Ще си позволя да публикувам едно писмо, писано преди няколко месеца когато Алексей Петров е бил в ареста. Писмото е изпратено още тогава до някои медии, но не е получило гласност. До нашия адрес пристигна преди няколко дни и сега и ще ви направим съпричастни към съдържанието на това писмо.

………………………………………………………………………………………………………………..

Честит Рожден ден, Алексей!

На 23. април Алексей Петров (Октопод№1) има Рожден ден. С тези редове аз му честитя Рожденния ден, пожелавам му крепко здраве, бистър ум и добро бъдеще.

Не знаех нищо за този човек. Сигурно вестниците са публикували материали за него, но аз не чета вестници…просто не им вярвам. Всъщност индиректно ги следя в прегледа на печата в сутрешните блокове на телевизиите.

Пиша тези редове заради излезлите две книги, посветени на Алексей Петров.

На двамата автори заявявам: заели сте се с непосилна задача. Написването на книга за човек като Алексей е 90% обречено на провал. А е и движение по хлъзгава пътека.

И така „Алексей и Бойко – моята истина“ на Кристина Патрашкова.

Естествено като приятелка на Алексей, нейната задача е да го покаже в добра светлина и да го защити от чудовищните нападки.

И от заглавието , и от изложението личи, че Патрашкова иска да покаже, че Алексей и Бойко са били близки, но Бойко е изменил на приятелството им. Тя пише: „днес вече съм сигурна, че ексагентът под прикритие става до голяма степен жертва на необичайния си фанатизъм и отдаденост на Бойко Борисов“ (стр.85).

Драга Кристина, прости ми, но ти се самозаблуждаваш. Ти сама си написала: “ Не се виждам до Бойко или той до мен. Ние сме много различни, което даже е положително (стр.91)“ . Това е преценката на Алескей. Това според мен трябваше да бъде целта на книгата. Ще се опитам да очертая различията.

Асан Ибраимов Омеров Алексей Илиев Петров	Име, бащино, фамилия	Бойко Методиев Борисов
23 април 1962г.	Дата на раждане	13 юни 1959г.
С.Бабинци, Тетевенско	Месторождение	Банкя, Софийско
Гена-Диляна-гледачка на волове	Майка	Венета – начална учителка
Ибраим-Илия-дървосекач	Баща	Методи – служител в МВР
Огнян – роден 1964г. Теменужка – родена 1968г.	Братя и сестри	Красимира – родена 1956г.
С.Глогово успех 5,60	Основно образование	Банкя
СМУ Пазарджик 5,71	Средно образование	Банкя – златен медал

УНСС 1983 – 1990	Висше образование	Школа на МВР 1978 – 1982
Август 1981 старшина 03.01.1987 командир на отделение 05.01.1987 помощник инструктор Юли 1990 старши лейтенант 03.12.1990 командир на отряд	Служебно израстване	1982-1985 командир на взвод и командир на рота 1985 преподавател в школата на МВР
01.05.1992г. – старшина	Напускане на МВР	1990 майор
1999г. Агент под прикритие в НСС	Връщане в МВР	01.09.2001 главен секретар в МВР

……………………………………………………………………………………………………………………………

От посочените по-горе биографични данни се вижда, че Алексей Петров и Бойко Борисов израстват в различни среди, ако се задълбочите ще видите, че израстват в различни по здравина семейства.

За непредубедения читател няма да е трудно да види ролята на каката и майката на Бойко за неговия отличен успех. И това е съвсем нормално и аз не виждам нищо лошо. Не така стоят нещата при Алексей, но и той е отличник. Нещо повече, едва започнал работа след завършването на милиционерското училище той иска да се яви на изпит по английски език. Някъде в Интернет прочетох, че готвейки се да влязат във властта деятели на ГЕРБ убеждавали Бойко да учи английски, но той отказал……..

В интернетбиографията на Бойко Борисов пише, че заради дядо си той е пренасочен към III факултет, т.е. да учи за пожарникар. Читателите трябва да знаят, че в школата на МВР влизаха само момчета, които нямат прбойни в биографиите си. След полагането на приемни изпити те биваха разпределяни по факултети според показаните на изпитите резултати. Не казвам нищо лошо за момчетата от пожарникарския факултет. Просто такива резултати са показали на изпита. Така стоят според мен нещата със златния медалист от Банкя.

Че дядото на Борисов не му е пречил в службата говори и фактът, че за три години той израства от командир на взвод и командир на рота до преподавател в школата на МВР. Расте шеметно и в звание – 1982 лейтенант – напуска МВР 1990 със звание майор. Дали има друг офицер от МВР по това време с такива темпове на растеж, още повече с такъв дядо??? За служителите от МВР нещата са ясни: дядото не е пречил, поскоро името на таткото Методи е помагало.

