Тази статия е за омразата, на която се опитаха ди ни научат
Скъпи приятели и упорити читатели в интернет, съзнавам, че тази статия ще предизвика и негативни коментари: - Защо сега си се сетил ? Това не ни интересува. Ние гледаме напред ... и т.н. Сигурно ще изгубя приятелството на някои от Вас, но смятам, че истината е над всичко и мой дълг е да я откривам за себе си и за Вас – истината за “ тайната“ история на България, защото и сега в публичното пространство експлоатират вниманието Ви националистически организации с фашистки по съдържание идеи: “ Атака “ ; “ ВМРО “; “ РЗС “ и др. разновидности на БСП.
Защо още търпим “ спаружената партия столетница “ да продължава да трови обществото ни с политическите си разклонения, да проповядва своите античовешки ценности, пропити с омраза, или в нас продължава да действа отровата, която ни поднасяха в “ конски “ дози през целия зловещ период на 50-годишното си управление, период на духовна нищета, която ще ни натиска в мизерно съществование и през това столетие, ако не я игнорираме, не я преодолеем, като осъдим в съзнанието си комунистическият режим, превърнал обществото ни в полигон за престъпните опити на някакво извратено социално инженерство, родено в секретните съветски институти. Опити за изграждане и управление на “политическа себеидентичност“, на етническа основа с фалшифициране на историята. Така с помощта на примитивни идеи /манихейски като призиви, но фарисейски като решения / - в стил а ла Ленин: “ който не е с нас, е против нас “, но модернизиран на “който не принадлежи към нас, е против нас“,
насаждането на етническа омраза - доведе до страдания и жертви, ограби хиляди човешки съдби и може би беше предназначено да предизвика международни военни конфликти / подобен сценарий видяхме по – късно в бивша Югославия / в удобен за Москва момент.
Този зловещ експеримент с обществото ни, който няма аналог и досега няма достатъчно логични доводи – освен подозренията за престъпните намерения, осъществени от българските управници с изричното разпореждане от Москва. Така нареченият „възродителен процес“ - не е наш принос в „съкровищницата на злото“, не е „българска работа“ !
Напоследък се навъдиха много професионални драскачи с обемисти "изследвания" и "обилни" данни за него. Тяхната цел най-вероятно е да се прикрие и оправдае престъплението, наречено с поетичното име "възродителен процес". Скрити зад научни степени и обилна библиография, те си придават ореола на научни изследователи, и тъй като нямат реална конкуренция в издателската си плодовитост, то и бъдещите изследователи ще трябва да се съобразяват единствено с техните "свидетелства" за най-новата ни история. Манипулирането на фактите чрез смяна на реда причина - следствие / причинноследствена връзка за действието и последствията, които то предизвиква / е основен инструмент за прикриване на вината, основната цел на "научните работници ", рожби на "Столетницата".
КАЛЕНДАР НА ПРЕДИЗВИКАНАТА ОМРАЗАТА
Януари 1945г. - В Москва пред българската делегация Г. Димитров заявява: "... но с турците – осторожно ... ние искаме да изтласкаме Турция от Европа, да си отиде в Азия ... ". /ЦДА, Ф. 1Б, ОП. 6, а.е. 32, л. 5. /
* * * * * * *
4 януари 1948г. Министър-председателят Г. Димитров на пленум на ЦК на БКП/к/ заявява: "... има един голям въпрос ... Той е, че по нашите граници има всъщност небългарско население, което представлява язва за нашата страна ... да ги заселим на друго място, а там да заселим наше, собствено, българско население ..."
