МЛАДЕН МИХАЛЕВ -МАДЖО



Младен Михалев- Маджо е роден на 13 октомври 1964 г.
Той е бивш борец от училището "Олимпийски надежди", където се отглеждаха бъдещите шампиони на социалистическа България.
След 1990 г. се сформира Бригада на борците, която започва да се занимава с трафик на крадени автомобили, валутни измами, рекет, прикрит зад охранителни фирми. Самият Михалев, както и част от останалите, израства около Илия Павлов и още в началото на 90-те се включва в хазартната фирма Ай Джи Ем АД.
Младен Михалев винаги е бил с едни гърди пред съотборниците си и съдружниците си. Името му нашумя, когато през 1993 г. избухна гангстерската война между хората на Карамански и борците. Маджо беше човекът, чиито нерви не издържаха и изпразни един пълнител във входа на казино "Севастопол" на ул. "Раковски" в столицата. За зла негова участ Карамански беше устроил засада и от апартамент от отсрещната страна Михалев беше прострелян. След това успя да стигне до площад "Славейков" с джипа си ранен и беше откаран във Военномедицинска академия.
"Бизнес кариерата" му минава през петролни доставки за Сърбия по време на югоембаргото и силовото застраховане. Първоначално борческите структури около Маджо охранявали композициите с цистерни за Сърбия на "Мултигруп". По-късно и те започнали да нарушават югоембаргото.
Михалев е един от четиримата основатели на СИК в края на 1994 г., към които по-късно се присъединиха Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Руснака. Впоследствие шестимата - Младен Михалев, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов, Румен Гоцев, Дмитрий Минев и Милчо Бонев, създадоха фирмата "Интерпетролиум енд партнерс", която се занимаваше с доставка на горива. През 1995 г. Младен Михалев изкупи Първа източна международна банка - ПИМБ, наскоро преименувана на "Интернешънъл асет мениджмънт". Предполага се, че Маджо и досега е основен акционер в банката чрез подставени лица.
През 1996 г. Михалев приватизира няколко хотела в Боровец. Впоследствие купи и построи още няколко хотела на Слънчев бряг. След като през 1997 г. застрахователна компания СИК не получи лиценз, нейните структури започнаха да си сътрудничат с "Булинс", а "Интергруп енд партнерс" се превърна в един от големите дистрибутори на горива.
В началото на 2000 г. взаимоотношенията в групировката се влошават и тя се разцепва - от едната страна застават Младен Михалев, Милчо Бонев и Стоил Славов, от другата са Дмитрий Минев-Руснака, Красимир Маринов-Големия Маргин и брат му Николай, Румен Николов-Пашата се явява нещо като балансьор между групите. След убийствата на Стоил Славов и Дмитрий Минев-Руснака Младен Михалев и Венцислав Стефанов остават единствените собственици на "Интергруп енд партнерс". Именно поради заплаха от страна на Маргините от две години Младен Михалев живее в чужбина, главно в Швейцария.
Беше пуснат слух за покушение срещу него в Женева, но той беше опроверган.
Твърди се, че действията на Маджо са насочвани от бившия министър на вътрешните работи и зам.-шеф на Първо главно управление на ДС ген. Любен Гоцев. Поради тази причина ген. Гоцев е бил нарочен за убиване от Маргините. Самият генерал не отрича, че се познава с Маджо, но отрича да има влияние върху него.


Маджо натрупва сериозни финансови ресурси още по време на югоембаргото. Твърди се, че и до днес контролира пазара на горивата “на черно”. Негови фирми продават тон гориво с 80 лева отстъпка, докато отстъпката на петролната рафинерия на ЛУКойл в Бургас е едва 25-30 лева на тон. Чрез фиктивен износ прави дъмпинг на цените. Според източници от службите, чрез продажбата без фактури фирми контролирани от Маджо нанасят големи загуби на бюджета. Негови са и бензиностанцийте “ГЕЯ”. Фирмата "Бент ойл" също се контролира от хора на Маджо. Тази фирма поема клиентите на покойния Стоил Славов-Телето, който бе убит в сградата на СИК в началото на 2004г.
Това става след като “Бент оил” измества “Приста ойл”.

