Филмът има 5 номинации за "Златен Глобус" включително и за най-добър филм.

Участват Брад Пит и Кейт Бланшет.


Накратко филмът проследява съдбата на Бенджамин Бътън - дете родено със странна "болест" на съдбовен ден - в деня когато свършва първата
"велика" война.

Да кажем че се ражда старец, а с течение на времето започва да младее и умира като бебе.

Майка му умира по време на раждането, а баща му го захвърля на прага на един старчески дом, това като че ли е най-подходящото място за "израстването" на току-що родения 80 годишен Бенджамин.

С течение на времето Бенджамин става от инвалидния стол, започва да му расте коса, маха очилата, започва да младее.

Да се подмпладяваш докато другите покрай теб стареят си има и доста отрицателни страни, рано или късно погребваш всички хора който си обичал, а като се сдобиеш с дете, започваш и ти да ставаш дете, вместо да остаряваш с него.

Филмът проследява любовната история на Бенджамин и Дейзи - момиче, което той среща в дома за стари хора, където живее баба и. Тогава той е на около 70, тя на около 10.

Бенджамин и Дейзи имат много мъже и жени в живота си, докато най-накрая не се събират след близо 30 години време, в който много неща са се променили - обиколили са света преживяли са втората велика война и тн.

Филмът е почти три часа, защото засяга много аспекти от живота на Бенджамин, срещите му с истинския му баща, пътуванията му, военнната му служба, наследството което получава...

Въпреки притесненията си Бенджамин придобива от Дейзи здрава и красива дъщеричка, той си тръгва преди тя да може да го запомни и започва да младее сам по света.

Филмът завършва с Бенджамин станал отново бебе склопявайки очи в прегръдката на престарялата Дейзи...

Това е може би най-красивата любовна история разказвана някога...

Филмът има и невероятен саундтрак!

Postmen in the Mountains
1999

Сред много обсъжданите и качествени филм като „Беднякът милионер“ и „Странният случай на Бенджамин Бътън“, зрителският интерес беше привлечен и от филма на Стивън Долди „Четецът“.
„Четецът” е филм за миналото, за греха, за разкаянието и същността на личността. Разглеждайки тази проблематика, не можем да оспорим неговите пет номинации за Оскар, сред които и за най- добра лента на 2009 година.

Филмът проследява периода от 1958 до 1995 година. Обърнат към миналото, към вината, той разказва за незначителните и дребни неща, които могат да доведат до необратими последствия.
„Четецът“ ни среща с излизаща извън рамките на обществото любовна афера между момче и жена, която бележи бъдещия живот и на двамата. Любовта е погледната през призмата на вината, греха, развитието на човешките качества и духовност. Трогателни са сцените, в които младото момче посвещава в дебрите на литературата една неука жена, четейки всяка вечер на глас творбите на Чехов, Лесинг, Шилер, Омир.

Заедно със затрогващата обич и прекрачването на границата между позволеното и забраненото, филмът поставя и една от все още актуалните за човечеството теми, а именно Холокоста и избиването на евреите.


След години Майкъл, който следва право, става свидетел на военен процес срещу самата Хaнна Шмитз. Изигравайки перфектно ролята си на Ханна, Кейт Уинслет поставя пред зрителя въпроса дали палачът не е и жертва – на собствената си неграмотност, на собствената си уязвимост – която го кара да се откаже от избора си, подтиква го да взема решения, без да разбира смисъла им и сам да се откаже от възможността за преценка дали човек наистина осъзнава, че е извършил грях, че е белязал хиляди съдби.

Дали можем да простим, дали трябва да плащаме толкова скъпо, щом поемем отговорност за делата си и дали човекът, когото обичаме, не се крие зад маска – това са теми, които ще занимават дълго зрителя, след като изтекат финалните надписи.
Годините, които Ханна Шмитз прекарва в затвора, учейки се да пише и чете, от една страна отразяват начина, по който обществото се справя с преживения от холокоста ужас – като се вглъбява в нова цел и се опитва да изтрие етикета „убиец“ и „нацист“, но от друга страна самоубийство на Ханна доказва, че е още рано да дадем прошка. Осъзнаването на греха, обаче, е първата стъпка към нея.