Не така стоят нещата при Алексей. Той постига всичко и в учението, и в службата сам. С труд. Със себеотрицание.

Различията между Алескей и Бойко виждаме и в начина на връщането им в органите на МВР. Алексей поема тежката съдба на агент под прикритие, а Бойко, по думите на Бриго Аспарухов си измолва длъжността главен секретар на МВР. Очевидна е ролята на охранявания от Бойко – Симеон. И така, Алексей на тъмно сред бандитите. Бойко под светлините на прожекторите и пред обективите на фотоапаратите и телевизионните камери.

Не без значение е още едно различие. Съпругата на Алексей е обикновена продавачка в магазин и едва ли би му помогнала в служебните задължения за неговото израстване. Не така стоят нещата при Бойко. Неговата спътница в живота Цветелина Бориславова е изключително подготвена и делова жена. Тя е човек с неограничени способности, възможности, връзки. Сигурно в трудни моменти за Бойко не е стояла безучастно.

Ще посоча още едно различие между помачето от Бабинци и столичанина от Банкя. Да е чувал някой от устата на Алексей думи и изрази като “ кюфтаци“, „да обера калая“, “ аз му плащам масрафа“, „А кой е Чики или Пики“, „Шменди – капели“, или да оценява правителството – „тези хубавици“, „колко са готини“.

Вижте репортажите на Сашо Диков и оценете не само речника, но и интелекта на Алексей. Сравнете ги с тези на Бойко, когато чете от Парламентарната трибуна. За специалистите е ясно, че 90% от психическата енергия Бойко изразходва да следи буквите в думите. Питам се дали останалите 10% му позволяват да разбере какво са му написали? А е бил 5 години преподавател и доктор на науките………

За да развеселя читателите ще посоча и две „жълти“ различия. Алексей обичал да слуша музика от 80-те години. В „Шоуто на Слави“ Бойко посочи като любима песен „Батальонът се строява…“ с неговата лична уговорка, че вместо „уволнение“ пее „повишение“…….

За любовница на Алексей се сочи Надежда Михайлова, а за любовница на Бойко – Ивана и масажистка. Приемам, че това са измислици на техни недоброжелатели. Но и от измислиците лъха разлика.

Не искам да посочвам повече различия, макар че мога.

Нещо такова трябваше да напишеш, Патрашкова, а българите сами щяха да си направят изводите.

Сега за втората книга „БГ Октопод“. Навярно за по-сигурна продажба на корицата има снимка на Алексей, а за тези, които не го познават, и надпис „Алексей Петров“.

Ако книгата на Патрашкова цели защитата на Алексей, то „БГ октопод“ цели обратното.

Това личи още от първите страници: „но всички усещаха, че съвсем скоро секретните папки……няма да могат да спасят някогашната барета от мащабно разследване на мракобесните му дела“ (стр.6).Съжалявам, авторе, аз не усещах. Следва списък от престъпления и “ това беше малка част от пъклените и тайни дела , зад които стояха или самият Алескей Петров, или пък хора от най-близкото му обкръжение“ (стр.7)

Щях да повярвам на автора, ако си беше направил труда да разграничи онези пъклени и мракобесни дела, в които Алескей е участвал като агент под прикритие и онези, които е извършил за своя изгода и личен интерес. Нали на читателя му е ясно, че агентът под прикритие трябва да се внедри сред бандитите и след това те са неговото обкръжение.

От написаното личи, че авторът претендира да познава подробности от тъмната страна на преходния период. Може би има сериозни връзки в подземния свят и службите. Написал е и други книги по тези въпроси.

Но да изложиш в книга информацията, която имаш и да накараш читателя да повярва в нея са две различни неща. Информацията трябва да бъде доказана. Най-сериозните обвинения за Алексей са от неназовани свидетели и източници (Цвятко Цветков ги нарича ЕЖК – една жена каза).

Ако целта на книгата е била да ме накара да повярвам, че Алексей Петров е мракобес, уверявам автора, че не е постигната. Препоръчвам му да учи логика или поне да се запознае с логическия квадрат, който е най-простият начин да се провери истината на дадено съждение или умозаключение.

Трудно ще повярват читателите на автор, който сам отрича написаното от него. Книгата изобилства от такива примери, но аз ще посоча само един.

