че е: (попълни по желание и тук)...бабичка, лесбийка или евнух. Така де, само тия са имунизирани срещу неотразимостта ти.

9. Не забравяш, че са те резнали обаче, и се връщаш анонимно да цвъкаш до края на света. Дано стане по-грозна, по-дебела и по-тъпа, чумката да я тръшне дано...

10. За теб всеки, който напише хейтърски паразитен пост, е борец за права и свободи. Слагаш си го в блогрола и се кланяш.

11. В коментарите ти доста често пишат прецъфтялки, обсебени от секса, модераторския произвол и критиката на по-кадърните от тях. За теб те обаче са забавни, шукаритетни и умни сексбомби.

12. Според теб да напишеш обширен коментар под чужд постинг е: (хайде пак по желание)...натегачество, вид биологично съжителство, мерак за секс, спамене. Пускаш многобройни постинги по темата и събираш дваж повече коментари от идеята, вдъхновила постинга. Но твоето не е спам, нье.

13. В профилната си снимка си: (попълвайте, вече знаете как)...облакътен, с поглед, зареян в бъдещето, сложил слънчеви цайси за ефект cool, с мъдра брадичка, с палав мустак, с ръце в джобовете. Всичко, което ти придава философско-непукистка осанка.

14. За теб е проява на висш мачизъм да сипеш един вагон заплахи със саморазправа спрямо противоречащите ти. Може би с надеждата да впечатлиш женското присъствие в блога - така, де, едно време състудентките се разшлякваха от благосклонност след юмручни схватки.

15. От време на време, за да затвърдиш впечатлението за широкоскроеността си, пускаш клипче: (знаете)...смешно, полу-арт, ретро. Събираш някое вяло коментарче, преди да се завърнеш към псуването като основен ангажимент. Но вече всички знаят, че имаш сензитивна страна - охххх...

16. Ще прочетеш и ще коментираш това (най-вероятно анонимно) с особена стръв, защото всичко това ти звучи неприятно близко. После ще си пуснеш Парламентарен контрол, за да има мат'риал за следобедното псуване.

17. Мислиш си, че докато се правиш на лошо момче бунтар, никой няма да забележи, че вече не си на 20, добре де - на 30, ейййй, и на 40 даже. Добре де, фифти (и кусур), ама не ми личи, ко ши кажете?

18. Упорито твърдиш, че класациите не са важни за теб - но следиш раздаването и свалянето на грамотите - което дава нов повод да благословиш до девето коляно управата на тоя сайт. И все пак педантично да си натискаш парцалите именно в него.

19. Държиш да кажеш колко мнооооого не те интересуват невзрачните блатни обитатели тук - и че само от благородство от време на време идваш да им набиеш канчетата. Все някой трябва да свърши с досада и тази работа, ех.

20. Постингите на колегите по гериатрично мърморене ти действат като червеното на бика и като Виагра - няма по-добър начин да се впуснеш на арената и да покажеш, че все още имаш много тестостерон.



