Кому са нужни шествията и протестите?


Двайсет и две години не се оказаха достатъчни за целокупната част от нашето население да научи няколко прости уроци:

- Наказателният вот най-често наказва самите гласуващи
- Достатъчно голяма тълпа, събрана на едно място, не може да бъде вързана с каишчица (Ако събереш 100 -може би един ще иска да псува и руши, но събереш ли няколко хиляди, става нещо различно)
- Нищо не се разрешава със събиране на определени хора на определено място - гръмогласни, тихи, цивилизовани, лумпенизирани, млади, стари, вярващи, неверници - все тая...

Ще поясня отделно за всяко. Откакто се помня, дори и аз, с най-аполитичните уши, които някога са слушали новини, все чувам, че гласоподавателят прави напук някому. "Анти" е най-силната мотивация, която може да закара и най-мързеливият дирник до урните (без моя, разбира се, за 15 години пълнолетие, нямам спомен да съм гласувала някога и това едва ли ще се промени). За гювеча "Анти" са необходими щипка демонизиране на определен субект, прослойка, етнос или идея и инат на вкус. Рецепта за успех - така си докарахме и Седефчов, и "царят честит", и ямболският бек, който плаче за институционализиране. На инат, на инаааааааат! Със здраве си ги ползвахме, нали?...И нови ще си изберем, тази кулинарна пътека е добре утъпкана...

Много са ни мили тия митинги и протести, ейййй. Все си мислех, че за 22 години ще им се наситим - все пак дечицата, които стояха на раменете на татковците, развели сините знамена от паметните първи митинги на демокрацията, вече имат свои деца. И сега вече няколко поколения киснат по площадите. И все няма кой да проумее, че кисненето и откъслечните викове "ура" и "да живей", са навредили в пъти повече на обществото ни, отколкото са помогнали. Веднага казвам защо: Мине се, не мине година и все някой тръгва да храни гладните в Африка, да прави бедността история и да спасява света. Събират се огромни тълпи от хора, които пускат по някой feel good sms за левче, слушат някоя песничка, размахвайки запалките до несвяст и после си отиват вкъщи, "допринесли" за великото благо на човечеството си със...своето присъствие някъде. Промяна в живота, в нагласите, в личния подход - йок. Събирането на хора на едно място с добра идея, по абсурден начин се е превърнало в най-голямото опорочаване на същата идея - защото събралото се множество смята, че засвидетелстването на подкрепата по този начин, изчерпва неговият граждански дълг. Бях там, видях, пях, крещях, станах част от историята, станах част от група във Фейсбук - колко съм напредничав, готин и как съм напипал гражданският си пулс, мани, мани! Дай сега да праснем по три бири на връщане, за да полеем хубавата работа...

Не спираме да се учудваме когато някой мирен протест се изроди в погром. Наистина ли не осъзнаваме, че анонимността на тълпата е най-опияняващият карт бланш, който може да бъде сложен в ръцете на неуравновесените и почерпените? И наистина ли някой смята, че върхът на сладоледа е да се съблечеш до кръста, да запалиш някоя кофа и да напсуваш политиците до девето коляно? Дори и да не го правиш, защото "мирните протестиращи" ще ми скочат заради примера, алфата и омегата на социалната съвест в това ли се състои - да отидеш на площада или пред министерството? За да правиш какво - да покажеш, че няма как да си уплътниш свободното време, да накараш някой министър да излезе през задния вход, да си чоплиш носа? Защо бе, аджеба, обяснете?! За да се покаже, че хората не са стадо, а народ - и как по-точно? Събирайки се точно на стаден принцип, без особено ясна цел, осигурявайки удобна възможност на гореспоменатите лупмени, слели се с тълпата, да отприщят агресията си? Ако сега чуя, че и целта е ясна, ще опонирам и на това...

Ако целта на скорошните протести е наистина мирна и не се яха някакъв етнически антагонизъм (това прочетох), защо се използва именно повод, който беше изроден до етнически, независимо от това, което се говори? Протестът бил срещу хладнокръвното убийство - ОК, колко от мирнопротестиращите излязоха, за да изразят справедливият си гняв срещу тийновете, разфасовали свой приятел или срещу онези, които убиват жените си с брадва? Митингуването обаче се пали с етнически кибрит, всичките "мирни" идеи излизат на повърхността тогава. Пълна случайност, нали?