* * * * * * *
29 юли 1949г. - Сталин заявява пред българската партийна делегация, че " ... ние би трябвало да се освободим от турците, да намерим възможности и начини действително да ги изселим. Тоя елемент е неблагонадежден ..." /инструкциите на Сталин са прерасказани от Добри Терпешев, член на ПБ на ЦК на БКП
/ЦДА, Ф. 1Б, ОП. 6, а.е. 637, л. 26,/
* * * * * * *
18 август 1049г. - ПБ на ЦК на БКП взема решение след края на годината турското население да се изсели в Северна България. / ЦДА, Ф. 1Б, ОП. 6, а.е. 653, л. 4 /
* * * * * * *
2 декември 1950г. - доклад от Минчо Найденов, министър на външните работи пред съвещанието на ПБ на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните, околийските и градските комитети на партията : " ... другари, политиката на нашата Партия трябва да бъде ... ние колкото се може да се освободим от турските елементи в нашата страна ... за нас представлява една опасност едно такова грамадно, многочислено турско малцинство в нашата страна ... трябва да проведем нашата политика така, че все повече да се изселват турците и от тези области покрай границата... /ЦДА, Ф. 1Б, ОП. 5, а.е. 79, л. 39-44. /
* * * * * * *
Октомври 1950г. - Турция затваря границата си /от началото на 1950г. до края на 1951г. Турция е приела 152755 изселници/ /АМВиР, ОП. 11П,а.е.318, а 29
* * * * * * *
19 януари 1951г. - В. Червенков заявява пред ПБ на БКП : " ... Съветските другари много се интересуват от турците. Колко турци има, какви са земите им ... Зададоха ми въпроси, от които се вижда, че нашата работа сред турците не е добра ... Посъветваха ни – турците трябва да ги разцепите ... " /ЦДА, Ф. 1Б, ОП.
6, а.е. 1217, л. 3-4. /
* * * * * * *
Април 1956г. - Заявленията за изселване са 13 хиляди и в ЦК на БКП отчитат, че 80 процента от турското население е готово да напусне страната /следствие от насилственото коопериране / на 5 юни 1957г. Турция заявява, че може да приема дневно по 1000 емигранта от април до септември включително и по 500 в останалите месеци . /ЦДА, Ф. 1Б, ОП. 6, а.е. 3372, л. 92-93./
* * * * * * *
Началото на 60-те години – нова изселническа вълна – подадени са 380 хиляди молби за изселване. През 1972г. Започва акция за смяна на турските имена с български. От 1969г. до 1978г. официално в Турция са се изселили около 130 хиляди души.
* * * * * * *
Януари 1974г. - Ал. Лилов изнася доклад пред Пленума на ЦК на БКП – в доклада е формулирана концепция за създаване на "единна социалистическа нация" . Протестите предизвикани от смяната на имената са потушени със сила, има 8 убити, преустановена е дейноста на 127 джамии.
* * * * * * *
Декември 1984 г– януари 1985г. - на повече от 800 хиляди граждани насилствено са сменени имената. В акцията учстват МВР и части на армията. При отказ турците са малтретирани и изселвани, осъждани и затваряни или изпращани в концлагера "Белене". Сведенията за жертвите са неточни, но се признава за 10 убити. Има много ранени.
* * * * * * *
Март 1988г. - Т. Живков пред ПБ на ЦК на БКП изисква: " нови смели решения, които да доведат делото до край".
* * * * * * *
1989г., 19-27 май в Северна България се провеждат масови демонстрации. Заподозрените организатори са депортирани /около 1000 души/ в Австрия, Унгария и Югославия. Демонстрантите са разгонвани от органите на МВР, има 7 убити и десетки ранени по "официални сведения".
* * * * * * *
През лятото на 1989г. - демонстрациите са прекратени, заменени са от невиждана до тогава изселническа вълна – по 3000 души дневно напускат страната. Турция затваря границата, след като е приела 320 хиляди бежанци.
* * * * * * *
България е заплашена от международна изолация - санкция, подобна на тази спрямо режима в Южна Африка. Дипломатическите мисии усилват натиска, опитвайки се да вразумят подивялата комунистическа клика.
* * * * * * *
22 юни 1089г. - Негово превъзходителство посланикът на ФРГ у нас връчва вербална нота - "Федералното правителство е смутено от последните вълнения в България, при което се е стигнало до човешки жертви ..."/Ф. 1Б, ОП. 63, а.е. 166 /
* * * * * * *
4 юли , - Негово превъзходителство посланикът на Испания у нас Хоакин Перес-Гомес - "Испанското правителство е загрижено от това, как се отнасяме към най-голямото масово изселване в Европа от следвоенният период ..."/Ф. 1Б, ОП. 63, 167, л. 2./
* * * * * * *
20 юли, - Негово превъзходителство посланикът на Кралство Нидерландия у нас В. Мееринс -за забраната на говоренето на турски: " да се забрани говоренето на този език е направо неразбираемо, защото по тази логика би трябвало да се забрани и руския, англииския, френския и други езици ...СЪЩОТО ВАЖИ И ЗА СМЯНАТА НА ИМЕНАТА. НЕ НОВОТО ИМЕ ЩЕ ОПРЕДЕЛИ НАЦИОНАЛНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ДАДЕН ЧОВЕК ... "./Ф, 1Б, ОП. 63, а.е. 168, л. 2./
* * * * * * *
9 август, - Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер отправя официална декларация за събитията у нас.