Филмът „Четецът“ е уникален с преплитането на противоположни полюси, каквито са отделната и масовата съдба, изборът и налагането отвън, любовта и произволния избор на хората, които изпращаме на сигурна смърт.
Не винаги можем да постъпим по друг начин, да избираме няколко възможности, да предотвратим връзка между виновен и невинен – затова понякога ставаме убийци или жертви.
Преподавателят на Майкъл казва: „Отделните общества смятат, че постъпват морално“, но дали е така, оставям на зрителите да решат.



Лиляна Петрова

Уби ме! Страхооотен филм!









Всичко за нея (2008)

Мноого рядко се впечатлявам от трилъри. Но определено французите са майстори! Харесвам Даян Крюгер, но тоз пич Винсент Линдън е просто... той прави филма.

Всяко понататъшно описание би разволило удоволствието.

"Преди да гледам „Социалната мрежа“ на Дейвид Финчър, прочетох във Variety, че „това е един от най-добрите филми на 2010“. След като го гледах, ви казвам: Това е един от най-добрите филми за 2010 г.
Няма нужда да разправям кой е Дейвид Финчър, зад името му стоят заглавия като „Седем“, „Боен клуб“, „Паник стая“ и „Странният случай на Бенджамин Бътън“.

„Социалната мрежа“ е създаден по книгата на Бен Безрих „Милиардер по неволя: Основаването на „Фейсбук“, История за секс, пари , гений, предателство“, но главният герой и истинският създател на социалната мрежа Марк Зукърбърг не застава зад филма. Не знам защо думата „секс“ присъства в заглавието на книгата, не съм я чела. Във филма обаче секс няма, а само едно мъничко зрънце любов – от онези зрънца обаче, които преобръщат колата. Няма и още много други неща – няма една излишна дума, един излишен кадър, един случаен актьор, един случаен жест. Монтаж, който трябва да се изучава в училищата по кино, висш пилотаж просто! Виждаме герои, които са и герои, и играчи, и предатели, и пичове, и срамежливи, и комплексари. И, по дяволите, как го правят това, че всички тези неща за хората на екрана ги разбираш и усещаш някак между редовете, в паузите, в очите им, няма нищо декларативно, нищо грубо, нищо директно. А Джъстин Тимбърлейк в ролята на един наистина нахакан гадничък играч (ама от тези играчи, на които играта им е интересна само на най-високите си нива) прави блестяща роля. Доброто момче Едуардо Северин му казва: „Знам те какъв си! Знаеш ли колко неща съм чел за теб?!“ А той му отговаря: „А аз за теб знаеш ли колко съм чел? Нищичко.“ И в размяната на тези две прости реплики ти става ясно всичко: кой какъв е, колко му стиска и докъде може да стигне. Тимбърлейк е брилянтен, харизматичен и героят му показва всъщност точно това – колко е важна личната харизма, колко е решаваща и колко е хлъзгава.
Дяволски добър филм наистина! Можеш да разбереш много неща за мъжете и за тяхната зависимост от успеха, властта, силата, парите, страстта и жените като жените са едновременно на първо и на последно място. Точно както е в действителност.

Малко след прожекцията Ели Влаховска ми прочете един афоризъм на Валери Найденов за това че „пред белия лист си като пред белия чаршаф – или го можеш, или не.“ Същото важи и за белия чаршаф на големия екран. И Финчър го може. „Социалната мрежа“ го доказва."



Ирина

Нали ви се е случвало да уловите точно онзи момент в притихналия киносалон - когато в разстоянието между два удара на сърцето решавате дали историята на екрана за вас ще бъде от вълнуващите, магичните и запомнящите се...

Дарън Аронофски не е режисьор за зрители със слаби сърца. Спомнете си "Реквием за една мечта" и размахът при обрисуването на безнадеждността. Той разгръща историите си бавно, детайлно и картинно, държи героите на ръба на бездната, докато успее да ни накара да се влюбим в уязвимостта им и накрая ги погубва със садистична задъханост, въплътена в серия от смущаващи образи...