frina

Дневниците на принцесата VІІІ


В приказките много често се спекулира със зимата.
То не бе Снежанка, то не бе Снежната кралица, то не са Червенорозка( която не е толкова важна) и Белоснежка.
Рано или късно мили ми принцеси и при вас ще дойде зимата на вашето недоволство, затова все пак трябва да се подготвени.
Естествено не с лопата и снегорин, за тая работа си имате принц и поданици и Бойко Борисов, който ще ви лови снежинките във въздуха, преди да са паднали, а с подходящият наръчник, в случая – моят.
Ще кажете, ама чакай малко, ние сме още в лятото на любовта си.
Чакам аз, чакам, защото нищо не съм изпуснала, но друго си е да сте подготвени.
Я си помислете, защо св. Валентин е през зимата, а не на 15 юли?
Сетихте ли се?
Ами именно, да ви напомни, че въпреки зимата има и любов.
А защо св. Валентин и св. Трифон зарезан се празнуват на една дата и каква е връзката?
Ей сега ще ви поясня набързо.
Колкото и прекрасен да е вашият принц, все ще има някой дребен детайл като дъската на тоалетната чиния или хъркане в си бемол мажор, който да смразява сърцето ви от време на време.
Я сега си признайте, не посинявате ли, когато забрави да ви благодари за вкусния боб или да купи кисело мляко на връщане от резиденцията или пък не честити рождения ден на майка ви?
Е, тва са първите признаци за вашата зима, не по Стайнбек.
Затова умните папски прелати са хакнали свети Валентин като зимен празник, а още по умните православни патриарси –св. Трифон.
докато фучите и беснеете лека полека се превръщате в Ледена принцеса.
Днешният ми съвет сякаш е насочен по скоро към Вашия принц, така че станете за малко от компа си и оставете честитките във блога и ф бук, и дайте възможност на Милото да ви спаси.
Мили принцове, знаете ли как Ледената принцеса се превръща обратно в сладурчето, за което се оженихте?
Знаете ли как да стопите ледовете покрили завивките ви и превърнали спалнята ви в иглу?
Естествено че не знаехте, иначе защо да четете това тук и не, не с букет карамфили, карамфили се носят на погребението на баба ви.
Можете да стоплите собствената си Ледена принцеса с Пещерска гроздова, като й вкарате малко мека топлина.
В краен случай бутилка вино, уиски, текила , коняк и в никакъв случай водка.
Водката е друга бира и повод за утеха, както и тема на друга глава от наръчника.
Хайде останете си със здраве и честит ви понеделник Трифонов Валентинов и гледайте да не остане нито една нестоплена принцеса днес.



Емилия Цветкова

Дневниците на принцесата ІХ


Ако някой ви каже, че не сте принцеса – не му вярвайте.
Кажете – прости му Боже, той не е виновен, акъла му е толкова.
Истинската принцеса, знае че е такава, без значение кой го вярва и кой не го, дали някой може да й пипне короната или да да види синята й кръв във вените.
Истинската принцеса ходи където си иска и прави каквото си иска, защото е свободна от предразсъдъци, от граници и синури, от километрични камъни и изцапани представи, от угризения и грандомания.
Истинската принцеса прави жестове, защото го иска, никога защото трябва.
Истинската принцеса не обяснява, а просто споделя, не се оправдава , защото никога няма защо да се и не е длъжна никому, защото вече му го е върнала, далеч преди някой да се сети за дълг.

и ако й поискате навигация, ще ви изпрати поне пътна карта, при това с куриер, а ако картата ви е довела до по дяволите, значи там ви е било мястото.
Защото NOBLESSE OBLIGE или честта задължава, но това всяка принцеса го знае по рождение и по дифолт.
А ако някой не го разбира, проблемът не е на принцесата, а негов.
Затова не всяка жена е принцеса и затова, някои жабоци, колкото и да ги целуват, все си остават крастави.
Истинската принцеса и червата й да се влачат, казва че е прекалено дългият й колан и по корем да се влачи, заявява , че това са най-новите упражнения на Пилатес.
Истинските принцеси не крещят, защото и най-тихата им дума е със страшна сила, тя стои зад нея и не отстъпва нито стъпка назад.
Истинските принцеси дават обещания рядко, защото познават силата на обещанията и са наясно, че един ден дали ги, ще се омъжат и за Иванушка глупакът, ако е донесъл перото от феникса, което са проискали, дори и в моментна прищявка.
Истинските принцеси, правят глупаците принцове и принцовете –глупаци и ако са убедени в това, ще преминат през девет реки и десет планини, но ще ви убедят, че са прави.
Истинските принцеси са мили и добри, дори когато никой не го вижда, дори когато светът се изправи срещу тях и ги обяви за Пепеляшки.
Той, светът не знае, че дори когато косите им са в пепел, а роклите от коприва, и краката им в тръни,
от тях отново струи принцество, при това в най- рафиниран вид, защото ако принцесата дори за миг е допуснала, да се превърне в парцалеса, това е защото така е искала.
И защото се е жертвала.
За светът, който не я признава, но всяка сутрин тя облича ризата му на голо и излиза достойно пред него.
Та ако някой ви каже, че не сте истинска принцеса, не му вярвайте.
Той не е виновен, че е сляп, а вие не сте виновна, че Бог ви е създал принцеса.