Протестът бил срещу беззаконието, видите ли - хъх, я пак? Има ли някой, който ежедневно да прави шествие по улиците на Бояна или Владая с идеята да се поинтересува как са натрупани парите за някой луксозен имот или да се изкушава да драсне клечката на такъв?! Има ли някой, който иска да линчува фолкпевиците за неплатените данъци и скъпите возила? Що пък да има - те едни такива, пеят, завалийките и чат-пат са приятни са окото. Те не са ни проблемът - ние сме мирни хора. Само онези, черничките - те са, за тях беззаконието боде очи, ама тихо сега, ние да не сме етнически свине...Хайде на шествие - и ако някой викне "Циганите на сапун", ще се правим, че не чуваме. Можем и да се позасмеем, а след няколко бири, дори и да му пригласяме, ама то е защото сме провокирани, ръйш ли и щото ни писнА...

Да живей! Ураааааааааааааааааа!...

frina

Глупостта, мила моя майно ле


Тази сутрин гледах
по някой от сутрешните блокове нумероложката Х (по този повод синът ми попита: а какво е завършила една нумероложка, висша математика ли?). Жената много компетентно обясняваше, че ако едно момиче се казва Деница, ще проявява таланта си в музиката, танца, пеенето, писането. Хм, нека да помисля: Деница Бауш, Деница Градечлиева, Деница Искренова или Деница Плисецкая... Не се сещам за нито една прочута танцьорка или хореографка, която да се казва Деница. Родителите им много недалновидно са ги кръстили Пина, всъщност Филипине, Маргарита, Мила и Мая.
Понякога ми се струва, че затъваме в някаква култура на глупостта. Че говорим неща, които не си даваме труда да домислим и проверим практически. Наскоро се потресох, когато отидох на сеанс по холотропно дишане и трябваше да се представя със зодията си. Разбирате ли, оказва се, че не е важно кои са майка ми и баща ми, какво е образованието ми, дори как изглеждам, в коя година съм се родила, ако щете – какво съм закусвала тази сутрин и дали ме боли стомахът от това, а основополагащият факт, че съм Лъв. Леле! Лесно, практично, някак домакинско и брашняно е да подреждаш света в кутийки, но, моля, да не изпадаме в крайности.
Друго любимо нещо ми е мантрата: бъди себе си. За Бога, и Хитлер е бил себе си. Цивилизацията е в търсенето на баланса между нас си и другите и ако понякога трябва да ограничим себе си, да се почувстваме зле дори, за да не нараним другиго, това е ОК. Иначе отиваме на варианта „Повелителят на мухите“.
Сигурно е, че и аз говоря и върша много глупости. Но не съм съгласна глупостта да ми бъде продавана като мода. Нека да мислим малко повече, моля!





Адриана Попова

Биха Ван Дам на канадска в Люлин, взеха му часовника за 15 бона

"Непобедимият" Жан Клод бил много пиян

Жан Клод във вихъра на купона в Люлин

Жан Клод все още с часовник

“Дойдох да пия кафе, а пред очите ми самият Жан-Клод ван Дам троши и крещи, качен върху масата”, изумено разказва клиент пред репортер на "24 часа".

Сутринта след тежка нощ звездата се озовала в люлинския бар Bar & dinner Snake, част от комплекса “Киров”. Тя е на бизнесмена Киро Киров, който беше отвлечен през 2009 г. и пуснат срещу откуп. За разигралия се екшън има няколко различни версии на очевидци. Ако се вярва на най-крайните сведения, белгиецът е доказал, че е достоен българин - пил е цяла нощ с непознати, загубил си е часовника и е трошил посуда в изблик на пиянски гняв.

В ранни зори в заведението нахлула шумна компания от десетина човека. Сервитьорките и барманът се втрещили, когато разпознали сред групата самия Жан-Клод ван Дам. Компанията седнала в едно от сепаретата зад вивариума със змията и весело поръчала водка с натурален сок и други напитки.

Към 8,30-9 сутринта служители в сградата на Киров влезли в заведението, за да си вземат по кафе. Там се натъкнали на ядро развеселени българи, в центъра на което бил седнал не кой да е, а актьорът, който сега снима у нас “Непобедимите 2”. Той изглеждал супердоволен, снимал се с клиентите, със сервитьорките, а също и с дамите, които работели в сградата. Веселбата била в пълен разгар, въпреки че приятелчетата на Ван Дам не говорели бъкел английски.