"Черният лебед" е трагичен и сюрреалистичен портрет на безумния свят на балетното изкуство - на конкуренцията на живот и смърт, на изранените крака и трошливата преходност, на свръхамбицията и окончателността на бавното полудяване. Балерината Нина (чудесната Натали Портман) - млада, крехка и подтисната от властната си майка, получава мечтаната главна роля в "Лебедово езеро". Проблемът й е, че е прекалено "бяла", нежна и скована в стремежа да следва перфектността на стъпките - което я прави чудесна за ролята на Одета. Липсва й обаче тъмната, прелъстителна и фатална страна на Черния лебед - и именно желанието да придобие неговите мрачни очертания и заряд, я изпращат на дълго и мъчително пътуване към съвършенството. Репетираща до припадък, халюцинираща, самонараняваща се, мастурбираща ожесточено, за да събуди кръвожадната сексуалност на образа, тя се самоунищожава тотално, за да постигне ултимативното представление. Миг преди да излезе на сцената, за да изиграе Черния лебед, демоните нахлуват в главата й и тя се самопробожда с остър къс огледало. Докато танцува в черния костюм на крилете на адреналина, агонията и предсмъртната възбуда, тя Е Черният лебед - тялото й се покрива с пера, а движенията й са перфектни, изкусителни и вълшебни. Екзалтираната публика получава своя перфектен образ с цената на един млад, погубен живот...Нещо като птичката на Колийн Макълоу, като абсентът на Ван Гог, като Unplugged на Кърт Кобейн и Джокера на Хийт Леджър - или поне моите асоциации бяха подобни...

***

Част от неделният киноритуал винаги е последвалият разбор на видяното в близкия ресторант, където аз и моят мъжки лебед разиграваме собствен киносюжет, разменяйки си периодично ролите на въодушевения фен и циничния критик. Бялата и нежната този път бях аз - привличайки на моя страна експресивността и силата на героинята на Портман и умелото разгръщане на шизоидното, страшното и необратимото. Отсреща ми опонираха с липсата на оригиналност, подобността на сюжета с този на "Кечистът" и липсата на сексапил у актрисата. На свой ред казах, че той изобщо не открива сексапил в балетното изкуство като цяло, така че Портман няма как да спечели в тази ситуация. След като дълго се бори с един пържен картоф, нежелаещ да бъде натикан в соса, милият ми ме застреля от упор със следното: "Нали се сещаш за завета на хан Кубрат? Дори и да сложа три картофа на тази вилица, пак няма да мога да ги натопя в соса. Защото картофите са меки - а заветът не важи за меки картофи, меки пишки и актриси без цици. Колкото и от тези да имаш, кефът ти все ще се счупва..."

Те това е, пък уж тръгнах да пиша пост за култура. Тц, тц.))





frina

Оригинално заглавие: Gandhi
Година: 1982
Рейтинг в IMDB: 8.2/10
Режисьор: Ричард Атънбъро
Продуцент: Ричард Атънбъро
Сценарист: Джон Брайли
В ролите: Бен Кингсли, Кандис Берген, Едуард Фокс, Джон Гилгуд, Тревър Хауард, Джон Милс, Мартин Шийн и др.
“Оскар”: Ричард Атънбъро (най-добър филм, режисьор), Джон Брайли (сценарий), Бен Кингсли (актьор), Стюард Крейг, Робърт Лейнг, Майкъл Сиртън (художници), Били Уилямс, Рони Тейлър (оператор), Джон Моло, Банъ Атайа (костюми), Джон Блум (монтаж)
Номинации за “Оскар”: Том Смит (грим), Рави Шанкар, Джордж Фентън (музика), Джери Хъмфрис, Робин Донахю, Джоната Бейтс, Саймън Кайе (звук)
Филмът на Ричард Атънбъро започва с убийството и погребението на Ганди през 1948г., след което ретроспективно проследява живота и делата на проповедника за премахване на расовата дискриминация. Идеята за създаването на Ганди се заражда 18 години преди излизането му на голям екран, а за главната роля са обсъждани имена като Робърт де Ниро, Ричард Бъртан, Дъстин Хофман, Антъни Хопкинс, Алек Гинес и др.


Заден план
На 31 януари 1981 г., 33-та годишнина от погребението на Ганди, бе снимана сцената в която Ганди (игран от актьора Бен Кингсли) е носен към гроба. По времето на снимането на филма, тази сцена е била с най-много статисти. 300 000 на брой са взели участие, от които 200 000 доброволци. За заснемането на тази единствена сцена са били необходими 11 снимачни екипа.