През 2001 г. влиза в конфликт с Красимир Маринов-Маргина, заради противоречия за учасието им в трафика на наркотици. Това е втора от вероятните причини за раздялата между бившите партньори. Близки до Маргините твърдят, че Маджо е настоял да поеме бизнесът с дрогата, докато Красимир Маринов е бил твърдо против и не искал да се замесват. Кръговете близки до братята Маргини, които от края на октомври 2005г. са в НСлС и ще бъдат съдени за подготовка на три убийства, твърдят, че Маджо стои зад няколко от показните убийства през 2004-2005г. При ареста на Маргините в медиите се появява слух, че Младен Михалев е прострелян в Швейцария. Информацията не е потвърдена, въпреки, че Маджо наистина е посетил лечебно заведение в Цюрих. Към момента няма категорична информация къде се намира Маджо. Слуховете са, че той е в България, Швейцария и дори Куба. Твърди се, че три месеца преди убийството на Емил Кюлев фирми на Младен Михалев-Маджо са започнали да изкупуват акции от ДЗИ банк. На 6 август 2005 г. един от най-близките на Маджо - Рахмат Сукра /Рашо/, който поема бизнеса на Стоил Славов и президента на “ВАИ холдинг” Георги Илиев влизат в остър конфликт.

Това става в комплекса на Илиев “Мултиплейс” в Слънчев бряг. Присъствали разказват, че между двамата почти се е стигнало до бой, а няколко от бодигардовете им са си разменили удари. Три седмици по-късно Георги Илиев е убит в "Мултиплейс".

Анна Политковская не е знаме за всяка манифестация




▲
Анна Политковская

Един от подсъдимите по делото „Килърите” се изока в съдебната зала и веднага от това произтече мазна новина. Бойко Борисов в "предишния си живот" управлявал наркоканал през Турция.
Сикаджии пък събирали пари да му купят поста „главен секретар” в МВР. Разкритията направил не кой да е, а Васил Костов-Кеца.
Пикантно е, а и се връзва с вече известни „потресаващи разкрития”, част от които сглобяваше вече покойният „шестак” полк. Цвятко Цветков.

Това, че Кеца направил тези сензационни изявления, не ме учудва. Бил съм в Шуменския съд и знам какво поведение си позволяват подсъдимите в процеса. Освен това доказателствата за извършените убийства, грабежи, измами и отвличания са толкова очевидни, че на обвиняемите не им остава нищо друго, освен да се опитват да си спасяват кожата по всякакви начини. По всякакви! В залата тези хора си позволяват да обиждат прокурорите, съдиите, жертвите. Нагли подмятания могат да се чуят и когато минават покрай журналистите. За отношението им към свидетелите да не говорим.
И точно този Васил Костов-Кеца решил да се изяви като радетел за истината. Научил си е урока: „Плюй по Борисов, за да станеш звезда”. И стана.

Направиха го Петър Пенчев и Атанас Чобанов, членове на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская”, носител на Международната награда за защита на човешките права „Златен гълъб”. Пенчев не познавам, но ми е странно участието на Наско в това начинание. Може би от Франция, където той живее, нещата да изглеждат по-различно, но би трябвало да знае кои са големите дела в България и кои обвиняемите по тях. Също и какво ни струва на всички нас да се стигне все пак до тях...

Знам, че не е здравословно да защитаваш управляващите. Ще те нарекат слагач и какъв ли не още, но има неща, които са факт и няма как да си затваряме очите пред тях, защото фактите са свещено нещо. Това е първото правителство, което се опитва да притисне организираната престъпност. Виновни за убийства, отвличания, рекет и изнудвания са в съдебна зала и се опитват да се измъкнат. И не е важно дали Бойко Борисов обича да играе футбол, а Цветан Цветанов харесва Веселин Маринов, ако мафиоти се окажат с присъди при доказана вина. Двайсет години в тази посока се е правило твърде малко, обидно малко. Обезсърчително малко! Нека не забравяме това.

Да се правиш на герой и борец за свободното слово е едно, да си такъв - е нещо съвсем друго.

Има няколко неща, които леснопишещите на главния прокурор Борис Велчев и председателя на Европарламента Йержи Бузек би трябвало да знаят.