За сметка на това пък той бил понаучил няколко думи български - “наздраве”, “как си” и една-две други, които не са за споменаване. Липсата на комуникация, изглежда, взела да го гнети, затова се зарадвал, като видял бизнесмена Киро Киров, и отишъл при него да си говорят на английски.

“Той дойде при мен на масата, поздрави ме и остави телефонния си номер, написан на един лист. Каза: “Защо не ми се обадите да излезем някой път на вечеря?” Киро Киров му подарил статуетка на един от фирмените бикове. Според г-н Киров Жан-Клод се държал съвсем прилично.

“С него бяха компания люлински момчета, които често идват в заведението - уточни Киро Киров. - Сигурно са се намерили с Ван Дам някъде по дискотеките и са го довели.” Едър младеж от групата предизвикал актьора на канадска борба и взел, че го победил, разказват очевидци. Като залог младежът от “Люлин” получил часовника на звездата.

“А, затова значи той ми каза, че някой си му бил задигнал часовника”, коментира усмихнато Киров. Други клиенти обаче разказват за не чак толкова мирна картинка. Към 10 ч 34-годишният Мишо седнал с приятел да изпият сутрешното си кафе в люлинския бар. От сепаретата се чули крясъци. Оказало се, че в центъра на скандала се вихри Ван Дам. “Изглеждаше кьоркютук пиян, сигурно е осъмнал в кафето след запой. Около него имаше 4-5 човека, а той нещо им се караше.”

Някои от присъстващите, неразбрали още за ВИП участника в твърде разгорещения спор, взели да нервничат и да се питат няма ли да дойде най-после полиция и да усмири пияната група. Други директно се преместили на по-отдалечени маси, за да могат все пак да си чуят приказката. Актьорът започнал да троши чинии и чаши и създал невъобразим хаос, разказва Мишо.

След малко спорът поутихнал, Жан-Клод, поклащайки се, напуснал заведението, като високо си мърморел. Персоналът трябвало да смете от пода цяла купчина стъкла. “Тръгна си съвсем спокойно, изпратих го до входа”, категоричен е г-н Киров.

Един мъж имал прекалено голям пенис и решил да отиде на доктор, за да оправи проблема. Отишъл той и казал на доктора:
- Докторе пенисът ми е твърде голям - 50 см. Жните като чуят за това и бягат от мен, кажете, моля ви какво да правя... ?
- Добре, този проблем ще се реши много лесно! На края на града им 3 езера.. минаваш първото , минаваш второто и на третото по средата, на един трон стои една жаба. Питаш я дали иска да се омъжи за теб, тя ще ти каже, че не иска. Когато тя каже НЕ, пенисът ти ще се смали с 10 см.
Мъжът не повярвал, но решил все пак да опита.
Тръгнал веднага, стигнал до края на града, минал първото езеро, минал второто, стигнал до третото и видял жабата. Отива той до нея и я пита:
- Жабо, искам да ти задам един въпрос.
- Какъв ?
- Ще се омъжиш ли за мен ?
Тя казала НЕ. Погледнал си той в гащите и видял, че наистина е 10 см по-малко.
Попитал я пак..
-Жабо , ще се омъжиш ли за мен
- Не !
Гледа 30 см, казал си айде още 10 см и стига толкова. Пита той трети път
- Жабо , ще се омъжиш ли за мен?
А жабата се ядосала и му отвърнала:
- А бе, аз колко пъти да ти казвам: НЕ, НЕ и НЕЕ !!!

