Обичах я
обичах я защото беше истинска и неподправена. Цинична в искреността си, до грубост и перверзност.
Прекрасна в собствената си кожа.
Естествена.
Раздаваща се на сцената. Пееща с душата си.
Не някакъв Бритни или Риана манекен.
С чашата вино или уиски на сцената - She was that she is
и никога не си позволи да флиртува с публиката и да изгради имидж на добро момиче като Дъфи.
Ще ми липсва дрезгавият й, тъжен и откровен глас, лудите и татуировки и живеенето за музиката, а не за сцената...
Ще ми липсва мрачният й сексапил, на жена , на която й е писнало от всички и всички и прави каквото си поиска, само заради себе си.
Ще ми липсва болката, която музиката й, ми причиняваше, защото всяка нейна нота, всяка нейна дума извираше от сърцето й и беше кръвта й.



Отиде си един велик глас, който да вали от покрива на небесният джаз, отиде си, както си отиват големите - рано, самотни и тъжни.

Back to black, U know I am not good ...

На светът винаги ще му липсват лошите момичета, като Ейми, за да могат добрите да изглеждат по - бели и по -добри

Любовта винаги е загубена игра...

Почивай в мир, Ейми.






Eмилия Цветкова