Обвиняем, който е застрашен от дълга или доживотна присъда, няма да се спре пред нищо, за да се имъкне. Кеца не прави изключение. Той споменава срещи, на които били присъствали Стоил Славов и Бай Миле, които отдавна не са между живите. Споменава също Самоковеца, Поли Пантев и Мето Илиенски, които също няма как да бъдат питани, по обективни причини... В „разкритията” си включва и Сретен Йосич-Амстердама, който бе осъден от Белградския съд за мафиотска дейност. Същият бе арестуван в София тъкмо по времето, когато главен секретар на МВР бе Бойко Борисов. Имаше тогава информация, че Йосич е поръчал убийството на Борисов тъкмо заради ареста. Днес обаче Йосич бива циитран като важен източик на информация.
Кеца и „Килърите” бяха изправени пред съда от правителство, начело на което е Бойко Борисов. Очакват ги тежки присъди, ако се докажат обвиненията. Е, „Happy Birthday ...” ли да му изпеят? „Килъра” Васил Костов споменава и името на президента на ФК „Славия” Венцислав Стефанов, който обаче отрича да са водени подобни разговори. По този повод до Велчев и Бузек отделно писмо ли ще се пише?...

Преди месец и нещо бивш служител на НСО разкри, че Алексей Петров, бидейки съветник в ДАНС, е поръчал да бъде убит бизнесменът Гриша Ганчев. Ганчев като научил, се обадил на президента Георги Първанов. Той от своя страна извикал и Петров, и Ганчев при себе си и се опитал да изглади ситуацията.
Написаха ли тогава членове на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” писмо до Бузек и Велчев, че нещо не си спомням?

По време на предизборната кампания същият Алексей Петров-Трактора много искаше да стане президент. Програмата му се базираше на забрана на политическите партии по примера на Бенито Мусолини в Италия и Адолф Хитлер в Германия. Срещу Петров има събрани над 100 тома обвинения в тежки криминални престъпления. Едвин Сугарев изкара ужасяващи неща за връзката му с бившия главен прокурор Никола Филчев и методите им на обработка на неудобни хора. Писмото с тези варварски разкрития пътува ли към Брюксел и Съдебната палата или още не е написано?

Стъпвали ли са възмутените от Бойковото минало на някой от съдебните процеси, които текат в момента? Например за убийството на студента Стоян Балтов, на младежите Васил Александров и Кирил Въжаров, на „Наглите”, за да видят и чуят какви заплахи се отправят към свидетелите и жертвите и въобще какво отношение се демонстрира към тях от страна на изпечени бандити и опитни адвокати? Знаят ли, че съпругата на единия от убитите от „Килърите” бе попитана от един от адвокатите на обвиняемите: „Е, стана известна: какво още искаш?”. А какви обвинения, гнусотии и лъжи бяха изричани за съдиите и прокурорите по делото – не ми се говори. Няма ли рицарите на правдата да запретнат ръкави и да напишат няколко реда до ЕС, ЕК, САЩ, ООН и т.н., че у нас се пледира главно за правата на подсъдимите и извършителите на брутални престъпления, а за правата на жертвите, техните близки и свидетелите не се обелва и дума? Или подобна позиция е слагачество към властта и не им върши работа.

Не знам колко „възмутени” са били авторите на „отвореното писмо”, но със сигурост не са си дали сметка какви последици може да има от него. Очаквайте водопад от „разкрития” на обвиняеми от всякакъв калибър. Оказва се, че думата на хора, които са зачернили десетки семейства и са погубили животи с лекота бива „уважена” услужливо от борци са справедливост, но последиците от делата на същите тези типове трябва да търпим всички ние. Те няма какво да губят, защо да не ползват „стратегията на помията”? Очевидно тя се радва на успех в определени кръгове, които смятат, че имат имунитет срещу критики само защото развяват като байрак каузи и имена. Утре някой ще плати на общоизвестни престъпници, за да напишат я книга, я сценарий за сериал. Гледали сме такива филми. Справедливостта е нещото, което най-много ни липсва от години. За нея трябва да се воюва. Обществото ни е демотивирано, съдебната система пробита, политиците корумпирани. За да се стигне до справедливост в един процес, продължил години, трябваше Франция да използва натиск върху родната Темида. Опитваме се да извървим своя път към по-справедливо общество. Той не е лек, но едва ли точно хора като Кеца ще ни отворят очите. Пази боже!
И по-внимателно с името на Анна Политковская. То не е препоръка, нито гаранция за заслуги.