Емилия Цветкова

Дневниците на принцесата Х


Носете си новите дрехи принцеси!
Ако някой ви е излъгал, че е лесно да сте принцеса, сами сте си виновни, да не сте се хващали на въдицата, като шаран на чадър и да не сте скачали урболешката, като Джаста Праста на хоро над Аспаруховия мост.
И да ви стискат обувките, и да ви стяга короната и корсета ви да ви спира въздуха, ще се усмихвате.
Ама ще се усмихвате като английската кралица на световното първенство по поло, ако изобщо има такова първенство, защото такава кралица е ясно, че има;
Ако се налага ще миксирате Кортасар и Тони Стораро, а 101 те далматинци може да ви псуват до последно, но когато се наложи
ще рецитирате „ обичам те по вежда, по коса” или ще пеете „ Така ме запомнииииииииииии”
най- важното е да не ви пука,
защото на принцесите не бива да им пука по дворцов етикет и по дифолт.
Когато станете прицеса, забравяте да се зъбите.
Можете само тихичко да съскате по отношение на конкуренцията и то единствено в присъствието на най-близките си придворни дами, които после ще разпространят в жълтата преса, че сте имали краткотраен логопедичен проблем.
Мили принцеси, колкото и да е скапан денят, вечерта, сезона или годината, няма такова скапване, което една чаша хубаво уиски и един шоколад с мнооооооого мляко, да не поправят.

Затова, забравете гадните инсуации, че слоновете ще ви донесат щастие.

Да сте яли случайно скоро шоколад Раму, моят приятел?

Така че налейте си едно уиски, отворете си шоколада и кажете

-Наздраве за кравите и ръжта, с които се спасяваме.

Е, може и за кравите, които се крият в ръжта, но това е въпрос на настроение и възприятие

Въобше не се връзвайте на тия дискредитиращи твърдения за кравите, газоотделянето и парниковия ефект.

Че кой уважаващ себе си шоколад, ще мине без краве мляко?


А и коя уважаваща себе си принцеса се безпокои от парников ефект?
Коя ледена кралица не може да реши проблема на парниците и коя русалка яде парникови домати?

И хич да не ви е грижа, за инсинуациите за Холдън и че вече го няма и нямало кой да ви спаси.

Глупости!

Вие сте принцеса и рицари да ви спасят особено от вас самата бол.

Воглаве с принца и Моранди.

Само че истинските принцеси се спасяват сами и поединично.

Иначе не биха били истински, а некви си там ерзац.

Така че, когато ви връхлетят проблеми, монголци, Конан Варварина, хлебарки или Терминатора, облечете си новите дрехи, усмихнете се, помахайте вежливо на кравите придворните и ръжта и си кажете

-ай сиктир, и утре е ден!






Емилия Цветкова

Не знам кой е авторът, но ми текат сълзи от смях. Ще се задавя просто!


Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря.
Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето,
и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун,мерси! - казал кралицата.
Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея.
(То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето,
и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса,
ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова.
Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път.
Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото.
И нали са сещаш, Меметω Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо.
Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи.
И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората,
и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето.
То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам,
та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал. - А!
Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, маω - Любоф кьораво, ма.
То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва
от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц.
Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си мбе мамата.
Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали,
щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало. Усеща по един време принца, а!
Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!".
Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука беω - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва,
любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега.
И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами! Абе кой тука хухавели, беω
Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс.
От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио. И принцесата вика: - Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо!
Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба.
"Ебагомайката, колко пих фчера беω" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика:
Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененетоω
- и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат.
И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба.
Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба.
А! Аре трето път - пак така. И принца мисли, мисли и вика: - Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. -и прибра жабата ф джоба.

И оттогава са опрай. И така...