Сенки изпълват празното сърце
както любовта вехне от всичките неща,
които сме, но не смеем да изречем.

Можем ли да прогледнем зад белезите
и да го направим преди да разсъмне?

Да сменим цвета на небето
и да стигнем до начина,
по който ти ме караш да се чувствам жив,
начинът, по който те обичам -
за всичките онези неща, които не умират.
Направим ли го през нощта -
любовта ще те намери.

Какво ще кажеш да е сега?
Какво ще кажеш да е днес?
Какво ако ти ме правиш такъв,
какъвто съм искал да бъда?
Какво, ако нашата любов никога не си отиде?
Какво, ако тя е изгубена зад думите
и ние може никога да не я намерим?
Baby, преди да е станало твърде късно -
какво ще кажеш да е сега?

Слънцето се блъска в очите ти
и започва нов ден.
Това разбито сърце все още оцелява,
докосвано от твоята красота.
Сенките ми чезнат от светлината.
Аз съм до теб - там,
където любовта би те намерила.

Какво ще кажеш да е сега?
Какво ще кажеш да е днес?
Какво ако ти ме правиш такъв,
какъвто съм искал да бъда?
Какво, ако нашата любов никога не си отиде?
Какво, ако тя е изгубена зад думите
и ние може никога да не я намерим?
Baby, преди да е станало твърде късно -
какво ще кажеш да е сега?

И ето ни!
Сега, когато стигнахме толкова далеч -
само постой така!
Няма причина да се страхуваш,
защото съм точно до теб.
Завинаги съм твой.

Какво ще кажеш да е сега?
Какво ще кажеш да е днес?
Какво ако ти ме правиш такъв,
какъвто съм искал да бъда?
Какво, ако нашата любов никога не си отиде?
Какво, ако тя е изгубена зад думите
и ние може никога да не я намерим?
Baby, преди да е станало твърде късно -
какво ще кажеш да е сега?

Baby, преди да е станало късно -
защо да не е сега?