Още в увода (второто изречение) четем:“ Алексей Петров бе посветил живота си на една цел – да бъде толкова богат и влиятелен, че никога да не му се налага нито на него, нито на който и да било от семейството му да води битка със сиромашията“ (стр.5). Питам автора – кой е източникът на тази информация кога го е казал или къде е написал това Алексей???

Страшното за автора е написаното на 30 стр. “ Докато Алексей Петров е бил зает да прави смайваща кариера в тайните служби и да ръководи вещо пипалата на мафиотската си организация „Октопод“, родителите му са водили всекидневна борба за оцеляване.“ Само заради този гаф книгата не трябва да се взема на сериозно, а като поръчкова.

С тази книга авторът вместо да извади очите на Алексей му изписва веждите. Чети логика и психология, авторе!

Не знам защо авторът показва характеристики на Алексей давани от различни органи и организации. Според тях Алексей е честен и способен човек. Нещо повече, авторът сам пише:“ Със свои пари Алексей купи линейка за Глогово, ремонтира училището и здравната служба, спонсорира детска градина и лечението на десетина души. Неотдавна вдигна параклиса „Покров Богородичен“…..тъй като местните хора нямали нито джамия, нито църква“ (стр.34).

Толкова за човешките качества на „мракобеса“ Алексей.

Сега за професионалните му качества.

“ Алексей Петров е станал агент на МОСАД ……….В МОСАД никога не оставят бизнесмените евреи……..да бъдат рекетирани от български мутри, изнудвани за комисионни от наши политици….Алексей беше избраникът на МОСАД за България. Той имаше за задача да пази еврейския бизнес….Не ще и дума, Тракторът се справи отлично със задачата си – за последното десетилетие нито един евреин не бе убит или рекетиран в България“ (стр.8)

Три бележки: 1. Да охраняваш еврейския бизнес не е задължително да си агент на МОСАД.

2. „Трактора“ го наричат приятели и съслуживци.

3. Благодаря за „Трактора се справяше отлично със задачата си“.

Авторът може сам да се запита защо евреите не са избрали друг да ги пази (например „Ипон“)? Излиза, според автора, че Алексей е най-добрият пазител от мутри-рекетьори и политици-изнудвачи.

Сега за качествата му като бизнесмен.

По-конкретно застраховането. Приемам, че „Левинс“ е рожба на Алексей. И тук авторът в стремежа си да унижи Алексей пише: “ “Левинс“ диша прахта на монополистите „Булинс“. Авторът вещо обяснява как по това време влелите милиони в застраховането на автомобили чуждестранни компании, работят на загуба. Но чуждите застрахователи са убедени да презастраховат в „Левинс“ и „за много кратък период Хамстера успя да сложи под контрола си всички автоджамбази и те спряха дори да поглеждат колите на „Левинс“. (стр.161)

Да убедиш чуждестранните застрахователи да презастраховат при теб и да удържиш на думата си е най-добрата атестация за бизнесмен. Да не говорим, че така се изчиства името на България.

Не ми се иска да занимавам читателите повече с тази книга.

Пред мен възниква само един въпрос: дали свидетели за престъпленията на Алексей не се търсят сред мутрите-рекетьори, политиците-изнудвачи сред сутеньорите и контрабандистите?

Ще призная Алексей за „мракобес“, ако макар и само един обикновен българин докаже, че е бит и рекетиран от Алексей.

Не вярвам на хора, ограбвали народа по един или друг начин.

Завършвам.

В началото на 80-те години бях помолен от служители и кадровик на ВКР да дам оценка за едно момче, прието в школата на МВР. Преди да постъпят в Симеоново момчетата изкарваха едногодишна общовойскова подготовка в НШЗО „Христо Ботев“. Та това момче критикувало материали, написани във вестник „Народна армия“. Моята задача беше да оценя дали да продължи в Симеоново или да бъде освободено.

Случаят се оказа безкрайно прост. Офицер дописник на „Народна армия“ си измислял и изпращал в редакцията материали за провеждането на различни мероприятия по културно-масова работа.

Редакцията не се съмнявала в офицера и отпечатвали дописките. Самите школници с изненада разбрали, че са провели,да кажем „Вечер на родния край“. Та въпросното момче чакало с нетърпение в. „Народна армия“ и се шегувало по повод на такива дописки.

На хората, които ми искаха мнението казах:“ Момчето е умно, способно и с високо чувство за справедливост. Липсва му житейски опит. Ако го освободите, след време ще имате подготвен и способен враг.“

Днес се обръщам към съдиите:

1. Изучете внимателно свидетелствуващите срещу Алексей.

2. Оценете способностите на Алексей и го запазете за страната. Малцина имат неговите качества.

3. Оценете и последиците от вашите решения.

Йоцо Българанов