Нова година. Дойдох си у дома


Идвам си. Вали сняг. Сякаш съм още малко момче. Шейната е зад вратата, поглежда ме хитро. Отвън долитат гласовете на приятели – топли и близки. С тях съм силен.
Завръщам се.
Самолетът се приземи. В Лондон беше влажно и шумно. Не ме изпращаше никой. Хийтроу беше препълнено (70 милиона пасажери на година), но бях сам.
София ме посреща бяла и ... чиста. Отсреща е Витоша, потънала в прегръдката на зимна мъгла. Жълти таксита са подредени като копчета пред аерогарата. Засмени лица на посрещачи и топли сълзи.
Спомен ме връща далече, там, където пушек играе над комините, а зад оградите се чува приглушена празнична глъч. Събират се семействата. Точи се вино, питка ухае в печката „Металургъ”, мъжете цепят дърва, децата воюват зад снежни крепости, а снежният човек наблюдава отстрани – мъдър и вечен.
Идва Нова година...
Всяко завръщане е паметно. Изброяваш наум преживяното. Преброяваш среброто в косите и бръчките около очите. Прибавил си три през изминалата година.
Ръцете ти са още силни, сърцето ти бие лудо. Всеки път, когато самолетът започне да се спуска над познатите полета и върхове. Топла вълна те облива, в гърлото ти засяда най-желаната буца. Вече сме си у дома - пръснатите деца по света.
Събираме се зиме или през лятото да седмица-две. Допир до познатото и обичаното. Полъх от преживяното детство. Опит за завръщане, завръщане... След опит за летене.
Знам за стачките и протестите, знам за мизерните заплати, за хората край кофите, за болните и сираците. Тъжен е техният празник. Така е навсякъде. От столетия. Справедливостта все ни се изплъзва: мерне се пред хоризонта и иди я гони. Гони? Точно в това е смисъла. Не се предавай, човече. Напусни, махни се, ако трябва. Потърси други светове, смени си професията, адреса, навиците. Не е страшно. Сърцето си е твое, то няма да те предаде. Потърси място сред смелите и находчивите, бъди като тях, бори се.
2011 си отива, идва 2012. Числа, но числа от моя и твоя живот. Няма да ги предам. Ще бъда достоен за тях. Какво като е трудно. Какво като е гадно. Какво като не се получава веднъж, втори път, трети... Накрая ще стане както го искам. Ще успея, защото имам кураж и воля. Защото не съм забравил селския пушек, нито часовете по история и български. Не забравям откъде се тръгнал. Отивам, тръгвам, но винаги се връщам. Защото сърцето и душата ми са тук.
Самолетът се спуска.
Чакат ме близките. Редиците им са пооредели. Но чувам плач на племенник, който ще видя за първи път.
Виждам мама и татко, поостарели, но все така достолепни и горди.
Завръщането е велико нещо.

Стоян Варчев
Лондон – София - Габрово

ПРЕД НОВА ГОДИНА

Пеньо Пенев

Улиците
задъхано тичат,
извиват, а сградите гледат с прозорци
към тях;
на внезапните радости взривът там избухва
в думи и смях.
- Тик-так, тик-так -
тиктака часовникът пак
и тика
колесницата на годината
по стръмнините на дните.
С нас през билото им
скоро ще мине тя!
Ний идем на времето
от дълбините корави, отдалеч идем!
И отиваме
много далеч!
Някой с увиснали празни ръкави
подига очите си,
сякаш издига меч.
О, тия очи!
На тревогата с блясъка мощен
като червени сигнали
те горят
и крещят,
те говорят безгласно,
те предупреждават:
- Мирът е
още в опасност!
А знайте ли?
Знайте ли, хора? -
Едно дете
ще бъде родено наскоро! Едно дете
скоро ще милват ръцете ми! -
Миличкото! Под сърцето ми
вече тупка сърчицето му,
хълца от радост мойта жена.
Мария! Любима!
Само три месеца има
до деня,
когато в къщи
ще станем
трима! Колко е хубаво, че
и тая година
отмина!

Гледайте
колко далеч сме дошли!
Родино,
на прага ти тропа
нова година,
на радости нови тя ще бъде родилка, нали?!
Нека дните й пият
на земята
плодоносния сок
за производство
на цветя
и пшеници!
Силни да бъдат
ръцете!
Размахът -
широк!
Клони и гнезда да има
за птиците,
за хората -
стряха
и песни,
и труд,
а за децата -
майчина пазва и топъл скут!
Хиляди тайни отгатнахме вече!
Времето
нищо от нас не ще скрий!
Ний тръгнахме рано,
от много далече
и много далече
отиваме
ний!



СЛЕД СТУДА И ВЯТЪРА СЕГА Е...

Ана Ахматова

След студа и вятъра сега е
хубаво, че огънят буи.
Пазих ли сърцето си — не зная,
но крадец един го присвои.

Празникът новогодишен тѐче,
розите огъваха стъбло,
а в гърдите си не чувам вече
трепета на пчелното крило.

И едва се сдържам да не плача,
но крадеца по очите знам.
И се плаша само от това, че
свойта плячка той ще върне сам.