* * * * * * *
14 август, - Нейно превъзходителство посланикът на Франция г-жа Жерар протестира : "някои от дипломатите са имали трудности при придвижването си из България /от посолствата на Великобритания, ФРГ, и секретар от посолството но Фравция."/Ф. 1Б, ОП. 63, 174, л.1./
* * * * * * *
10 ноември 1989г – Т. Живков е отстранен от поста си, но отношението на властта към турското население не се променя, въпреки смяната и на вътрешния министър Георги Танев с генерал Ананас Семерджиев. Ръководството на МВР, поради прякото си участие в репресиите, е негативно настроено към опитите за възстановяване на гражданските права на турското население. / АМВР, Ф, 1, ОП. 12, а.е. 908, л. 12-26, 58-60. /
* * * * * * *
29 декември 1989г. В Кърджали е създаден "Общонароден комитет за защита на националните интереси" /ОКНЗИ/ - сегашният ни президент Г. Първанов / агент "Гоце"/ тогава е един от активистите на ОКЗНИ. Тази националистическа организация е изградена от структури на МВР в опит да се продължат изстъпленията срещу турското население, да се продължи фашизоидната линия на БКП за нагнетяване на омраза. Тя за това организира през 1990г. митинги в Бургас, Русе, Кюстендил, Гоце Делчев и др.
Но имаше и новосъздадени политически организации, които се бореха да се възстановят отнетите граждански права на турското население. Пиша тези редове като свидетел на събитията и като пряк участник в тях.
На 15 февруари 1989г. ръководих протестния митинг пред Общинския народен съвет на гр.Разград. Внесох официално в Общината исканията на хората, оставени без жилища и работа. Събитието беше отразено в местния вестник лъжливо и подвеждащо, дори и със заглавието си - "Започна да замирисва на кафяво" – какъв парадокс? Да се бориш за правата на турското малцинство и да внушават, че си ... фашист![photo]1977000[/photo]
Общинският съвет на гр.Разград не изпълни исканията ни и се наложи да организирам и да участвам в гладната стачка на оставените без работа и жилища турци пред храм-паметника "Св.Ал.Невски" в гр. София. Успехът на стачката ни реши жилищния проблем на много турски семейства /над 200 семейства от гр. Разград и Разградско бяха подали молби към "Алтернативната кръгла маса", организирана от "Конфедераци ЕРА-3", на която бях секретар/.
Смутно време на надежди за ново начало, но и време на измамниците, време, в което агентите на режима получиха новата си самоличност на борци за демокрация ...
Ахмед Даган от агенг "Сава" се превърна в лидер на "Движението за права и свободи".
Професор д-р Кръстьо Петков – директор на Института по социолотия при БАН, който провеждаше "изследвания" на " изселническата психоза сред потомците на ислямизираните българи", "анализирал" и давал "ценни съвети" за зловещия експеримент с турското население, се превърна в профсъюзен лидер – "борец" за работнически права.
Ще цитирам някои "научни открития" в това изследване /Ф. 1Б, ОП. 63, а.е.129:/
на професора докладвано, на Йордан Йотов, член на ЦК на БКП. Изследването е проведено от 23 юни до 16 юли 1989г. От специално създаден за целта програмен колектив в състав: доц. Кирил Кертиков – ръководител; ст. н.с. Таня Неделчева – зам ръководител; ст. н.с. Атанас Атанасов; ст. н.с.Галин Горнев; к.ф.н. Венета Соилова; к.ф.н. Димитрина Димитрова; Нора Хаджиева; Дора Недина; Светослав Митев; Маргарита Френкова; Диана Нейкова – секретар – координатор.
"Научни прозрения " можем да прочетем на 66 стр.: "... 1. Работата по възродителния процес да продължи, независимо от това каква част от това население ще остане да живее тук.
Необходимо е да се направи анализ на слабостите и на недостатъците в досегашната идеологическа работа с българските мюсюлмани и да се изведат необходимите поуки и изводи /б.а. това не прилича на социологическо изследване, а на напътствия за провеждания жесток експеримент с турското население / ... че в условията на петвековното варварско робство /б.а. - колко научно, каква извисеност на мисълта на научните работници от БАН!/ запазването на пълна етническа хомогенност е практически невъзможно ..."
