Добро начало ...

Мълчалив, сериозен тип с плочки по корема...
Къде ли съм го виждал?

А висок, рус и синеок ли беше продължението

Ц. Хич не си падам по руси и синеоки...
Обаче животът винаги ни опровергава.

Любовта на живота ми беше точно такъв.

Копие на БРАТ ТИ.

Аз съм по-близо до джони деп - разбира се ако го обръснеш и умалиш леко
Но пък по-близо до тялото на братко...

Няма идеално щастие!

Хахахах.


Щастието е въпрос на степенуване.

Опиши ми щастие.
Женско щастие.

Истинско.





Знам, че съм нахален ама темата е и за ОЩЕ нещо мама му

А и не бързам де.

Той чая за лека нощ и без друго свърши

Няма женско и мъжко щастие.


Когато ароматът на нощта носи вкуса на устните му.

Когато посрещаш утрото с мисълта за едни очи, в които можеш да се изгубиш.

Когато винаги има какво да си кажете и вярвате, че не нужно да си обещавате нищо.

Когато изследвате непознатите територии на страстта.

И прекрачвате границите на позволеното.

Така е топло да си част от него сутрин...

Еееее това беше готино!
Даже въпреки многото думи на страст си е просто... абе просто уютно

А тук съм описала моето щастие:



Обичам
Обичам игрите със синовете си.
Това е специално тайнство.
Когато ме допускат в своя свят
и получавам чиста обич.
Като сънено кокиче.

Обичам да пия кафето си дълго,
докато горещото ми от ваната тяло
прегръща мекия халат.
Грабвам книга или списание
и се наслаждавам на тихата утрин,
докато любимите ми мъже сънуват приказки.

Обичам да мълча.
Многото думи ме отегчават.
Душата ми е птиче
и се задушава от излишни,
ненужни и фалшиви думи.
Уморяват ме хора, които не знаят да мълчат.

Обичам да пътувам.
Повече от обич е.
Като сбъдната мечта,
като любима песен ,
носена от силните ръце на вятъра.
Всяко пътуване ме отдалечава от рутината.
Така проверявам
проектите
хората
и оценките си.

Обичам семейството си.
Защото ме разбират без думи.
И ме подкрепят безусловно.

Обичам да наблюдавам непознати.
Мога да ги гледам с часове.
Завесата се вдига...

Обичам приятелите си.
Разговорите, споровете
чистият им смях
и сълзите, които се опитват да скрият.
Човеци, способни на истински емоции
в един прагматичен и лицемерен свят.
Хора, които не робуват на модата.
Просто имат стил.
А разликата е огромна.

Обичам музиката.
Обичам да рисувам.
Така се спасявам.

Обичам да работя с професионалисти.
Те са моят шанс
да виждам света такъв,
какъвто искам да бъде.

Обичам чувството ми за истинност
да е будно.

Обичам да съм себе си.

И виж никъде дори не се споменава секс
И е щастие

Понякога сме просто роби на собствената си страст

Хубаво щастие

Истинско