Холивудската звезда Анджелина Джоли е подарила на Брад Пит за Коледа и 48-мия му рожден ден, който той отпразнува през декември, водопад в Калифорния с прилежащия към него участък.
Познавайки любовта на Брад към архитектурата, Анджелина е решила да му направи този необичаен подарък, пише "Ню Йорк Пост". През 2006 година двойката посети прочутата "Къща над водопада" в щата Пенсилвания. Тя е построена през 1935 година от американския архитект Франк Лойд Райт по поръчка на милионера Едгар Кауфман.
"Брад винаги е харесвал "Къщата над водопада". За него това беше незабравимо посещение. Анджелина винаги е искала да му подари нещо уникално. Тя знаеше за неговото увлечение по архитектурата и помисли, че този имот в Калифорния е най-подходящия", заяви близък на двойката. Актьорът планира да построи там дом, чийто архитектурен дизайн е негово лично дело. "Брад мечтае за къща, в която да може да чува шумящия водопад. Той винаги е искал да построи къща по собствен проект", отбелязва "Ню Йорк Пост".
През 2007 година Брад Пит стана един от инициаторите на проекта "Направи го правилно", в рамките на който бяха построени стотици жилища в разрушения от урагана "Катрина" Ню Орлиънс, допълва БГНЕС. Пит също така стана дизайнер на "екологичен" хотел в Дубай.
"Снимането във филми е моята работа, а архитектурата - моята страст", признава холивудската звезда.

В църквата "Света София" в София ще се състои опелото на председателя на Български пациентски форум Теодора Захариева, която почина на 7 януари след дългогодишна борба с рака.

Повече от 10 години Т. Захариева води едновременно битка с диагнозата си и с бездушието на институциите. Тя беше първата, която приживе осъди Министерството на здравеопазването за това, че не са й осигурени навреме животоспасяващи лекарства.Всички помним как през 2004 година Теодора Захариева застана пред сградата на Министерството на здравеопазването и протестирайки срещу липсата на медикаменти, свали перуката си. През следващата година направи и гладна стачка.

Средствата, които Захариева спечели от делото срещу МЗ, тя вложи в пациентска организация за обучение на хора, болни не само от онкологични заболявания, но и с други страдания, за да могат те отстояват правата си пред държавата и да се чувстват пълноценни. Три години по-късно Теодора успя да осъди държавата да я обезщети със 100 хиляди лева за нанесени непоправими вреди на здравето й - заради липса на лечение заболяването й се превърнало от лечимо в нелечимо.

През 2009 година Теодора Захариева бе номинирана за човек на годината от Български хелзинкски комитет.



ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА Й!

Завинаги Русия- овцете са овце завинаги


Всичко, което те (Шеврон) искат и за което плащат на правителството е да проучат шепа кладенци"

да ви е честито, безмозъчни наивници!!!

Милена Фучеджиева

НЕ-БЪЛГАРСКИЯТ МАНТАЛИТЕТ НА ПЪРВАТА ДАМА


Има нещо крайно провинциално в непрекъснато обсъжданото отсъствие на Юлияна Плевнелиева от сцената на политическия театър. Била обиждала народа. Но с какво точно? С това, че не разхожда новите си рокли пред тв-камерите?

Най-сетне един модерно мислещ човек в България недвусмислено и безапелационно показа характер и робският кошер не просто се разжужа и разбръмча, а направо побесня. Представете си, госпожа Плевнелиева не желае да играе роля в церемониалния политически театър! Как е възможно: та всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи, за да стане последна пешка във властта, а тя отказва да е първа дама. Обижда народа – и с какво точно?

С това, че е родила и отглежда три деца, обича работата си и се реализира професионално, кара колело, вместо да се вози в лимузина, отказва се от несвойствения фасаден живот, за да е пълноценна и полезна в същностния? Обижда жълтите и прочие журналя – колко страници биха могли да се напълнят с броенето на нейните шапки, рокли, маркови обувки и чанти, бижута и бельо?

За сведение на обидените
България, за сведение на обидените, е парламентарна република. Добър знак е, че пряко избираните президенти на парламентарната ни република си предават властта с тържествен ритуал, това спокойно можем да го прочетем като проява на цивилизованост, на уважение към държавността – няма военни преврати, не се лее кръв, майките на гвардейците гордо се усмихват, вместо горко да плачат и сабите проблясват като в танц на Хачатурян. Като всяка церемония и тази съдържа своите патоси и сантименти, озвучена е от маршове и слова – така се осветява високото и достолепно, символно значение на властта.

