Политиката на банките в България умишлено водят малките и средните предприятия към фалит и правят кредитите невъзможни за обслужване. Не може една и съща банка да намалява лихвените проценти в страните в Западна Европа, а тук да ги увеличава.
Истината е, че БНБ в момента си правят оглушки за наглостта на банките и не защитават интересите на хората, защото в противен случаи банковата система ще рухне. А банките си надуват лихвите за наша сметка и си изнасят печалбите към банките-майките зад граница, където лихвите на същите банки от веригата са доста пункта надолу .

За жалост това е истината и тя продължава години наред. ДА! Финансов геноцид е високият лихвен процент в България!

Освен малките и средни предприятия жертва на банковата политика у нас са и много домакинства. Редица семейства, поради високите лихвени проценти, са сериозно затруднени да обслужват ипотечните си кредитите и ако банките не приемат нарочни мерки за преодоляване на този проблем би следвало да се превърнат в заложни институции /къщи/, но при занижената покупателна способност не виждам на кого в България ще продават. Или можи би на чужденци?! И това ли ще е дейността на банките у нас? Какво прави БНБ? Риторични въпроси на които обществото от доста време чака отговор, но за съжаление получава мълчание. Някъде прочетох, че мълчанието е мощен източник за зареждане с енергия. Дано по-скоро зареждането да приключи, да стартира обществения диалог и да станем свидетели на адекватни мерки.

Да, но не само финансов. Очевидно е и социален геноцид - свръхзадлъжняването на домакинствата от първите 5-6 подоходни децила е характерно не само за България. Хората живеят и задоволяват базисни потребности на кредит навсякъде в света. Погледнете данните за динамиката на доходите от труд: навсякъде спада делът им в БВП и националния доход. И така е от 80те години насам. ЕС, САЩ, Япония - всички са в един и същ калъп. Данните за държавните социални разходи имат същата тенденция. Как да живеят хората - освен на кредит? Но все повече не могат да изплащат кредита заради намаляващите доходи. Кредитният балон се спуква и идва голямата криза. Тя изглежда като финансова и икономическа, но е предизвикана от намаляващи доходи, бедност и огромни неравенства.
Накратко неолиберализъм в действие.
Другата му страна е "финансиализация". Вся власть банкам! Банките контролират националните икономики, а самите банки се контролират... от някъде. Това е гръбнакът на неформалната глобална мрежа, която управлява света. Нищо лошо, освен това че най-отгоре стоят плиткоумници - хора с представи и знания от миналия и по-миналия век, защото така и не надраснаха Маркс. Прав е Дарендорф, когато казва че тези са последните марксисти днес.

Високият лихвен процент е една малка част от комплексния финансов и социален геноцид. Той отразява едно грандиозно преразпределяне на доходите - от една страна в договорите с банките кредитираните нямат никаква договорна сила и следователно банките действат като лихвари, от друга страна след отказа на държавата, чрез плоския данък, да преразпределя, банките преразпределят като изплащат високи лихви по депозитите и вземат високи лихви по кредитите. Но това привидно балансиране е всъщност презапределяне - тъй като групите, които имат депозити са различни от тези, които имат кредити. Хората с кредити, т.е. нискодоходни групи, плащат за благоприятни лихви по депозитите на високодоходни групи. Освен това доколкото нарастват депозитите на чужди граждани - българи с кредити плащат на чужденци с депозити. В основата на всичко това стоят не толкова банките, колкото липсващата национална финансова, подоходна и икономическа политика, както и адекватната регулация на дейността на банките.