Огнян Стефанов

ИВО КАРАМАНСКИ




"Иво Александров Карамански е роден на 29 ноември 1959 г. в град София.
Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 г. при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на "Левски-Спартак", като състезател по кану–каяк. През 1981 г. печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 г. е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
На 13 декември 1980 г. е осъден от Сливенския военен съд на 10 месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Следващата му присъда е за вещно укривателство и е постановена от Районен съд "Васил Левски" ­ София, на 16 ноември 1987 г. След намеса на Софийския градски съд от 6 април 1988 г. присъдата е в размер на 10 месеца поправителен труд при 20 на сто удръжка от трудовото възнаграждение. По време на второто дело Карамански е подсъдим и по дело №9126 от 1985 г. на Софийския районен съд. Обвинението е за измама в сферата на личната собственост, осъществена от две или повече лица.

През 1986 г. срещу него има заведено дело за фалшифициране на банкноти. Кръстника е обвиняем и по т. нар. "чешко дело". Връзките си с мафията завръзва в т. нар. си "колумбийски период".

През 1990 г. в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи, участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Лидерът им е Иво Карамански.
През 1992 г. Карамански е върнат в България заедно с още 22-ма души заради кражбите на коли в Чехословакия.
Той е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче преценява, че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
На 7 февруари 1994 г. Димитър Луджев казва пред медиите, че давление върху "случая Карамански" е оказал тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов. Прокурорката Малена Филипова не внася обвинителния акт в съда. През август 1994 г. Карамански проговаря от затвора. В интервю за столичен вестник обвинява правителството на Любен Беров
в петролни далавери.
Междувременно решава да се кандидатира за депутат за изборите за 37-то Народно събрание.
Регистрацията му е анулирана, поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
Напуска затвора на 17 май 1995 г., платил е общо 850 хил. лв. гаранции, след като лежи повече от година в затвора по обвинение за грабеж в казиното на Васил Урумов-­ Чико "Бедни и богати".

На 22 септември 1995 г. влиза в ареста по обвинение в изнудване. Освободен срещу 100 хил. лв.

През 1996 г. регистрира профсъюз "Справедливост". С него той се обявява в защита на безработните, тютюнопроизводителите, рибовъдите и частните превозвачи. Имаше амбиции да вземе по аренда столичното сметище и софийския цирк.

На 10 май 1996 г. фирмата му "Булфиш-96" сключва договор с "Язовири и каскади" за използване на водите на язовир "Кърджали" за развъждане и улов на риба. 60% от акваторията на езерото става собственост на Карамански. Твърди се, че това е станало под натиска на вицепремиера и земеделски министър в екипа на Жан Виденов - Светослав Шиваров.

На 20 декември 1998 г. 33-годишният Стефан Кирилов Въжарски застрелва Карамански по време на гуляй във вила в столичния кв. Бояна. Кръстника умира на място, а Въжарски е осъден на доживотен затвор.

Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 долара. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес”, “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и др.
Застрахователното му дружество остава без лиценз, наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области - производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
Иво Карамански има четири деца - 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска (родени 1985, 1988, 1989 г.) и син – Иво (1997 г.) от връзката си с бившата гимнастичка и ТВ водеща Нели Атанасова."

ВАСИЛ ИЛИЕВ


Васил Андреев Илиев е роден на 22 януари 1965 г. в Кюстендил.
Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана.
Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове.
След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди. Жени се за Мариета и докато е в казармата му се ражда единственото дете - Ивона.
Заминава за Чехия, търсейки по-светло бъдеще. Там се засича с Иво Карамански, който е тарторът на българската мафия в чужбина, занимаваща се с кражби на автомобили, въоръжени грабежи и поръчкови побои. 7-8 месеца след пристигането си Васил Илиев е арестуван заедно с негов приятел по прякор Дробеца. Прекарва 2 месеца в чешки затвор по обвинение в грабеж, което така и не се доказва.
След като излиза от затвора, той е принуден да напусне Чехия и през 1988 г. заминава за Унгария, където заедно с Иво Карамански крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България и научава, че жена му го е изоставила.
Първата фирма на Васил Илиев, регистрирана през 1991 г. е ВИС, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Акционери още са Николай Цветин и Георги Илиев. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинският възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Васил Илиев прохожда в бизнеса с няколко дискотеки по Южното Черноморие. През 1992 регистрира ВИС с капитал от 50 000 лв. Дребни акционери във ВИС-1 са Пенчо Младенов, Антон Боянов и Веселин Йотов.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 г. в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес.

има ли продължение