Властта е обречение и кауза, своеобразна аскеза и личните измерения са не просто излишни, а дори пречат. И без това сме малка страна, колкото село и дори махала – та общественият живот често заприличва на седянка, да благодарим на министър Орешарски, че рециклира тази хубава и позабравена дума по време на учителската стачка. Или пък направо си се превръща в такава: шляпане по чехли и ходене по анцуг из коридорите на властта, кухненска битност с родата или наборите, софра в “Крим” с партийно-приятелския кръг и прочие.

В политиката никой не е у дома си
Медиите положиха достатъчно усилия да одомашнят политиката: достатъчно е да си представим нашите, т. нар. първи дами, пък и всякакви политдамички, по първите редове на модните ревюта, сватбите на олигарсите и кръщенетата на отрочетата им. Нагледали сме се на псевдосветскост и какъв е приносът й, освен видовете омерзение според интелектуалното равнище на все по-омерзяващите се в драматичното си битие българи.

Затова нека поздравим с необходимото уважение госпожа Плевнелиева за различното й решение. Отсъствието й е последният проблем в държавата и извън нея: като тревожен пулс ни блъскат новините за всекидневно изчезващи деца, за полицейски произвол, за социални катаклизми, за икономически и духовни сривове.

Ако новоизбраният президент има визията и характера да проветри институцията и да я превърне в отворено средище на градивни идеи, ако предлага общополезни политики и разширява хоризонтите ни за развитие, ако ни представя достойно на международната политическа сцена, то значи съпругата му го подкрепя и е до него, нищо че не разхожда новите си рокли под светлините на прожекторите.


Коментар на Мирела Иванова

„Български ученици са по-умни от британските”, пише „Сега”, позовавайки се на изследване на "Евростат". Освен после да изпростяват, като навлязат в живота. Щото животът у нас е един от най-трудните.
„Новинар” съобщава, че TLC започвала научна поредица за сексуалните аберации „Странният секс”. Щели да покажат мъж, който люби балони. Чувал съм, че има хора, дето любят дървета - дендрофили. Даже май бях чел за един, който години любил само дървета и като се оженил, преди да почне да прави секс с жена си, я удрял няколко пъти силно по онова място. Щото така се гонели осите от дупките… Ама да не ви излъжа, да не беше виц това. Обаче да любиш балон, въздух под налягане, мога да си го представя само метафорично. Но да не намесваме политиката. Щели да покажат и жена с две вагини. И за това не бях чувал. За мъже с два пениса се писа няколко пъти. В Русия откриха един клошар с два. И в Индия един с два. Тоя в Индия щеше да си реже единия, щото с два било много неудобно. Ами като не знае как...
Шарен е светът, еле па светът на секса що е шарен!
Оня ден представители на католическата църква от над 100 страни се събраха във Ватикана да мислят мерки срещу педофилията при поповете. Щото станало епидемия - в Ирландия, в Белгия, в Холандия… В САЩ за 50 г. повече от 10 000 деца станали жертва на педофилите с расо. От 2002 г. до сега Католическата църква в САЩ изплатила над $2 млрд., за да купи мълчанието на жертвите и да избегне дела за сексуално насилие срещу 4000 свещеници.
У нас поне за такива работи не се е чуло. Имаше само един дедо поп Милионеров, който причакваше ученичките на балкона и им показваше… брадата си. Но го осъдиха.
Вчера руската Дума приела специален закон за педофилите, който предвижда да бъдат подлагани на кастрация. Не че го препоръчвам, просто го споменавам, щото стана дума…
Пък най-известният екзорсист отец Габирел Аморт разказва как папа Бенедикт XVI изгонил демоните от двама обладани, само с появата си. Така се прави. А не като Йоан Павел II да седи вече толкова време блажен, щото не могат да му намерят второ чудо за светец. Не пречи още приживе да си набавиш две чудеса, пък после, ако се появят и още, толкова по-добре. В това отношение Бенедикт е вече готов. По-лани, като беше на почивка в лятната си резиденция, гръмотевица ударила един от охраната му. И папата си турил ръката на челото му, оня станал и тръгнал да върви. Точно като Лазар. И сега Бенедикт като почине… Не сега, де, а когато почине, още на другия ден могат да го обявят за светец.



д-р Филипов