89г. ПВ – 02 – 03 Т. ІІ. БАН – Институт по социология
Стр. 24 /лист 24/: "... преобладаващата част от българите с традиционни имена оценяват като НЕОБХОДИМА инициативата за възстановяването на българските имена / 73.0 % / от живеещите в смесени селища и 76.9% от живеещите в компактни селища ... Стр. 27 / лист 27/: ... Натрупва се напрежение, което достига връхната си точка в демонстрациите на някои места: 20 май в Каолиново; 21 май – в Разград, Провадия, Тодорово, Йонково, Китанчево; 22 май – в Правда, Вокил, Овен; 23 май – Езерче, отново Йонково; 24 май – гара Самуил, Владимировци; 27 май – Търговище, гара Самуил /отново/, Обителски район, Омуртаг.
Основните искания са: "Върнете ни имената, върнете ни правата !" , "Не искаме да си отиваме, искаме да останем тук ! " /гара Самуил/ ... на други места обаче демонстрантите са разпръснати чрез водни струи, сълзотворен газ, гумени куршуми, палки / Разград, Подайва, Каолиново/ ... Стр. 28 / лист 28/: ... след тези инциденти, завършили на места с жертви, психозата за изселване в Турция придобива масов характер. Цитат: "99.99 процента желаят да напуснат" /Омуртаг ..." ... Стр. 45/ лист 45/: " ... Слуховете, разпространявани сравнително масово в периода май - юли 1989г., са реален израз на растящото напрежение между двете общности, те са сравнително точен индикатор, "изчистен" от примеси и грим /б.а. колко поетичнчно ... /, за противопоставянето между основната маса българи, възстановили имената си, и българите с традиционни имена. В екстремните условия, при които беше поставена страната в разглеждания период, слуховете намериха чудесна почва за разгръщане /б.а. и отново поезия .../. В тяхното социално огледало се отразиха етническите предразсъдъци, страхове и предубеждения." ... Стр. 46 / лист 46/: ... ролята на слуховете като манипулатор на общественото мнение, на масовото настроение /б.а. Все едно слушам откровен монолог на "старо ченге"/. В качеството си на манипулатори, особено в критични ситуации, когато масата е силно внушаема и по-безкритична към подаваната от доверен източник информация, слуховете имат по-голямо значение при формирането на определено масово мнение ...".
Слуховете по това време бяха запазена марка само за ДС, те се пускаха и контролираха от многохилядната агентурна мрежа, обхванала страната в желязна прегръдка. Обикновенният човек можеше много да пострада, дори и ако разкаже в неподходяща компания един виц - и това е било добре известно на "научния" екип и на професора.
Още един документ произведен от ”научните ” среди допълва впечатлението от доклада до Йордан Йотов и илюстрира извратеното мислене на ”учените възродители”/Ф. 1Б, ОП.63, а.е. 123; ПВ – 02 -06 /: ”Идеи и съображения на научни работници във връзка с възникналите през лятото на 1989г. ситуации сред българските граждани с възстановени имена и социално-психични особености и посоки за въздействие върху тях. 12 юни 1989 -13 юли 1989г. лист 1: Съображения относно социално-психологичните особености и насоки на въздействие върху населението ... лист 4: .... 2. Целесъобразни мерки за социално-психично въздействие ; В актуален план: - В сегашната ситуация трябва да се използва ... следните мерки: ...лист 5: ... Като специфичен социално-психологичен механизъм е ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СЛУХОВЕ срещу сугестивното обществено мнение. Работата се свежда не само до използване силата на контра-слухове, но и ЛАНСИРАНЕТО НА СПЕЦИАЛНО ФОРМУЛИРАНИ СЛУХОВЕ. Това трябва да бъде съобразено с конкретната ситуация в даден район и с конкретните проблеми ... лист 6: ... В переспективен план: - На първо място изпъква необходимостта от въздействие в семейната среда. Съществуват реални предпоставки за засилване противоречията между млади и стари ... 13.06.89г. Професор д-р. Георги Йолов; доцент к.ф.н. Максим Лазаров; н.с. Чавдар Кискинов
Тези редове от докладите на "учените" от БАН дават отговор и на срамния въпрос за огромния процент на подкрепилите "възродителния процес" – от 73.0% до 76.9% , манипулирани от слуховете граждани. Тези граждани можеха да бъдат въвлечени и в по-сериозен конфликт от типа на гражданските войни, контролиран от самозабравилата се "партия". Самодоволната готовност за такова възможно развитие прозира от цитиранте архивни документи.
Добри Добрев